Политика (архив до 19.03.2014 г.)

[Бате Пешо]

Да отида къде, другарю опорник? В Украйна?

Че защо, той Путин дойде при нас, както и в Украйна...

Не там е Путин.Голям мерак имам демократите да спечелят да видим кой ще им плаща газта.Щото за Богаташи от ЕС тя е скъпа.И като неплатят ще им врътнат кранчето.А украинските демократи като изпечени айдуци ще почнат да крадат от газта която се транзитира за Югоизточна Европа и тогава дано у София да е -30 градуса поне да видим какво можете.А чичо Путин не обича да го крадат.Ще им затвори пазарите и две трети от украинците ще станат безработни демократи...Безработни голи и боси ама демократи ама как величествено звучи европейци.

[kandid]

Ми що не вземеш да отидеш там а не само едно да говориш а друго да вършиш.Тук са Путин и омразните комунисти

Да отида къде, другарю опорник? В Украйна?

Че защо, той Путин дойде при нас, както и в Украйна...

[ravnovesie]

За трета поредна година.Българите сме са най-страдащата нация в света

2 декември 2013

КЛЕТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ

[mechobikov]

Тая диплома я мани.Покажи дипломата му за средно и питай как е влязъл да учи вишу

Комунист !!!
Той затова не отвори досиетата.

Ма бил син. Бил син грънци. В България цял свят знае, че синьото е пребоядисано червено !!!

[Бате Пешо]

Опорни точки в действие.
Ауууу, колко е лошо на Запад!!!
Заповядайте в топлите обятия на товарищ Путин!!!

Времето на цар Путин изтича. Огромна грешка с Украйна...

Ми що не вземеш да отидеш там а не само едно да говориш а друго да вършиш.Тук са Путин и омразните комунисти

[Бате Пешо]

Костов бил отличник, а не тройкаджия
Експремиерът е завършил УНСС и СУ с отличен успех
http://www.bpost.bg/article/24032

Тая диплома я мани.Покажи дипломата му за средно и питай как е влязъл да учи вишу

[mechobikov]

Той Драгомир Драганов целокупния български народ вече го разбра, че е сарфош, готов и майка си и баща си да продаде за жълти стотинки. А стига сте му го лъскали имиджа, щото се излагате.

Ранобудните студенти значи, дето го заснели сарфошина, по развалили България, отколкото комунистите.

Вие чувате ли се какво приказвате бре. Като ги приказвате работите сами вярвате ли си ???

[karl1957]

Милена Дойчева: Докога пият професорите

Автор: OFFNews Публикувана на 29 ноември 2013 в 19:31


Няма как да започна този материал, освен с тост. Ето го и него:

“До кога пият математиците – до безкрайност.

До кога пият химиците – до загуба на реакция.

До кога пият медиците – до загуба на пулс.

До кога пият физиците – до загуба на съпротивление.

До кога пият историците – до загуба на памет.

Да пием за археолозите, които винаги ще изкопаят от някъде бутилка водка…”

В този смисъл искам да кажа специално “Наздраве” на професор Костадин Рабаджиев и неговите другари… е, да кажем по наука. Благодаря ви, уважаеми, че мислено ме върнахте в детството ми. Спомних си как няколко пъти, влизайки в някоя от класните стаи, съм попадала на големите какички, които пушат. Те ме караха да си дръпна от някоя цигара, за да не ги издам на учителите… Едно само беше различно. Тогава някак си всичко си беше на мястото така, както е от памтивека. Пубертетите правят бели, пушат тайно, пият, поливайки тройката по някой предмет. Учителите им добре знаят кои са учениците с лошо поведение и като ги хванат в нарушение им се карат. Помня, че имаше и някои по-нахакани батковци и какички, които си позволяваха да отговарят на учителите: “Вие не сте ми родител и нямате право да ми правите забележка, не сте ми класен и т.н.”

В записа, който разпространиха “Ранобудните студенти” (http://offnews.bg/index.php/272478/m...i-okupatsiyata), обаче се вижда обратното. Така и така сме си казали “Наздраве”, та можем да сме откровени. Няма видео, което по-добре да рисува това, което се случва в държавата. В нея всичко е на обратно. И колкото повече се опитваш да наместиш нещата, толкова повече всичко добива комична опакост. Като в някаква трагикомедия, по време на която се смееш, смееш, но на финала си тръгваш разплакан.

