Политика (архив до 19.03.2014 г.)

[коки]

Браво Коки! Браво!
Гениално! Всички политици в лагерите!
Ей на това се казва гениална политическа прозорливост.
Всички БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ в затвора......

А бе има и други, ама ориентировъчно Коки приготви два и половина милиона нара, одеяла, канчета, лъжици и т.н.

Мда и понеже се оказаха множко и тъй като в Белене няма да могат да се поберат ,сега е моментът Олигарски да уговори експорта на останалите комунета от България към Русия

[mechobikov]

Абсолютно !Аз и за туй казвам ,че трябва да се смени статуквото и всички политици без изключение , да ги натирим към Белене!

Точно !!! Това е истината. И колкото по скоро, толкова по добре !!!

[gigow]

Абсолютно !Аз и за туй казвам ,че трябва да се смени статуквото и всички политици без изключение , да ги натирим към Белене!

Браво Коки! Браво!
Гениално! Всички политици в лагерите!
Ей на това се казва гениална политическа прозорливост.
Всички БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ в затвора.

Ама чакай да направя един кратък списък на политиците. Та Коки да приготви достатъчно нарове в лагера.

Всички депутати. Сегашни и бивши естествено. Няма да са много. Най-много хиляда човека.
Всички премиери, министри, зам. министри и членове на политически кабинети на министри. Да речем хиляда.
Всички кметове на всички общини в последните 24 години. Няколко хиляди.
Всички общински съветници от всички партии. 10-20 хиляди. Не ми се брои.
Всички членове на ръководни органи на всички партии до областно ръководство вкл.. Нямам идея колко може да са. Да речем 10 хиляди.

И да не забравяме подлежащите на лустрация според Коки.
Всички членовете на БКП. Едно време бяха над един милион. Доста са умрели. Да речем 700 000.
Децата им, разбира се. Милион и половина.
Всички бивши служители на ДС. Трябва да питам колко са били.

А бе има и други, ама ориентировъчно Коки приготви два и половина милиона нара, одеяла, канчета, лъжици и т.н.

Или направо ще ги натоварим на шлепове и ще ги удавим? Както направиха едно време фашистите след преврата?

[коки]

Порочна практика която не е от сега ,а е от години !,,Парите от регионалния „фонд” са разпределени в голяма степен на политически принцип. Управляващите партии са били изключително благосклонни към своите кметове, докато опозицията е срещнала сериозни трудности – повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани“, коментира Петър Ганев от ИПИ. http://dnes.dir.bg/news/bsp-dps-gerb-16091236?nt=4

[OMG]

Пълен дебил.

Е, поне е чел за Наполеон

"Нaполеон Бонaпaрт по време нa своите битки винaги е носил червенa ризa, зaщото aко бъде рaнен от червенaтa му ризa нямa дa се виждa,че кърви и войниците му по този нaчин нямa дa го отстрaнят от биткaтa! Двестa години по-късно Орешaрски използвa винaги тъмно кaфяв пaнтaлон!"

[коки]

Гарван гарвану око не вади. Между другото гаргите били най умните животни с интелигентност равна на човешката.

Абсолютно !Аз и за туй казвам ,че трябва да се смени статуквото и всички политици без изключение , да ги натирим към Белене!

[mechobikov]

Я виж ти .....Лоши практики, но не и престъпления откри Сметната палата за полетите на властта

Гарван гарвану око не вади. Между другото гаргите били най умните животни с интелигентност равна на човешката.

[коки]

Пълен дебил.Орешарски пожела на олимпийците "да носят в сърцето си Стефка Костадинова" http://www.dnevnik.bg/sport/2014/02/...o/?ref=miniurl


....................
пп Не знаех ,че това ченге Бойко Коцев което се подвизаваше дълги години в Брюксел са го назначили за посланик на България в Русия

[коки]

Я виж ти .....Лоши практики, но не и престъпления откри Сметната палата за полетите на властта

Няма данни за престъпления в докладите на Сметната палата за финансовото управление на Министерски съвет и за Авиоотряд 28, подчерта председателят на Смeтната палата проф. Валери Димитров в предаването „Тази сутрин” по bTV.

