Ще има ли негативи от приемането ни в еврозоната?

[мейси]

ERM II и eврозоната - новата мантра
Димитър Ганев
27.01.2010 09:58.
България действително би станала по-стабилна в очите на чуждестранните инвеститори, но това далеч не е панацея, за каквато ни се представя

За професионалните създатели на митове на хоризонта се появиха нови предизвикателства - ERM II и eврозоната - плодотворна почва за разтягането на локуми и популяризирането на нови мантри. След влизането на България в НАТО и ЕС премъдрите говорещи глави неведнъж отбелязаха, че нацията се нуждае от нова обединителна цел, която да скрепи страната. Сякаш направила всичко, което може, цъфнала и вързала, реформирала администрацията си, вкарала в релси съдебната си система и постигнала устойчива икономика, България имаше нужда отново да бъде омайвана с дъвченето на интелектуални дъвки.

С идването на кризата в края на 2008 г. рухнаха някои от пясъчните кули, задружно построени от медийни мажоретки, известни журналисти, политолози, социолози, икономисти и всякакви "експерти". Атрактивната ни икономика беше първата жертва, последваха я преките чуждестранни инвестиции, пукнатини се появиха дори в образа на супер - хипер стабилната ни банкова система, в която ей така, между другото една банка била подпомогната с фискалния резерв. Не беше пожалена от съмнения и самата светая светих (О, ужас!) на българския преход - валутният борд.

В условията на криза за демагозите е жизненоважно да намерят нова мантра, в която целокупното население и бизнесът да "верва". Нищо обаче не може да компенсира липсата на дългосрочна визия за икономиката, от което България страда.
При влизане в ERM II и eврозоната България действително би станала по-стабилна в очите на чуждестранните инвеститори, но това далеч не е панацея, за каквато ни се представя. Чуждестранните капиталови потоци често се държат нерационално, последователно надувайки и спуквайки балони, допринасяйки за появата на сериозни дисбаланси.

Друг аспект от влизането в еврозоната, който масово се премълчава от анализаторите, е скокът на цените. Навсякъде въвеждането на еврото е било придружено с увеличаването им и да се твърди, че понеже сме много бедни, това няма как да се случи, е несериозно. Най-силно засегнатите ще бъдат пенсионери и социално слаби.

Важно е също така, че в чакалнята курсът лев - евро ще бъде пазен от ЕЦБ и на практика валутният борд ще отпадне, след като успешно е изпълнил задачите си. С това ще се намали и рискът, като се спекулира, че най-вероятно лихвите по кредитите ще спаднат - има консенсус, че това е важно за всички. Къде тогава е проблемът? Исторически присъединяването ни към ЕС е може би най-хубавото нещо от Съединението насам, но това не попречи то да бъде придружено с тотално затъпяваща медийна пропагандна кампания. Ако се върнем към реториката на политиците от предприсъединителния период до 2008 г., когато започнаха да ни режат фондовете, ще открием, че самата структура на политическата реч беше променена, така че да втълпява дълбоката симпатия на ЕС към българите и към българското правителство. Има опасност нещо подобно да се случи и сега - сериозните структурни проблеми да бъдат неглижирани и в крайна сметка един ден да влезем в ERM II и по-късно в еврозоната с икономика, която не е ясно какво точно ще прави - дали ще набляга на строителството на недвижимости, дали ще произвежда вятърна енергия, или в основата й ще стои отглеждането на корнишони.
http://www.pari.bg/a/2010/01/27/ERM_...rozonata_-_nov
.................................................. ...................
Спорове в Давос:Нуриел Рубини: Еврозоната ще се разпадне. Аксел Вебер: Еврото е вечно
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=161192&srcpos=8

[gateway]

"Ще има ли негативи от приемането ни в еврозоната?"

Естествено,че няма да има,защото няма да ни приемат в ЕЗ в близките 4-5г.

Егати тъпата тема !!!

Е тя не е за професионални финансови рендета като теб!

[обзървър]

Материалът е обновен с мнението на Георги Ангелов.

http://www.investor.bg/?cat=85&id=92750

[nacheff]

"Ще има ли негативи от приемането ни в еврозоната?"

Естествено,че няма да има,защото няма да ни приемат в ЕЗ в близките 4-5г.

Егати тъпата тема !!!

Излизане от борда с приемане и то в обозримо бъдеще на еврото е единственият социално приемлив вариант.

За българските социално приемливи неща вероятно никой не го е еня, така че Много е вероятно да си прав в твърдението си. Сложна е ситуацията.
За да уравновесиш "тъпостта" може да се пусне и една друга тема. Нещо от вида : Еврото няма да дойде, разпродавайте и се спасявайте поединично.
Би ти прилягало като на автор на горното определение за тази тема.
Не мисили, че те дразня - упражнявам се във формална логика.

