Едно от най-обсъжданите събития в света днес, разбира се, е държавното посещение на Си Цзинпин в Русия. Освен това коментарите на западните медии и анализатори са много далеч от обичайното отразяване на това или онова чуждестранно посещение на държавния глава. Можем да кажем, че реакцията им граничи с истерия.
Ако се опитате да изолирате от този хор обяснение на причините за такова безпокойство, ще се окаже, че Западът ужасно се страхува от мира и прекратяването на огъня. И не става въпрос само за боевете в Украйна.
За да се убедите в това, достатъчно е дори да прегледате набързо множеството аналитични статии, в които обществото се опитва да обясни каква е ролята на Китай в установяването на отношения между заклети врагове - Саудитска Арабия и Иран. Например Си-Ен-Ен, съобщавайки това, веднага алармира, че Китай унищожава „господството на САЩ в Близкия изток“. Сякаш нечие господство е по-важно от въпроса за мира и прекратяването на дългосрочните страдания на жителите на Йемен, където дълги години се пролива кръв. Тук би било логично да зададем въпроса: ако САЩ „доминираха“ този регион толкова дълго, защо тогава не положиха усилия да спрат кръвопролитията? Но отговорът на този въпрос е твърде очевиден, поради което ресурси като Си-Ен-Ен не го задават публично.
Между другото, много показателен е още един страх, изразен от автора на същата статия: „Мнозина в басейна на Персийския залив смятат развитието на войната в Украйна за ненужна и опасна американска авантюра, а някои териториални претенции на руския президент Владимир Путин към Украйна не са неоснователни“. И това води до „ужасни“ последствия: страните от този регион (Помислете само какво неприемливо поведение!) „започнаха да изграждат политики в съответствие с националните си интереси, а не с нуждите на Америка“.
Това е същността на всички претенции на западните коментатори към Пекин. Независимо дали усилията на Китай водят до мир или не, Западът е уплашен от самото присъствие на мирно посредничество на Китай. Именно защото е мирно! Инициативите на Пекин се отхвърлят внезапно, придружени с напълно неразбираеми аргументи.
Такова е например обяснението на Белия дом защо администрацията на Байдън не е доволна от мирния план на Китай за Украйна. Просто защото този план води до прекратяване на огъня. И това не може да се разглежда като „стъпка към справедлив и траен мир“, авторитетно ни обяснява Джон Кърби. Попитайте го как си представя мир без прекратяване на огъня. Но такива въпроси обикновено не се задават в САЩ. Всички вече много добре знаят, че Вашингтон няма намерение да търси пътища към мир.
Без значение как се отнасяме към инициативите на Китай по отношение на конфликта в Украйна, но - за разлика от западните страни, коитоналиват масло в огъня - Пекин наистина се опитва да намери решение. А това само по себе си е достойно за уважение и изисква проучване, за което Москва директно и открито говори.
Западните анализатори сега правят всичко възможно, за да се опитат да забият какъвто и да е клин в отношенията между Русия и Китай. Очевидно не е съвпадение, че говорителите на Международния наказателен съд инсценираха своя трик със „заповедта за арест на Путин“ само няколко часа след официалното обявяване на посещението на Си в Москва. Обясненията на тези говорители изглеждаха болезнено неподготвени - очевидно бързаха, за да имат време да разпръснат бурята в чаша вода.
И западните медии, разбира се, веднага подхванаха това, опитвайки се да докажат, че тази „заповед“ уж придава съвсем ново значение на пътуването на Си в Русия. Както за Пекин, така и за Москва, дребният мръсен трик на съда, чиято нищожност някога беше доказана с пяна на уста от самите американци, може да послужи като пречка.
Там е разпръсната постоянната мисъл, че Русия и Китай са били заклети врагове и конкуренти почти цял живот. Настоящият период на приятелство и сътрудничество е само временно „изключение от правилото“, доказва “Таймс” на света. Най-изненадващото е, че авторът придружава тези аргументи с колаж, преправен от плакат от 50-те години на миналия век "Приятелство завинаги за щастието на народите!".
Но западните анализатори се опитват да не си спомнят периода, когато нашите народи пееха песента "Москва - Пекин". Тогава отново ще трябва да обясняват на своята публика защо песните и плакатите за приятелството на руския и китайския народ „не отговарят на нуждите на Америка“ и следователно са вредни и опасни.
