Д-р Любомир Канов: Сегашната власт е болна от Сталиноя, тласкат страната към насилие
http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu...m-nasilie.html
Седем месеца след началото на моралния бунт изглежда, че настъпва "Зимата на Нашето Недоволство". Видно е също от другата страна "тяхното" преиграно самодоволство: добре похапналият по Коледа и поради това още повече онаглял Станишев, наричащ студентите смешници и протестиращите циркаджии, подпийналият новоселска гъмза Миков, подостреният като ястреб Йовчев, втренчен в преследването на фантомната цел на "организираните екстремисти", безредно блуждаещата гримаса Орешарски, опитваща се да мине за усмивка, но все повече наподобяваща уморен и отвсякъде прогонван гарван. Пронизително е и кресливото нахалство на Мая Манолова, безочието на тролоидния Кирил Добрев и бързоречия Кутев. Надяват се, че причината за моралния бунт е избледняла, че хората са стихнали и изглеждат разединени и несигурни в своите позиции. Но това, според мене, е само на повърхността. Празният площад с ръждясващите огради и подсмърчащи зад тях милиционери не е повод за тържества на „Позитано” 20. Да, започва периодът на мъглите, на зъзненето и на прибирането на топло под юргана, но делото е вече сторено, хората от протестите вече се познават и знаят, че повече не са сами, че са заедно и това няма как да избледнее. Знаят и друго - поне 60% от народа иска онези, които взеха властта по типично кадесарски начин и сега я задържат по путински сценарий, онези мафиоти и кукловоди, които вече 24 години натикват България все по-надолу в тинята и в омерзението на хората към собствения им живот, да бъдат изметени един път завинаги, защото всички иначе ги чака най-банална морална, финансова и демографска гибел, с последващо изчезване на онова, което нормалните хора наричат своя Родина.
Заболяването на сегашните властници е Сталиноя, както споменах от нея масово боледува Русия на Путин, от нея не се е отървала България, дори като членуваща в Европейския Съюз страна. В някакъв смисъл това е хроничен Стокхолмски синдром, синдром на затворника, който мечтае да се върне в своята килия след 45 годишен затвор. На площад „Александър Невски” се появи по време на про(рейс)тестите, в смисъл доведените с платени рейсове, един самодеец с вънкашност на обиден от ниската пенсия, бивш затворнически надзирател или може би пъдар, понесъл пред себе си хоругва - портрет на Бащата на Народите и по съвместителство масов убиец - генералисимус Йосиф Сталин. И до ден днешен ще забележите в опустелите български села и градове да стърчи в средата на заледения площад, покрит с хлъзгави и изпочупени мраморни плочки, някой тантурест каменен херой с каскет, вдигнал заканително шмайзер. Това се вижда впрочем и високо над главите на протестиращите в самият център на София, под формата на знаменития, истукан с автомат „Шпагин” в ръка, увековечил завоевателната армия на споменатия по-горе масов убиец и номиниран след деветосептемврийския преврат за освободител на България от фашизма, който никога не е съществувал. За съжаление, все още никой не се осмелява решително да оспори тази лъжа и да каже, че царят е гол, че това е паметник на армията, която пороби половин Европа за 45 години и завинаги изврати историческата съдба на милиони хора, че този уродлив символ следва да отиде в някое позорно гробища за тоталитарно "изкуство".
За другите болести на онези, които твърдят, че няма протест, (едновременно заклеймявайки го като платен), е Кутев, който саморъчно, в типичната за него скоропоговорка, обяви, че неговата партия е заразена с инфекциозно-генетична болест, подобна на СПИН, от която няма излекуване. Тя е доживотна болест. Аз си мисля, че ако имаха поне малко от безсмъртната субстанция, наречена съвест, може би посредством разкаяние щяха да могат да оздравеят. Но при тях влизането в зоната на разкаянието и в черквата със свещ е жест, по-скоро заместителен ритуал, при който шмайзера става свещ, насочена вертикално. Не, те няма да се разкаят и те наистина вярват, че само с кръв ще дадат тази тяхна отново придобита власт. Тя сега принадлежи на собствениците на престъпни откраднати пари, принадлежи на криминално-кадесарски босове, с лиценз за безнаказани рекети и убийства, на ешалонирани в подземието "специалисти" от службите при абсолютно негодна съдебна система и МВР от типа на късния Живков. Готови са за насилие, вярвам, че биха го приложили винаги, освен ако не ги е страх от лично и истинско възмездие. Неокомунистите не познават доблестта, защото са деца и внуци на хора извършвали мащабни престъпления срещу човека и, каква невероятна историческа гавра, останали не само ненаказани, но и станали новите собственици на България с официални нотариални актове!