„В момента администрацията на Министерския съвет работи много по-добре, отколкото преди четири години, когато докладът беше изпратен в прокуратурата, имаше много лоши договори по обществени поръчки”, подчерта Димитров и настоя да отбележи, че това в огромна степен се дължи на секретаря Росен Желязков, който управлявал добре администрацията и имуществото на кабинета. Той беше обвинен в престъпления по служба за незаконните бюлетини в Костинброд. Обвинителният акт, който беше внесен в съда през декември, обаче беше върнат на прокуратурата заради процесуални нарушения в края на януари.

Лоши практики

Валери Димитров подчерта, че няма данни за престъпление и в одитния доклад за Авиоотряд 28, въпреки констатираните 53 незаконни полета. „Става въпрос за лоша нормативна уредба – Авиоотрядът е използван за неща, които не са му присъщи”, каза председателят на Сметната палата.

Тези полети са по заявка на физически лица за 830 000 лв. „Авиоотрядът е специализирано звено, което трябва да превозва само определени длъжностни лице. Изключително лоша практика е да извършва търговски полети”, подчерта Валери Димитров. Мнението му оборва твърденията на Бойко Борисов, че търговската дейност на правителствените самолети и хеликоптери са внесли пари в бюджета на Авиоотряда.

Димитров уточни, че всички полети практически са платени. Заявените два полета за Федерацията по мотоциклетизъм първоначално били поискани безплатни, но по време на одитната проверка сумите са били възстановени и това е констатирано в документа.

„Разходите за пътувания на бизнесмени за лов са покрити, но въпросът е, че Авиоотрядът не е търговски превозвач”, подчерта Валери Димитров.

„Тази лоша практика не е от сега, данните са че и преди е имало такива полети по заявки на други лица. Трябва изрично да бъде променена нормативната уредба”, настоя председателят на Сметната палата.

Допълнителното стимулиране

Зам.-председателят на институцията Цветан Цветков коментира отчетените в доклада суми за допълнително материално стимулиране на служителите, които в периода на одита възлизат на 247 000 лв.

„В медиите беше посочена сумата от 1,3 млн. лв., но това са пари за заплата на политическия кабинет за цяла година - там са премиерът, тримата вицепремиери, секретарите и пресцентърът, общо 42 души”, обясни Цветков.

Той пресметна, че се падат средно по 500 лв. бонуси за всеки служител, като сумата се вписва в действалото тогава изискване да не надвишава 30% от общата сума за заплати – тя е малко над 20%. Видео на : http://btvnews.bg/video/video/tazi-s...a-vlastta.html

[коки]

Тъй тъй нъл според зетя битова престъпност била намаляла а?Оказа се ,че не е така Новите мерки на МВР срещу ширещата се битова престъпност: мобилизират силите на жандармерията ,катаджии и пожарникари http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/...source=flip.bg

[energetik]

Стамболов,

С копи пейст се справяш добре. Я сега да видим как си с креативното писане.

Кво ще кажеш за тема от типа: "Отражение на Бойковизма върху настоящето на България"

Признавам, темата не е лека, десетилетия ще са потребни на изследователите за да опишат и оценят идейното богатство и епохалните дела на ген. др. Бойко Методиев Борисов!

Ама все от някъде трябва да се започне, нали така Стамболов

[Стамболов]

Отражението на комунизма върху настоящето на България


31-01-2014



Тази година за четвърти път официално отбелязваме 1 февруари като Ден на признателност и почит към жертвите на комунизма в България. Ако доскоро този ден се отбелязваше само от жертвите на репресиите и техните близки, през последните няколко години той вече е почитан и от държавни лидери като президента и вицепрезидента на страната. Какво е различното в честването на този ден тази година? Защо вместо да се превръща в ден за възпоминание, той започва да звучи все по-актуално? Дали това е така само заради засиленото политическо противопоставяне и гражданските протести или е знак за нещо по-дълбоко, което се случва в обществото? Можем ли – особено ние, политиците – да преодолеем изкушението миналото и паметта за жертвите да бъдат употребявани като оръжие в нашите политически битки? Способни ли сме смирено да им отдадем почит?