Само вижте гротеската на случилото се. Стоят си посред нощ група преподаватели и пийват водка. Поливат научните си титли. И изведнъж: “Добре сме заварили!” Студентите ги хващат на „местопрестъплението”. Един от преподавателите се окопитва и: “Нека поканим момчетата да ги почерпим…”. Оставаше само да им дадат и да си дръпнат от цигарите, а след това да им подадат античното гърненце, в което в случая се “давят” фасовете. Обаче студентите държат на реда: “Забранено е!”. И като съвестни родители добавят: „Само вземете якетата да не настинете. Навън е студено”… „Хулиганите” обаче не се отказват и местят “матинето” в друга стая. Там идва кулминацията. Студентите отново правят забележка от сорта на “Видяхте ли кабинета, за който отговаряте на какво приличаше?”. А професорът: “Вие ли ще ме контролирате, аз какво правя в тази аудитория?” Оставаше само да попита: “Вие мене уважавате ли ме?” Въпреки, че отговорът е съвсем ясен…

След около два-три часа водещите на един сутрешен блок звънят на ректора на СУ, а той отказва коментар с мотива, че го притесняват в „неприлично ранен час”. Да се чуди човек на този отговор. Ами те, вашите колеги, г-н ректоре, до преди малко „празнуваха професорски титли” и режимът за забрана на пиенето и пушенето в университета не „обхващал този случай”. Значи, пиенето до 4.30 сутринта в сградата на Ректората излиза, че не е притеснително. Но виж, да се звъни към 7-8 сутринта, това вече си е неприлично. Спете, г-н ректоре. Спете. Сега още по-добре разбирам защо студентите наричат себе си ранобудни. И за да е гротеската пълна, накрая СУ излиза със становището: “Ректорското ръководство иска да изкаже съжаление, че студенти, използвайки този инцидент, падат на нивото на тези, срещу които се борят”?! Както казват в едно предаване при подобни случаи: „Не ви разбрах?!” Какво казвате на децата: “Извинявайте, деца, ама падате на нивото на преподавателите си”. Значи, студенти, да се разберем, повече никога не правете като професорите. Не ви е срам!

„Не е морално да вадите компромати, срещу тези, които не ви подкрепят!” – казват привържениците на здравословния сън. Човърка ме обаче нещо: По-морално ли щеше да е, ако студентите си бяха затраяли за „матинето” на научните светила? Със сигурност обаче щеше да е по-здравословно за тях, ако бяха ударили по една водка за „сгряване” на позициите с професорите. На банка и в неформална обстановка можеха да си уредят и оценките за изпитите. А каква я надробиха сега тия „Тимуровци”? Ще трябва да ходят с адвокат на изпити, че отмъщението на професорите най-силно е на сесия.

Има и един детайл, който не бива да ни убягва. Етикетът на водката. На него беше написана причината за цялата тази бъркотия в университета, сред преподавателите и въобще в цялата държава – “Завръщане в СССР”…

