Призракът на комунизма

[Pyramid]

Не зная за такъв постулат на западната култура. Западната култура се гради на Волтер и Русо като основоположници на това, което днес наричаме западна култура. Перефразирам Волтер - Дори и да не си прав, ти имаш право на мнение и на това да си го изкажеш свободно, което си е основа на всяка една европейска западна демокрация. Свобода, равенство, братство ...

Париж на комунарите, лозунгите за чиста и свята република, прехода от монархия към републиканско управление, просвещението, Томас Ман .. всичко това е западна култура.

Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 дефинира свободата по следния начин: „Свободата се състои в това на човек да е позволено на върши всичко, което не вреди на друг човек: така единствените ограничения за упражняването на естествените права на всеки човек са тези, които осигуряват това всеки друг човек да се ползва от същите права. Тези ограничения могат да бъдат наложени единствено със закон.“

1795 Русо дефинира равенството в тясна връзка със свободата: „Никой гражданин не трябва да е толкова богат, че да може да купи друг; никой не трябва да е толкова беден, че да е принуден да се продава“.

Братството: „Давайте на другите добрината, която искате да получавате“. Според друга дефиниция от времето на революцията „Братството обхваща всички тези хора, французи и чужденци, които се борят за възтържествуването на свободата и равенството“.

Пол Тибо, „Докато свободата и равенството могат да се възприемат като основни права, братството е задължение към другия; призив за морал“

Може би Европа просто трябва да се върне към себе си.
Всъщност за това сме и република ...

Това е за мислителите.

За еднополовите - не е по темата, ще ни трият.

Това, на какво се гради западната култура, де факто и онова, на какво някои вярват, че се гради, имат навика често да се разминават. Философите им са философи, идеалите, които изповядват и проповядват, наистина заслужават да бъдат следвани но...действителността е друга: тече масово подменяне на всички нива. Резултатът?
- Агресия,
- Опростачване,
- Зомбиране /не само откъм запада, разбира се, тече и "източно" такова/
- Снижаване качеството на живота
- и т.н.
Демокрация ли?
- Разбира се! Но, само в допустимите рамки. Кое е и кое не е допустимо, за жалост, не определяме нито ти, нито аз, а "ТЕ": "Кой" и Ко.
Та, при тази обстановка, Призракът ще се връща още, и още, и още: Първите точки с тиретата са като магнит за него.

Честито.

[KrumE]

А това е един от постулатите върху който се крепи цялата Западна култура - отричане на семейството(съжителство без брак),насърчаване на еднополовите отношения:

Не зная за такъв постулат на западната култура. Западната култура се гради на Волтер и Русо като основоположници на това, което днес наричаме западна култура. Перефразирам Волтер - Дори и да не си прав, ти имаш право на мнение и на това да си го изкажеш свободно, което си е основа на всяка една европейска западна демокрация. Свобода, равенство, братство ...

Париж на комунарите, лозунгите за чиста и свята република, прехода от монархия към републиканско управление, просвещението, Томас Ман .. всичко това е западна култура.

Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 дефинира свободата по следния начин: „Свободата се състои в това на човек да е позволено на върши всичко, което не вреди на друг човек: така единствените ограничения за упражняването на естествените права на всеки човек са тези, които осигуряват това всеки друг човек да се ползва от същите права. Тези ограничения могат да бъдат наложени единствено със закон.“

1795 Русо дефинира равенството в тясна връзка със свободата: „Никой гражданин не трябва да е толкова богат, че да може да купи друг; никой не трябва да е толкова беден, че да е принуден да се продава“.

Братството: „Давайте на другите добрината, която искате да получавате“. Според друга дефиниция от времето на революцията „Братството обхваща всички тези хора, французи и чужденци, които се борят за възтържествуването на свободата и равенството“.

Пол Тибо, „Докато свободата и равенството могат да се възприемат като основни права, братството е задължение към другия; призив за морал“

Може би Европа просто трябва да се върне към себе си.
Всъщност за това сме и република ...

Това е за мислителите.

За еднополовите - не е по темата, ще ни трият.

[SPART]

А това е един от постулатите върху който се крепи цялата Западна култура - отричане на семейството(съжителство без брак),насърчаване на еднополовите отношения:

21-и въпрос: Какво влияние ще окаже комунистическият обществен строй върху семейството?
Отговор: Отношенията между половете ще станат изключително частно дело, което ще засяга само заинтересованите лица и в което обществото няма защо да се меси. Това ще стане възможно благодарение на премахването на частната собственост и благодарение на общественото възпитание на децата, вследствие на което ще се унищожат двете основи на съвременния брак, свързани с частната собственост: зависимостта на жената от мъжа и на децата от родителите....