Да ни би г-н Михов пък да се е запътил за Бг за да измислят подобрен вариант на борда в интерес на целокупното гражданство :-))).

Дано не стане приказка от тези вметки :-))), че аз излизам.

[Петър Караиванов]

"Ще има ли негативи от приемането ни в еврозоната?"

Естествено,че няма да има,защото няма да ни приемат в ЕЗ в близките 4-5г.

Егати тъпата тема !!!

[nacheff]

. Вижте само Гърция. Какво се получава.
Гръцката държава емитира облигации. За да са те атрактивни за инвеститорите, процентът е висок - примерно 5. Същите тези книжа се предостъпват при някакви договорни условия на гръцки банки, които ги ползат като обезпечение и се рефинансират при ЕЦБ на примерно на 1%. Апропо, тук се присещам, че нокага не съм знаел каква е структурата на капитала на най-големите гръцки банки - NBG, Eurobank EFG, Pireaus, Alfa, колко от него е "гръцки"?
Как да оценим една такава схема. И до къде я докараха !

Един грък, който е на работа в местна банка тук, ми обясняваше схемата, но за мене си оставаха някои неясни елементи. Ако някои е по-наясно как точно се случва това "изработване" в полза на частни банки и за сметка на бюджета, може да го обясни по-четливо.

[nacheff]

- от създаването на валутния борд до момента имаме акумулиран около 20% инфлационен диференциал спрямо Германия - което неизменно значи че валутата ни е 20% надценена ако гледаме така наречения PPP equilibrium exchange rate.

Неколкократно планирам да проверя този диференциал и все не го правя. Благодаря за инфото.
Що се отнася до другото ти твърдение относно сигурната надцененост на лева, то то може да е безспорно вярно, но при условие, че към момента на връзването на лева към д марката, някой прецизно е изчислил паритета и законът за борда е приет при точно този паритет.
Последно е по-скоро малко вероятно.
Аз съм срещал твърдения, че към момента на връзването си към марката, левът е бил подценен, при това чувствително - 50 до 67 %.
Не разполагам с някакво що-годе официална информация по този въпрос.
Инфлационният диференциал е "изял" част от подценеността на лева. Това обаче е също е доста спорно становище.
Колко ли е бил паритета?!
А колко е инфлацията в действителност?!
Каква би била изчислената инфлация в Бг ако я мереха германски статистици и обратното ?!
Все много тегави въпроси.

Ако хипотетичко влезнем в еврозоната и при подобряване на световната конюктура политиката на ЕЦБ, която основно си гледа страните от ядрото, ще е твърде лабава за нашата "гореща" икономика, което неизбежно ще генерира инфлация над тази на страните от ядрото. Така ще загубим още повече конкурентноспособност...а реалният обменен курс когато си в Еврозоната може да се коригира само чрез брутални фискални рестрикции и "7 гладни години", освен ако не разчитаме на някакво чудодейно свръх покачване на производителността на труда. Не е ли това най-големият проблем на членството в Еврозоната и основният проблем пред страни като Гърция и Испания?

Категорично съгласен. Точно това ще стане - цените (особено на услугите) ще експлоадират. Преобладаващите доходи, плащания и сходни ще замръзнат. Дисбалансите и напрежението, включително социално, ще се изострят.

Във финансовата област има един много деликатен момент. Пракиткуваният от ЕЦБ общ лихвен процент има коренно противоречиво въздействие върху отделните страни. Вижте само Гърция. Какво се получава.
Гръцката държава емитира облигации. За да са те атрактивни за инвеститорите, процентът е висок - примерно 5. Същите тези книжа се предостъпват при някакви договорни условия на гръцки банки, които ги ползат като обезпечение и се рефинансират при ЕЦБ на примерно на 1%. Апропо, тук се присещам, че нокага не съм знаел каква е структурата на капитала на най-големите гръцки банки - NBG, Eurobank EFG, Pireaus, Alfa, колко от него е "гръцки"?
Как да оценим една такава схема. И до къде я докараха !
Ако заместим Гърция с България - какво се получава ?!
Българската държава ще каже - няма да ви подпомогнем защото капиталът на банките не е български :-))) !? Ако сте действали твърде агресивно и необмислено, събирайте си плодовете.
Как биха се държали банки, които знаят, че биха могли да "разчитат" на такава подкрепа?!

И все пак "негативите" са по-малко от "плюсовете". Не случайно и двете са в кавички.

