Ще измъкне ли Заимов десните от разпадащия се приют на прехода
Обявите за стартиране на първите схеми по структурните фондове на Европейския съюз в рамките на оперативна програма "Човешки ресурси" и първите коментари по тях отново поставиха въпроса за това до каква степен може да се очаква ефективно усвояване на средствата, предоставяни от европейската общност.
Автор: Веселин СТОЙНЕВ*
днес, 16:37
Неочаквано сякаш и за самите тях ДСБ и СДС все пак се припознаха за сестри, макар и доведени. И дори преди очакваното излъчиха обща кметска кандидатура за София - равно приближена до всяка от тях, като равнодоведени от разпадащия се партиен приют на прехода посестрими. И макар стиснати за ръце, пак тайничко да забиват нокти една в друга заради куклите и парцалките от стария приют, инстинктът за оцеляване накрая е породил у тях и здрав разум - че успехът заедно е по-голям, а провалът заедно по-малък.
След толкова изборни загуби и след фалшивото единство на президентския вот пред ДСБ и СДС вече нямаше вариант за програма минимум. Единствената възможна и необходима програма за вота в София беше единна кметска кандидатура, обща листа за общински съветници и съвместно подреждане на кандидатите за районни кметове и кметове на селища към столична община. След като тази най-голяма крачка най-сетне е направена, остава да се види дали ще се извървят решително и останалите стъпки докрай.
Най-първият въпрос, който чака своя отговор, е дали наистина този път изборът на кандидат е сполучлив
Защото след толкова неубедителни за десните избиратели номинации в последните няколко избори те вече са изпаднали в ужасното състояние на хиперкритицизъм и параноя все да се надяват на най-добрия възможен кандидат във всички възможни десни светове и все да не го откриват. Затова и първите съмнения, наложени от невинни аналогии, случайни съвпадения или конспиративна подозрителност, са вече налице.
Някои от тях може и да са невинно забавни. Например Гаврийски беше управител на БНБ, Мартин Заимов - подуправител; Гаврийски беше трети, Заимов явно ще е под трети. Или и десните се захласнаха по генералската модна линия, ама пак - под линия: СДС извади Димо Гяуров във Варна, ДСБ предложи Атанас Атанасов в София; накрая компромисно идва Заимов-общи - ако не генерал поне е внук на генерал.
По-нататък обаче играта на всевъзможни мнения (а какво друго е публичността особено в предизборно време) може и да загрубее - да се задълбае в личния живот, да се вадят съмнения и компромати до трето коляно. Срещу това в общи линии няма други ефикасни оръжия освен гордото преглъщане и изчакване с надежда ударите сами да образуват тефлонова защита около целта си.
Срещу други по-рационални мнения обаче може да се противодейства - с единствената тактика да се обърне в плюс техният негатив. Това, че Мартин Заимов е роден в Женева, с баща британски евреин и майка - потомка на рода Заимови, образован в елитни училища, работил в елитни финансови институции и дори каращ елитен сегуей, щрихира образ на човек от жълтите павета, целунат от живота и навярно високомерен аристократ, който дори не е стъпвал в "Люлин" и "Надежда", и изобщо - съвсем чужд на широките народни маси. Които пък не признават местни аристократи, доколкото и такива историята не ни е завещала, но винаги ни е осигурявала в изобилие парвенюта. Широките народни маси признаха за аристократ единствено царя, защото е "автентично чужд", защото е аристократ по рождение. Но и това до време - докато и той не беше детрониран свойски, докато и той не разочарова масите като "един от своите".
Разбира се, на автентичното дясно му приляга автентичен европеец
човек с европейско образование и начин на живот, а не недодялан балкански простак, чието най-голямо умение е умението да се държи свойски. Но нали на дясното му е жизнено необходим отчетлив растеж на брутния електорален продукт. И въпросът е хората - не само тези от скъпите квартали, но и онези от "най-модерните предградия" - да поискат да ги управлява тъкмо човек, който не е от техния сой.
Точно тук обаче може да се окаже, че е заложена непреодолима грешка при избора на кандидат. Че ДСБ и СДС не са се съобразили с неизменни базисни нагласи на електората, с които трябва безапелационно да се съобразяват като с географски дадености. Точно такава непреодолима географска даденост се оказа възрастта на Неделчо Беронов, която сама по себе си уж бе предпоставка за изискуемата за държавен глава мъдрост и житейска гаранция за липсата на мотив у кандидата да гони висок пост заради едното "лапане". Ако и аристократизмът на Заимов се окаже същата непреодолима бариера, и той ще бъде обречен да тръгне с огромен минус още от самото начало.
Ако не за да се обръща стартовият негатив в позитив то поне, за да се оберат максимално минусите, най-удачна изглежда тактиката на един по-приземен, комуникативен и не снобски аристократизъм, който да се опитва да печели, а не да отблъсква по-широки слоеве софиянци. И колкото по-успешен е Заимов в нея, толкова повече ще бъде маргинализиран другият десен кандидат - Тити Папазов. Светското амплоа на Заимов досега изглежда обещаващо, че може да обживее предизборно образа на комуникативен аристократ, а не на абстрактен, сух и саксиен банкер.
