ЧЕСТИТ 3 МАРТ
Да бъдем благодарни, но и безкомпромисни за свободата
Огнян Минчев
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/0..._za_svobodata/
Трети март – денят на българското Освобождение, продължава да ни разделя в отношението ни към собствената ни история. За русофилското крило в българския обществен живот Освобождението е безусловният и категоричен аргумент за вечната българска принадлежност към синкретичното духовно, политическо и геополитическо пространство, обитавано от Русия.
За прозападните либерални и демократични среди Руско-турската война от 1878 г. е просто "една колониална война" (Атанас Чобанов), последвана от арогантни опити за подчинение на младата българска държава от Руската империя. Тази арогантност кулминира в сталинистката окупация от 1944 г., възхвалявана от българските комунисти като "второ освобождение", която сложи край на независимата българска държава за половин век.
Българската общественост, а и българската държавност няма да могат да претендират за зрелост, докато не се научат да отделят сакралното от профанното в събитията от историята ни. Мотивацията за нови имперски завоевания, стояща в основата на руската атака срещу османска Турция през 1877 г., не може да бъде аргумент срещу благодарността и преклонението, което ние, българите, дължим на стотиците хиляди руснаци, украинци, белоруси и кавказци, дали живота си за нашата свобода.
Да принизиш стойността на тази жертва означава да принизиш и свободата, родена от нея. Тази жертва е свещена и отричането или премълчаването й е акт на робска, плебейска неблагодарност. Именно затова Шипка и Плевен са неотделими атрибути на българското национално достойнство и независимост – защото без тях България, която ние познаваме, нямаше да я има. Може би щеше да има друга – кой знае каква, по-добра ли по-лоша, но тази, нашата, не би била възможна.
Но благодарността не ни задължава да почитаме и вечната профанна алчност на имперските елити в Москва и Петербург за все повече имперски завоевания. Българската държава се възроди върху костите на руските и българските жертви на Освободителната война, но се утвърди в битката срещу имперската наглост на великодържавния руски натиск върху новоосвободеното княжество.
Високомерната бруталност на Каулбарсовци и Ернроровци кулминира в сталинисткото варварство на наложения със сила комунистически режим върху България. Всеки акт на тази великодържавна принуда бе легитимиран с необходимостта от безкрайна българска благодарност за Освобождението от 1878 г., с неизбежността на "дълбоките братски връзки" между двата народа.
Така емисарите на имперското самодържавие и българските им слуги вече 130 години тъпчат с кални ботуши съкровената духовна близост, подпечатана с пролятата кръв на руси и българи за Освобождението.
Заличаването на границата между сакралното и профанното се превърна в основен инструмент на имперска агресия върху България. Скъпи ли са на сърцето ви Чехов и Толстой, прекланяте ли се пред гения на Чайковски и Прокофиев, обичате ли света на Ахматова и Есенин? Тогава приемете ръководната роля на Москва, забравете за възможността да имате своя собствена, различна политическа, стопанска, културна и цивилизационна идентичност.
Спорът за същността на 3 март е не само дебат за миналото, но и позиция за бъдещето. Щом с удоволствие четете Достоевски, трябва радушно да приветствате АЕЦ "Белене". Щом сте се освободили на 3 март – защо предадохте Русия в НАТО? Щом имате наследена духовна близост с Русия – защо толкова силно се стремите към Европа?
Парадоксално на пръв поглед, тоталното отрицание на 3 март от "русофобския" полюс в българския обществен живот традиционно налива вода точно в мелницата на великоимперската пропаганда и интереси в България. "Русофобията" се превръща в инструмент за изравняването между духовна близост и цинична имперска политика. Затова Трети трябва да остане национален празник на България.
Защото най-пълно символизира незаличимата граница между жертвата за българската свобода и бруталните усилия за нейното погазване. Граница, която ни задължава да бъдем благодарни на Русия и нейната жертва и да бъдем безкомпромисни в отстояването на родената от Освобождението свобода.