[Jay Gould]

Re: Ще има ли негативи от приемането ни в еврозоната?

За съжаление няма да влезем и в 2013

[орка]

Ще коментирам въпросите и отговорите с идеята че силно ме вълнува въпроса, че вече участвах в предизвикването на дискусия на тема рискове от приемането ни в еврозоната и
най-вече защото искам да се задълбочи

- Има ли опасност от похарчване на фискалния резерв за нерентабилни проекти или предизборно за социални плащания?
По груби оценки, ако сега влезем в еврозоната правителството ще разполага с около 6 млрд евро за харчене само от това че вече се разплащаме с евро и лева не е официална валута. Изкушението тези пари да бъдат похарчени за проекти които краткосрочно ще генерират голямо увеличение на БВП е грамадно и това е причината Симеон Дянков да обикаля Европа няколко пъти и да се опитва да убеждава че случая не се отнася до България. Между другото ERMII е минимум две години но Естония е там от 2004 примерно.
В този смисъл бих казал, че гаранции пред ЕЦБ може да бъде само ангажимент, че по законов ред целия фискален резерв (поне той) ще бъде вкаран в Сребърен фонд или друг инструмент ограничаващ свободата на разпологане с него от който и да е държавен орган.

- Очаква ли се рязък бум в потреблението в резултат на понижените лихви по кредитите и улеснения достъп до тях със съответния рязък ръст в дефицита по търговския баланс? Така при следваща криза ще сме ли още по-податливи предвид още по-големия външен дълг?

ако свържем въпроса с изсипването на 6 млрд евро и условията за понижаване на лихви в резултат на намален риск, тогава твърдението, че няма да има кредитен бум и/или намаляване на лихвите никак не се връзва. Защото ако започне бързо харчене това ще свали лихвите значително заради увеличената ликвидност в системата и едноврменно инфлацията ще се повиши от увеличено търсене. Това ще притисне и търговското салдо и изкуствен (гръцки) ръст в БВП от услуги. Тази връзка се омаловажава от отговорилите. Има изследвания, които еднозначно показват, че страни с инфлация и лихви над средните за зоната и с форсирано влизане в нея, само след няколко години (зависи от конвергенцията) намират нова точка на равновесие, която е ниво с по-ниска покуптелан способност от периода преди влизане в еврозоната.

[gateway]

http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/01...o_na_premiera/

Как ще коментирате твърдението на премиера Бойко Борисов в материала на в. "Уолстрийт джърнъл", че дълговата криза за страните от ЕС може да провали приемането ни в еврозоната?


Иво Толев, управляващ партньор, "Ултима капитал мениджмънт"
Изказаното мнение на премиера е вярно и по-скоро е фин лакмус и тест за настроенията в ЕС по отношение на нашето кандидатстване. Факт е, че дълговата криза влияе политически и променя условията. Като цяло страната ни изпълнява всички критерии от Маастрихт. Преди да видим отзвука от Европа обаче, е по-добре внимателно да преценим желанията си. Определено влизането в чакалнята (ERM II) и самото членство се приемат като безусловно положителни за страната ни, но тежките дефицити (в Гърция, Испания) и вътрешните противоречия в ЕС дават все по-крехко статукво на еврото като разплащателна единица.

Измерено през фиксирания курс на лева, това може да нанесе непредвиден удар при едно евентуално прибързано влизане в ERM (поради възможността за освобождаване на фискирания курс). Повече от видно е, че ситуацията в ЕС е нестабилна и напосоки излизат противоречиви данни. Това влияе и тук на всяка една икономическа единица. От тази гледна точка България по-скоро трябва да ревизира исканията си за незабавно членство в еврозоната и на всяка цена, защото най-много сълзи се проливат от сбъднати желания.

Трябва внимателна преценка и избор на подходящия момент. Конкретно за Гърция липсата на сигурна опора от страна ЕС може да се превърне в наказателен антивот за тях и назидателен за целия ЕС. Не изключвам неприятни изненади именно в тази насока. Това ще е източник на нестабилност в цяла Европа не само през 2010 г. и може да подложи всяка една разплащателна единица под натиск. А това, че страната ни е бюджетен отличник за 2009 г., дава поводи за гордост, но не и за прибързани решения.

Действията на кабинета са безспорно полезни и ако продължат с реални реформи в раздутата администрация, могат да номинират България за отличие и през 2010 г. Просто има още много какво да се направи, за да се подобрят местните условия и да се стабилизира страната, а по отношение на членство в еврозоната – нека бъдем по-предпазливи и да изчакаме да видим какво би направила първо Европа за своите болни членки. Разбира се, това, че ще кандидатстваме, не означава, че ще бъдем приети. В същото време реализация на политически имидж на гърба на населението не е най-добрата формула за социален и икономически баланс в държавата.



