Държавна помощ за създаване на предприятия в перспективни сектори на икономиката.

[nns]

Първо - изцяло подкрепям мненията че държавата и чиновника по никакъв начин не могат да "родят" читава инициатива пази боже бизнес. Обаче виждам че човека силно се нуждае от предложения:
1. ДОД върху лихвите от депозити
2. Тези индустриални паркове дето ги гласят от много време - да имат резервиран капацитет - 10-15% който да се отдава на стартиращи предприятия от избраните за "подпомагане" сфери/ не повече от 3-4/ за определен период -1,5-2г.
3.Безплатен интернет и консумативи докато са там
4.Освобождаване от осигуровки за основателите заети в дейността за този период
5.Всички преференции срещу 10-15 % дял от фирмата /инвестицията
6.След изтичане на срока продажба на този дял и прекратяване на подпомагането
7.Предоставяне на земеделска земя за безвъзмездно ползване за 10-15 при засаждане на трайни насаждения
8.Предоставяне на УПИ за безвъзмездно ползване за 15-20г при изграждане на обекти от публичен интерес - паркинги - общодостъпни паркове и градини -плувни басейни - спортни площадки и тн.
НАЙ-ВАЖНОТО Е НИКАКВИ ПАРИ И БАНКОВИ ГАРАНЦИИ ЧЕ СЪЩИТЕ БЮРОКРАТИ БЕЗ ДА НАПУСКАТ РАБОТА ЩЕ "УСВОЯТ" ПАРИТЕ И ПАК НИЩО НЯМА ДА ИМА НАСРЕЩА

[Jay Gould]

Иронията е, че за да се излекува българинът трябва да повярва и този път да успее – което не означава нищо друго, освен, че трябва да победи себе си!

Българинът вярва в себе си, не на правителствата....... и с право. И тук патриотизма няма нищо общо. Това е реализъм. 23 години се е наслушал как някой от горе ще го води в рая, докато му бъркат в джоба.

[Fixed Assets]

...!

