Тези причини ги копирам от един форум, защото много ми харесаха:
Десет причини за абсолютната и неотложна необходимост на гласоподаването:
1. Въздържанието от гласуване е «абстиненция» от принципите на демокрация и плурализъм и е възможно най-неразумният начин на поведение на гражданин уважаващ демокрацията и плурализма.
2. Въздържанието от гласуване дава възможност на групировки да се възползват от «шанса» да обръщат резултатите в своя полза като мобилизират «свои» гласоподаватели.
3. Негласуването е безотговорност към бъдещето. Ако не ме интересува, кой ще ме управлява, не ме интересува и собственото ми бъдеще. В парламентарните демокрации промяната на обществените ценности се извършва чрез избори, а не чрез диктатура или революции.
4. Абстиненцията от изборен глас е израз на гражданска слабост. Хората които не отидат до урните няма да могат утре да изразят позиция и на други места.
5. Негласуването е апатичност към околния свят, която свършва c без интерес към себе си и ленност, а това според християнството е смъртен грях.
6. Въздържанието от гласуване е ясен сигнал за управляващите, че могат да правят каквото си искат. Те виждат, че никой не се интересува от тях дори на избори и могат безспирно да увеличат произвола си.
7. Когато давам гласа си, аз заявявам активност. Когато съм активен, тогава мога да постигна нещо. Когато мога да постигна нещо, аз съм полезен. Когато съм полезен, Господ ми вдъхва необходимите сили, за да мога да се справя със всяка нерадост и изкушение.
8. Когато имам правото да гласувам, а не го ползвам, това право атрофира. Подобна атрофия води до неговото незачитане, а оттам и до поведението на избрания в пълен разрез с това, което избирателят би допуснал.
9. Ако не отида да упражня правото си на глас, нямам моралното право да се оплаквам от никакви действия и бездействия на държавни и общински органи. Защото тези органи са отговорни за работата с гражданите. Ако не съм изразил позиция с доверие или недоверие към тях, управленците не служат на избирателя, а на себе си.
10. Гласуването е абсолютна и неотложна необходимост, защото самото участие – дори без да се вижда партия, за която да се гласува показва много ясно необходимостта от създаване на нови инициативи, които да отговарят на обществените очаквания. Ако само се мълчи и не се гласува, няма как да се даде ясен сигнал, каква част от избирателите очакват нови политически формирования, които да ги представляват.
Десет причини за абсолютната и неотложна необходимост на гласоподаването:
1. Въздържанието от гласуване е «абстиненция» от принципите на демокрация и плурализъм и е възможно най-неразумният начин на поведение на гражданин уважаващ демокрацията и плурализма.
2. Въздържанието от гласуване дава възможност на групировки да се възползват от «шанса» да обръщат резултатите в своя полза като мобилизират «свои» гласоподаватели.
3. Негласуването е безотговорност към бъдещето. Ако не ме интересува, кой ще ме управлява, не ме интересува и собственото ми бъдеще. В парламентарните демокрации промяната на обществените ценности се извършва чрез избори, а не чрез диктатура или революции.
4. Абстиненцията от изборен глас е израз на гражданска слабост. Хората които не отидат до урните няма да могат утре да изразят позиция и на други места.
5. Негласуването е апатичност към околния свят, която свършва c без интерес към себе си и ленност, а това според християнството е смъртен грях.
6. Въздържанието от гласуване е ясен сигнал за управляващите, че могат да правят каквото си искат. Те виждат, че никой не се интересува от тях дори на избори и могат безспирно да увеличат произвола си.
7. Когато давам гласа си, аз заявявам активност. Когато съм активен, тогава мога да постигна нещо. Когато мога да постигна нещо, аз съм полезен. Когато съм полезен, Господ ми вдъхва необходимите сили, за да мога да се справя със всяка нерадост и изкушение.
8. Когато имам правото да гласувам, а не го ползвам, това право атрофира. Подобна атрофия води до неговото незачитане, а оттам и до поведението на избрания в пълен разрез с това, което избирателят би допуснал.
9. Ако не отида да упражня правото си на глас, нямам моралното право да се оплаквам от никакви действия и бездействия на държавни и общински органи. Защото тези органи са отговорни за работата с гражданите. Ако не съм изразил позиция с доверие или недоверие към тях, управленците не служат на избирателя, а на себе си.
10. Гласуването е абсолютна и неотложна необходимост, защото самото участие – дори без да се вижда партия, за която да се гласува показва много ясно необходимостта от създаване на нови инициативи, които да отговарят на обществените очаквания. Ако само се мълчи и не се гласува, няма как да се даде ясен сигнал, каква част от избирателите очакват нови политически формирования, които да ги представляват.
Коментар