Ние сме съвременници на няколко вида пиянство. И това, за което говорихме до тук, е най-малкото… Защото какво се случва с пияния човек. Той губи усещане за действителността. Не забелязва едни неща, а други се удвояват, утрояват и т.н. Професор Рабаджиев каза нещо изключително вярно: “Влизаме в едни много страшни времена, когато хора без авторитет налагат авторитет с насилие”. Според мен не влизаме, а направо сме си влезли. И аз не говоря за преподавателите, които в малките часове на нощта “танцуват” по коридорите на университета. Нека поливат думата “професор” пред името си. Имат право. Възможно е тя да е тяхното последно „морално убежище”. Огледайте се около себе си. Откакто се помня не е имало управници с по-малко авторитет. Вижте безкрайните редици от полицаи, които ги пазят. А 12-ти ноември помните ли? Да, това се казва налагане на авторитет с насилие. Но и ректорското ръководство на сутринта е напълно на вълните на среднощното изказване на професора: “Няма да допуснем да ни поучават тези, които не само повече от месец съзнателно нарушават правилника на Университета, но и правата на мнозинството студенти и преподаватели, които не приемат тяхната акция”. Ако аз съм студент, след тоя тон другия път ще ги оставя да си ходят без якета… Като не искате да ви поучават, разходете се на сутрешния студ, пък тогава пак ще приказваме. Всъщност, уважаемо ръководство, ако не сте разбрали, тъкмо затова е протестът – защото са нарушени правата на мнозинството в тази държава, които не приемат действията на управляващите. И още нещо. Малко ми е странно. Като осъзна, че не го уважават, нашият герой извика: “Един глупак да говори на един професор по този начин”… Може да съм жена, но съм живяла достатъчно, за да знам, че по кръчмите така започват сбиванията. “Ти няма да ми говориш по тоя начин”, после се сбутват и… иди ги разтървавай. Прав е ректорът, добре, че децата са възпитани, иначе кой щеше да плаща щетите не знам. Само искам да добавя, че на мен на глупак повече ми прилича човек, който казва: „Дошъл съм за кинти, не за протеста”. Но какво знам аз… Във всеки случай, едно време много пъти съм чувала да казват: “Ех, какво поколение расте…”. А сега можем да кажем: “Ех, какво поколение си отива…” Поколението на сърдитите стари хора…

Но има и още едно пиянство. Това, за което говори Вазов в главата „Пиянството на един народ” в „Под игото”. Опиянението от това, че си се събудил за свободата и вече няма връщане назад. И аз мисля, че нашият народ се събуди. Но както казва великият писател – трябваше и още нещо. “Трябваше интелигенцията да му даде смисъл и душа…”. Тази интелигенция не бяха споменатите по-горе професори. А техните студенти. Те изкараха протестите от контекста “Орешарски” и поставиха основния въпрос: „Искаме морал. Морал, който не видяхме от всички вас, управлявали през последните години”.
Още по темата:

Милена Дойчева: Бесовете български
Милена Дойчева: Гримът на порока
Милена Дойчева: Защото ми пука…

Управляващите не разбраха случващото се. Защо ли? Не бих могла да отговоря по-точно от Вазов: “Колкото се касае до втеляването на турското правителство при такива открити и нагли агитации… то се обяснява чрез неговата слепота и презрение към нараслите сили на раята. “Това са заешки тупурдии”, казваха благодушните ефендета. “Това са Даживейлердените”, казваха горделивите господари и се подсмиваха под мустак пренебрежително. Има думи, които означават епохи. “Даживейлердените” – това беше въплощеното народно самосъзнание”.

Брилянтно! Тогава казвали “заешки тупурдии”, а сега “мишки”. Ако им кажете и “Ранобудните Даживейлердени” няма да е грешка. И сега е чудно как няколко десетки студенти и част от техните преподаватели са тръгнали да мерят сили с една страшна държавна машина. “И то – както казва Вазов – с надежда, че ще я съборят, с нищожни до смешност средства”. Телефони, които снимат и смешни песни. Да, историята понякога “ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост”. И ако паралелът с написаното ви се вижда прекален, то питам ви, уважаеми преподаватели по съвременна история, кого да посоча за пример на децата, освен героите на Вазов? България е раждала и такова “пиянство”. А историята има свойството да „изхвърля” от себе си разни хора, които за кратък момент се смятат за важни. Ей така, хваща ги под ръка и ги извежда по коридора. Понякога не се съобразява дори с “медицинските им нужди”. Направо ги отпраща в забравата. А там е студено. Да не забравите да се наметнете…

Колкото до Back in USSR… Отказвам се от тоста. Тази водка си я пийте сами.

