Tруд
Хората разбраха, че елитите ги лъжат 1 788
12.02.2014 14:51 | Анализи
Какво се случва в Босна
Напоследък държавните медии и правителствени лица в Босна твърдят, че уличните демонстранти са организирани хулигани или че сред тях има наркопласьори, пише за бунтовете в Босна и Херцеговина американският "Ню Йорк таймс". На протеста в Сараево в понеделник, коментира изданието, се е усещал повей за промяна. Някои участници са носели саморъчно направени транспаранти срещу затварянето на фабрики и срещу политици. Те са призовали за ново правителство, състоящо се от експерти, млади и най-вече от некорумпирани хора.
Политическата система на Босна позволява голям брой партии да получават държавно финансиране, а на бюрокрацията - да се разраства. Освен че страната е разделена на две части - хърватско-мюсюлманска и сръбска, тя има тричленна президентска система, 10 кантонални администрации и многобройни общини. Всичко това прави правителството най-големия работодател.
Дейтънското споразумение между лидерите на воюващите сърби, хървати и мюсюлмани (последните сега се наричат босняци) сложи край на гражданската война от 1992-1995 г., припомня медията. То създаде децентрализирана държава, в която и трите групи получиха власт и нито една от тях не доминира над другите.
Главният американски преговарящ Ричард Холбрук, който почина през 2010 г., е бил хвален за дипломатическите си умения, сложили край на клането. Но оттогава босненците усложниха оригиналния държавен дизайн, подсилиха ролята на политическия елит, често създавайки пречки пред икономическото развитие на страната. Смята се, че безработицата в Босна е между 27 и 40%, а младите без работа са около 70 на сто.
"Ню Йорк таймс" коментира още, че задкулисните сделки между бизнес и политици са нещо обичайно още от дните на Йосип Броз Тито, който все още е уважаван заради това, че е овладял етническите вражди, които по-късно бяха експлоатирани от националистическите политици. Войните през 90-те години доведоха до смъртта на повече от 100 000 души, а милиони напуснаха домовете си.
СЛАВОИ ЖИЖЕК
Миналата седмица градове в Босна и Херцеговина пламнаха. Всичко започна в Тузла - град с преобладаващо мюсюлманско население. След него протестите се разпространиха и в столицата Сараево. Последваха Зеница, Мостар, където живее огромна част от хърватското население, както и Баня Лука - столицата на сръбската част на Босна. Хиляди гневни граждани окупираха правителствени сгради и ги подпалиха. И макар ситуацията оттогава да се е успокоила, във въздуха все още витае опасно напрежение.
Случилото се отприщи конспиративни теории (като тази, че сръбското правителство е организирало протестите, за да свали босненските власти). Едно е ясно - каквито и мотиви да прозират, отчаянието на протестиращите е автентично. Изкушаващо е да се перифразира прочутата реплика на Мао Дзе Дун: "В Босна има хаос, ситуацията е чудесна".
Защо? Защото исканията на протестиращите са възможно най-простите - работа, шанс за приличен живот и край на корупцията. Те мобилизираха босненци - страна, която в последните десетилетия се беше превърнала в синоним на жестоките етнически прочиствания.
Досега единствените масови протести в Босна и другите бивши югославски републики избухваха единствено поради етнически или религиозни причини. В средата на 2013 г. бяха организирани два обществени протеста в Хърватска. Синдикатите се опитаха да направят шествие за правата на работниците, а десните националисти - протестно движение срещу употребата на надписи на кирилица върху публични сгради в градовете със сръбско население. Първата инициатива привлече няколкостотин души на площад в Загреб, а втората мобилизира стотици хиляди.
Хърватска не е изключение: от Балканите до Скандинавия, от Централна Африка до Индия, се задава нова тъмна епоха, в която бушуват етнически и религиозни страсти, а просветителските ценности залязват. Подобни страсти е имало във всяко едно време, но новото е, че те се демонстрират безсрамно.
Тогава
какво да правим
Меинстрийм либералите ни казват, че когато основни демократични ценности са заплашени от етнически или религиозни фундаменталисти, трябва да се обединим зад либерално-демократическата платформа на културна толерантност. Да спасим това, което може да бъде спасено и да оставим настрани мечтите си за по-радикална социална трансформация. Казват ни още, че задачата ни е ясна: избор между либералната свобода и потисничеството на фундаментализма.
Само че, когато ни задават триумфално реторични въпроси като "Желаете ли жените да бъдат изключени от обществения живот?", или "Искате ли всяка религиозна критика да бъде наказвана със смърт?", трябва да ни притеснява едно нещо. Прекалено лесният отговор. Проблемът е, че подобен опростен либерален универсализъм отдавна е загубил своята невинност. Конфликтът между прекомерния либерализъм и толерантност и фундаментализма е фалшив конфликт. Порочен кръг между два полюса, които взаимно се предполагат.