Константин Абрашев, портфолио мениджър, "Бенчмарк асет мендиджмънт"
Условията за приемане на дадена страна в еврозоната зависят в голяма степен от самата нея. Действително сериозните финансови диспропорции в големи европейски икономики като Испания и Италия будят притеснения, но според мен България трябва да се фокусира върху въпросите, които стоят за решаване в нейното поле. Към момента страната ни е сред отличниците в ЕС и трябва да се възползваме от високата си международна оценка и да направим още една крачка към приемането ни в еврозоната. В крайна сметка с влизането ни във валутен борд възприехме идеята за отпадането му с приемането на единната валута. Смятам, че платихме високата цена на финансовите рестрикции, и е редно да намерим смелост да се предвижим напред.

[Kalo]

Трябваше да ги попитате за конкуретноспособността на България срещу така наречените страни от ядрото (и особено индустриалните мастодонти Германия, Франция и Бенелукс) - от създаването на валутния борд до момента имаме акумулиран около 20% инфлационен диференциал спрямо Германия - което неизменно значи че валутата ни е 20% надценена ако гледаме така наречения PPP equilibrium exchange rate.

Ако хипотетичко влезнем в еврозоната и при подобряване на световната конюктура политиката на ЕЦБ, която основно си гледа страните от ядрото, ще е твърде лабава за нашата "гореща" икономика, което неизбежно ще генерира инфлация над тази на страните от ядрото. Така ще загубим още повече конкурентноспособност...а реалният обменен курс когато си в Еврозоната може да се коригира само чрез брутални фискални рестрикции и "7 гладни години", освен ако не разчитаме на някакво чудодейно свръх покачване на производителността на труда.

Не е ли това най-големият проблем на членството в Еврозоната и основният проблем пред страни като Гърция и Испания?

Една скорошна статия на Мартин Улф по въпроса:
http://www.ft.com/cms/s/0/19da1d26-f...44feab49a.html

[обзървър]

http://www.investor.bg/?cat=85&id=92750

Абстрахирайки се от големите позитиви от приемането ни в еврозоната като понижаване на лихвите и повишаване на макростабилността, има и възможни негативи. На първо място фискалният резерв, създаден да подкрепя валутния борд, може да бъде похарчен нецелесъобразнo. На второ място при рязък спад на лихвите по кредитите е възможно да се отприщи потребителско търсене, което да доведе до силна задлъжнялост на населението и още по-тежка следваща финансова криза.

България ще кандидатства за присъединяване към обменно-валутния механизъм на еврозоната (ERM II) в края на януари 2010 г., стана ясно от изказване на премиера Бойко Борисов.

Попитахме анализатори как могат да бъдат неутрализирани негативи от приемането ни в еврозоната.

- Има ли опасност от похарчване на фискалния резерв за нерентабилни проекти или предизборно за социални плащания?

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch:

Фискалният резерв е натрупан резерв на правителството, т.е. със или без централна банка правителството може да спестява. Обратно, и сега, и при евентуално членство в eврозоната няма институционална и законова пречка едно правителство набързо да изхарчи спестеното.

Рискът е по-скоро политически - сега необходимостта от спазване на критериите за влизане в eврозоната действа донякъде дисциплиниращо. Страховете са, че веднъж като ни приемат, и нашето правителство ще започне да се държи безотговорно (справка - Гърция), поради липсата на механизъм за „изключване“ от еврозоната. Но това единствено засилва нуждата от вътрешен, национален консенсус по приоритета на политическата цел „фискално отговорно управление“.

Петър Ганев, експерт в Института за пазарна икономика:

Негативи от приемане на еврото няма, освен ако сами не си създадем такива. Трябва да бъдем максимално внимателни с фискалния резерв особено след приемането на еврото. Никакви проекти или социални плащания не трябва да се ориентират към фискалния резерв. Въобще с резерва не следва да се финансират каквито и да е било правителствени харчове (в колкото и хубава опаковка да бъдат представени пред обществото).

Георги Ганев, програмен директор в Център за либерални стратегии:
Да. Не само това, но има опасност от влизане в прекомерни бюджетни дефицити, т.е. гръцки вариант. Точно там са и страховете на ЕЦБ, щото в това отношение никак не ни е добра репутацията.

- Очаква ли се рязък бум в потреблението в резултат на понижените лихви по кредитите и улеснения достъп до тях със съответния рязък ръст в дефицита по търговския баланс? Така при следваща криза ще сме ли още по-податливи предвид още по-големия външен дълг?