[Бате Пешо]

Ало Бате Пешо то и в Булгаристан е така! Особенно в провинцията се работи за 3 евро НА ДЕН! Работодателите се държат със служителите си като с роби, а Инспекцията по труда спи или си затварят очите с/у някой кинта.Та няма да е зле кореспондент на Deutsche Welle да спретне и едно материалче и за БГ

И от кога е така у нас моме?Щото аз помня в едни времена в които милицията не можеше да накара хората да работят а получаваха заплати.Отиде на работа и вместо да работи отваря устата тоя това оня онова..Сега ние ще платим сметката на родителите си

[karl1957]

ВРЕМЕ ЗА ХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ


Драгомир Драганов е лош професор. Защото не е разказал на студентите за Павлик Морозов. Пък може Павлик Морозов да е само литературен герой. Антиутопия по време на утопия… Наистина е странно, но ние живеем антиутопично в утопичните сънища на другите. Ето, това във философията се нарича солепсизъм. Някой ни сънува, пък ние мислим, че ни има. Някой сънува, че има ранобудни студенти, пък като се събудил те вече направили видеодонос от сънищата му… Имаше такъв анекдот по онова време, в което професорите пиеха като студенти, а като се събуждаха го правеха до студентки… А не в аули и катедри със снимачна техника в ръце… В ГУЛАГ двама затворници споделят защо и как са попаднали там. Единият казва, че се бил успал и… Как заради едно успиване, чуди се другият. Ами просто този, с когото си разказвахме политически вицове вечерта се събудил по-рано от него. Анализирайки анекдота разбираме, че ако той се е събудил по-рано от другия, другият е трябвало да разказва тази история. Ето и тайната на руската Матрэошка – просто винаги се появява нещо, което е по-малко от предишното и е скрито в него. Сънят винаги е скрит в друг сън, сънуван от трето лице… Вероятно Ранобудните студенти са заченати от неуспиващи татковци, които някога са се събуждали по-рано от приятелите си. Но това вече е за биологичния факултет, където изучават генетика. Всъщност като гледам каква свинщина излезе от цялата тази окупация как да не въз-кликне човек от възторг какви говеда сме си отгледали. Извинете за точността, но не мога да заобикалям като в онзи друг виц, в който човекът споделил с доктора, че докато цепел дърво една цепеница отхвърчала и го ударила в ташаците. Лекарят го помолил да разкаже по заобиколен начин тази история, за да не се налага на сестрата да се изчервява по бузите, и пациентът казал, че докато цепел дърва една цепеница изхвърчала, обикаляла, обикаляла, обикаляла и когато й писнало или се била уморила да го обикаля го ударила направо в ташаците… Тези вицове са стари… Много, много стари. От времето, когато, за да направиш донос бе необходимо да подпишеш едно картонче, после да се явиш в явочна квартира… Не зная каква е била процедурата, но зная, че сега не ти е нужно картонче. И с джиесем става. Не че не е укоримо напиването на двамата професори в Университета. Но пък от друга страна те са представителна извадка и за материалния статус на българския преподавател. Защото, след като двама професори са решили да отпразнуват професурите си в някой от кабинетите на Университета с подръчни материали на магазинни цени значи, че заплатите им стигат само за това и не могат с тия заплати да слязат до „Яйцето” – ресторант с форма на яйце в подземието на Университета. Някои казват, че го били направили в Алма матер, ама той и ресторантът е в Алма матер, нали. И други, включително студенти, се ползват от него. Но не заради това студентите пуснали видеоклипа, а защото, както те сами казват, тези неморални професори ги сочели с пръст и им били казвали, че окупацията на Университета била неморална. От което следва, че те са изучавали навиците на своите преподаватели, знаели са, че се събират на почерпка… И така добре причакани професорите станали филмови дейци и сега ще ходят да пият в киноцентъра… Сигурно… Дори и малко може би. Само един доносчик знае истината – така поне беше навремето. Сега доносчиците обаче ходят по двойки – единият говори, докато другият операторствува. Не било морално в окупирана територия да се влиза и да се пие. То не е морално и докато някои искат да учат да им окупираш аулите и катедрите, да не им пускаш преподавателите…, Защото както казва Маргарита Петкова: „Заснетите професори след няколко часа ще изтрезнеят, ранобудните, красивите и интелигентните ще си останат боклуци цял живот.” То е нещо като говедо да гледа как пред него стопанинът се освинва. Ама като изтрезнее стопанинът пак ще бъде стопанин на говедото, което ще продължава само да гледа… Всъщност тези момчета изведнъж ми заприличаха на Петър Младенов, който каза да дойдат танковете. Да дойдат другите, добрите за тях професори, на които самите те, чрез този видеоклип са им разчистили пътя. Всъщност защо тези две момчета не се заровиха, виждайки не изумителния поглед, а обезумелия поглед на проф. Калин Янакиев откъде идва тази негова унесеност, преминавайки в целеустременост. Тази шизофренност в погледа…И ако се поровят малко в миналото му ще видят, че през 1976 год. е уволнен по болест от казармата и диагнозата е шизофрения… При това положение с целия доказателствен материал могат да въдворят своите преподаватели директно в Суходол, примерно. Така те сами ще заемат местата им и ще прескачат между НАТФИЗ и СУ да четат лекции я по операторско майсторство, я в СУ по биология (където могат да бъдат и представени като нагледно помагало за зооразнообразието на България), я в Симеоново в школата на МВР ще преподават МАНИПУЛИРАНЕ НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН КОНТИНГЕНТ, я във факултета по философия ще станат лектори по Нова етика…Но във всички случаи те преподадоха на нацията един нов урок – от тук нататък започва разпадът на българската държава. Преди години на герба имаше две дати: „681 – 1944”. Началото и, както се досещате, краят на българската държава. Мисля, че втората дата е 2013 г. Не познаха с 1944. Дори комунистите в България не можаха да съсипят така държавата, както един ранобуден студент можа да направи… С подкрепата на още един… Ами, това е…
Публикувано от ХРИСТО СТОЯНОВ в събота, ноември 30, 2013