Друго голямо предизвикателство на старта за Заимов е неизтребимото дясно изкушение да се громят ченгетата особено при наличието на двама основни противници генерали. При все задължителния иначе акцент върху "цивилната алтернатива" надвисва
сериозна опасност темата "ченгета и служби" да стане доминираща
в предизборната кампания на Мартин Заимов особено след като комисията по досиетата започне да разкрива през септември и октомври кои депутати и министри на прехода са били сътрудници на ДС. И дори самият кандидат-кмет да не се впусне стремглаво в тази тема, трудно удържима е склонността към истеризиране около миналото на Бриго Аспарухов и Бойко Борисов у редица партийни вождове от двете сини централи. Както неведнъж досега, единственият ефект от преиграването ще са досада и отблъскване на периферен електорат.
Непродуктивно би било Заимов да започне да гради кампания около идеята за алтернатива на "генералското движение". Това просто трябва да стане самоочевидност паралелно с налагането на комуникативно-аристократичния му образ. Ако образът на Заимов не добие самостойна плътност, а се гради предимно като опозиция на "генералитета", от него ще остане само креслива перушина, твърде далечна от общинския дневен ред на мнозина софиянци. Нещо повече, този образ ще започне много по-лесно да се пълни направо от противниковите PR техники. Първата хитра такава е БСП да представи Заимов като "наше момче трето поколение". Червеният общински съветник Борис Цветков вече внесе предложение в СОС парк "Оборище" в столичния център да си върне старото име "Ген. Владимир Заимов" - на името на "видния български патриот и антифашист, разстрелян през 1942 г. по нареждане на тогавашната антидемократична власт". Бойко Борисов пък, аналогично на десните, ще се опитва да събира всички фронтове срещу себе си, за да се представи като единствена алтернатива на статуквото. Не случайно твърди, че планът е при балотаж сини и червени да се обединят срещу ГЕРБ чрез родовата история на Мартин Заимов.
Още в първите няколко седмици - тези безплатно за партиите време преди официалния старт на кампанията, когато медийните появи вече ще са платени, ще стане ясно правилен ли е бил изборът на кандидата за кмет, какъв е мажоритарният му потенциал му и в каква посока ще върви кампанията му. И дали посестримите ДСБ и СДС завинаги са напуснали разпадащия се партиен приют на прехода, или ще се върнат да се сгромоляса над главите им.
* Авторът е зам. главен редактор на zagrada.bg
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=373748
Обявите за стартиране на първите схеми по структурните фондове на Европейския съюз в рамките на оперативна програма "Човешки ресурси" и първите коментари по тях отново поставиха въпроса за това до каква степен може да се очаква ефективно усвояване на средствата, предоставяни от европейската общност.
Автор: Веселин СТОЙНЕВ*
днес, 16:37
Неочаквано сякаш и за самите тях ДСБ и СДС все пак се припознаха за сестри, макар и доведени. И дори преди очакваното излъчиха обща кметска кандидатура за София - равно приближена до всяка от тях, като равнодоведени от разпадащия се партиен приют на прехода посестрими. И макар стиснати за ръце, пак тайничко да забиват нокти една в друга заради куклите и парцалките от стария приют, инстинктът за оцеляване накрая е породил у тях и здрав разум - че успехът заедно е по-голям, а провалът заедно по-малък.
След толкова изборни загуби и след фалшивото единство на президентския вот пред ДСБ и СДС вече нямаше вариант за програма минимум. Единствената възможна и необходима програма за вота в София беше единна кметска кандидатура, обща листа за общински съветници и съвместно подреждане на кандидатите за районни кметове и кметове на селища към столична община. След като тази най-голяма крачка най-сетне е направена, остава да се види дали ще се извървят решително и останалите стъпки докрай.
Най-първият въпрос, който чака своя отговор, е дали наистина този път изборът на кандидат е сполучлив
Защото след толкова неубедителни за десните избиратели номинации в последните няколко избори те вече са изпаднали в ужасното състояние на хиперкритицизъм и параноя все да се надяват на най-добрия възможен кандидат във всички възможни десни светове и все да не го откриват. Затова и първите съмнения, наложени от невинни аналогии, случайни съвпадения или конспиративна подозрителност, са вече налице.
Някои от тях може и да са невинно забавни. Например Гаврийски беше управител на БНБ, Мартин Заимов - подуправител; Гаврийски беше трети, Заимов явно ще е под трети. Или и десните се захласнаха по генералската модна линия, ама пак - под линия: СДС извади Димо Гяуров във Варна, ДСБ предложи Атанас Атанасов в София; накрая компромисно идва Заимов-общи - ако не генерал поне е внук на генерал.
По-нататък обаче играта на всевъзможни мнения (а какво друго е публичността особено в предизборно време) може и да загрубее - да се задълбае в личния живот, да се вадят съмнения и компромати до трето коляно. Срещу това в общи линии няма други ефикасни оръжия освен гордото преглъщане и изчакване с надежда ударите сами да образуват тефлонова защита около целта си.