Да бъдем благодарни, но и безкомпромисни за свободата
Огнян Минчев
http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/0..._za_svobodata/
Трети март – денят на българското Освобождение, продължава да ни разделя в отношението ни към собствената ни история. За русофилското крило в българския обществен живот Освобождението е безусловният и категоричен аргумент за вечната българска принадлежност към синкретичното духовно, политическо и геополитическо пространство, обитавано от Русия.
За прозападните либерални и демократични среди Руско-турската война от 1878 г. е просто "една колониална война" (Атанас Чобанов), последвана от арогантни опити за подчинение на младата българска държава от Руската империя. Тази арогантност кулминира в сталинистката окупация от 1944 г., възхвалявана от българските комунисти като "второ освобождение", която сложи край на независимата българска държава за половин век.
Българската общественост, а и българската държавност няма да могат да претендират за зрелост, докато не се научат да отделят сакралното от профанното в събитията от историята ни. Мотивацията за нови имперски завоевания, стояща в основата на руската атака срещу османска Турция през 1877 г., не може да бъде аргумент срещу благодарността и преклонението, което ние, българите, дължим на стотиците хиляди руснаци, украинци, белоруси и кавказци, дали живота си за нашата свобода.
Да принизиш стойността на тази жертва означава да принизиш и свободата, родена от нея. Тази жертва е свещена и отричането или премълчаването й е акт на робска, плебейска неблагодарност. Именно затова Шипка и Плевен са неотделими атрибути на българското национално достойнство и независимост – защото без тях България, която ние познаваме, нямаше да я има. Може би щеше да има друга – кой знае каква, по-добра ли по-лоша, но тази, нашата, не би била възможна.
Но благодарността не ни задължава да почитаме и вечната профанна алчност на имперските елити в Москва и Петербург за все повече имперски завоевания. Българската държава се възроди върху костите на руските и българските жертви на Освободителната война, но се утвърди в битката срещу имперската наглост на великодържавния руски натиск върху новоосвободеното княжество.
Високомерната бруталност на Каулбарсовци и Ернроровци кулминира в сталинисткото варварство на наложения със сила комунистически режим върху България. Всеки акт на тази великодържавна принуда бе легитимиран с необходимостта от безкрайна българска благодарност за Освобождението от 1878 г., с неизбежността на "дълбоките братски връзки" между двата народа.
Така емисарите на имперското самодържавие и българските им слуги вече 130 години тъпчат с кални ботуши съкровената духовна близост, подпечатана с пролятата кръв на руси и българи за Освобождението.
Заличаването на границата между сакралното и профанното се превърна в основен инструмент на имперска агресия върху България. Скъпи ли са на сърцето ви Чехов и Толстой, прекланяте ли се пред гения на Чайковски и Прокофиев, обичате ли света на Ахматова и Есенин? Тогава приемете ръководната роля на Москва, забравете за възможността да имате своя собствена, различна политическа, стопанска, културна и цивилизационна идентичност.
Спорът за същността на 3 март е не само дебат за миналото, но и позиция за бъдещето. Щом с удоволствие четете Достоевски, трябва радушно да приветствате АЕЦ "Белене". Щом сте се освободили на 3 март – защо предадохте Русия в НАТО? Щом имате наследена духовна близост с Русия – защо толкова силно се стремите към Европа?
Парадоксално на пръв поглед, тоталното отрицание на 3 март от "русофобския" полюс в българския обществен живот традиционно налива вода точно в мелницата на великоимперската пропаганда и интереси в България. "Русофобията" се превръща в инструмент за изравняването между духовна близост и цинична имперска политика. Затова Трети трябва да остане национален празник на България.
Защото най-пълно символизира незаличимата граница между жертвата за българската свобода и бруталните усилия за нейното погазване. Граница, която ни задължава да бъдем благодарни на Русия и нейната жертва и да бъдем безкомпромисни в отстояването на родената от Освобождението свобода.
Коментар