[SPART]

1848 година.Комунистическия манифест.

Ето основния принцип по който е създаден ФЕД:

..6) Централизираме на кредитната система и на търговията с пари в ръцете на държавата с помощта на една национална банка с държавен капитал.

[KrumE]

1848 година ... Комунистическия манифест.




Един призрак броди из Европа — призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са се съюзили за свещена хайка срещу тоя призрак: папата и царят, Метерних и Гизо, френските радикали и германските полицаи.

Къде има опозиционна партия, която да не е била охуляна от своите намиращи се на власт противници като комунистическа? Къде има опозиционна партия, която да не е отвръщала както на по-напредничавите хора от опозицията, така и на своите реакционни противници с дамгосващота обвинение в комунизъм?

От тоя факт произтичат две неща.

Всички европейски сили вече признават, че комунизмът е сила.

Крайно време е вече комунистите открито да изложат пред целия свят своите възгледи, своите цели, своите стремежи и на приказките за призрака на комунизма да противопоставят един манифест на самата партия.

За тази цел в Лондон се събраха комунисти от най-различни народности и съставиха следния „Манифест“, който се обнародва на английски, френски, немски, италиански, фламандски и датски език.

Из манифеста ...

Навсякъде, където извоюва господство, буржоазията разруши всички феодални, патриархални, идилични отношения. Тя безмилостно разкъса пъстрите феодални окови, които връзваха човека за неговите „естествени повелители“, и не остави никаква друга връзка между хората освен голия интерес, безсърдечното „плащане в брой“. Тя удави в ледената вода на егоистичната сметка свещения трепет на религиозния екстаз, на рицарското въодушевление, на еснафската сантименталност. Тя превърна личното достойнство в разменна стойност и на мястото на безбройните, гарантирани и придобити свободи постави само една свобода — безсъвестната свобода на търговията. С една дума, забулената с религиозни и политически илюзии експлоатация тя замени с откритата, безсрамна пряка, бездушна експлоатация.

Буржоазията лиши от свещения ореол всички видове дейности, смятани досега за почетни и гледани с благоговеен трепет. Тя превърна лекаря, юриста, попа, поета, човека на науката в свои платени наемни работници.

Буржоазията смъкна трогателно-сантименталното було на семейните отношения и ги сведе до чисто парични отношения.

Буржоазията показа, че бруталната проява на сила в средните векове, от която реакцията толкова много се възхищава, е намирала своето естествено допълнение в леността и неподвижността. Едва буржоазията показа какво може да постигне дейността на човека. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите[9] и кръстоносните походи[10].

На който му се чете - Манифест на комунистическата партия

[Manyface God"]

Само за грамотни. (Пирамидове, ти къде?)

Седем страни подкрепиха предложението на Естония за създаване на специализиран международен съд за престъпленията на комунизма, предадоха информационните агенции.

В неделния ден в естонската столица Талин се проведе международната конференция „Криминалното наследство на комунизма и нацизма", посветена на европейския Ден за почит към жертвите на сталинизма и нацизма, който се отбелязва на 23 август.

Представители на министерствата на правосъдието на Естония, Латвия, Литва, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Грузия излязоха със съвместно изявление за необходимостта от разследване на престъпленията на комунизма и създаване на специализиран съд за това. Участниците във форума взеха решение да бъде сформирана група от експерти за реализиране на идеята.

Ден по-рано - на 22 август, естонският министър на правосъдието Урмас Рейнсалу огласи предложението за създаването на специализиран съд със статут на междудържавен орган, който да разследва престъпленията на комунистическите режими.

„Ние трябва да изнесем престъпленията на комунизма, да бъдат оценени на международно ниво и заедно да ги осъдим. Днес престъпленията на комунистическите режими не са от компетенциите на нито един международен съд." - коментира Рейнсалу.

По думите му, осъждането на престъпленията на комунизма е необходимо заради паметта на неговите жертви и новото поколение европейци трябва да направи така, че тези престъпления да бъдат осъдени.

[Pyramid]

Рублата-ясно но, какво общо има с темата?

[ravnovesie]

Руплята продължава "разко да се укреплява"...

Абсолютно

[kandid]

https://www.youtube.com/watch?v=hxTY...ature=youtu.be

Отразяване на движението на долар/рубла по руските новини през годините

Руплята продължава "разко да се укреплява"...

