Политика (архив до 19.03.2014 г.)

[kandid]

Младежкото ДПС на ски в алпийския Монте Карло. Прокуратурата и тя!Купонът се вихрел с пълни сили, а средствата, които отивали за подобна разточителна едноседмична ваканция, източниците ни предпочетоха да премълчат, за да не докарат масирани пенсионерски инфаркти.
http://frognews.bg/news_65082/Mladej...raturata_i_tia!

Снимката е евразийска ДПС са руските катаджии, съответно прокуратурата също е руската такава. Изненадва ме неграмотността на фрог в този случай...

[коки]

Младежкото ДПС на ски в алпийския Монте Карло. Прокуратурата и тя!Купонът се вихрел с пълни сили, а средствата, които отивали за подобна разточителна едноседмична ваканция, източниците ни предпочетоха да премълчат, за да не докарат масирани пенсионерски инфаркти.
http://frognews.bg/news_65082/Mladej...raturata_i_tia!

[Стамболов]

Кой? 2. Моделът на "успелия човек"



Едвин Сугарев
http://www.svobodata.com

Буквално часове след като Конституционния съд взе едно от най-позорните решения в своята не особено благоприлична история – като гласува за това злополучно назначения за шеф на ДАНС Делян Пеевски да запази депутатското си място в парламента, същият оповести в пространно Отворено писмо позицията си по отношение на това решение. Реакцията му беше толкова светкавична, че не остави съмнение за това, че е бил запознат с резултата от гласуването преди то да е било проведено – толкова пространен текст едва ли би могъл да бъде написан за час-два – дори и от гений като Пеевски.

Това е наистина любопитен документ, който с равни основания може да бъде разглеждан от политолози и психиатри. Във всеки случай по него можем да съдим не само за патологията на политическото задкулисие, но и за това до каква степен политическият елит на новата тройна коалиция не си дава сметка за омерзението, което подклажда в душите на нормалните хора.

Според Пеевски логиката му била “необорима и проверима”, само че тези зли люде, начело с Президента на страната, който официализирал политическия им цинизъм, бламирали неговото издигане на сюблимния пост. Патосът, с който депутатът от ДПС защитава поруганата си чест, е толкова неистов и френетичен, че е сравним само с други еничарски словоизлияния – например тези на Данчо Ментата.

“Кой и кога ме обвини в нещо” – пише той – “Кой и кога обоснова несъгласието си с моето избиране с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия си и по-далечния си произход?”

И още нещо, което в казуса “Пеевски” е изключително важно: “Коя е моята вина? Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?” Нещо повече, Пеевски си прави труда да припомни “календарно”, че в годините на най-мащабната приватизация е бил непълнолетен – сиреч “без социални валенции”.

Погледнете отново неговата снимка. Ети ви го успелия човек на българския преход, чистия и честен бизнесмен, станал мултимилионер на 33 благодарение на собствените си способности и трудолюбие. Ето го, да: един от тези, дето теглят конците на сламения Орешарски, един от кукловодите, под чиито пръсти танцува Сергей Станишев и достолепната БСП. Спомняте си какъв беше залогът за неговото назначаване, нали? “Или го гласувате, или правителството пада!” – така звучеше ултиматумът на Сергей Дмитриевич към неговите целокупни и достойни депутати.

Наистина рядка птица. И рядка наглост, бих казал. Дори и за България, където сме свикнали да виждаме какви ли не вчерашни хашлаци и подрастващи бандитчета да стават милионери за броени седмици. Виждали сме, но рядко сме били свидетели на такава свръх-грижовност като проявената към Пеевски от разни политически партии и институции в хода на стремглавата му кариера. Съдейки по нея, можем спокойно да кажем, че той не просто е успелия човек, а направо детето-чедо на прехода, отгледано в дантелени пелени.

Пеевски очевидно така и не е разбрал, че именно претенциите му да бъде “успял човек” са една от причините да бъде ненавиждан. По една много проста причина – хората, които “успяха” в рамките на прехода, са все същия отбор юнаци – нека си спомним Николай Банев, Георги Гергов, Богомил Манчев и прочее подобни типове, всички до един свързани с БКП и/или с ДС.

Дори и на техния фон обаче Пеевски стои емблематично – не на последно място защото хората виждат в негово лице второ поколение далавераджия. Те прекрасно знаят, че по тези географски ширини няма как да станеш на христова възраст мултимилионер с честен труд – особено пък във времена като днешшните, в които успешния бизнес може да просъществува единствено чрез корупционни практики и при сериозна подкрепа от страна на държавата.

Неговата светкавична кариера е концентрирана изцяло в рамикте на ХХІ век: от младежкото НДСВ до позицията на главен повелител на медийните бухалки. И е просто емблематичен пример за това как олигархията отглежда своите любими чада – и как политическите корпорации възпитават по чисто еничарски маниер своите бъдещи посредници между властта и едрия, национално безотговорен капитал.

Прочее, струва си да проследим етапите от развитието на Пеевски – поучително е. Те съставляват една верига от добронамерени жестове и изключения, която в своята съвкупност просто не може да бъде случайна. Ето някои от тях:

През 2001 г. Пеевски, още 21-годишен младеж, е назначен от транспортния министър Пламен Петров за парламентарен секретар и шеф на борда на “Пристанище Варна” ЕАД – най-голямото българско пристанище. (Да, да – същия този министър, дето играеше карти на една яхта край Монако – заедно с покойния Иван Тодоров – Доктора.) По това време Варна е вече нещо като частен град, в който всичко зависи от ТИМ – и пристанището е една от най-горещите точки на интерес от страна на трибуквената групировка. В крайна сметка обаче Пеевски бива освободен от тази си позиция поради липса на образователен ценз.

През 2005 г. Пеевски започва работа в столичното следствие, въпреки че не разполага с необходимия за това назначение двугодишен стаж. покровителства го Александър Александров, шеф на следствието и близък до ДПС.

Пак през 2005 г. е поканен за зам. министър в правителството на тройната коалиция – в министерството на бедствията и авариите, където титуляр е Емел Етем. Там отговаря за Държавния резерв, систематично източван в рамките на този мандат. Междувременно става член и на ведомствената комисия, която раздава лицензи за търговия с оръжие.