Това беше година на протести. Протести за социална и икономическа справедливост, за прозрачност в политиката, за бъдещето на страната. Но и за миналото. Макар и не толкова остро, миналото видимо присъства в това гражданско движение. Протестите върнаха актуалността на дебата за ролята на Държавна сигурност в българския преход, за начина на селектиране на днешния елит и като цяло за комунистическото наследство, от което не можем да се освободим. Теми, които една част от политиците в годините на прехода умишлено се опитваха да загърбят. Включително и като в продължение на почти две десетилетия държаха затворени архивите на комунистическата политическа полиция.

Чуха се доста мнения, че протестите били „срещу”, а не „за”. Хората по площадите нямали фокус и цел, не знаели какво искат. Наричаха ги презрително „протестъри” – безделници, които търсят как да си запълнят свободното време. Ще оставя тези мнения на съвестта на коментаторите, които претендират за безпристрастност. Другите трябва да се опитаме да чуем какво се опитват да ни кажат тези протести. И дали те имат нещо общо с паметта за 1 февруари 1945 г.?

Протестите показват нуждата от обяснение – обяснение на настоящето, но и обяснение на миналото. И ни демонстрираха опити за такова обяснение. В Деня на народните будители студентите излязоха на площада с плакати, на които бяха изписани имената на български поети и писатели и техните произведения. Там един до друг, наред с другите, стояха и имената на Гео Милев, Никола Вапцаров и Георги Марков. Автори с противоположна обществена позиция, обединени не само от таланта си, но и от съдбата си на жертви на политическо насилие. По този начин студентите показаха способността си да подходят към историята със смирение, а не с желание за нейната употреба за една или друга кауза.

Това беше година и на дебатите за монументалните паметници от тоталитаризма, надвиснали над центъра на почти всеки по-голям български град. Паметници, станали обект на иронични закачки, според едната гледна точка, или на „обругаване”, според другата. Без да се впускам в дебати за качеството на тези „инсталации”, според мен в този дебат се загуби най-главното. А то е най-очевидното – обект на „оскверняване” стават точно тези паметници, които не излъчват смирение. Независимо дали става дума за паметника на Съветската армия, на Альоша, за чинията на Бузлуджа или за паметника на Димитър Благоев, всички тези паметници са обединени от това, че излъчват всичко друго, но не и смирение. Целта им е не да бъдат места за памет, а пропаганден символ, където хората да ходят под строй, за да слушат речите на вождове и учители. У едни те провокират гордост и носталгия, у други – възмущение, но у никого не провокират смирение.

Защо на никой никога няма да му хрумне да боядисва скромния паметник на Илия Минев, поставен в една софийска градинка? Защо никой не „напада” паметника на жертвите на комунизма в градината на НДК? По една много проста причина – защото тези паметници излъчват смирение. Архитекти и скулптури могат да спорят за естетическата стойност на тези паметници, но без никакво съмнение те са места за памет – скромни и лични, издигнати от хора, които искат да запазят спомена за конкретното дело на конкретни хора.

Затова и на 1 февруари думата, която веднага ми идва наум е точно смирение. Желанието ни да отдадем почит на тези жертви беше и причината за организирането на конференцията, която тези дни беше проведена в Европейския парламент под заглавие „Настояще, зависимо от сенките на комунистическото минало”, в рамките на която беше представена и изложбата „България 1944-1989: Забранена истина”. Целта на авторите на изложбата и на организаторите на конференцията беше с нужното смирение да отдадем почит на жертвите на комунистическата диктатура. Да запазим паметта за тях, но и да помислим какво не сме направили, за да бъдат те истинска, а не „забравената истина” за българската история.