[Manyface God"]

https://www.youtube.com/watch?v=hxTY...ature=youtu.be

Отразяване на движението на долар/рубла по руските новини през годините

Момент, да си сложа очилата за гледане по нанадолнище.

[ravnovesie]

https://www.youtube.com/watch?v=hxTY...ature=youtu.be

Отразяване на движението на долар/рубла по руските новини през годините

[Manyface God"]

Публикацията е за грамотните. Пирамидове, ти къде?

Защо и по какъв начин режимът на БКП е фалирал три пъти България в периода 1960-1987 г. научиха дванадесетокласници от Математическата гимназия "Баба Тонка" в Русе по време на открит урок, изнесен пред тях от разследващия журналист и основател на desebg.com Христо Христов в началото на октомври. Беседата е част от поредицата открити уроци в страната в рамките на инициативата "25 години свободна България" под егидата на президента Росен Плевнелиев. Христо Христов е член на Инициативния комитет. В открития урок участваха помощник директорът Мариана Севева и д-р Магдалена Желязкова, ръководител на клуб "Дебати" в гимназията.

"Избрах да ви говоря за икономиката по времето на комунизма, тъй като за нея са отделени съвсем оскъдни факти в учебниците по история и има изключително ограничен кръг от източници. В същото време вие постоянно чувате отнякъде, че при социализма се е живяло по-добре и една от причините за тази носталгия по комунистическото минало е фактът, че обществото не е знаело реалната цена, която плаща", обясни журналистът, подкрепил изложението си с видеоматериали и архиви документи.

Той провокира учениците с въпроса има ли смисъл да се говори и да се познава миналото, особено когато то се отнася за един тоталитарен режим? "Миналото трябва да се познава, за да не се повтаря", отговориха дванадесетокласниците. По думите на Христов знанието и информацията за това минало за младите хора е важно и за да не позволяват да бъдат манипулирани.

Христов им разказа, че след 1947 г., когато БКП се е разправила в политическата опозиция в България, комунистическата партия е взела решение страната да се развива по съветски образец, като е извършена национализация и насилствено отнемане на земята. Частната собственост е ликвидирана напълно, а частната инициатива е отнета, като партията-държава е обещала на хората, че ще изгради едно справедливо общество, в което благата ще се разпределят по равно.

След малко повече от четири десетилетия този огромен социално-икономически експеримент се сгромолясва и в основата на краха е икономическата несъстоятелност на строя.

През 1956 г. начело на комунистическата партия е утвърден непопулярният дотогава дори сред партийните среди Тодор Живков, който решава, че един от начините бързо да се хареса на обществото, е да подобри неговото жизнено равнище.

Журналистът посочи, че в резултат на погрешни икономически решения за развитието на селското стопанство и бързо изхарчени кредити от СССР политиката, възприета от Живков, се проваля.

Това довежда до невъзможност страната да изплаща предоставените от Съветския съюз валутни кредити, който тогава е основен кредитор на България. Съветският ръководител Никита Хрушчов отказва да разсрочи дълговете и Живков се принуждава да продаде на съветската страна изнесения уж на съхранение в Държавната банка в Москва български златен резерв в размер на 24 тона. Нито един цент от продаденото от Москва на международните борси българско злато не се връща в България, тъй като с получените милиони са погасени дълговете на комунистическото управление.

"Продажбата на златния резерв на СССР Живков извършва в пълна тайна не само от обществото, но и от партийното ръководство", посочи Христов.

Той добави, че тогава Живков е разбрал, че не е в състояние на управлява страната без постоянна съветска подкрепа, което го е мотивирало на два пъти – през 1963 г. и 1973 г. - да предлага България да стане 16-та съветска република.
Урок за тайните фалити на комунизма
Последната страница от изложение на председателя на БНБ Васил Коларов от октомври 1987 г. до Тодор Живков, в което той открито му заявява, че плащанията по външния дълг надхвърлят 100 процента от валутните приходи на страната, изпаднала за трети път във фалит
[desebg.com]

Разследващият журналист разказа и за другите два фалита по времето на управлението на БКП. През 1977 г., когато в резултат на хвърлянето на огромни средства за развитието на тежкото машиностроене и покачването на международни цени на петрола НРБ отново изпада в дългова криза с над 6 млрд. долара задължения, включително и към западни банки. Положението е спасено благодарение на благосклонното отношение на тогавашния съветски ръководител Леонид Брежнев, който отпуска финансова помощ на Живковото управление, но същевременно го предупреждава, че финансовите дългове рано или късно се превръщат в политически проблем.