През 2007 г. попада в центъра на огромен корупционен скандал, развихрил се в сблъсъка между бившия министър на промишлеността и енергетиката Румен Овчаров и шефа на следствието Александър Александров. Срещу Пеевски е образувано съдебно производство по обвинението, че е притискал шефа на “Булгартабак” да сключва договори с фирми, близки до ДПС. Обвинението остава без резултат – най-вече защото срещу основния свидетел Христо Лачев е заведено съдебно производство, а в офисите на “Булгартабак” се провеждат показни обиски.

Своеобразният спасител на Пеевски е скандалният прокурор Роман Василев, чиято близост с банкера Цветан Василев, финансиращ зараждащата се медийна империя на Пеевски, не подлежи на съмнение. Впрочем делото срещу Христо Лачев пропада без резултат – както както всички дела на Роман Василев от последните няколко години – включително и аферата с Костинбродските бюлетини, която даде шанс на БСП и ДПС да съставят правителство, и в чийто ченгеджийски сценарий този прокурор играеше централна роля.

Пеевски е отстранен от поста си в Министерския съвет на тройната коалиция с мотива, че “няма морал да бъде зам. министър” – оповестен не от друг, а лично от Сергей Станишев. Той настоява да бъде върнат на работа като следовател, но първоначално ВСС отказва, посочвайки в мотивите си, че ако Пеевски няма морал да бъде зам. министър, то той няма морал да бъде и магистрат. Казусът е отнесен към ВАС, който го решава в полза на Пеевски – и той бива възстановен на работа в столичното следствие.

Само няколко седмици по-късно обаче отново напуска - тъй като е възстановен като зам. министър в правителството на Станишев. Обосновавайки пред медиите това драматично отстъпление от предишната си позиция, министър-председателят подчертава, че прави това единствено поради настойчивото искане на ДПС.

Въпреки че името му вече се среща във вестникарски публикации като участник в корупционни схеми, през 2009 г. ДПС отново го лансира като народен представител – и дори се опитва да го наложи като председател на парламентарната комисия за борба с корупцията.

Предложението е отхвърлено, но зад тази кандидатура освен депутатите от ДПС застават и не малко от БСП – включително Антон Кутев, Димитър Дъбов, Емилия Масларова, Кирил Добрев, Петър Корумбашев, Румен Петков, Стефан Данаилов и други – включително днешният премиер Пламен Орешарски.

През март 2013 г., след оставката на правителството на Бойко Борисов, ВСС за пореден път възстановява Пеевски като следовател. Решението предизвиква остри спорове сред магистратите.

На 14 юни 2013 г. Пламен Орешарски предлага Пеевски за председател на ДАНС. Това става, след като законът за ДАНС е променен и необходимият за това назначение стаж е скъсен – за да стане възможно Пеевски да бъде избран. Дни по-късно под натиска на протестите Пеевски е принуден да се оттегли, парламентът отменя решението за неговото незначение, а Сергей Станишев и Лютфи Местан публично обявяват неговия избор за стратегичекска грешка.

На 8 октомври 2013 г. Конституционният съд, сезиран с подписка от ГЕРБ, взема решение по казуса “Пеевски”, според което той остава депутат – въпреки че се е заклел пред НС като шеф на ДАНС и съответно е встъпил в длъжност – и въпреки че до този момент подобно възвръщане на статута на народен представител е допустимо само за министри, напуснали по една или друга причина своята позиция. По-късно КС отново е сезиран по казуса Пеевски – този път от Президента Росен Плевнелиев – но конституционните съдии заеха идентична позиция.

Това са само някои аспекти от официалната биография на Делян Пеевски, от които много ясно личи с какво огромно доверие се е ползвал и какви разнородни властови бонуси е получил от двете най-корумпирати български правителства в историята на прехода: това на Симеон Сасккобургготски и това на първата тройна коалиция.

Освен тази официална биография обаче Пеевски има и друга, тайна биография – тази на един от крупните олигарси през последните години – и тъкмо тази тайна биография предопределя официалната.

[4ubaka]

ДПС заграби и парк Българка
Новият директор на Природен парк Българка в Централна Стара планина е Али Алиев, който е председател на ДПС в Севлиево от 2009 г. и общински съветник, съобщава Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Той се занимава с дърводобивен и транспортен бизнес и няма опит в управление на защитени територии, казват еколозите.
Според коалицията назначаването на този партиен функционер е в нарушение на закона. Досегашният директор на Природен парк Българка Мая Радева е в болнични. Според закона, когато директор отсъства, той назначава свой заместник от екипа на администрацията, което е направено.
Това е петата поред смяна на директор на природен парк в последните месеци – след Странджа, Шуменско плато, Рилски манастир и Сините камъни. Бяха сменени и шефовете на трите национални парка Рила, Пирин и Централен Балкан.
Новият директор на Природен парк Българка не е прекратил участието си във фирмата си „Бара Али Алиев” ЕТ, отбелязва коалицията. Това е драстично нарушение на Закона за администрацията, който изисква ръководителите на държавни институции с функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт да не изпълняват търговска дейност.
Фирмата е включена и в Списъка на длъжниците по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с неуредени публични задължения за 32 851 лева към Териториална дирекция-Велико Търново.
Природен парк Българка е създаден през 2003 г., за да опазва вековните букови гори и вододайните зони на Габрово и Трявна. Досегашният директор Мая Радева е един от създателите му. Територията на парка е включена и в европейската екологична мрежа Натура 2000.
Коалицията „За да остане природа в България“ предупреждава, че отстраняването на изградени с години специализирани кадри и замяната им с политически назначения явно сочи към корупция, условия за бъдеща злоупотреба с европейските средства, управлявани от администрацията на парка и за посегателство върху природното богатство – неговите вековни гори. На фона на острите доклади на Европейската комисия за нивото на корупцията в България и причините за нея, този акт е повече от показателен.
За да не се стига до спиране на европейски средства и санкции, природозащитниците настояват Изпълнителна агенция по горите да не финализира готвеното уволнение и да прекрати отстраняването на доказани специалисти от администрацията на природните паркове за сметка на политически „парашутисти”.
http://www.economynews.bg/%D0%B4%D0%...news52206.html

[коки]