Срещу други по-рационални мнения обаче може да се противодейства - с единствената тактика да се обърне в плюс техният негатив. Това, че Мартин Заимов е роден в Женева, с баща британски евреин и майка - потомка на рода Заимови, образован в елитни училища, работил в елитни финансови институции и дори каращ елитен сегуей, щрихира образ на човек от жълтите павета, целунат от живота и навярно високомерен аристократ, който дори не е стъпвал в "Люлин" и "Надежда", и изобщо - съвсем чужд на широките народни маси. Които пък не признават местни аристократи, доколкото и такива историята не ни е завещала, но винаги ни е осигурявала в изобилие парвенюта. Широките народни маси признаха за аристократ единствено царя, защото е "автентично чужд", защото е аристократ по рождение. Но и това до време - докато и той не беше детрониран свойски, докато и той не разочарова масите като "един от своите".
Разбира се, на автентичното дясно му приляга автентичен европеец
човек с европейско образование и начин на живот, а не недодялан балкански простак, чието най-голямо умение е умението да се държи свойски. Но нали на дясното му е жизнено необходим отчетлив растеж на брутния електорален продукт. И въпросът е хората - не само тези от скъпите квартали, но и онези от "най-модерните предградия" - да поискат да ги управлява тъкмо човек, който не е от техния сой.
Точно тук обаче може да се окаже, че е заложена непреодолима грешка при избора на кандидат. Че ДСБ и СДС не са се съобразили с неизменни базисни нагласи на електората, с които трябва безапелационно да се съобразяват като с географски дадености. Точно такава непреодолима географска даденост се оказа възрастта на Неделчо Беронов, която сама по себе си уж бе предпоставка за изискуемата за държавен глава мъдрост и житейска гаранция за липсата на мотив у кандидата да гони висок пост заради едното "лапане". Ако и аристократизмът на Заимов се окаже същата непреодолима бариера, и той ще бъде обречен да тръгне с огромен минус още от самото начало.
Ако не за да се обръща стартовият негатив в позитив то поне, за да се оберат максимално минусите, най-удачна изглежда тактиката на един по-приземен, комуникативен и не снобски аристократизъм, който да се опитва да печели, а не да отблъсква по-широки слоеве софиянци. И колкото по-успешен е Заимов в нея, толкова повече ще бъде маргинализиран другият десен кандидат - Тити Папазов. Светското амплоа на Заимов досега изглежда обещаващо, че може да обживее предизборно образа на комуникативен аристократ, а не на абстрактен, сух и саксиен банкер.
Друго голямо предизвикателство на старта за Заимов е неизтребимото дясно изкушение да се громят ченгетата особено при наличието на двама основни противници генерали. При все задължителния иначе акцент върху "цивилната алтернатива" надвисва
сериозна опасност темата "ченгета и служби" да стане доминираща
в предизборната кампания на Мартин Заимов особено след като комисията по досиетата започне да разкрива през септември и октомври кои депутати и министри на прехода са били сътрудници на ДС. И дори самият кандидат-кмет да не се впусне стремглаво в тази тема, трудно удържима е склонността към истеризиране около миналото на Бриго Аспарухов и Бойко Борисов у редица партийни вождове от двете сини централи. Както неведнъж досега, единственият ефект от преиграването ще са досада и отблъскване на периферен електорат.
Непродуктивно би било Заимов да започне да гради кампания около идеята за алтернатива на "генералското движение". Това просто трябва да стане самоочевидност паралелно с налагането на комуникативно-аристократичния му образ. Ако образът на Заимов не добие самостойна плътност, а се гради предимно като опозиция на "генералитета", от него ще остане само креслива перушина, твърде далечна от общинския дневен ред на мнозина софиянци. Нещо повече, този образ ще започне много по-лесно да се пълни направо от противниковите PR техники. Първата хитра такава е БСП да представи Заимов като "наше момче трето поколение". Червеният общински съветник Борис Цветков вече внесе предложение в СОС парк "Оборище" в столичния център да си върне старото име "Ген. Владимир Заимов" - на името на "видния български патриот и антифашист, разстрелян през 1942 г. по нареждане на тогавашната антидемократична власт". Бойко Борисов пък, аналогично на десните, ще се опитва да събира всички фронтове срещу себе си, за да се представи като единствена алтернатива на статуквото. Не случайно твърди, че планът е при балотаж сини и червени да се обединят срещу ГЕРБ чрез родовата история на Мартин Заимов.
Още в първите няколко седмици - тези безплатно за партиите време преди официалния старт на кампанията, когато медийните появи вече ще са платени, ще стане ясно правилен ли е бил изборът на кандидата за кмет, какъв е мажоритарният му потенциал му и в каква посока ще върви кампанията му. И дали посестримите ДСБ и СДС завинаги са напуснали разпадащия се партиен приют на прехода, или ще се върнат да се сгромоляса над главите им.
* Авторът е зам. главен редактор на zagrada.bg
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=373748
Коментар