Думите на Макс Хоркхаймер от 30-те години на ХХ век (един от основателите на неомарксистката Франкфуртска школа в социалната теория - б.р.), че онези, които не желаят да критикуват капитализма, трябва да си мълчат за фашизма, следва да се приложат и за съвременния фундаментализъм. Онези, които не желаят да критикуват либералната демокрация, трябва да си замълчат за религиозния фундаментализъм.
Надигането на радикалния ислямизъм не е ли свързано с
изчезването на светското ляво
в мюсюлманските страни?
Когато Афганистан бива описван като страна с краен ислямски фундаментализъм, никой ли не си спомня, че само преди 40 години тя беше държава със силна светска традиция и със силна комунистическа партия, която дойде на власт, независимо от Съветския съюз?
Случващото се напоследък в Босна трябва да се разбира именно в този контекст. В една от снимките от протестите виждаме демонстрантите да развяват трите флага един до друг - босненския, сръбския и хърватския. Така те изразяват волята си да пренебрегнат етническите си различия. Това е бунт срещу националистическите елити. Босненците най-накрая са разбрали кой е истинският им враг - не различните етнически групи, а собствените им лидери, които се правят, че ги защитават от другите. И като че ли старото Титово мото на югославските нации, с което много се злоупотребява, "братство и обединение" получава нов живот.
Едно от нещата, срещу които недоволстват протестиращите, е европейската администрация, която наблюдава Босна. Тя помага за налагането на мира между трите нации и подсигурява сериозна финансова помощ, за да може държавата да функционира. Обикновено протестиращите имат същите цели, каквито има и Брюксел: просперитет, прекратяване на етническото напрежение и ограничаване на корупцията. Само че начинът, по който Европейският съюз управлява Босна, засилва разделението вътре в страната. ЕС работи с националистическите елити като с привилегировани партньори, посредничейки помежду им.
Босненските бунтове потвърждават, че етническите страсти не могат да бъдат истински преодолени чрез налагането на либералната платформа. Това, което обедини протестиращите, е радикалното изискване за справедливост. Следващата стъпка би била най-трудната - протестите да прераснат в ново социално движение, което да игнорира етническите разделения и да продължи протестите.
Хората разбраха, че елитите ги лъжат 1 788
12.02.2014 14:51 | Анализи
Какво се случва в Босна
Напоследък държавните медии и правителствени лица в Босна твърдят, че уличните демонстранти са организирани хулигани или че сред тях има наркопласьори, пише за бунтовете в Босна и Херцеговина американският "Ню Йорк таймс". На протеста в Сараево в понеделник, коментира изданието, се е усещал повей за промяна. Някои участници са носели саморъчно направени транспаранти срещу затварянето на фабрики и срещу политици. Те са призовали за ново правителство, състоящо се от експерти, млади и най-вече от некорумпирани хора.
Политическата система на Босна позволява голям брой партии да получават държавно финансиране, а на бюрокрацията - да се разраства. Освен че страната е разделена на две части - хърватско-мюсюлманска и сръбска, тя има тричленна президентска система, 10 кантонални администрации и многобройни общини. Всичко това прави правителството най-големия работодател.
Дейтънското споразумение между лидерите на воюващите сърби, хървати и мюсюлмани (последните сега се наричат босняци) сложи край на гражданската война от 1992-1995 г., припомня медията. То създаде децентрализирана държава, в която и трите групи получиха власт и нито една от тях не доминира над другите.
Главният американски преговарящ Ричард Холбрук, който почина през 2010 г., е бил хвален за дипломатическите си умения, сложили край на клането. Но оттогава босненците усложниха оригиналния държавен дизайн, подсилиха ролята на политическия елит, често създавайки пречки пред икономическото развитие на страната. Смята се, че безработицата в Босна е между 27 и 40%, а младите без работа са около 70 на сто.
"Ню Йорк таймс" коментира още, че задкулисните сделки между бизнес и политици са нещо обичайно още от дните на Йосип Броз Тито, който все още е уважаван заради това, че е овладял етническите вражди, които по-късно бяха експлоатирани от националистическите политици. Войните през 90-те години доведоха до смъртта на повече от 100 000 души, а милиони напуснаха домовете си.
СЛАВОИ ЖИЖЕК
Миналата седмица градове в Босна и Херцеговина пламнаха. Всичко започна в Тузла - град с преобладаващо мюсюлманско население. След него протестите се разпространиха и в столицата Сараево. Последваха Зеница, Мостар, където живее огромна част от хърватското население, както и Баня Лука - столицата на сръбската част на Босна. Хиляди гневни граждани окупираха правителствени сгради и ги подпалиха. И макар ситуацията оттогава да се е успокоила, във въздуха все още витае опасно напрежение.
