37 милиарда евро е външният дълг на България към края на ноември 2008 г. Той вече надвишава целия ни Брутен вътрешен продукт, а сумите необходими за погасяването му през тази година ще доближат 25% от БВП. Т.е. една четвърт от всичко, което изработваме ще трябва да отиде за плащане на дълг. В последните години управници и анализатори прокараха манипулативната теза, че трябва да се прави разлика между държавен и частен дълг, и тъй като частният е повече, то задлъжнялостта не създава проблеми. Това обаче е много груба лъжа, за която ще платим скъпо. Разликата между частен и държавен дълг е само в механизмите на изплащането му. В единия случай държавата събира данъци и с тях плаща, а в другия кредиторите директно си вземат парите от длъжника (данъкоплатец). Наивна илюзия е да се смята, че механизмите за събиране на частен дълг са по-неефективни от тези за събиране на държавен. Точно обратното е, защото почти всички заеми у нас имат или сериозно обезпечение, или заемополучателят е със супер явни доходи, които могат да се запорират. Така обективният факт, че дългът ще се плаща, изправя страната пред дългова катастрофа.
Тя вече се вижда. При 29 милиарда дълг преди 1 година, за 2008 погашенията по него са били около 6 милиарда евро. За същия период са налети общо 8 милиарда евро нов дълг. Т.е. три четвърти от новия дълг отива за погасяване на стари дългове. Това е класически пирамидален модел. Тази година – ако се запази съотношението между дълг и изплащане, би трябвало да платим 7,7 милиарда евро. Ако постъпят нови заеми в този размер, ще можем да отложим катастрофата с още 1 година. А ако желаем после още 1, ще трябват вече около 11 милиарда евро нови заеми. Какво са обаче 2 години? Та това е до няма и средата на следващия управленски мандат. Това е краят на 2010 г. И то при положение, че успеем да отложим толкова много.
Реално е силно съмнително дали ще стане. Статистиката за декември сочи рязко свиване в кредитирането. Т.е. банките вече са минали пиковия момент и ще намаляват раздаването като ще се опитват да си събират дълговете. Дори да не спре напълно кредитирането, спадането му под размера на погасителните плащания ще доведе до декапитализация на икономиката. Реално за да си позволяваме лукса да имаме 37 милиарда евро дълг, трябва да имаме икономика, която генерира във външната си търговия излишък от поне 6 милиарда евро – колкото са погашенията. Така ще може да стои на едно място и без да се развива – поне да не затъва. Ние не само нямаме излишък, но имаме и огромен дефицит в търговията. Т.е. скоростта на декапитализация ще се увеличи.
На цялата тази схема и са казва „технически фалит”. Т.е. фалит, който е обективен факт, но още не е обявен. В момента много държави са в това положение, но там гледат истината в очите и я обявяват публично. В Исландия падна правителството – отново заради изцяло частен дълг, довел до фалит на икономиката. В Украйна валутният курс се срива. Малко по-леко девалвира рублата в Русия. В Латвия обявиха 25% намаление на заплатите в администрацията. Дори САЩ са в неофициален фалит след серия от изказвания, че бюджетният дефицит ще достигне 1 трилион долара, а за спасяването на икономиката ще трябват поне 4 трилиона. Разбира се, САЩ последни ще обявят официален фалит, защото те имат твърде много кредитори, готови да им отпускат заеми до последно.
В цялата тази ситуация, в България се готвим за розови избори, харчим фалшиви излишъци предизборно, отказваме да реформираме прогнили системи за обществени услуги, разширяваме чиновническата база и изобщо – весело ни е на душата…
Шопът има една поговорка, че светът е оцелял, защото се е смял. Ако това е стратегията на правителството, ни остава да се научим само да се смеем и на пълното рухване на всичко. Все пак, за опитващите се и да мислят хора е добре да припомним и факта, че въпросната поговорка е една от шеговитите поговорки на шопа. Т.е. ако не искаме да станем герои на следващата шега, е добре да погледнем малко по-директно истината в очите, и да настроим действията си спрямо нея.
Проблемът е , че вътрешната задлъжнялост на фирмите е над 100 млрд. лева и ще достигне 230 млрд.към края на 2009, т.е. четири години брутен вътрешен продукт на страната. Задлъжняли са престъпната полицейска мафия и комунистическата номенклатура. При жестока експлоатация на работната сила, 6% годишен прираст на брутния продукт, стабилен валутен курс и гарантирен износ в ЕС на европейски цени. Как е възможно? Експлоататорската класа е във фалит. Тя доказа ,че не може да организира производство и търговия. Единствените способности, които има е ... да граби, да краде. Организираната престъпност вече ограби банките, като спря обслужването на кредитите. Всъщност ограби нашите спестявания в тях. Сега умишлено помпа инфлацията, увеличава цените на храните и разходите за живот на обществото, обезценява дълговете си, които обществото изплаща. Нейните фалирали фирми не плащат данъци. Не внасят и лев за издържката на паразитната администрация и мафиотската държава. Огромната паразитна класа от чиновници, които „работят” само за интересите на комунистическата номенклатура се издържа от обикновените хора, от гражданите. Ненаситното чиновничество вдига данъците на гражданите всяка година. Краде и разхищава събраните пари поради липса на обществен контрол и отчетност . Половината суми от данъците биват присвоени, а другата половина похарчени непрозрачно. Как ви звучи един километър разширение на околовръстното шосе в София да струва 20 млн. лева, а строеж на километър аутобан в Германия 800 000 евро? Сметнете и разликите в цените на работната сила и на материалите. 100 млрд. вътрешни дългове на експлоататорската класа показват само едно – робовладелската икономика е в колапс, който отваря пътя за налагането на по-производителни производствени отношения.