Наистина стана като разговор между глухи и неми. Аз по едно време се поотчаях и търсих грешката в мен, дали толкова объркващо обяснявам идеята, но виждам, че през пост натъртвам, че идеята няма нищо общо със старите ДП от соц тип и със соц управление...От никое предприятие не се очаква да постигне световни върхове веднага със създаваната си. Писах, че от тези предприятия се очакват няколко неща: да изместят българската икономика към предимно промишлена и същевременно да се управляват съвсем пазарно, чрез най-добрите и успешни световни практики, което прави целта неимоверно трудна, но не и непостижима. Съгласен съм "че по добре да помислим", но 22 години вече такива компании не оперират у нас. Крайно време е освен "да мислим" е и да запретнем ръкави и сами да работим в конкретните насоки. Никой няма да го направи освен нас, другите държави включвам и тези от ЕС ги е грижа единствено да ни оправят в буквалния смисъл, което те наричат "добри партньорски взаимоотношения". Знаете, защо е така, защото може да сме малки, но все пак сме някакъв пазар, който потребява ресурси, технологии, ерго - всичко, което те ни продават...а ние - ние изнасяме жените си за домашни помощнички в замяна. Стига вече с тези робски приоритети, с търговия, с услуги, с този куц-куц-мафио туризъм, стига вече с това земеделие, което и без това го няма (българските домати са македонски, картофите са от Турция, а Смилянският боб е китайски). Обръщаме се назад и виждаме до къде сме стигнали с подобна стратегия. Поне това е близкото минало, виждате го и вие, едва ли може да виждаме различни неща. Виждам, колко много проблеми са наслоени един върху друг. Плаша се, но ги приемам като обективна реалност. Бих искал да кажа, че са само икономически, даже, даже много бих искал да кажа, че са – но те не са.
Нашите предци са си вярвали, че могат да се опълчат на гигант като Османската империя, вярвали са пламенно, а ние сме такива мекотели, че не може да си представим, че бихме могли да създадем успешен завод за...примерно за монитори, и то при условие, че впрегнем всички ресурси на държавата и частния бизнес. Трябва ли да го повярвам това? Трябва ли въобще и един българин да го повярва това? Били са патриоти ще кажете. В днешно време, защо аз като видя т. нар. „патриот” ми прилича на лумпен и ми се приисква да му плесна два шамара, профилактично и за отрезвяване. Изнервят ме с профанските си бръщолевения и съзнанието ми се гърчи в агония от изгубеното време. Ясно ми е защо, липсват ми патриотите сред интелигенцията; в изкуството винаги някой търси „изгубеното междинно поколение”, а в обществения живот в България отдавна търсим със свещ интелигентният патриот, а не лумпена. Българската интелигенция в последните десетилетия се пазеше като дявол от тамян от думата патриотизъм. Тя, интелигенцията, отхвърляйки догми и идеологии се разсъблече до край; журналисти писатели демонстриращи „разбиране” на проблемите на българина го заливат чувство на обреченост, на безизходица, и точната дума е безпътица. Българинът е лабилен, толкова му и трябва, за да почне да го повтаря на себе си, на другите, на децата си. Кому е нужно това безкрайно навиране в лицето на болезнен реализъм, нима страдаме от самозаблуди, нима нямаме очи и разум, за да погледнем и разберем собствената си действителност? "Не е достатъчно за журналиста-икономист да убеждава например народа, че е беден, и че някой го ограбва, а трябва и да се опита да му се поднесе някакво обяснение, като какво е пазарна нагласа на ума и легитимно мислене за правов ред, как се става богат по честен начин, какво значи риск и отговорност. Не е достатъчно да разнасяш вой, а трябва и да пуснеш мисъл относно позитивни пътища за решаване на проблеми." /цитатът е от доц., д. ф. н. Сергей Герджиков/
Българинът е личност нихилистична, която е скъсала връзката с общността изцяло. Това е комплексът на лъгания няколко пъти човек – той вече не вярна на нищо и на никого, той иска да види, да пипне, и дори и тогава остава скептик. “Но този манталитет, най-накрая, е тотално нихилистичен, състои се от едно отрицание на самия себе си. Българинът не представлява нищо за себе си. И ако го питате, той ще ви каже: кой съм аз и защо съм – абе, я ги остави тия работи.”/цитатът е от проф. Свинтила/.


Иронията е, че за да се излекува българинът трябва да повярва и този път да успее – което не означава нищо друго, освен, че трябва да победи себе си!

[LUBIMEC 13]

Темата е интересна и важна! Ролята на държавата в обществените отношения!
Колега Fixed Assets, ти приемаш за даденост, че тук в БГ имаме една читава, стройна, ефективна държавна администрация и дай сега с нея да направим икономически бум! Ей това тук много яко куца в тезата ти.
Администрацията ни, въобще ДЪРЖАВАТА - в лицето на всички държавни органи и институции - са най-слабото място у нас - некадърна, крадлива, шуробаджанашка, тотално арогантна и незачитаща ползвателите на услугите си - и да не изброявам повече, всеки знае за какво иде реч. Как с подобна администрация ги виждаш да тръгнат нещата!? НЕВЪЗМОЖНО И НЕМИСЛИМО! Поредната огромна тъпня, която ще родим по нашите географски ширини. За да се мисли в посоките, които казваш ти, първо трябва да разчистим боклука сред нас и да се отървем веднъж завинаги от него. Ако това стане някакси, считай, че и Андрешковското мислене също ще изчезне. Тогава, тогава ....... предвиждам такъв живот, че само си викам - ДАНО, ДАНО, ДАНО!!!!!

[Fixed Assets]

Фиксов - държавата...

Всичко е възможно да се направи правилно, ако има воля за това. Като пиша за държавни предприятия, говоря за компании от качествено нов тип, не си представяй соцмастодонта ДП "Победа" с 5000 души администрация и един Бай Иван с лопата копа канавката.
Колкото и оскъден да е потенциалът на държавата, но какъвто и да е, към момента нямаме инвеститор, който може да се мери по потенциал с волята на държавата; разузнавателният потенциал въобще не е на последно място.