[Бате Пешо]

БАНАНИ
December 1, 2013 - АВТОРИ, ОБЩЕСТВО
Публикуваме този текст на Пламен Каменов. Написан е месец преди 10 ноември. И успява да излезе на бял свят.

Дъщеря му Боряна, която познавате от екрана на БНТ, си спомня :

“След десети го четоха по радиото, имахме запис у дома. Слушала съм го като дете. И се чудех какво пък толкова с тия банани… За него и други текстове баща ми печели по-късно награда на СБЖ за цялостно творчество. Но важното е именно, че излиза преди 10-ти.”

Случката би могла да мине за смешна… Бях на опашка за банани – стотина души, всеки от които следеше да не бъдат накърнени правата му. Кротко пристъпвах към заветния щанд, когато до ушите ми стигна английска реч. Говореха мъж и жена, той – лошо (дори аз го разбирах добре). Тя попита за какво чакат тия хора и в отговор чух: „Дават банани“.
След, което тя рече: „О, остави, по-добре да си купим отнякъде…“
Смейте се, де!
Настигнах ги. Българин, отскоро женен за канадка. Нямало да ѝ каже истината за бананите, макар че и двамата знаехме: това е нещо, което не може да се скрие. Защото утре гостенката пак ще попита: „За какво чакат тия хора?“
Пред мебелния магазин. Или пред обувния. Пред месарницата. Пред аптеката. Пред книжарницата. Пред бакалията. Пред райсъвета. Пред…
Откакто се помня, почти 30 години вече – вися по опашки.За всичко. През цялото това време ме убеждават, че живея в общество, което се характеризира с непрестанна грижа за човека, за разлика от онова, загниващото, дето има една единствена цел: да го тормози и експлоатира.
Откакто се помня слушам за битите негри в ЮАР, за измъчени американски индианци, за прегладнели английски безработни, за съсипани гастарбайтъри… (Любопитен детайл: хората, които просто разобличават проклетия капитализъм, още по-яростно воюват да останат колкото се може по-дълго в него.)
Знам наизуст колко нови Българии сме построили, каква тежка промишленост имаме и как трябва да се понапънем, ако искаме да влезем в комунизма. Знам, че единственото ни желание е да има мир, затова не отказваме да продаваме оръжие на нуждаещите се. Знам, че съсипваме природата, но това не ни пречи да свикваме международни екофоруми. Знам…

Кога за пръв път помислих, че нещо не е наред в иначе стройното ни, розово всекидневие? В казармата. Служех на границата, където постоянно ни обясняваха каква надеждна преграда сме за агресори, шпиони, диверсанти и тям подобни. Само че…. Никой отвъд за две години време така и не прояви интерес. Виж, обратното се случваше – и когато спасявахме някой мераклия от евентуалния тежък живот в чужбина, получавахме отпуск, а той отиваше в затвора. Нямахме представа, че съществува някаква Харта за правата на човека и бяхме спокойни….