Третият фалит става факт през 1987 г., когато председателят на БНБ Васил Коларов докладва лично на Живков, че обслужването на задлъжнялостта на НРБ към западните банки надхвърля 100 процента от общите валутни приходи на страната.

"През всичките години на управление обаче Живков изгражда една кула на илюзиите, че обществото се развива и върви напред, а това не се оказва вярно, тъй като тогавашното управление е представяло статистика (стъкмистика), която се е основавала на неверни данни и е целяла да се крие истината от хората", каза още Христо Христов.

През 1987 г. Живков не се решава да разруши "кулата на илюзии" на социализма и продължава да трупа нови дългове, които през 1989 г. вече са – външен дълг над 11 млрд. долара и 26 млрд. лева вътрешен дълг, включващ общата задлъжнялост на селското стопанство, електрониката и военнопромишления комплекс.

Той обясни, че всички тези факти е научил от архивите и подчерта огромното значение на отварянето на архивите на БКП, на комунистическите тоталитарни служби и проучването на съдебните архиви, свързани с разследванията на престъпленията на комунистическия режим.

Учениците казаха, че не са знаели, че по времето на комунистическия режим страната три пъти е изпадала в неплатежоспособност и че, когато той е рухнал през 1989 г. е завеждал такива големи дългове.

"От всички източноевропейски страни от бившия Източен блок комунистическият режим в България е завещал най-лошия икономически старт по пътя към демократични промени", добави Христо Христов.

Той посочи, че до фактите за трите фалита на управление то БКП е достигнал, след като е проучил най-обемното разследване в историята на българската прокуратура, а именно дело №4 от 1990 г., разследвало причините за икономическата катастрофа на комунизма.

"В тези над 1300 тома се съдържа истината за стопанската история на България в периода от средата на 50-те години до края на 80-те години на ХХ век, когато Живков сам признава, че социализмът е едно недоносче", заключи изследователят.

Той отбеляза, че в онези изследвания на историци и особено на бивши служители на Държавна сигурност, където трите фалита са удобно "пропуснати", младите хора няма да намерят отговор на един основен въпрос, който защитниците на комунизма никога не дават: Защо след като уж толкова добре се е управлявала и развивала страната под ръководството на БКП това не е продължило и след 1989 г.?

"Причината се крие в това, за което говорихме този час с вас: несъстоятелността на икономическо развитие по съветския модел и командно-планова икономика, довели до краха на цялата комунистическа система", заключи Христо Христов. Той пожела на младите хора да бъдат добре информирани и да не се оставят да бъдат заблуждавани и им подари своето документално изследване "Тайните фалити на комунизма".

[Pyramid]

Моля, прекратете граматичния спор.

Като българин, ми е страшно нелепо да чета и слушам подобни нелепости та, рече ли някой да се заяде, не подминавам. Иначе, правилно: Темата е друга. Ей на, и аз не намирам нищо геройско в това, да се нападат невъоръжени. Съмнявам се, също така, в ... активната борба с/у "фашизма и капитализма" и недоумявам, как после такива "борци" и техни отрочета току се пребоядисват на "демократи" и "предприемачи". Хеле пък, когато - познавам и аз този - онзи - са препирали пачки и сега, видиш ли, първи капиталисти и "почтени индустриалци". Недоумявам, не приемам и не искам да приема. Ала ни облъчват по телевизия, интернет, радио, вестници...
...И повечето прости хорица, без критичен поглед и имунитет с/у простотията, поддават. Не е ли тъжно?

[X_Y]

Моля, прекратете граматичния спор.

[kandid]

След падането на комунизма в края на 1989 г. един от първите изследователи, който търси истината за битката при Жабокрек, е ст. н. с д-р Веселин Ангелов. Той повдига завесата на идеологическите митове, доказвайки, че са просто една долнопробна червена лъжа:

“ Да се мълчи за нея, е вече невъзможно. Към средата на август 1944 г. в Кочериновската почивна станция се възстановява поредната смяна ранени 18 германски войници и един офицер (според други източници 33 и още две сестри и един лекар, че става въпрос за ранени германски летци). Станцията и районът на Рилския манастир се охраняват от взвод български войници. Почиващите германци не са въоръжени, ако не се смята личното оръжие на споменатия офицер. За да се проявят, дупнишките шумкари решават да ги унищожат, но не смеят да сторят това сами, затова викат на помощ терористите от Разлог и Горна Джумая. Така според спомените се събира "внушително партизанско съединение от 250 борци", т. нар. Обединен Рило-пиринси партизански отряд с командир Желю Демиревсви. Около 18. 00 часа на 24 август с помощта на продали се войници войнишкият взвод е обезоръжен безшумно. Последва нахълтване и вероломно избиване на нищо неподозиращите и беззащитни 18 германци. По чудо, защото не е в помещението за хранене, се спасява само офицерът. Не срещнали "въоръжен до зъби враг", шумкарите подпалват почивната станция и бягат панически, без някой да ги гони. Такава е истината за тази прословута "антифашистка акция".