Искам да коментирам, че "така се изкривява пазара, нарушава се свободната инициатива". Какъв пазар се изкривява в България? Производството на автомобили, на електроника и електротехника, на биотехнологии, на машиностроене, на какво? Аз нямам нищо против държавата да изкриви пазар, който не съществува въобще, ако иска да го криви на 1000 градуса. Такива сектори в индустрията на България не съществуват въобще.
Аз бих бил против държавата да се намеси на пазара на...производство на опаковки примерно, или на санитария, защото в тези са заети от частната инициатива и се управляват пазарно, конкуренция и прочее.
Не е задължително компаниите да са изцяло държавни - важното е да са в сектори на икономиката от изброените по-горе. Когато се види волята на държавата да създаде компания, и даде знак, че би приела партньорство от бизнеса - ще видите как ще има опашки от инвеститори, които биха искали да участват в този или онзи проект.
Ако на нас сега в този момент са нужни предприятия от този тип, за да изпълнят конкретни национални стратегии - създаваме ги и изпълняваме стратегиите, колкото и да сме бедни - имаме потенциал за това, а истината е че не сме и толкова бедни. А след време ги реформираме, преструкториме, приватизираме и правим въобще каквото е необходимо и полезно за държавата ерго за народа.
Бъдещето може единствено да си вземе поуки от миналото, но не и остарял опит за решение на проблемите си в настоящето.

Императоре, исторически...ни замеряш с клишета, и то не верни, недей. Има в достатъчно статии в интернет и в библиотеките, икономическа история на много страни е достъпна като информация, които можеш да прочетеш, за да разбереш, че кардиналните ти обобщения не отговарят никак на историческите фактити. Като пиша, че се прави (развитието на сектори в икономиката, чрез държавни предприятия) и правено в много свръх развити страни, които, когато са почнали да следват подобна стратегия са били трижди по-бедни и необразовани от нас - много ми е интересно ти как осмисляш подобна информация? Дали отваряш Гугъл и проверяваш "Е този Fixed Assets за какво ми говори точно - я да го засека, дали не си измисля", или се присещаш за ДП "Победа" в Търговище през 73-а и решаваш, че всичко относно смесените предприятия ти е ясно.

[Императорът]

Фиксов - държавата нищо не трябва да поощрява. Просто трябва да спре да пречи. Жей право каза - чиновникът е чиновник именно защото не става за нищо. Той умее само да харчи парите на Другите хора за Другите хора - без да ги пести и без много да му мисли и да им прави сметка, защото не са негови... и това само ако е честен и не краде. Разбери, че държава и бизнес са две противоположности, които трудно мелят заедно. Работата на държавата е само да гарантира зоконовата рамка на бизнесът и да защитава собствеността, животът и достойнството на фабрикантът и на работникът му, в замяна на техните данъци - ТОЛКОВА.

Исторически - там дето държавата е оставяла хората да се оправят както могат - имало е просперитет, дето държавата е решила да казва на предприемчивите как се прави бизнес и да ги контролира и да ги насочва, дори с най-добри намерения - съсипвала е всичко... особено когато е тръгвала да се прави на Социална.

[Jay Gould]

Винаги ще е трудно, никой няма да ни отстъпи пазарен дял доброволно, ще ни пречат /конкурират/ със всички възможни средства, дори политически. ....

+++ Абсолютно. Това обаче не е непреодолима пречка, ако знаем какво и как да правим.

[Fixed Assets]