Тъжно , но факт !ЧрезБиволъ
България загива и на никого не му пука Бедната ни и измъчена страна, за която са загинали българи като великите Христо Ботев и Васил Левски загива. Сега тук властва страхът, а не правдата. Правдата е забравен мит. Напоследък в публичното пространство се роят материали със скептичните прогнози на социолозите, в които се споменава как България се "стопява" като нация, но на никого от управляващите не му пука за това. Вероятно те са заети с по - важни дела - да си осигуряват благото бъдеще на роднините си чак до 9-то коляно. Преди всичко искам да спомена, че не ми е плащано, за да напиша това, което ще прочетете. Всяка изречение е лично моя мисъл. През изминалата 2013 година се случиха и събития, които се опитаха да променят историята на нашата малка държава. Пиша "опитаха", тъй като и те преминаха тихомълком пред очите и ушите на управляващите. Протестите, които започнаха през месец февруари взеха и своите жертви. 11 българи се самозапалиха покрай антимонополните протести. Самозапалването на 36-годишния Пламен Горанов бе сред най - коментираните в публичното пространство. Младият човек се саможертва на 20 февруари, 2013 година пред сградата на община Варна. Докато е горял, той е извикал "Киро, Киро, днес трябваше да съм в Анталия...". Но Пламен беше избрал да е в България със своите страдащи и протестиращи сънародници. Хората, които дадоха живота си го направиха в името на страната ни. Протестите против монополите в България доведоха до оставката на правителството на ГЕРБ. След тях се появиха други на власт. Под жаркото слънце на жълтите павета в столицата се "родиха" нови протести. В началото те бяха срещу назначаването на Делян Пеевски за директор на ДАНС. Скандалното подготвяно назначение изкара хиляди на улицата. Назначаването беше отменено, но протестите продължиха. Скандиращите хора вече искаха оставката на господин Пламен Орешарски и компания. Появиха се слухове, че партии докарват хора на протестите против правителството. И тези слухове бяха доказани, но не всички от протестиращите бяха платени. Въпреки това малкото или многото (не може да се прецени точно) наистина протестиращи и неопетнени партийно се отказаха, виждайки в какво се превръща борбата им за една кауза. Вече 235-ти ден (към 3 февруари) шепа от хора протестират в столицата против правителството, което управлява. Вчера разговарях с един от тези протестиращи. Той ми каза, че вече се събират около 80 човека на тези протести и нямат много надежда, но продължават. Човекът ми каза, че и медиите вече нямат интерес към тях, дори самите протестиращи ги отблъскват. Казват им, че няма смисъл да ги отразяват, за да не се разкарват и да не си губят времето самите репортерски екипи. Другият довод е, че след това ще им дадат само 5 секунди слава в новинарската емисия или малко каре във вестника или онлайн изданието и така само ги дразнят. В какво се е превърнала страната ни? Дори протестиращите, които продължават да скандират "Оставка" и други възгласи са обезнадеждени от хладнокръвието на управляващите. Но не само те са така. Огромна част от населението на тази земя като една човешка длан са така. Отвсякъде виждаш намусени и тъжни хора. Усмивките са рядкост. Според проучване направено сред европейските народ, българите са най - тъжните хора на стария континент. Тъжни от безпаричието. Тъжни от отчаянието породено от факта, че ни управляват безскрупулни хора, които ако могат и възрастната си майка биха продали за пари. Усмивката по лицата на българите се е превърнала в оазис в пустинята Сахара. А когато някой е щастлив все някой ще се намери да се подразни от това и да му завиди. Лошото е, че завиждащите и дразнещите се от чуждото щастие стават все повече. Роят се като оси, но те не са виновни. Такъв ни е манталитетът, а като прибавим и мизерния живот резултатът е налице. Но тук има и друго. Освен тъжни, българите са и страхливи. Не всички, но огромен процент от населението. Страхът им е насаден изкуствено. Хората се страхуват, че биха могли да изгубят работата си, на която бачкат за няколкостотин лева, ако имат такава. Или се страхуват, че няма да си намерят работа, ако са безработни. Именно това е сломило българския дух - страхът. И точно той се използва от управляващите, които с цялото си нахалство и безскрупулност се "смеят" в лицето на изстрадалия български народ, като си увеличават заплатите. Страхът управлява България. Най - големият работодател във всеки български град е общината, а най - големият работодател - държавата. Именно, заради това много хора се страхуват да покажат позицията си. Според проучване на "Евростат" 53 % от населението на България живее в трайни лишения и недоимък. Сигурен съм, че всеки, който чете това има роднини, близки, приятели или познати, които са в групата от тези 53 %. Баба ми, която се е трудила от дете до пенсионирането си също е от този процент хора. Тя е на 62 години и е вдовица. Живее с вуйчо ми, който е безработен. Получава немалка пенсия в сравнение с тези на други възрастни хора - почти 300 лева. От тези пари тя трябва да връща заем от около 100 - 150 лева на месец (не съм убеден за точната сума). Натрупаният заем е "роден" от недоимък за въглища и лекарства, които също си купува, за да живее тъй като тя е астматик. С останалите пари от пенсията трябва да има за храна, електричество, вода и отопление за нея и вуйчо ми, който продължава да си търси работа. Когато мога й помагам с по някой лев или й купувам хранителни продукти. Родителите ми правят същото за нея и вуйчо ми. Преди няколко дни в публичното пространство се завъртя историята на Евгени Стефанов от свищовското село Деляновци, който отглежда двамата си синове с месечен приход около 80 лева. Не е мързелив, но работа за него няма. Работил каквото намери. Сам шиел скъсаните обувки и дрехи на момчетата си, за да могат да ходят на училище. Търсил помощ и в институциите, но и това не му помогнало да увеличи приходите в мъжкото семейство. Мислите ли, че този българин има сили и желание да протестира, когато две гърла чакат да бъдат нахранени? Неговата мисъл е единствено как да си намери работа, за да изкарва пари и да има нещо на масата. Това е жестоката действителност, която мен наистина ме потресе. След излъчения репортаж по една от националните телевизии се намериха добри хора, които помогнаха на клетия баща. Това са живи хора и факти, а не актьори от поредния криминален сериал завладял българския зрител. Покрай контейнерите за боклук става все по - пълно с нови лица търсещи препитание в кофата за боклук, тъй като надеждата им за работа в Бюрото по труда отдавна е умряла. На фона на сивата гледка, която дори и през пролетния месец, когато всички цъфти не ни напуска бездушието на управниците е прекалено. Но вече няма кой да поклати тези отгоре, хванали властта. Поколението, което навремето е било по митинги отдавна е остаряло и уморено, а новото оглупяло и незаинтересовано дори от личното си бъдеще. Малкото единици, които продължават да се борят и се опитват да променят нещо в тази държава са наричани от множеството "луди", "купени" и с всякакви други епитети. Средна класа в тази страна избледнява. Висшата класа се е настанила върху нисшата и я тъпче. Дори образователната система се проектира така, че днешните млади да не познават силната история на България. Нарочно управляващите толерират сцените с насилие, които ни бълват от синия екран. Защото по - лесно се управлява прост и страхлив народ. Когато отворя Фейсбук виждам предимно снимки на млади хора без бъдеще, без покритие. Изкуствено позиращи пред обектива само, за да се харесат на някого. Млади хора допускащи елементарни правописни грешки и незачитащи кирилицата. Голяма част от читавите българи избягаха да живеят и работят в чужбина. Да участват в развитието на чужда страна. Наскоро един приятел ми каза, че активните ни и младежки години, когато трябва да живеем, да се развиваме минават в мизерия. Неговата надежда е поне на старини да живеем достойно в тази страна. Тук останахме нежеланите, болните, отлъчените, малкото свестни и наглите управляващи, на които джобовете им са бездънни. На фона на тази сива картина цели прекрасни български села са обезлюдени, а някои области, в които преобладава турското население се готвят да се отлъчат от България. Тъжно, но факт. Колкото и да се самозалъгваме с ниската ни заплата, опиянени в поредната бутилка алкохол, седящи пред телевизора и компютъра и мечтаещи за по - добър живот, страната ни си загива. Последните мохикани борещи се за свобода ще загинат, а най - лошото е, че няма кой да ги наследи. Нямам нищо против хората, които ни управляват, но имам много против техния начин на управление. Надявам се, че и вие господа и госпожи управляващи ще прочетете тези редове и ще се замислите. Дълбоко обичащ и милеещ за България: Христо Райков 4 февруари, 2014 година