Уволних се и тръгнах да покорявам света. Много скоро разбрах, че това може да стане само ако мисля едно, говоря друго и върша трето. Но не покорих нищо . Конкуренцията се оказа жестока.
Все по-често се хващах, че мълча. Несправедливо уволниха колега, на когото дължах много. Мълчах. Назначиха отгоре некадърник. Мълчах. Дойде високопоставен чиновник, обясни ни колко добре си живее българският народ. Посъветва ни да не прекаляваме с храната, да даваме здрав отпор на империалистическите централи и повече да ходим пеш. След което седна в мерцедеса (движението по булеварда бе спряно) и ни остави приятно развълнувани. Пак мълчах, но лицемерно се успокоявах с факта, че поне не ръкоплясках…

Баща ми получи инфаркт, после инсулт… Трябваше да се купуват лекарства, но ги нямаше в аптеките. В обикновените. Лекарите казаха да търсим връзки в Правителствена болница. Или във Военната. Или в тази на МВР. Там имало. Там и в стаите не лежали по десет души. Може и така да е. Ние не намерихме връзки, но купихме долари – по курс, с пъти по-висок от официалния – и взехме лекарствата от валутната аптека. Аз пак мълчах…
Мълчаха и хората около мен. Ако все пак заговаряха – беше в кръчмата или кухнята. За сметка на това, някои хич не мълчаха. Шумяха. Обещаваха. Един министър на всеослушание заяви, че народът не бива да се вълнува: повишаване на цените не се предвижда. Това беше в събота, а в понеделник магазините осъмнаха с нови ценоразписи. След този случай за учителите стана страшно трудно да обясняват защо лъжата е лошо нещо…

Непрекъснато нещо у нас се реорганизира. Усъвършенствува. Една невидима машина бълва постановления, разпореждания, укази – те вече са толкова много, че създателите им не знаят техния брой. Но това не попречи понастоящем най-употребяваната дума в българския език да е „няма“!

Живеем като в сън. Забравихме да се усмихваме. Когато някой пострада кротко се утешаваме, че лошото е отминало нас. Непрекъснато чакаме да се случи нещо, да се събудим – но ако може без да полагаме усилия за това. Така – сиво, тъжно, свито – минава животът. Е, не съвсем без радости: някой си купува секция „Вики“, друг – капачки за буркани, трети – гуми за колата, която вече не помни рождената си дата. А особено щастие изпитват индивидите, получили ключ за панелната кутийка, именуваща се дом…

Как стана така, че успяха да ни убедят: бъдете доволни от малкото. Бъдете еднакво бедни. Туряйте крак на всеки, който не марширува в крак. Не гледайте какво се върши, слушайте какво се говори. И да има грешки – те са си наши, родни, социалистически. А щом е така, защо да търсим виновни, защо да се питаме не може ли да се живее иначе? Нали и сега сме си добре…
Нали ни обещават, че ще се оправим още повече…

Голямо нещо е историята – дори само за това, че от нея човек може да научи как се именува времето и да рече: ето, аз живях през Възраждането, например. Или в епохата на революциите. На деколониализма. На…

Как ли ще бъде наречено нашето време? Има ли го въобще това време? Наше ли е?

Боже, колко много неща могат да се пръкнат от едни нищо и никакви банани…
Пламен Каменов

Септември, 1989 г.
Общество и право
http://chronicle.bg/banani/

Как смешно звучи това в днешно време.Коки и да знаеш че на опашка стои човек който има пари.Днес няма опашки щото няма пари.Днес лекарите викат на хората с инсулти симуланти и други такива демократични приказки.Мога да изреждам още много. но няма да ти се хареса.като цяло днес огромната част от народа живее много по зле от онези времена и ти гарантирам че ако можеше хората да избират между онова време и сегашното резултата щеше да е съкрушителен в полза на лошото старо

[4ubaka]

+1024

Не бре Драгомире, не бре Драганов. Не беше това причината. Причината беше, че лично ти се опита да дискредитираш студентите с атака срещу тях самите, че те са пияници, тъй като нямаше как да атакуваш идеите им.

