Българската външна политика - прелъстена и изоставена
http://www.capital.bg/politika_i_iko..._i_izostavena/
Щях да отмина тривиалния опит на господин Вигенин да се разграничи от собствения принос на това правителството за "успеха" на Путин в поставянето на Украйна "на колене", като използва "Южен поток" като бухалка. България "била разочарована от завоя на Украйна" – простете, но на това нашия народ казва "гьонсурат". Едновременно смешни, скучни и тъжни бяха привидно наивните, но арогантни опити на министъра по време на спешната визита в Киев да обясни с тезата, на която дори в Москва не вярват, че този проект "не е насочен" срещу Украйна.
Ситуацията тепърва ще се развива, но едно е сигурно – никак не се съвместяват "Южен поток" и претенциите на Русия за приятелски отношения с Киев. Няма как едновременно да лишаваш Украйна от приходи от транзит и да приласкаваш със силови ласки към твоя съюз, било то митнически, и да твърдиш, че това е равностойна алтернатива на присъединяването към ЕС. В този контекст е твърде вероятно да се окаже, че Станишев и Вигенин са били "прелъстени и изоставени" и де факто са играли за присъединяването на Украйна към Русия.
Това е поредният епизод на една сага, която започва от Освобождението и продължава до днес.
Предадохме Украйна и партньорите си в ЕС в особено чувствителен елемент на реализацията на основна стратегическа цел по Източното партньорство на ЕС, за да не изпуснем някакъв неясен "келепир" от политическия газопровод "Южен поток". Сега се оказва,че вероятността от реализацията му е силно надценена и направо компрометирана.
След това се чудим защото ни смятат за троянски кон на Русия. Силно се съмнявам, че дори това сравнение е вярно – операцията в древна Троя е урок по коварство и хитрост, но заедно с това и пример на ефективност – все пак целта е постигната. В нашия случай не виждам аналогията в напъна на правителството да демонстрира "византийска" игра на няколко фронта. Ние оставаме с нетни загуби по всички линии – загубено доверие към нас в ЕС и Украйна, несъстояли се приходи от газопровод химера и "прелъстена" външна политика на България.
След това се чудим защо ни спират евросредства, защо не влизаме в Шенген, защо не ни подкрепят за "Набуко Уест", защо имат специфично отношения към нас, българите, и се страхуват от малцината останали млади българи, готови да емигрират, а не забелязват милионите имигранти от другите страни в Централна и Източна Европа.
Как да вярвате на партньори като Първанов и Станишев – на думи на Запад, а ментално в Москва.
Още по-тъжно е, че правителството си въобразява, че с експромпт визити и политически "подаръци" като обещанието да "дадат" без търг "Козлодуй 7" на американците ще балансират гафовете си по "Южен поток" и предателството към Украйна. Защото никой не очаква на Запад да получава подаръци без търг и правила – това е източна практика.
http://www.capital.bg/politika_i_iko..._i_izostavena/
Щях да отмина тривиалния опит на господин Вигенин да се разграничи от собствения принос на това правителството за "успеха" на Путин в поставянето на Украйна "на колене", като използва "Южен поток" като бухалка. България "била разочарована от завоя на Украйна" – простете, но на това нашия народ казва "гьонсурат". Едновременно смешни, скучни и тъжни бяха привидно наивните, но арогантни опити на министъра по време на спешната визита в Киев да обясни с тезата, на която дори в Москва не вярват, че този проект "не е насочен" срещу Украйна.
Ситуацията тепърва ще се развива, но едно е сигурно – никак не се съвместяват "Южен поток" и претенциите на Русия за приятелски отношения с Киев. Няма как едновременно да лишаваш Украйна от приходи от транзит и да приласкаваш със силови ласки към твоя съюз, било то митнически, и да твърдиш, че това е равностойна алтернатива на присъединяването към ЕС. В този контекст е твърде вероятно да се окаже, че Станишев и Вигенин са били "прелъстени и изоставени" и де факто са играли за присъединяването на Украйна към Русия.
Това е поредният епизод на една сага, която започва от Освобождението и продължава до днес.
Предадохме Украйна и партньорите си в ЕС в особено чувствителен елемент на реализацията на основна стратегическа цел по Източното партньорство на ЕС, за да не изпуснем някакъв неясен "келепир" от политическия газопровод "Южен поток". Сега се оказва,че вероятността от реализацията му е силно надценена и направо компрометирана.
След това се чудим защото ни смятат за троянски кон на Русия. Силно се съмнявам, че дори това сравнение е вярно – операцията в древна Троя е урок по коварство и хитрост, но заедно с това и пример на ефективност – все пак целта е постигната. В нашия случай не виждам аналогията в напъна на правителството да демонстрира "византийска" игра на няколко фронта. Ние оставаме с нетни загуби по всички линии – загубено доверие към нас в ЕС и Украйна, несъстояли се приходи от газопровод химера и "прелъстена" външна политика на България.
След това се чудим защо ни спират евросредства, защо не влизаме в Шенген, защо не ни подкрепят за "Набуко Уест", защо имат специфично отношения към нас, българите, и се страхуват от малцината останали млади българи, готови да емигрират, а не забелязват милионите имигранти от другите страни в Централна и Източна Европа.
Как да вярвате на партньори като Първанов и Станишев – на думи на Запад, а ментално в Москва.
Още по-тъжно е, че правителството си въобразява, че с експромпт визити и политически "подаръци" като обещанието да "дадат" без търг "Козлодуй 7" на американците ще балансират гафовете си по "Южен поток" и предателството към Украйна. Защото никой не очаква на Запад да получава подаръци без търг и правила – това е източна практика.
Коментар