[Стамболов]

Комарницки пак е безпощадно точен, няма нужда от коментар!

+1001


Бившият депутат от ДПС Митхат Табаков вече е в затвора

Табаков ще излежава 5-годишна присъда за сключване на неизгодна сделка, докато е бил кмет на община Дулово
http://www.vesti.bg/bulgaria/sad/biv...atvora-6004562


И СЪЩО ПЕЕВСКИ, И СЪЩО БИСЕРОВ. ТОВА СА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

ОСТАВКА!

[Jimmy]

Комарницки пак е безпощадно точен, няма нужда от коментар!

[Стамболов]

Подмененият свят


http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/0...neniiat_sviat/

Има хора, които за да не признаят провала на своите идеи, или провала на своите усилия да постигнат нещо, отричат фактите от обективната реалност и си създават един свой свят, в който те не са се провалили, а са преуспели.

Ако тези хора са политици, те се опитват да убедят и народа да си затваря очите за действителността и да живее постоянно в един измислен свят, в който всичко е прекрасно и става все по-добро. Комунистическата държава се крепеше на такава постоянна подмяна на действителността.

Но не се ли опитват да направят същата подмяна и управляващите днес? Те постоянно се стараят да убедят и себе си и нас, че са успешни политици. И че управлението им е добро за хората.

Дали си вярват?

Последният доклад на Европейската комисия за България беше разгромяващ. И силно депресиращ. Оказва се, че България, най-бедната страна в ЕС, ще трябва вече да догонва не само европейския запад и север, но и съседна Румъния, с която до скоро вървеше ръка за ръка.

Загубата на доверие в нашето правителство от страна на Европейската комисия се дължи главно на отново несъстоялата се съдебна реформа, на постоянната намеса на изпълнителната власт в съдебната, на очевидните задкулисни манипулации, на скандалните назначения, като това на медийния магнат Пеевски за шеф на ДАНС.

Разбира се, управляващите, както и медиите подчинени на избрания и оттеглен под обществен натиск шеф на ДАНС, не се притесниха изобщо от този доклад. Нещо повече – те откриха в него главно повод за критики към Европейския съюз. Министърът на външните работи Кристиян Вигенин каза: "Няма как да се депресирам от доклада на Европейската комисия, защото очакванията не бяха високи."

Не мога вече да понасям безизразното лице на Вигенин, който от нищо не се депресира. Или запотеното свръх амбициозно лице на Станишев, или лицето на словоблудстващия Местан, които обясняват как откакто те са на власт всичко се било нормализирало в държавата, как голямото зло бил Бойко Борисов и как тяхната основна мисия била да не му позволят да се върне на власт... Йовчев пък, по повод на същия съсипващ доклад, каза че управляващите имали вече "екшън план".

Да, те нямат план за действие, а "екшън план"

Като в екшън филм, където две крила на мафията се избиват помежду си, докато света около тях се проваля. Управляващите нямат и не могат да имат план за действие, защото, за да променят нещо в тази държава, те трябва да започнат от себе си, което няма да направят.

Но те имат "екшън план": да продължават да водят война с политическите си опоненти, да стискат кокала, да ръмжат, да се зъбят, да се пазят някой да не им го вземе – дори и вътре в собствената им партия. (Всъщност става дума за два кокала – един европейски и един руски.) С приближаването на изборите апетитите за кокал стават все по-големи.

Управляващите не се депресират от нищо важно за държавата. Нито от масовите протести, нито от мнението на Европейската комисия за България. Интересува ги само властта. Почвам да се страхувам, че дори и да изчезне България от картата на света, пак няма да се депресират, пак няма им направи впечатление. И пак някой друг ще е виновен за провала. А те ще отидат да си дояждат кокала в някоя друга страна.

Но ние докога ще гледаме всичко това безучастно? Гражданското общество у нас, за разлика от правителството, има подкрепата на Европейския съюз. То не трябва да дава нито ден, нито час, нито секунда спокойствие на управляващата олигархия! Трябва всички да се обединим и да не се подаваме на манипулациите на проправителствените медии. Те разбира се ще действат на принципа "разделяй и владей."Разделяй отделните формации в Реформаторския блок, противопоставяй опонентите на правителството един на друг. Или ще действат на принципа: "Ти го оплюй, пък нека той после да се оправдава. Важното е семето на съмнението и раздора да бъде посадено."