Тя вече се вижда. При 29 милиарда дълг преди 1 година, за 2008 погашенията по него са били около 6 милиарда евро. За същия период са налети общо 8 милиарда евро нов дълг. Т.е. три четвърти от новия дълг отива за погасяване на стари дългове. Това е класически пирамидален модел. Тази година – ако се запази съотношението между дълг и изплащане, би трябвало да платим 7,7 милиарда евро. Ако постъпят нови заеми в този размер, ще можем да отложим катастрофата с още 1 година. А ако желаем после още 1, ще трябват вече около 11 милиарда евро нови заеми. Какво са обаче 2 години? Та това е до няма и средата на следващия управленски мандат. Това е краят на 2010 г. И то при положение, че успеем да отложим толкова много.
Реално е силно съмнително дали ще стане. Статистиката за декември сочи рязко свиване в кредитирането. Т.е. банките вече са минали пиковия момент и ще намаляват раздаването като ще се опитват да си събират дълговете. Дори да не спре напълно кредитирането, спадането му под размера на погасителните плащания ще доведе до декапитализация на икономиката. Реално за да си позволяваме лукса да имаме 37 милиарда евро дълг, трябва да имаме икономика, която генерира във външната си търговия излишък от поне 6 милиарда евро – колкото са погашенията. Така ще може да стои на едно място и без да се развива – поне да не затъва. Ние не само нямаме излишък, но имаме и огромен дефицит в търговията. Т.е. скоростта на декапитализация ще се увеличи.
На цялата тази схема и са казва „технически фалит”. Т.е. фалит, който е обективен факт, но още не е обявен. В момента много държави са в това положение, но там гледат истината в очите и я обявяват публично. В Исландия падна правителството – отново заради изцяло частен дълг, довел до фалит на икономиката. В Украйна валутният курс се срива. Малко по-леко девалвира рублата в Русия. В Латвия обявиха 25% намаление на заплатите в администрацията. Дори САЩ са в неофициален фалит след серия от изказвания, че бюджетният дефицит ще достигне 1 трилион долара, а за спасяването на икономиката ще трябват поне 4 трилиона. Разбира се, САЩ последни ще обявят официален фалит, защото те имат твърде много кредитори, готови да им отпускат заеми до последно.
В цялата тази ситуация, в България се готвим за розови избори, харчим фалшиви излишъци предизборно, отказваме да реформираме прогнили системи за обществени услуги, разширяваме чиновническата база и изобщо – весело ни е на душата…
Шопът има една поговорка, че светът е оцелял, защото се е смял. Ако това е стратегията на правителството, ни остава да се научим само да се смеем и на пълното рухване на всичко. Все пак, за опитващите се и да мислят хора е добре да припомним и факта, че въпросната поговорка е една от шеговитите поговорки на шопа. Т.е. ако не искаме да станем герои на следващата шега, е добре да погледнем малко по-директно истината в очите, и да настроим действията си спрямо нея.
Проблемът е , че вътрешната задлъжнялост на фирмите е над 100 млрд. лева и ще достигне 230 млрд.към края на 2009, т.е. четири години брутен вътрешен продукт на страната. Задлъжняли са престъпната полицейска мафия и комунистическата номенклатура. При жестока експлоатация на работната сила, 6% годишен прираст на брутния продукт, стабилен валутен курс и гарантирен износ в ЕС на европейски цени. Как е възможно? Експлоататорската класа е във фалит. Тя доказа ,че не може да организира производство и търговия. Единствените способности, които има е ... да граби, да краде. Организираната престъпност вече ограби банките, като спря обслужването на кредитите. Всъщност ограби нашите спестявания в тях. Сега умишлено помпа инфлацията, увеличава цените на храните и разходите за живот на обществото, обезценява дълговете си, които обществото изплаща. Нейните фалирали фирми не плащат данъци. Не внасят и лев за издържката на паразитната администрация и мафиотската държава. Огромната паразитна класа от чиновници, които „работят” само за интересите на комунистическата номенклатура се издържа от обикновените хора, от гражданите. Ненаситното чиновничество вдига данъците на гражданите всяка година. Краде и разхищава събраните пари поради липса на обществен контрол и отчетност . Половината суми от данъците биват присвоени, а другата половина похарчени непрозрачно. Как ви звучи един километър разширение на околовръстното шосе в София да струва 20 млн. лева, а строеж на километър аутобан в Германия 800 000 евро? Сметнете и разликите в цените на работната сила и на материалите. 100 млрд. вътрешни дългове на експлоататорската класа показват само едно – робовладелската икономика е в колапс, който отваря пътя за налагането на по-производителни производствени отношения.
Коментар