Винаги ще е трудно, никой няма да ни отстъпи пазарен дял доброволно, ще ни пречат /конкурират/ със всички възможни средства, дори политически. И като е трудно - единственото нещо е да си стоим и нищо де не правим. Грам себеуважение поне трябва да ни е останало, колкото и трудно да е не трябва да се отказваме, защото тогава със сигурност сме губещи. Нямаме никакви други алтернативи, а статуквото е неприемливо. Пътят е само напред. Големи проблеми се коренят в народопсихологията (както отбелязваш ти), те са направо ужасяващи веднага ги маркирахме, но не са непреодолими. Ние нямаме друг избор, притиснати сме до стената, ако се предадем цял живот ще сме така - едни пораженци, които раждат пораженци. Трябва да направим усилие, колкото и екзотично да ни се вижда сега, ние нямаме никакъв друг избор.
Малко извън темата - забелязвам как вече десетилетия българите си обучават децата като професионални емигранти, дори е станало стандарт в обучението. Всеки българин си мечтае за това. Това е страшно. Всичко е свързано и се вижда съвсем ясно: материалната бедност води до духовна бедност, лошото образование е следствие на несъществуващата нужда от тези кадри, нужда няма, защото нямаме индустрия, ако имахме индустрия тя щеше да каже ясно на образователните институции от какво има нужда. Ако имаме предимно търговия и земеделие ще възпитаваме предимно сервитьорки, овчари и фризьорки, което се отразява на качеството на човешкия капитал, качеството на човешкия капитал (с преобладаващи сервитьорки и овчари) е важно, когато трябва да се излъчват лидери, които трябва да взимат важни решения...Всичко е навързано, и от някъде тези възли трябва да започнем да ги разплитаме, защо то или го правим или...Ние сме давещите се и ние сами трябва да се спасим, няма никой друг да го направи. ЕС винаги ще ни хвърля спасителен пояс, но поискаме ли да се качим на кораба винаги и ще получаваме ритник в лицето, за да може ЕС до ни хвърли друг пояс, и това ще се повтаря и повтаря.

[Jay Gould]

Съвсем не съм имал идея да се сравняваме, да следваме модел - опростено казано - ето хората са го направили, били са бедни - сега са богати. Как - ето така.

Стават богати да С ред, малко, но спазващи се закони, и с икономическа свобода. В Германия например освен държавните научни институти (като нашите БАН) компаниите са освободени от данъци на 100% ако влагат в наука, образование (не само на служителите си и в училищата), създават клубове по технически науки и т.н. НТМ - но с частни капитали. БМВ спонсорира училища и създава клубове от което им се приспадат данъци. Държавата отделно има научни институти и то не един. Федералните правителства също дават своя дял за наука. Има перфектни закони по света, проблемът е, че тук всичко се побългарява. Както съм казвал - вземаме Ферари, но му слагаме ремарке, теглич, 4 различни колела от трактор до мотокар, слагаме допълнителни седалки за регулиращите пилота, зареждаме го с нафта от Лукойл и казваме - "пали", а после се цупим на пилота, че не може да подкара.

Ботсвана - африканският диамант http://borsi.dir.bg/_wm/library/item...5&df=8&dflid=3

Когато обявява независимост през 1966 година в Ботсвана има само 12 километра настлан път, 22 жители, завършили университет и само 100 човека, завършили средно образование. В страната няма университети и има само две средни училища. През 1971 година смъртността при децата е 100 на 1000. При получаването на независимост в Ботсвана няма електрическа система, телефонна мрежа, водоснабдяване и канализация. Правителството създава държавни компании, за да доставя тези услуги. Въпреки това размерът на сектора на държавните предприятия не е голям - той е около 6% от БВП и е най-малкият в Африка. Държавните предприятия не се превръщат в голям получател на субсидии от бюджета, тъй като приходите им покриват разходите каквото е изискването на Световната банка. Ботсвана почти не прилага тарифни и нетарифни ограничения с изключение на изискването за лицензиране за някои бизнес дейности, които са запазени за местните компании. Разходите на правителството нарастват по-бавно от приходите, заради строгите бюджетни ограничения, поради което се натрупват значителни излишъци и валутни резерви. Спазването на закона и защитата на частната собственост в Ботсвана са една от най-важните постижения, които правят възможен устойчивия икономически растеж! След провъзгласяването на независимостта на Ботсвана преди 40 години, управляващите съумяват да запазят малката държавна администрация, наследена от британците. Корупция почти не съществува, а услугите, които се предоставят, са ефективни. Държавните разходи отиват основно за инфраструктура, образование и здравеопазване. Държавните инвестиции се влагат в строеж на жилища, прокарване на пътища, изграждане на електропреносна система, поставяне на телефонни постове и т.н.
Ботсвана е на първо място от всички африкански страни по няколко показателя:
1. Икономически най-свободната африканската страна - 30-то място. За сравнение - България е на 64-то
2. Африканската страна с най-ниско ниво на корупция - 37-мо място. За сравнение - резултатът на България 57-мо място за 2006 г.
БВП на глава от населението на Ботсвана за 2005 г. е $10 700 - за България е около $9600.