Разбира се, медиите на олигархията имат вече и по-амбициозни цели, не само да манипулират обществото и да подменят действителността, а и да налагат свои политици. Понеже е трудно постоянно да си променяш позицията – да защитаваш първо Станишев, после Борисов, после пак Станишев – олигарсите започват да финансират и промотират и свои собствени пионки във властта. За всеки случай.

Медиите цитираха следния бисер на новоизлюпения политик Бареков: "... в страната има наистина богати хора. Купуват си яхти, имения, пътуват. Ние няма да репресираме богатите хора, както беше досега. Когато пътувам в страната и виждам бедните хора, аз плача. Имам богати приятели, те ме помолиха да кажа – и ние плачем, когато виждаме бедните"...

Kолко трогателно! Хайде да се съберем всички, бедни и богати, и заедно да си поплачем! Какво друго ни остава наистина с такива управляващи? И с такива, като Бареков, мераклии да ни управляват с помощта на банки и медии на богати приятели (които хлипат за бедните по своите яхти и имения)...

Ако тези сълзи на олигарсите и слугите им за бедните струваха пет пари – да бяха дали на бедните парите. Но най-добре е да ги освободят от феодално-олигархическата си тирания, за да могат бедните, т.е. мноизинството от хората, сами да изкарват пари, a не да получават съчувствени сълзи и жалки подаяния от богатите приятели на Бареков.

[4ubaka]

[Стамболов]

Доколкото виждам според теб доклада визира само работата на ТОВА правителство, нали?
Затуй храчиш толкова яко.
Ама това съвсем не е така.
В доклада се разглеждат събитията от присъединяването ни към ЕС до днес.
Тоест поне половината от всичко, което е изписано се отнася за ГЕРБЕРСКОТО правителство. Така че не знам за какво се пенявиш?




Та продължавай да лаеш.

Естествено че ти за нищо не си виновен - нито за корупцията на Станишев, нито за назначенията на Пеевски и Местан, нито за изцепките на Сидеров и т.н. Друго от теб не съм и очаквал....

Ето още доказателства за корупцията на правителството:

Светофарът на кабинета "Орешарски" е повреден




Според самохвалния отчет за първата осмина на мандата правителството бори по график монополите, картелите и корупцията


ЮЛИАНА БОНЧЕВА
Сега

Всеки е чувал каламбура "Когато е зелена, синята слива е червена". Звучи объркващо, но е 100% вярно. Не може да се каже същото обаче за отчета на първите 6 месеца на правителството на Пламен Орешарски. Документът, в който също има игра с цветовете, на много места се опитва да ни убеди, че черното е бяло, а червеното - зелено.

Да видим какво съдържат 150-те страници на документа, изготвен по случай завършването на една осма от мандата. За прегледност всяко министерство е изброило в табличен вид своите мерки обещания и сроковете за изпълнение, а под тях има подробности и разяснения.

В таблицата мерките са обагрени в различен фон според напредъка - в зелено са обещанията, които правителството смята за изпълнени, в жълто са тези, които са в процес на изпълнение, а в червено - при които има трудности. Светофарната уредба на отчета е чудесно хрумване, защото улеснява възприемането.

Това, което озадачава и обърква, е "самодоволството", което лъха от документа. Отчитането започва с комплекс от мерки под

гръмкото заглавие "Държавата срещу монополите"

Тук всички мерки са в жълто или зелено, а червено изобщо няма. От което може да се направи неверният извод, че държавата по спешност кове работещи закони и гради мощни регулаторни органи, така че скоро всички монополи и картели ще бъдат наврени в миша дупка. Но следва обяснителната част и там пише, че "в партньорство със Световната банка се извършва цялостен анализ на правната, институционалната рамка и антимонополните практики и на тази основа се подготвят както законодателни промени, така и конкретни мерки за защита на конкуренцията". С други думи, всичко е в начална точка.

Едно от конкретните действия в този антитръстов комплект е "Промяна на Закона за защита на конкуренцията - засилване на функционалния и административния капацитет на органите за защита на конкуренцията чрез въвеждане на обществен контрол върху дейността им".

Мярката лъщи в жизнерадостно жълто, а всъщност в уречения срок 31 декември промяна в закона няма. Няма дори и проект, предложен за обществено обсъждане, размятат се само някакви апокрифни чернови. Така и в края на януари остава загадка как точно правителството смята да засили "капацитета на органите за защита на конкуренцията" и "да защити националните ни пазари", както вече осми месец обещава.

Следващата мярка е "зелена" - правителственият семафор отчита, че Държавната комисия по стоковите борси и тържищата е засилила "контрола върху организаторите на борсите и тържищата по отношение на входно-изходния режим и е извършила 186 проверки на 11 места".

Това звучи като похвала за добре свършена работа. Но тогава защо министърът на икономиката смята да закрие тази комисия и сам да поеме отговорността за пазарите и борсите, каквато е най-горещата новина"? Да не би комисията да се е престарала с контрола и да е засегнала нечии бизнес интереси?

Объркването на четящия отчета се засилва при следващата зелена, тоест преброена за изпълнена мярка на кабинета, която гласи: "Промени в Закона за обществени поръчки. Публичност на всички договори и анекси". Срокът е 30 октомври. Всъщност промени в закона няма, те са заседнали в Народното събрание. А причината е, че още с качването му в интернет

проектът на МС бе разпердушинен от критики

като недодялано и лошо адаптирано ехо на европейските препоръки в тази област. След като законът не е подобрен, ясно е, че честните, прозрачни и икономисващи обществения ресурс поръчки си остават голи думи и кухи обещания. Въпреки това в цвят на тучна ливада отчетът ни убеждава, че още от есента са налице: улеснен достъп на малкия бизнес до обществените поръчки, въвеждане на електронни търгове, намаляване на административната тежест и ограничаване на корупцията? Такова чудо за жалост няма, както няма и "публичност на всички договори и анекси".

И в раздела "Защита на потребителите" веднага се набива на очи самохвалното зелено на мярката "създаване на регулаторната рамка за извънсъдебна защита на потребителите в секторите: финансови услуги, енергетика, телекомуникации и пътнически транспорт".