От друга страна изминалата година ни даде доказателства и за продължаващите опити на отделни политици да употребят миналото за користните си цели. Пример за това беше „историческото” извинение, поднесено от лидера на българските социалисти Сергей Станишев за извършеният от неговите предходници в партията т. нар. „Възродителен процес”. Само година, след като същия г-н Станишев се извини на конгреса на своята партия на виновниците за тоталитаризма, посочени от неговата партия в началото на 90-те години. В същите опити за „употреба” на миналото могат да се впишат опитите на управляващите да ограничат дейността на Комисията на досиетата, а и дори да си помечтаят за нейното закриване.

Събитията от последната година за пореден път доказват максимата, че от миналото не може да се избяга. Безпаметността за комунизма и неговите жертви не може да бъде нито трайна, нито успешна стратегия. Отговорността на политиците не е да дават готови отговори, да строят огромни паметници или да задължават хората да мислят по определен начин. Основната им отговорност е да създават условия за осмислянето на това минало. Включително и като поднасят искрени извинения за престъпленията и грешките на своите предшественици. Но най-вече – като не се опитват да експлоатират паметта за жертвите на тези престъпления за конюнктурни политически интереси нито вляво, нито вдясно.

Андрей Ковачев, Евродепутат от ПП ГЕРБ

[energetik]

Ало-о Стамболов,

Айде стига с този негативизъм От зарана кат си почнал та цял ден ...
Зарина ни тука с всякакви критики за БСП-то.
Добре де, много са лоши, спор няма.

Ама я ти ни направи малко реклама на ГЕРБ.
Кажи сега как е духа там, готвите ли се за скорошно връщане на власт? Кажете най-сетне, кои ще са тия новите зам. председатели - аз много си харесвам Ципов и Главчев (едни такива фини хора, интелигентни, диалогични) ама в краен случай бих се навил и на Цачева.
И пак да кажа, жалко че ни лишихте от Фидосова - вижте там нещо, няма ли начин да я върнете бе, как ще я управлявате тая държава без нея хич не ми е ясно

[Стамболов]

Кой? 4. Партията на олигархията







Едвин Сугарев
svobodata.com
Една от причините за този печален прецедент е плътното взаимодействие между комунистите, ДС и криминалния контингент – на което сме свидетели и днес – при правителствата на предишната и настоящата тройна коалиция. В България за съжаление новата политическа класа не намери куража да въведе лустрация – в името на някаква криво разбрана политическа толерантност – и резултатът от това малодушие до голяма степен предопредели манипулативния характер на българския преход.

За да се осъществи обаче една стратегия с такава сложност и с толкова дълбинна перспектива като перестройката, бяха необходими определени ресурси, с които нейните архитекти не разполагаха – и нямаше как да разполагат при наличието на тогавашните идеологически догми, заклеймяващи частната собственост.

Иначе желание не им липсваше – никак не им липсваше – защото ясно осъзнаваха , че властта, базирана върхи икономическо надмощие, дава далеч по-големи предимства на упражняващите я – в сравнение с политическата диктатура. Един дребен пример: икономическата мощ се наследява, докато при политическата това наследяване не е гарантирано – то зависи от моментната политическа конюнктура. При кланово общество, каквото на практика беше комунистическото, възможността да предаваш от поколение на поколение своите властови ресурси и наистина сериозно предимство.

Да не говорим за това, че привилегиите на номенклатурата имаха строго секретен и конспиративен характер – и комунистическите босове можеха да се разпищолват само зад високи стени, докато бай-ганьовските им душици копнееха това разпищолване да е публично: такова, каквото го виждаме в лицето на днешните олигарси на БСП.