За това което казваш приятелю, има сега се сетих един блестящ пример - Тайван. Там една не малка част от развойната им индустрия е създадена с помощ и планиране от държавата. Въпросът е дали ще се действа по нашенски или по Тайвански.

[Fixed Assets]

Съвсем не съм имал идея да се сравняваме, да следваме модел - опростено казано - ето хората са го направили, били са бедни - сега са богати. Как - ето така.

[Jay Gould]

Добри примери има много, дори в западните икономики, но като че ли най-ярки са Южна Корея и Сингапур, говоря за подхода, който са имали в годините, когато са изграждали икономиките си, за да бъдат това, което са днес.

Сингапур е най-свободната икономка в света. Ако не номер 1, то номер 2 или 3.. Къде ще ги сравняваш с България където икономическите свободи са на едно ниво със страни като Либия от времето на Кадафи, Тунис, или на някой бедни латоноамерикански страни. Ние сме на 60-70 то място по икономическа свобода в света дори зад страни от третия свят и през година все по назад отиваме, а те - Сингапур, Хон Конг и Швейцария на първите 3. Нерде Ямбол, нерде Стамбол... В Швейцария 38 000 чиновника, тук 168 000 ... и над 3000 лицензионни, разрешителни и още един куп режими ... Ехее..

Това исках да ти кажа долу, ама пак не разбирате. Там държавата не пречи на бизнеса! Отделно, държавата помага! А тук - държавата не само не помага, а пречи на бизнеса, никога нищо не е създала ама пак иска водеща и роля.

Знаеш ли, че в Сингапур на пъпа на града, в небостъргач има свинеферема на цял етаж?! Над нея апартаменти и офиси и под нея също. Кога тук ще се допусне нещо такова? Той Миро Зелето ходи по селата селските магазини да "регулира", пък това все едно в пъпа на София някой да гледа прасета, колкото и технологично да го прави, държавния апарат ще му ебе мамата до 20 то коляно и на него и на прасетета и така ще ги регулира всичките, че те няма да посмеят да припарят до какъв да е бизнес 3 поколения поне.
Сингапур.... Вие икономическата свобода на Албания не сте стигнали - по икономическа свобода вече дори сме зад тях, за срам на негрите, от години отпадаме все по-назад в класациите (тъжната истина), а вие с ония ще се мерите. Весело. Дори не сте се запознали какво е нужно и какво са направили другите ... А те не са направили кой знае колко. Просто са оставили хората да си правят бизнеса. Гледате на частника като на 2 ра категория човек. Мразите всички частници, пък искате икономика да правите.. Ама ще почакаме, ще видим.. И разбери, не съм против. Напротив, толкова много съм писал и точно за това което казваш, че ми е омръзнало. Сингапур е модел, но преди да се сготви какво да е нужно да се измие първо тенджерата и да се облекчат бизнес условията, а не както се прави сега от месец на месец да се правят все повече спънки пред бизнеса. За да постигнете това което имат те, трябва да оставите без работа над 80 000 чиновника, освен данъчните да съкратите почти всичко на държавно и общинско ниво и да закриете 4/5 от държавните агенции, да отмените поне 2000 разрешителни режима и да либерализирате бизнеса. Можете ли го? Имате ли воля за това? Съмнява ме...

Пък за младите хора - ако смятате, че синът на Овчаров, наследниците на Тато, или разни Калинки могат да правят бизнес, викайте ги

България изостава по икономическа свобода - България е паднала с една позиция до 61 място в света по икономическа свобода в ежегодната класация на The Heritage Foundation и The Wall Street Journal. Резултатът на България e 64,7 точки (от максимум 100). За 18-а поредна година Хонконг оглавява класацията. Първата петица се допълва от Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария.

[Fixed Assets]

Добри примери има много, дори в западните икономики, но като че ли най-ярки са Южна Корея и Сингапур, говоря за подхода, който са имали в годините, когато са изграждали икономиките си, за да бъдат това, което са днес.