Тук става дума за т.нар. помирителни комисии между фирмите и техните недоволни клиенти, за чието създаване слушаме от лятото, а както се оказва, още сме на фаза "правна рамка". Всъщност такива комисии са регламентирани във всички досегашни ЗЗП - закони за защита на потребителите, поне от 1999 г. насам. Има и правилници за дейността им, включително и на правителството на Сергей Станишев, в което Орешарски бе министър.

Необяснимо е обаче защо при положение, че дотук в помирителната комисия едното място винаги е било запазено за представител на потребителска организация, в тричленките, предлагани от кабинета "Орешарски", ще има двама чиновници и един представител на бизнеса, срещу който има оплакване, но

нито един представител на сдружение на потребителите

В зелено се кипри и мярката "Задължителна оценка на въздействието на всички промени и нови законови и подзаконови актове относно ефекта върху малките и средните предприятия" с краен срок миналия септември. Това звучи като подигравка. Само преди дни на бизнесфорум вицепремиерката Даниела Бобева и депутатът от ДПС Йордан Цонев признаха, че оценка на въздействието не се прави не само за малките фирми, а изобщо, защото било сложна и времеемка работа, а управляващите бързали да изпълняват законодателна си програма.

Според правителствения рапорт "Разработена е Концепция за провеждане на МСП-тест, чрез който ще се отчита въздействието на нормативните актове върху малките и средните предприятия и ще се прави преценка дали изискванията, въвеждани с акта, могат да бъдат изпълнени от тях". Обърнете внимание - говорят за концепция и времето е "ЩЕ".

Първият алармен сигнал в отчета на Орешарски идва в главата, кръстена амбициозно "Отговорно управление на държавното участие". Обещаното "разработване на планове за преструктуриране и оздравяване на държавните фирми в тежко финансово състояние" със срок 31 декември 2013 г. е една от малкото мерки, оцветени в тревожно червено. Парадоксалното е, че докато се чуди как се пише план за лечение на тежко болни държавни предприятия, правителството реално

[коки]

И без да го казва агент Гоце> http://www.dnevnik.bg/bulgaria/citat...o/?ref=miniurl се знае , че Прасчо и Мустака управляват държавата!

[kandid]

Не е възможно да се вместят всички публично представени варианти в една малка статия, но ми се струва важно да спомена един смесен тип, поради тяхното почти непрекъснато присъствие в телевизионните емисии и поради уникалната им позиция на публични манипулатори под прикритието на социологически агенции за проучване на общественото мнение. Всъщност в тази социологическа ниша са се навряли доста изопачители на истината от червения спектър, но характерното при един от тези представители е именно това:
Бавнобързащ Изопачавър
Става дума, разбира се, за Андрей Райчев, социолог и притежател на социологична агенция за изопачаване на общественото мнение и голф имения. Интересното при него е съчетанието на бързото говорене с бавния смисъл. Може би даже глаголът говорене в случая е уместно да се замени с ломотене, защото е много трудно да се следят купчините и залповете от бързо и неясно произнесени думи, опаковани в яростни и безмислени жестикулации с ръце, които сякаш компресират, мачкат и разтягат политическото пространство, за да го оформят в желаната посока и да завършат накрая в някакво опулване, което трябва да им придаде липсващият интелектуален смъсъл. Ломотенето обаче не е безцелно. То е малко или повече замаскирано усилие да се изрече поредната лъжа маскирана като обективна истина и енергичните жестикулации нямат никаква друга цел освен да омагьосат и да прикрият поредният пропагаден фокус, с който политическият илюзионист и голф милионер се опитва да обърка наивната си публика. В същата ниша комфортно би могъл да се настани и известният Червен Кольо, както и Кънчо Стойчев, тоже социолог, чийто червени бузи точно съответствуват на цвета на пропагадните им предпочитания, представени като „представителна извадка” от истината. Не е съвсем ясно защо и двамата, както впрочем и Райчев, трябва да завършват лъжливите си тези със своеобразно многозначително опулване, сякаш за да си придадат статистическа достоверност. При Червен Кольо има един своебразен маниер да се говори с крайно приблизителни обобщения и умишлено изопачаване на казаното или на фактите, което се замества с народняшки омаловажавания от рада на ” Е хайде сега, да оставим!..Е,и?.. Е, хайде нека да… Е, да де.…то това..” и други подобни, съчетано с гримасиране и междуметия, понякога съпроводени от неискрени малки смехове, нека да ги наречем „смехчета”, подобни на песвдодобродушните смехчета на агент „Димитър” Кеворкян в едър план по телевизора, когато подпъхва в разговора някоя провокациийка, без да даде възможност да й се отговори достойно и да бъде опровергана. Подсмихване и, беж, към друг въпрос. Но този персонаж, Димитър, е изцяло друга бира, както се казва напоследък.

[kandid]