Нека се върнем сега на примерите, с които започнахме. Триадата на днешната тройна коалиция, а и на предишната такава, имаме три страни: политическа власт (правителство, парламентарно мнозинство, институции), медии (империята на Пеевски) и икономически ресурси (Цветан Василев и неговата КТБ, а редом с него и други играчи). В тази триада властта поражда корупционен климат и създава законодателни и нормативни вратички, които осигуряват възможността за съхраняване и умножаване на икономическите ресурси; хората, които държат тези ресурси, се отплащат, като поддъжат медии, създаващи медиен конфорт за властта и обработващи общественото съзнание в удобна за нея посока – включително и при създаването на политически клонинги от средите на самите медийни босове, призвани да изпълняват поддържаща, а при добро стечение на обстоятелствата – и основна роля в поддържането на цялата властова система – такъв клонинг е примерно Николай Бареков.
Тази триада е ясно видима днес, но реално съществува още от зората на прехода – под една или друга форма. Отвъд нейната троичност има и други, по-малко видими страни, които обхващан различен тип посредничества и логистични подкрепи – например от страна на вечно оцеляващите мрежи на ДС: можем да ги видим олицетворени от бащински надвесената над Пеевски фигура на Димитър Иванов, последния шеф на 6-ти отдел на 6-то управление на ДС (Вижте ги на снимката!). Също така посредници между властта, сивата икономика и организираната престъпност – при предишната тройна коалиция такъв беше Алексей Петров, днес подсъдим за ред мафиотски дела. Също като съдебен чадър над менажирането на престъпни и полупрестъпни практики – като контрабандните канали например – както и за съдебна разправа с неудобните и с политическите противници – такава роля играеха Филчев и следващите главни прокурори, включително днешния Цацаров.

Най-съществена роля обаче – като основен двигател на целия този процес – принадлежи на източниците на финансови и икономически ресурси: именно те не само обслужват, но и създават политическото (или го променят, когато се наложи). Затова и първата грижа при реализирането на сценария на перестройката е да се овладеят и преразпределят финансовите ресурси на страната.
Как става това, е твърде дълга история. Можем обаче да идентифицираме няколко източника на токива ресурси – и няколко фактора, които спомагат за тяхното укрепване. При началния старт на този сценарий основни източници са външния дълг на страната, наличните финансови и икономически ресурси, чието преразпределение обаче става чрез банките, приватизацията и източването на държавни предприятия по добре известната схема на паяка. Важна роля изграят тъй наречените “неявни фирми”, замислени като централи за икономически шпионаж, но превърнати в пощенски кутии за преразпределение на прехвърлените от външния дълг пари между персоните, които трябва да ги въртят в полза на партията.

Друг занимателен сюжет е този с тъй-наречените “куфарчета” (все едно дали ще ги приемем в буквалния или преносен смисъл на думата), благодарение на които – по свидетелствата вече на мнозина участници в тези процеси, бъдещите олигарски стартират своя бизнес.

Най-важна роля обаче играят вратичките, подсигурявани от българските политици в законодателството, позволяващи на посветените да постигнат светкавични печалби; осигурените отново от тях шансове за източване на държавни средства чрез порочни приватизационни механизми и търгове за обществени поръчки; тайното знание за предстоящи процеси и ориентации във финансовите и икономически сфери – например точните дати за промяна на курса на долара спрамо лева.
Но както и да разглеждаме тези продължаващи вече четвърт век схеми за бързо забогатяване, те имат един неизменен общ знаменател: натрупването на несменти богатства и култивирането на местна олигархия става с участието и за сметка на държавата. Граби се с непостредствената помощ на нейните власти и институции – като всъщност превръщането на бившата комунистическа партия в партия на олигархията е свързано с постепенното ограбване на българския народ – и това е систематично протичащ процес, който продължава вече близо четвърт век.

[Стамболов]

Кой? 4. Партията на олигархията




Едвин Сугарев
svobodata.com
Тя впрочем не е една, няколко са. Но една е основната и тя има столетна история, подгизнала от невинно пролята кръв и национални предателства. Останалите са клонинги – за краткосрочна или дългосрочна употреба.