В изследването си д-р Веселин Ангелов събира автентични спомени и така установява още една срамна фалшификация. През 1947 г. вече произведените като "активни борци против фашизма и капитализма" от Дупнишка, Разложка и Горноджумайска околии партизани възпроизвеждат пред нарочен филмов екип "мощната акция". Снимат се в специално ушити партизански униформи, а по-късно представят снимките като от времето на акцията и така

фалшифицират историята

Пресъздава се картина на ожесточено с "въоръжените до зъби хитлеристи" сражение. Тридесет години по-късно пък наглостта и безочието на шумкарите и потомците им достига дотам, че дори си построяват и откриват за поколенията музей на акцията в Рилското корито. Като част от срамната фалшификация е измислицата как пеят геройски песни, а художници "активни борци" рисуват епични картини, някои от които влизат и в учебниците. Създава се традиция и ежегодно “епичната” битка шумно се чества като всенародно събитие.

Години наред за поколенията остава скрит и друг

срамен епизод от 24 август 1944 г.

Редове от спомени на участник допълват истината за тази "крупна" акция. За нея "боецът" пише: "Всеки, който пристигаше, го задържахме. По едно време се зададе един автобус. Ние не знаехме кой пътува с автобуса. От другата засада откриха огън. Дадохме знак на автобуса да спре и той не искаше да спре. Ние вече не мислехме кои са в автобуса и стреляхме направо в него. Едва тогава спря. Дадохме сигнал да слезнат всички. Запалихме рейса." След това уплашени от стореното, "славните борци" отново се скриват вдън гори.

Точно тогава е извършено и още едно престъпление - убийството на техническия директор на дружество "Гранитоид" Райнхард Йохан Томаник - немец от Австрия, довел електричеството в хиляди български домове от района. Същия ден Томаник пътува с дъщеря си в запаления от шумкарите автобус, за който бе разказано по горе. По спомени на очевидци двама шумкари го свалят от автобуса, водят го в канцеларията на дружеството, където го насилват да отвори касата и го убиват, задигайки парите. Невинната му дъщеричка пък е изнасилена. Историята обаче близо половин век се покрива с мълчание, без никой да попита какви "фашисти" са Томаник и детето му, и защо червените мародери, извършили престъплението не са получили наказание от победилата по-късно народна власт. В района имената на насилниците убийци се знаят, те вече са покойници, а местните разказват, че днес

потомците им са влиятелни хора в демократична България

Сигурно и затова наследниците на българските комунисти – социалистите, все още продължават да наричат тази очевидно срамна, престъпна и мародерска акция "най-голямата антифашистка". А на всичкото отгоре продължават все така безсрамно да я въздигат и честват, пита с възмущение историкът Веселин Ангелов.

Най-скандалното е, че през последните години един от най-ревностните поклонници на събора в Жабокрек е бившият лидер на БСП и настоящ на европейската левица Сергей Станишев. Той посещава събора дори и като премиер, задълбочавайки така разделението в нацията и подклаждайки политическата омраза в обществото. От “Позитано” 20 коментират, че съпричастността на Станишев към тези събития била продиктувана от

комплекс и сантимент към баща му – партизанина Димитрий Станишев

От средите на репресираните и жертви на комунизма пък задават директния въпрос – защо младият Станишев нито веднъж не посети поклоненията в лагера Белене, Куциян, Слънчев ден, Скравена? Защо веднъж не поднесе цветя на мемориала на избитите от комунистите пред НДК? Нито лидера на ПЕС, нито партията му години наред искат да дадат отговор на тези страшни въпроси.

Впечатляващ обаче е анализът на проф. Пламен Цветков по тази болна тема:

“До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи.

Но след като се стигна до там, че в края на август БСП честват с тъпани, зурли, ядене и пиене избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че

всъщност не сме две нации, а сме човеци и нечовеци в една държава...

http://www.faktor.bg/petak-13/53221-...palachite.html