Както е казвал Катон Старият: "Картаген трябва да бъде разрушен!" Въпросът е дали и как това е възможно да стане изключително с мирни протести. Пълзящата неокомунистическа реставрация с всеки ден става все по-нагла и липсата на множества пред Народното Събрание погрешно се интерпретира от властта като обезкуражаване. Всъщност е напълно вероятно това отсъствие на летните многобройни протести да има във времето ефекта на запушената тенджера под налягане. За съжаление сегашните, вкопчили се във властта мутанти на ДС и БКП тласкат в безумието си страната към неизбежно насилие. Скорошните избори са единственият изход.
Моето лично основание да подкрепя Движението „22 септември” е твърдото ми убеждение, че само ако сме максимално обединени, в ясно и принципно намерение да освободим завинаги българския хоризонт от наглите и престъпни комунистическо-мафиотски мрежи, организирани в подмолите на Държавна сигурност и подкрепяни от кагебистките блатари на Путин, ние ще успеем да постигнем нещо. Аз не бих воювал нито с Радан Кънев, нито с десни хора от всякакъв вид, стига наистина да са десни, или ако трябва да бъда по-точен - ако са проевропейци наместо евразийци. Не мога обаче да приема за оправдани неистови нападки от "демократи", повтарящи буквално опорните точки на червените специалисти по демонизацията и черния им пиар, както и приемането на активните им превратаджийски мероприятия от Костинброд, като легитимни. Има предел на човешката почтеност, а също и рамки на политическата разумност. Истинските опасни хора са на власт в момента. Моят враг не е Цветанов, не войната срещу него е истинският приоритет, както се опитват да ни внушават медиите и интернетните тролове всяка секунда.
А иначе, моята голяма надежда е в единението и чувството за общност в протестиращите, в което се убедих лично през лятото. Нека не забравяме, че спартанците са били само триста пред Термопилите, но са спрели цяла Евразия с доблестта си.
http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu...m-nasilie.html
Седем месеца след началото на моралния бунт изглежда, че настъпва "Зимата на Нашето Недоволство". Видно е също от другата страна "тяхното" преиграно самодоволство: добре похапналият по Коледа и поради това още повече онаглял Станишев, наричащ студентите смешници и протестиращите циркаджии, подпийналият новоселска гъмза Миков, подостреният като ястреб Йовчев, втренчен в преследването на фантомната цел на "организираните екстремисти", безредно блуждаещата гримаса Орешарски, опитваща се да мине за усмивка, но все повече наподобяваща уморен и отвсякъде прогонван гарван. Пронизително е и кресливото нахалство на Мая Манолова, безочието на тролоидния Кирил Добрев и бързоречия Кутев. Надяват се, че причината за моралния бунт е избледняла, че хората са стихнали и изглеждат разединени и несигурни в своите позиции. Но това, според мене, е само на повърхността. Празният площад с ръждясващите огради и подсмърчащи зад тях милиционери не е повод за тържества на „Позитано” 20. Да, започва периодът на мъглите, на зъзненето и на прибирането на топло под юргана, но делото е вече сторено, хората от протестите вече се познават и знаят, че повече не са сами, че са заедно и това няма как да избледнее. Знаят и друго - поне 60% от народа иска онези, които взеха властта по типично кадесарски начин и сега я задържат по путински сценарий, онези мафиоти и кукловоди, които вече 24 години натикват България все по-надолу в тинята и в омерзението на хората към собствения им живот, да бъдат изметени един път завинаги, защото всички иначе ги чака най-банална морална, финансова и демографска гибел, с последващо изчезване на онова, което нормалните хора наричат своя Родина.