Сега просто истината, че не те, а точно ти Драгомире си пияницата, излезе на бял свят

[mechobikov]

Проф. Драгомир Драганов, който бе един от преподавателите, уловен от камерите на студентите заяви, че се чувства омерзен от случилото се. "Това, че съм изразил позиция на несъгласие с окупацията. Това е причината да участвам в този клип", категоричен бе проф. Драганов. /БЛИЦ

Не бре Драгомире, не бре Драганов. Не беше това причината. Причината беше, че лично ти се опита да дискредитираш студентите с атака срещу тях самите, че те са пияници, тъй като нямаше как да атакуваш идеите им.

Сега просто истината, че не те, а точно ти Драгомире си пияницата, излезе на бял свят

[коки]

За трета поредна година.Българите сме са най-страдащата нация в света

2 декември 2013

Българите са “най-страдащата” нация в света за 2012 г., сочи ежегодното проучване на международната социологическа агенция “Галъп Интернешанъл”.
Според изследването 39% от българите страдат от икономиката, от начина си на живот и други фактори.

Българите попадат начело на тази класация за трета поредна година.

След нас са държави като Армения, Камбоджа, Хаити и Мадагаскар.Българите са най-страдащата нация в света, Хаити и Иран са под нас

Изследването на “Галъп Интернешанъл” обхваща 143 държави.
На анкетата респондентите са оценявали в скала от 0 до 10 сегашния си начин на живот, този след 5 години и този преди 5 години.

Ако в скалата е посочен отговор под 4 включително, резултатът се счита за “страдащ“. 39% от анкетираните българи са дали такъв резултат, а под нас са арменците с 37%, Камбоджа с 34%, Хаити с 32% и Унгария с 32%.

През 2011 г. процентът на страдащите българи е бил чувсвително по-висок – 45%. На второ място тогава е бил Йемен с 39% страдащо население, а топ 5 на класацията са допълвали Армения, Ел Салвадор и Непал.

На другия край на класацията са едновременно пет страни – Катар, Швеция, Норвегия, Обединените арабски емирства и Нигерия.
http://offnews.bg/index.php/273268/b...atsiya-v-sveta

[коки]

БАНАНИ
December 1, 2013 - АВТОРИ, ОБЩЕСТВО
Публикуваме този текст на Пламен Каменов. Написан е месец преди 10 ноември. И успява да излезе на бял свят.

Дъщеря му Боряна, която познавате от екрана на БНТ, си спомня :

“След десети го четоха по радиото, имахме запис у дома. Слушала съм го като дете. И се чудех какво пък толкова с тия банани… За него и други текстове баща ми печели по-късно награда на СБЖ за цялостно творчество. Но важното е именно, че излиза преди 10-ти.”

Случката би могла да мине за смешна… Бях на опашка за банани – стотина души, всеки от които следеше да не бъдат накърнени правата му. Кротко пристъпвах към заветния щанд, когато до ушите ми стигна английска реч. Говореха мъж и жена, той – лошо (дори аз го разбирах добре). Тя попита за какво чакат тия хора и в отговор чух: „Дават банани“.
След, което тя рече: „О, остави, по-добре да си купим отнякъде…“
Смейте се, де!
Настигнах ги. Българин, отскоро женен за канадка. Нямало да ѝ каже истината за бананите, макар че и двамата знаехме: това е нещо, което не може да се скрие. Защото утре гостенката пак ще попита: „За какво чакат тия хора?“
Пред мебелния магазин. Или пред обувния. Пред месарницата. Пред аптеката. Пред книжарницата. Пред бакалията. Пред райсъвета. Пред…
Откакто се помня, почти 30 години вече – вися по опашки.За всичко. През цялото това време ме убеждават, че живея в общество, което се характеризира с непрестанна грижа за човека, за разлика от онова, загниващото, дето има една единствена цел: да го тормози и експлоатира.
Откакто се помня слушам за битите негри в ЮАР, за измъчени американски индианци, за прегладнели английски безработни, за съсипани гастарбайтъри… (Любопитен детайл: хората, които просто разобличават проклетия капитализъм, още по-яростно воюват да останат колкото се може по-дълго в него.)
Знам наизуст колко нови Българии сме построили, каква тежка промишленост имаме и как трябва да се понапънем, ако искаме да влезем в комунизма. Знам, че единственото ни желание е да има мир, затова не отказваме да продаваме оръжие на нуждаещите се. Знам, че съсипваме природата, но това не ни пречи да свикваме международни екофоруми. Знам…