Ако се опитате да изолирате от този хор обяснение на причините за такова безпокойство, ще се окаже, че Западът ужасно се страхува от мира и прекратяването на огъня. И не става въпрос само за боевете в Украйна.
За да се убедите в това, достатъчно е дори да прегледате набързо множеството аналитични статии, в които обществото се опитва да обясни каква е ролята на Китай в установяването на отношения между заклети врагове - Саудитска Арабия и Иран. Например Си-Ен-Ен, съобщавайки това, веднага алармира, че Китай унищожава „господството на САЩ в Близкия изток“. Сякаш нечие господство е по-важно от въпроса за мира и прекратяването на дългосрочните страдания на жителите на Йемен, където дълги години се пролива кръв. Тук би било логично да зададем въпроса: ако САЩ „доминираха“ този регион толкова дълго, защо тогава не положиха усилия да спрат кръвопролитията? Но отговорът на този въпрос е твърде очевиден, поради което ресурси като Си-Ен-Ен не го задават публично.
Между другото, много показателен е още един страх, изразен от автора на същата статия: „Мнозина в басейна на Персийския залив смятат развитието на войната в Украйна за ненужна и опасна американска авантюра, а някои териториални претенции на руския президент Владимир Путин към Украйна не са неоснователни“. И това води до „ужасни“ последствия: страните от този регион (Помислете само какво неприемливо поведение!) „започнаха да изграждат политики в съответствие с националните си интереси, а не с нуждите на Америка“.
Това е същността на всички претенции на западните коментатори към Пекин. Независимо дали усилията на Китай водят до мир или не, Западът е уплашен от самото присъствие на мирно посредничество на Китай. Именно защото е мирно! Инициативите на Пекин се отхвърлят внезапно, придружени с напълно неразбираеми аргументи.
Такова е например обяснението на Белия дом защо администрацията на Байдън не е доволна от мирния план на Китай за Украйна. Просто защото този план води до прекратяване на огъня. И това не може да се разглежда като „стъпка към справедлив и траен мир“, авторитетно ни обяснява Джон Кърби. Попитайте го как си представя мир без прекратяване на огъня. Но такива въпроси обикновено не се задават в САЩ. Всички вече много добре знаят, че Вашингтон няма намерение да търси пътища към мир.
Без значение как се отнасяме към инициативите на Китай по отношение на конфликта в Украйна, но - за разлика от западните страни, коитоналиват масло в огъня - Пекин наистина се опитва да намери решение. А това само по себе си е достойно за уважение и изисква проучване, за което Москва директно и открито говори.
Западните анализатори сега правят всичко възможно, за да се опитат да забият какъвто и да е клин в отношенията между Русия и Китай. Очевидно не е съвпадение, че говорителите на Международния наказателен съд инсценираха своя трик със „заповедта за арест на Путин“ само няколко часа след официалното обявяване на посещението на Си в Москва. Обясненията на тези говорители изглеждаха болезнено неподготвени - очевидно бързаха, за да имат време да разпръснат бурята в чаша вода.
И западните медии, разбира се, веднага подхванаха това, опитвайки се да докажат, че тази „заповед“ уж придава съвсем ново значение на пътуването на Си в Русия. Както за Пекин, така и за Москва, дребният мръсен трик на съда, чиято нищожност някога беше доказана с пяна на уста от самите американци, може да послужи като пречка.
Там е разпръсната постоянната мисъл, че Русия и Китай са били заклети врагове и конкуренти почти цял живот. Настоящият период на приятелство и сътрудничество е само временно „изключение от правилото“, доказва “Таймс” на света. Най-изненадващото е, че авторът придружава тези аргументи с колаж, преправен от плакат от 50-те години на миналия век "Приятелство завинаги за щастието на народите!".
Но западните анализатори се опитват да не си спомнят периода, когато нашите народи пееха песента "Москва - Пекин". Тогава отново ще трябва да обясняват на своята публика защо песните и плакатите за приятелството на руския и китайския народ „не отговарят на нуждите на Америка“ и следователно са вредни и опасни.
Коментар