Лъчезар Богданов:

Не бива да се правят директни аналогии с други страни (например Испания), където действително влизането в еврозоната бе последвано от рязко разширяване на кредита. От една страна, България е с валутен борд от доста време, за разлика от други страни, които са били с волатилни местни валути и намесваща се местна централна банка. До голяма степен вече сме „изконсумирали“ ефекта на фиксирания курс. От друга страна, глобалната финансова криза даде сериозен урок и дълги години ще допринася за повече предпазливост във финансовия сектор.

Петър Ганев:

Няма идеални нива на кредитиране или на потребление, ако те се случват (бум или спад) поради някакви естествени процеси (желанието и изборът на хората), то проблеми няма.

Търговският дефицит не е проблем сам по себе си. Настоящата криза го доказа – сега сме зле и имаме малък дефицит, преди бяхме добре и имахме голям дефицит. Всички казваха, че поради кризата големият дефицит ще ни изяде главата (ще бутне борда едва ли не), но той изчезна от само себе си. Когато икономиката тръгне нагоре, дефицитът пак ще нарасне, но това ще е поради завърналите се чужди инвестиции (признак на нещо добро).

Георги Ганев:

Не очаквам лихвите по кредитите да спаднат толкова драстично, че да стане чак бум в потреблението. Но да, би имало някакъв подобен ефект, който е напълно нормален за малка настигаща икономика.

- Трябва ли БНБ да увеличи минималните задължителни резерви (МЗР) и да въведе различни рестрикции като например праг на потребителските кредити или праг за финансиране на до 75% от покупката на жилище или праг за потребителски кредит до 30% от годишния доход по подадена данъчна декларация?

Лъчезар Богданов:

Всякакви административни мерки от една страна изкривяват пазарната конкуренция, от друга страна стимулират търсенето на „вратички“ за избягването им. Още повече, такава „активистка“ политика на централните банки дава изкуствено усещане за сигурност в пазарните играчи и правителствата. Те започват да вярват, че няма нужда сами да оценяват системния риск, тъй като централните банки вече са се „погрижили“.

Петър Ганев:

Всякакви идеи за мерки на БНБ за въвеждане на рестрикции по отношение на банките и кредитирането ми звучат абсурдно.

Георги Ганев:

В еврозоната МЗР са 2% и БНБ, мисля, няма да има усмотрение по въпроса. Но не съм съвсем сигурен. Рестрикции върху кредитите няма да проработят и не са в състояние да охлаждат, други инструменти на паричната политика могат да го правят.

- Трябва ли фискалния резерв да се вложи в Сребърния фонд или държавата да погаси външните си дългове, с което да намали лихвените си разходи и така ежегодно да разполага с повече пари за нелихвени разходи?

Лъчезар Богданов:

Сребърният фонд трябва да се разглежда като инструмент, предлагащ капиталов „мост“ за финансиране на важни реформи, при които ползите са дългосрочни, но незабавните разходи трябва да се покрият в първите години. Типичен пример е една възможна „приватизация“ на пенсионното осигуряване, която да позволи младите хора да натрупват спестяване в пенсионни фондове, като не плащат задължителни вноски в НОИ - тогава от Сребърния фонд ще се покрива в началото част от разходите за пенсиите на сегашните пенсионери. Има и други подобни мерки.

Важно е обаче да се има предвид, че всякакво използване в посока „магистрали“, „електроцентрали“ и други подобни ни връща във времето на социализма, когато правителствата унищожиха значителна част от националния капитал, насочвайки го към политически видими и популярни, но неефективни проекти.

Извън този дебат, няма пречка и в бъдеще правителството да държи резерв в разплащателна сметка в банка/и, в България или в чужбина, като това остане един буфер, гарантиращ стабилност и спокойствие.

Петър Ганев:

Фискалният резерв следва да бъде използван единствено за погасяване на външен дълг и за провеждане на ключови реформи (намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система).

Сребърният фонд е добър вариант, но само ако той бъде използван за реформа на пенсионната система. Поне до момента ролята на фонда е да гарантира устойчивостта на пенсионната система, но това може да означава много неща. Ако фондът служи не просто за евентуални доплащания, а за реформа на пенсионната система, то идеята би била подходяща.

Георги Ганев:

Зависи. В момента фискалният резерв е в БНБ и носи някаква (чувам, никак не малка) доходност. В Сребърния фонд би носил някаква друга доходност плюс социалния момент. Плащането на дълг ще спести пък неговата лихва. Коя от трите доходности е най-голяма в дългосрочен план, трябва да се прецени.

http://www.investor.bg/?cat=85&id=92750