Кои? Ще се наложи дълго да изброяваме. Като ДПС например, регистрирана с пряката протекция на Андрей Карлович Луканов, въпреки че през 1990 г. Конституцията не допускаше партии на етническа основа.

Като цяла серия партии, създадени от “спящите клетки” в структурите на опозицията: например тези, които през 1991 г. влязоха в СДС-център и СДС-либерали, за да профукат 7% от сините гласове и да преотвратят възможността първото демократично избрано правителство в новата история на България да има пълно мнозинство в парламента.

Като тъй наречения Политически клуб “Екогласност”, който внезапно се оказа коалиционен партньор в правителството на Жан Виденов, а след падането му от власт лидерите му решиха, че дори и БСП не е достатъчно лява за техните разбирания.

Като ВМРО, чийто лидер нямаше нищо общо с Македония, но пък имаше нещо общо с ДС.

Като “Лидер”, създадена директно от олигарха Ковачки – с членска маса миньорите от неговите рудници.

Като НДСВ, създадена, за да обслужи проекта за връщането на Симеон Сакскобурготски като национален спасител, доведен от ген. Любен Гоцев, Васил Божков – Черепа, Илия Павлов и други подобни родолюбиви българи.

Като Николай Бареков, настоящият Дудук, призван да дудучи в полза на банкера Цветан Василев, основния мениджър на кабинета Орешарски.

Нека припомним обаче: трансформацията на столетницата в партия на олигархията е политическо ноу-хау, изградено в годините на прехода – идеологическият бекграунд на БСП е коренно различен. Под предишното си име (и под серията си от други конспиративни имена) тя минаваше за партия на трудещете се – громеше всякакви империалисти, чорбаджии и изедници – и се силеше да построи комунизма през 80-те години на миналия век.

Е, не го построи – вместо това си смени козината (но не и нрава си). От партия на трудещите се – за каквато и до днес се представя пред оглупелия под тейните грижи електорат – тя еволюира до партия на новопоявилата се българска олигархия, като не само защитаваше нейните интереси, но и без особени притеснения приемаше нейните представители в редовете си – и ги обезпечаваше със съответни на тяхното финансово положение позиции в корупционната йерархия – а не рядко и в собствената си такава. Много примери доказват това – примери като пловдивския червен лидер Георги Гергов – Свинаря, на когото предишната тройна коалиция подари Пловдивския панаир; като Николай Банев, личен приятел на Сергей Станишев, който плати един милион долара, за да пее Джо Кокър на сватбата му, и който се ожалваше, че заради кризата трябвало да пренебрегне личния си самолет и да се вози в Майбах; като доскорошния червен депутат Добромир Гущеров, стартирал застрахователната си империя с парите на БИСА, като Венцислав Йосифов, червения кандидат за столичен кмет, при фалита на чиято банка се издимиха 26 милиарда лева – като от нея стартира банковата катастрофа, която стопи спестяванията на българските граждани и ги докара до просяшко дередже, като...

Но да спрем засега с изброяването. По-нататък ще посочим и други червени юнаци – с надеждата българите най-сетне да разберат, че от 10-ти ноември насам една от основните задачи на БСП е именно тази: да ограбва България, да претака държавните капитали в частни сметки, да бърка колкото се може по-дълбоко в техните джобове, да богатее и наглее, разчитайки на добре познатото от времената на социализма правило: бедния, наплашения, невежия и зависим човек се управлява лесно. И именно за това разбиране се налага да бръкнем дълбоко в миналото, да се върнем далеч назад – още към формирането на модела на перестройката и на подготовката на комунистическата партия за ограбването на България. Трябва да видим много ясно как ни ограбваха – целия този процес на превръщане на партията на трудещите се в партия на олигарсите – за да разберем, че тази партия винаги е била и винаги ще бъде проклятието в националната ни история; злото, което ограби миналото и настоящето ни – и ако не се вземем в ръце, ще ограби и бъдещето ни.