Кога за пръв път помислих, че нещо не е наред в иначе стройното ни, розово всекидневие? В казармата. Служех на границата, където постоянно ни обясняваха каква надеждна преграда сме за агресори, шпиони, диверсанти и тям подобни. Само че…. Никой отвъд за две години време така и не прояви интерес. Виж, обратното се случваше – и когато спасявахме някой мераклия от евентуалния тежък живот в чужбина, получавахме отпуск, а той отиваше в затвора. Нямахме представа, че съществува някаква Харта за правата на човека и бяхме спокойни….

Уволних се и тръгнах да покорявам света. Много скоро разбрах, че това може да стане само ако мисля едно, говоря друго и върша трето. Но не покорих нищо . Конкуренцията се оказа жестока.
Все по-често се хващах, че мълча. Несправедливо уволниха колега, на когото дължах много. Мълчах. Назначиха отгоре некадърник. Мълчах. Дойде високопоставен чиновник, обясни ни колко добре си живее българският народ. Посъветва ни да не прекаляваме с храната, да даваме здрав отпор на империалистическите централи и повече да ходим пеш. След което седна в мерцедеса (движението по булеварда бе спряно) и ни остави приятно развълнувани. Пак мълчах, но лицемерно се успокоявах с факта, че поне не ръкоплясках…

Баща ми получи инфаркт, после инсулт… Трябваше да се купуват лекарства, но ги нямаше в аптеките. В обикновените. Лекарите казаха да търсим връзки в Правителствена болница. Или във Военната. Или в тази на МВР. Там имало. Там и в стаите не лежали по десет души. Може и така да е. Ние не намерихме връзки, но купихме долари – по курс, с пъти по-висок от официалния – и взехме лекарствата от валутната аптека. Аз пак мълчах…
Мълчаха и хората около мен. Ако все пак заговаряха – беше в кръчмата или кухнята. За сметка на това, някои хич не мълчаха. Шумяха. Обещаваха. Един министър на всеослушание заяви, че народът не бива да се вълнува: повишаване на цените не се предвижда. Това беше в събота, а в понеделник магазините осъмнаха с нови ценоразписи. След този случай за учителите стана страшно трудно да обясняват защо лъжата е лошо нещо…

Непрекъснато нещо у нас се реорганизира. Усъвършенствува. Една невидима машина бълва постановления, разпореждания, укази – те вече са толкова много, че създателите им не знаят техния брой. Но това не попречи понастоящем най-употребяваната дума в българския език да е „няма“!

Живеем като в сън. Забравихме да се усмихваме. Когато някой пострада кротко се утешаваме, че лошото е отминало нас. Непрекъснато чакаме да се случи нещо, да се събудим – но ако може без да полагаме усилия за това. Така – сиво, тъжно, свито – минава животът. Е, не съвсем без радости: някой си купува секция „Вики“, друг – капачки за буркани, трети – гуми за колата, която вече не помни рождената си дата. А особено щастие изпитват индивидите, получили ключ за панелната кутийка, именуваща се дом…

Как стана така, че успяха да ни убедят: бъдете доволни от малкото. Бъдете еднакво бедни. Туряйте крак на всеки, който не марширува в крак. Не гледайте какво се върши, слушайте какво се говори. И да има грешки – те са си наши, родни, социалистически. А щом е така, защо да търсим виновни, защо да се питаме не може ли да се живее иначе? Нали и сега сме си добре…
Нали ни обещават, че ще се оправим още повече…

Голямо нещо е историята – дори само за това, че от нея човек може да научи как се именува времето и да рече: ето, аз живях през Възраждането, например. Или в епохата на революциите. На деколониализма. На…

Как ли ще бъде наречено нашето време? Има ли го въобще това време? Наше ли е?

Боже, колко много неща могат да се пръкнат от едни нищо и никакви банани…
Пламен Каменов

Септември, 1989 г.
Общество и право
http://chronicle.bg/banani/