Изопачавра

Публикувано на 04.02.2014
Автор Любомир Канов


ИЗОПАЧАВРАТА е основен метод на така нареченото Ляво за водене на публичен дискурс и главен похват на политическата им борба.
Бързоговорещи изопачаври:
Тук класифицирам отделни публични говорители и фигури като публична извадка,без претенции за изчерпателност, чийто типични прийоми на създаване на безмислие се съчетават със способността им да говорят много бързо. Те са усъвършенствували светкавичното нахвърляне на лъжливи тези и твърдения, преминавайки от едно към друго с толкова голяма бързина, че никой няма време да възрази или да опровергае лъжата им, защото те междувременно са отпердашили и оставили далеч назад разискваната тема или пък са я заменили с няколко други също толкова лъжливи твърдения. Тези от „бързата” разновидност разчитат на неуловимостта поради ограниченото време и на узурпирането на телевизионното или медийно пространство без възможност за опровергаване. Разбира се, разчита се и на остатъчният ефект на сгурията от лъжи оставени да димят след края на предаването без възражение. Ако не друго, най-малкото което остава като следа от присъствието на бързореките изопачаври, е усмърдяването на публичния диалог, чувството за поругаване на човешкия разговор и на езика като средство за общуване. Един лесен признак на тази разновидност по която могат да бъдат разпознати е тяхната изумителна способност да говорят без да си поемат дъх и да произвеждат думи както при вдишване така и при издишване. Тези виртуози е невъзможно да бъдат надговорени от нормално дишащи хора.
Според моите наблюдения от дистанция в българския парламент и извън него, един от шампионите в този жанр е Антон Кутев, макар и да допускам, че има по-добри от него. Неговият дядо, композиторът Филип Кутев вероятно би определил говоренето на внука си като „стакато”, преминаващо постепенно в „кресчендо”, „пицикато” и накрая в неравноделна БКП ръченица. Много бърз и ловък пропагандатор, чийто подочни торбички даже не трепват, когато изказва публични лъжи. Тук може би е времето да вметнем, че в изопачаврата като човешко качество присъства по необходимост и една масивна доза наглост, а също, че в някакъв старославянски смисъл там някъде се е скутил глаголът „врать”, да лъжеш. Кутев произвежда отлична изопачавра с високо качество, надявам се, че престъпната му партия ще зачете специалните му заслуги.
От другата страна на медийния публичен площад, вече маскиран като журналист, се появява друг вариант на бързореките изопачаври, Александър Симов, сравнително млад, объл човек, явно от последните фиданки на столетницата, с неудържим напор към бързоговорене, граничещо с логорея. Невъзможно е да бъде надговорен този, така да се каже, журналист, всъщност пропагандист от левицата. Умението му се заключава в това, че нито една тема в негово присъствие не може да бъде разисквана до края и по същество. Той също използва умело кресчендото като аргумент, което в негово изпълнение има лек нюанс на квичене, в случай, че не е успял своевременно да обезмисли и неутрализира разговора.
От професорската квота може би си струва да бъде споменат особено безмисленият и доказано зловреден в миналото като част от катастрофата Виденов парламентарист и иконономически експерт Румен Гечев. Заслугите му като финансов корифей и министър при Виденовата катастрофа са забравени от благодушният български народец, но неговото присъствие като разрошена бързоговореща изопачавра, няма как да бъде пренебрегната. При него, таланта изглежда се корени в способността му без умора да възпроизвежда публично „опорните точки” и то пак с тази безподобна публична апнея, при която говориш, притичвайки от една лъжа в друга, без да си поемаш въздух и произвеждаш говор, дори когато би трябвало да си в безсъзнание поради липса на кислород.
Интересно какво ли ще научат студентите от такава публична карикатура, продукт на рабфаковската академична общност от Институт по Пазарно стопанство, където друг корифей на Партията и агент на ДС с името Стати Статев приканва своите студенти да се пръждосват от България? Институт по Позорно Стопанство?
Но има и едно друго дъно на бързоговорящите изопачаври и там вече се е настанил Шамара: татуираният шампион, поетът на вулгарният рап, пресипналият говорител на Опорните точки от Позитано, геронтофила вдъхновител на червените старици и на пенсионираните герои на социалистическия труд от бившата милиция и комитетите на партията, напразно опитващ се едновременно да имитира телодвиженията на негроид от Бронкс и реториката на антифашист борец за Малката правда срещу диктатора Борисов. И всичкото това в прегракнал речитатив с източнобългарски мякащ диалект. Бързорапеща изпопачавра, без съмнение парично захранвана оттам откъдето се захранва и разнообразната политическа зоология от Бареков до Сидеров. Безплатен рап няма както знаем, а парите за политически рап изглежда са привършили и е дошло време за политически кючек със солово изпълнение на дудук. Всъщност, ако се замисли човек, Бареков обозначаван ту като „Дудука”, ту като „Капута” от безпристрастното народно наблюдение, е напълно у дома си в групата на бързоговорящите изопачаври, докато Сидеров често отлита в посоката на различна публична патология, където по-скоро се налага да се снеме наркологичен и психиатричен статус на говоренето и действията му.
В дамската група на изопачавроговорящите изгря ярко, но след това помръкна, може би поради изчерпаване на съответните фондове за нейната активност, брадавично надарената Нина Гергова. Тя говореше толкова бързо, че мисълта й ставаше напълно неуловима за нормалното човешко ухо. Но и кой ли здравомислещ би рискувал да проследи меандрите на този гигант на комунистическото хлевоустие облечен в рокля, както и да следва нейните „аргументи” наподобяващи повече шума от изсипване на кофа помия в коритото на квичащи свине, отколкото осмислена човешка реч ?
Всъщност, за удобство може би следва да разделим явлението на женски представители като гореспоменатата Нина Гергова и ги наречем изопачаври от мъжките представители, които да носят по-мъжественото прозвищеизопачавър. Към женските представителки греещи на левия политически небосклон, които представляват диалектическото единство между индивид и неговото проявление, заслужаващи да се нарекат изопачавра, без съмнение се нареждат Мая Манолова и Корнелия Нинова. Те сами по себе си индивидуално представляват политическата изопачавра като представители на своята престъпна партия, но освен това произвеждат продуктът изопачавра под формата на парламентарни безмислици и опорни точки с неимоверна по мащабите си безочливост. Макар и в различни гласови регистри, (при Корнелия се долавят гръдни баритонови и пушачески компоненти, вероятно останали от далаверите с Булгартабак, докато при Мая преобладава режещият като банциг опашкарски дискант на кюстендилска скандалджийка), и при двете еднакво ярко просиява партийното вдъхновение публично да изопачават истината. При Корнелия това желание изглежда е толкова дръзко, толкова опияняващо, че тя сякаш изпитва видима еротична възбуда от това, че може да прави публично нещо срамно и че не, няма да я хванат, тя ще лъже дръзко с пламнало лице, с все по-басов глас и все по-упорито ще нарича бялото черно, но ще й се размине отново и отново, защото тя и нейната партия винаги са минавали метър. Каканиженето, птицевидното кудкудякане на Мая Манолова няма ясно изразен еротичен характер, но там еротиката е заместена от арогантност, разбира се също подплатена от чувството на безнаказаност, което за четвърт век разгул на беззаконието на комунистите в Прехода след предишните 45 години разгул на престъпленията им е станало нейна и на съпартийците й втора природа. Нейното публично говорене в най-общ смисъл може да се оприличи като сродно с интонациите на заловена в кражба ромска крадла, която веднага преминава в нападение, дори ако е хваната на местопрестъплението. Не е известно как и откъде е възприела тези маниери от „махалата”, но за постигане на една от важните цели на изопачавренето, а именно да надвикаш опонента си, тази техника й служи много добре.
......
http://www.pentimento.bg/page/?p=4907

[borisov1959]

Легия "Антимафия" е неправителствена организация, която се занивама с разобличаване на корупцията. Още преди месеци от организацията хвърлиха бомбата, че в страната върлува частен ГДБОП, който следи бизнесмени, политици, журналисти и общественици.