Заболяването на сегашните властници е Сталиноя, както споменах от нея масово боледува Русия на Путин, от нея не се е отървала България, дори като членуваща в Европейския Съюз страна. В някакъв смисъл това е хроничен Стокхолмски синдром, синдром на затворника, който мечтае да се върне в своята килия след 45 годишен затвор. На площад „Александър Невски” се появи по време на про(рейс)тестите, в смисъл доведените с платени рейсове, един самодеец с вънкашност на обиден от ниската пенсия, бивш затворнически надзирател или може би пъдар, понесъл пред себе си хоругва - портрет на Бащата на Народите и по съвместителство масов убиец - генералисимус Йосиф Сталин. И до ден днешен ще забележите в опустелите български села и градове да стърчи в средата на заледения площад, покрит с хлъзгави и изпочупени мраморни плочки, някой тантурест каменен херой с каскет, вдигнал заканително шмайзер. Това се вижда впрочем и високо над главите на протестиращите в самият център на София, под формата на знаменития, истукан с автомат „Шпагин” в ръка, увековечил завоевателната армия на споменатия по-горе масов убиец и номиниран след деветосептемврийския преврат за освободител на България от фашизма, който никога не е съществувал. За съжаление, все още никой не се осмелява решително да оспори тази лъжа и да каже, че царят е гол, че това е паметник на армията, която пороби половин Европа за 45 години и завинаги изврати историческата съдба на милиони хора, че този уродлив символ следва да отиде в някое позорно гробища за тоталитарно "изкуство".
За другите болести на онези, които твърдят, че няма протест, (едновременно заклеймявайки го като платен), е Кутев, който саморъчно, в типичната за него скоропоговорка, обяви, че неговата партия е заразена с инфекциозно-генетична болест, подобна на СПИН, от която няма излекуване. Тя е доживотна болест. Аз си мисля, че ако имаха поне малко от безсмъртната субстанция, наречена съвест, може би посредством разкаяние щяха да могат да оздравеят. Но при тях влизането в зоната на разкаянието и в черквата със свещ е жест, по-скоро заместителен ритуал, при който шмайзера става свещ, насочена вертикално. Не, те няма да се разкаят и те наистина вярват, че само с кръв ще дадат тази тяхна отново придобита власт. Тя сега принадлежи на собствениците на престъпни откраднати пари, принадлежи на криминално-кадесарски босове, с лиценз за безнаказани рекети и убийства, на ешалонирани в подземието "специалисти" от службите при абсолютно негодна съдебна система и МВР от типа на късния Живков. Готови са за насилие, вярвам, че биха го приложили винаги, освен ако не ги е страх от лично и истинско възмездие. Неокомунистите не познават доблестта, защото са деца и внуци на хора извършвали мащабни престъпления срещу човека и, каква невероятна историческа гавра, останали не само ненаказани, но и станали новите собственици на България с официални нотариални актове!
Както е казвал Катон Старият: "Картаген трябва да бъде разрушен!" Въпросът е дали и как това е възможно да стане изключително с мирни протести. Пълзящата неокомунистическа реставрация с всеки ден става все по-нагла и липсата на множества пред Народното Събрание погрешно се интерпретира от властта като обезкуражаване. Всъщност е напълно вероятно това отсъствие на летните многобройни протести да има във времето ефекта на запушената тенджера под налягане. За съжаление сегашните, вкопчили се във властта мутанти на ДС и БКП тласкат в безумието си страната към неизбежно насилие. Скорошните избори са единственият изход.
Моето лично основание да подкрепя Движението „22 септември” е твърдото ми убеждение, че само ако сме максимално обединени, в ясно и принципно намерение да освободим завинаги българския хоризонт от наглите и престъпни комунистическо-мафиотски мрежи, организирани в подмолите на Държавна сигурност и подкрепяни от кагебистките блатари на Путин, ние ще успеем да постигнем нещо. Аз не бих воювал нито с Радан Кънев, нито с десни хора от всякакъв вид, стига наистина да са десни, или ако трябва да бъда по-точен - ако са проевропейци наместо евразийци. Не мога обаче да приема за оправдани неистови нападки от "демократи", повтарящи буквално опорните точки на червените специалисти по демонизацията и черния им пиар, както и приемането на активните им превратаджийски мероприятия от Костинброд, като легитимни. Има предел на човешката почтеност, а също и рамки на политическата разумност. Истинските опасни хора са на власт в момента. Моят враг не е Цветанов, не войната срещу него е истинският приоритет, както се опитват да ни внушават медиите и интернетните тролове всяка секунда.
А иначе, моята голяма надежда е в единението и чувството за общност в протестиращите, в което се убедих лично през лятото. Нека не забравяме, че спартанците са били само триста пред Термопилите, но са спрели цяла Евразия с доблестта си.
Коментар