Случилото се отприщи конспиративни теории (като тази, че сръбското правителство е организирало протестите, за да свали босненските власти). Едно е ясно - каквито и мотиви да прозират, отчаянието на протестиращите е автентично. Изкушаващо е да се перифразира прочутата реплика на Мао Дзе Дун: "В Босна има хаос, ситуацията е чудесна".
Защо? Защото исканията на протестиращите са възможно най-простите - работа, шанс за приличен живот и край на корупцията. Те мобилизираха босненци - страна, която в последните десетилетия се беше превърнала в синоним на жестоките етнически прочиствания.
Досега единствените масови протести в Босна и другите бивши югославски републики избухваха единствено поради етнически или религиозни причини. В средата на 2013 г. бяха организирани два обществени протеста в Хърватска. Синдикатите се опитаха да направят шествие за правата на работниците, а десните националисти - протестно движение срещу употребата на надписи на кирилица върху публични сгради в градовете със сръбско население. Първата инициатива привлече няколкостотин души на площад в Загреб, а втората мобилизира стотици хиляди.
Хърватска не е изключение: от Балканите до Скандинавия, от Централна Африка до Индия, се задава нова тъмна епоха, в която бушуват етнически и религиозни страсти, а просветителските ценности залязват. Подобни страсти е имало във всяко едно време, но новото е, че те се демонстрират безсрамно.
Тогава
какво да правим
Меинстрийм либералите ни казват, че когато основни демократични ценности са заплашени от етнически или религиозни фундаменталисти, трябва да се обединим зад либерално-демократическата платформа на културна толерантност. Да спасим това, което може да бъде спасено и да оставим настрани мечтите си за по-радикална социална трансформация. Казват ни още, че задачата ни е ясна: избор между либералната свобода и потисничеството на фундаментализма.
Само че, когато ни задават триумфално реторични въпроси като "Желаете ли жените да бъдат изключени от обществения живот?", или "Искате ли всяка религиозна критика да бъде наказвана със смърт?", трябва да ни притеснява едно нещо. Прекалено лесният отговор. Проблемът е, че подобен опростен либерален универсализъм отдавна е загубил своята невинност. Конфликтът между прекомерния либерализъм и толерантност и фундаментализма е фалшив конфликт. Порочен кръг между два полюса, които взаимно се предполагат.
Думите на Макс Хоркхаймер от 30-те години на ХХ век (един от основателите на неомарксистката Франкфуртска школа в социалната теория - б.р.), че онези, които не желаят да критикуват капитализма, трябва да си мълчат за фашизма, следва да се приложат и за съвременния фундаментализъм. Онези, които не желаят да критикуват либералната демокрация, трябва да си замълчат за религиозния фундаментализъм.
Надигането на радикалния ислямизъм не е ли свързано с
изчезването на светското ляво
в мюсюлманските страни?
Когато Афганистан бива описван като страна с краен ислямски фундаментализъм, никой ли не си спомня, че само преди 40 години тя беше държава със силна светска традиция и със силна комунистическа партия, която дойде на власт, независимо от Съветския съюз?
Случващото се напоследък в Босна трябва да се разбира именно в този контекст. В една от снимките от протестите виждаме демонстрантите да развяват трите флага един до друг - босненския, сръбския и хърватския. Така те изразяват волята си да пренебрегнат етническите си различия. Това е бунт срещу националистическите елити. Босненците най-накрая са разбрали кой е истинският им враг - не различните етнически групи, а собствените им лидери, които се правят, че ги защитават от другите. И като че ли старото Титово мото на югославските нации, с което много се злоупотребява, "братство и обединение" получава нов живот.
Едно от нещата, срещу които недоволстват протестиращите, е европейската администрация, която наблюдава Босна. Тя помага за налагането на мира между трите нации и подсигурява сериозна финансова помощ, за да може държавата да функционира. Обикновено протестиращите имат същите цели, каквито има и Брюксел: просперитет, прекратяване на етническото напрежение и ограничаване на корупцията. Само че начинът, по който Европейският съюз управлява Босна, засилва разделението вътре в страната. ЕС работи с националистическите елити като с привилегировани партньори, посредничейки помежду им.
Босненските бунтове потвърждават, че етническите страсти не могат да бъдат истински преодолени чрез налагането на либералната платформа. Това, което обедини протестиращите, е радикалното изискване за справедливост. Следващата стъпка би била най-трудната - протестите да прераснат в ново социално движение, което да игнорира етническите разделения и да продължи протестите.
Коментар