[retro_69]

Малко опит от южните ни съседи


TURQUALITY®
TURQUALITY® is the first and only publicly funded program, which approves companies that meet quality standards.

According to Turquality's standards Samet has been audited, tested and certified by DELOITTE and for satisfying all requirements certified by Turquality. Thus, Samet is the first and only furniture accessories producer that has been certified and accepted by Turquality.
SAMET and TURQUALITY
- Samet as a leading company in its sector has been serving its clients for more than 35 years and provided them with first class service and a unique know-how
- Since the 80s Samet has been selling its products globally and has become a very well known brand name on the mobile accessories market

We want to express our sincerest pride for being certified by Turquality and we are promising to maintain our quality and innovation focused development to establish an even stronger position on the global market.
http://www.samet.com.tr/en/Turquality.asp?m=4&ma=2

[Fixed Assets]

...

Не разбирам, защо намеси в темата чиновниците. Проблемът с корупцията беше дефиниран в предните постове. Доводите, които изтъкна са много сериозни, и ако мога да се изразя така те са "шах", но не "шах-мат". Има начини нещата да се свършат правилно.
Аз разбирам...т.е. по цял ден се срещам виждам хората с изкривено, ретроградно мислене, обезсърчени и смазани като дух, което се опитват да представят депресираната си безизходица, като "реалистично мислене", т.е. позицията на мрънкащ, не вярващ, и не мислещ зеленчук е най "хитрата" (тъпа българска работа). Тези хора по цял ден ми обясняват, защо дадено нещо не може да се случи, колко е невъзможно, колко е безнадеждно, правил съм си опити да им поставям съвсем лесен казус за разрешение, където мааалко да се напрегнеш и решението изплува, те блокират веднага "не може", "не възможно е"...и така цял живот. Мен ми се иска темата да не завива към аналогии с миналото, защото с нищо не обогатява дискусията, най-малкото - ако се създават сега държавни предприятия, то ние сме в 21-век, имаме пазарна икономика, частна инициатива, ръководителите на тези предприятия ще са родени 50-60 години след ръководителите на ДП от преди 89-а. Ти мислиш, че като си наблюдавал българските предприятия от комунизма знаеш всичко и за световните такива.
Аз написах, че идеята е България да стане промишлена страна с експортно ориентирана икономика, диверсифицирана със услуги, земеделие и туризъм. Това означава, че каквото и ДП предприятие да се създаде то ще е в конкуренция големите световни играчи на съответния пазар - в тази силна конкуренция няма как да оцелеят нефелните. А целта като цяло е - предприятия управлявани на пазарен принцип, със съответния план във времето разбира се, всичко, което е ялово се реорганизира или прекратява. Подобна строгост на управлението на ДП също няма да я измислим ние, правено е от други - явно действа.
Всичко е различно, всичко. Вече има 22 годишни младежи, които никога не са живели в стария строй, всичко е различно, гледаме към бъдещето, отърсвайки се от миналото.

По-добре да си повярваме и да не успеем, отколкото да минем през животът си невярващи в нищо!

[Jay Gould]

Ще се опитам да разкажа един действителен случай по памет така както съм го чел

Форд имал проблем с генератор. Викал всякакви експерти, но не работил като хората. Накрая се обърнал към Никола Тесла. Той поискал удобен стол и седнал срещу генератора. Идвал и стоял така 3 дни, накрая донесъл чук, чукнал по корпуса няколко пъти, отишъл при Форд и казал - Така и така нека го отворят и развият 3 намотки. Развили ги, машината заработила перфектно. Форд поискал сметката.
- 3000 долара! - казал Тесла.
- 3000 долара?!? Вие луд ли сте? За това,че стояхте 3 дни и за едно чукче. Дайте ми разходите си перо по перо!
Тесла взел лист хартия, написал на него нещо набързо и го подал на Форд. Форд започнал да чете.
"Чук - 2 долара. За почуване по корпуса - 0,15 долара. За това, че зная къде да почукам - 2997,85 долара.
Подпис: Никола Тесла



Та държавата, ако вместо Тесла вика Милко, няма как да си поправи генератора