Вчера прокуратурата обвини Цветан Цветанов и служителите от СДОТО Сергей Кацаров, Радко Димитров, Камен Костов и Цветан Иванов в престъпление по служба, свързано с незаконно подслушване.

По този повод потърсихме за коментар Григор Здравков, председател на легия "Антимафия".

Интервю на Ивайло Крачунов



- Г-н Здравков, как ще коментирате обвинението, което вчера Софийската градска прокуратура повдигна на Цветан Цветанов?

- Това обвинение доказва нашата теза, че СДОТО е било част от частния ГДБОП, което се е занимавало с нерегламентирани подслушвания. Фактът, че са повдигнати обвинения за престъпления по служба означава, че т.нар. кечъри са могли да обикалят из София, без да има каквито и да е отметки за това в съответните служебни дневници на МВР.

- Да, но адвокат Менко Менков обясни, че с тези кечъри не може да се подслушва, тъй като те могат да установят само броя на мобилните телефони, които притежава съответното оперативно интересно лице. Вашият коментар?

- Адвокат Менков просто си изкарва хонорара и не бива да му се сърдя за това. Напомням, че прокуратурата твърди, че има 875 телефона, които са били подслушвани незаконно. Ако се твърди, че с тези кечъри не може да се подслушва, тогава защо един от обвиняемите е повредил хардисковете от кечърите и да иска да ги премахне.

- Но адвокат Менков твърди, че информацията от хардисковете е в МВР-Велико Търново...

- Нали не смятате, че прокуратурата е излъгала с официалните си изказвания за 875 нерегламентирани подслушвания...

- Смятате ли, че обвинението срещу Цветанов ще издържи в съдебната зала?

- Естествено, че ще издържи! Един от хората, които сега са обвиняеми заедно с Цветанов - Сергей Кацаров беше назначен с временна заповед за 1 година. Много е интересна дейността му за тази година. Той, заедно с още един от обвиняемите говорят много често с телефон, който завършва на 773. Това може да се провери от телефонния трафик между тях.

- На кой е този номер?

- Да кажем, че е на човек с прякор Каратиста. Много е интересно какво общо имат Кацаров и Цветанов с този човек и за какво са си говорили. Преди да отиде в СДОТО, Кацаров беше зам.-шеф на ГДБОП и имаше отношение към трафика на хора. Още през 2009 г. въпросният отдел е правил справки за журналисти за това кога са напускали страната, по каква причина и кои са ги придружавали. По времето на Кацаров в ГДБОП е имало разработки, които не са стигнали до реализация, въпреки че по тях е имало свидетелски показания и законни СРС-та в период от повече от 2 години. Бизнесмените срещу, които са се водили разработките са обявявали фирмите си във фалит.

- Срещу кои бизнесмени са водени разработки?

- Достатъчно известни са, но на този етап не искам да споменавам имената им.

- Кои журналисти са били следени?

- Журналистите са били прикрепвани към разработките и след това са били притискани, което е абсолютно недопустими.

- Кога е ставало това?

- Декември 2009 - март 2010 година.

- Да, но срещу Митко Каратиста няма повдигнато обвинение. Какво нередно виждате, че той е разговарял с Цветанов и Кацаров?

- Това вече е проблем на ДАНС и прокуратурата. Ние каквото трябва сме направили още преди 11 месеца. Ако компетентните органи замотаят сигнала, ще го извадим 1 към 1 и тогава общесвото ще разбере кой е Митко Каратиста. Тогава ще стане много интересно. Борисов и Цветанов продължават да не ми отговарят кой е този човек.

- През пролетта от легия "Антимафия" обявихте, че обект на подслушване и следене са семейство Сергей и Моника Станишеви, Миглена Кунева и други политици. Продължавате ли да смятате, че това е било така?

- Така е, казахме го още през март-април 2013 г. Тогава обявихме, че срещу определени лица е събирана нерегламентирана информация и то не само от подслушване на мобилни телефони. Това, което тогава изнесохме беше потвърдено и от информацията в анонимния сигнал, който след това Станишев внесе в прокуратурата. В него изрично е записано, че семейството му е било следено и подслушвано.

- Да, но в момента Бойко Борисов и Цветан Цветанов твърдят, че са подслушвани незаконно. Продължава ли да работи частният ГДБОП?

- Когато някой се съмнява, че е подслушван може да внесе сигнал до прокуратурата. Така направихме ние през февруари 2013 г. След като видяхме, че ГДБОП се опитва да прикрие сигнала, го изнесохме в публичното пространство. Направихме го, защото разбрахме, че нашият сигнал е отишъл директно в касата на високопоставен служител на ГДБОП.

До тук няма никакви доказателства, че Борисов е подслушван незаконно. А Цветанов е бил подслушван в рамките на закона. Нормално е, когато човек е обвиняем да бъде подслушван, но не е нормално журналисти да бъдат подслушвани с презумцията, че се занимават с пране на пари.

- Кажете име на конкретен журналист, който е бил подслушван?

- Бивш служител на "Канал 3".

- Вие обвинявате ГДБОП по времето на Флоров в незаконни подслушвания, но самия той не е обвиняем. Как ще коментирате?

- Схемата на незаконно подслушване е малко по-различна. Службата СДОТО е извън ГДБОП, а Флоров може да си позволи да направи така, че по меко казано измислени доказателства да разпореди подслушване и съдията после да го одобри. Така е ставало в много случаи. Най-честият номер, който се е използвал са били разработки за наркотици и пране на пари, защото тези престъпления са много трудно доказуеми. Достатъчни са само няколко фактури и някоя фиктивна фирма по веригата.

[коки]

КОЛКОТО ПО-ОДЪРТЯВАТ
толкова по-алчни стават "червените парантии"

Колкото по -одъртяват ,толкова и по- оглупяват и по -алчни стават червените парантии!