Търсете приликите 
========================================
И тъй, всичко това ни връща към зимната война от 1939–1940 г., която СССР повежда срещу съседна Финландия. През септември 1939 г. Втората световна война е избухнала и скоро Полша бива поделена между Хитлер и Сталин. Според тайните клаузи на пакта Рибентроп-Молотов (от 23 август 1939 г.) Финландия е в сферата на интереси на съветската зона. Затова от октомври 1940 г. съветската преса и дипломация започва канонадата си срещу малката северна страна.
Сталин иска да си прибере „своето“. Но как? Като постави въпроса за „сигурността на границите“. Оказва се, че огромният СССР бил под истинска заплаха и източникът на тази заплаха е не друг, а малка Финландия.
Ето защо трябвало спешно да се обмислят мерките срещу този противник. Както и контраударът на Москва. Дали някои от присъстващите съветски маршали са вярвали, че малка Финландия би могла да нападне огромния Съветски съюз, чиято армия едва ли не надхвърля финландското население?
Никой обаче не изразява никакво несъгласие. Както в наши дни, когато Путин принуждаваше членовете на своя Съвет за сигурност публично и пред телевизионните камери да одобрят инвазията срещу Украйна.
Така е било и при Сталин. Общ страх е сковавал всички. Съдбата на Финландия е била решена. Пропагандната машина е запусната на бързи обороти и се търси повод. А това е важно. Защото СССР, подобно на днешна Русия, никога не е агресор. Това е страна миротворец. Съответно и всяка война на Москва е „пренасяне на мира“, осъществено с други средства.
Скоро съветската телеграфна агенция съобщава на цял свят, че финландците – в подготовката си за война! – са нападнали руска част на границата и че са убити няколко червеноармейци. Срам и позор! Но Червената армия винаги е подготвена за агресията и така танковете (тогава с петолъчки) на 30 ноември 1939 г. нахлуват в северната държава.
Оказва се, че задачата не е толкова проста, колкото са си я представяли в Кремъл. Съществува само една железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която не може да прехвърли бързо достатъчно жива сила. А финландците имат „линията Манерхейм“, достатъчно надеждни укрития. Техните войници са екипирани за зимна война, карат ски и са твърдо решени да отстояват земята си.
Междувременно Москва лансира своя „план Б“. Сталин представя на своите маршали известния коминтерновски деятел и финландски комунист Ото Куусинен. Той, оказва се, е глава на „новото финландско правителство“, който излиза с „подготвено предложение“ към финландския народ. В него са казва, че съветската армия идва да освободи финландския народ от буржоазната реакция и нейната военна клика. Думите „фашизъм“ и „нацизъм“ тогава се използват внимателно, тъй като Съветският съюз е съюзник с нацистите от една година.
Куусинен има програма за „национално обединение“ – за първи път финландците ще се обединят с карелците, които живеят от другата страна на границата. Така Финландия ще стане част от СССР. И обединението няма да се случи в рамките на една малка страна, а във великата и необятна страна, която заема една шеста от света. Ще има Финландска демократична социалистическа република.
Оказва се, че има дори подготвена столица на обединената държава, но на съветска територия – в Зеленогорск. Затова „съветско-финландското правителство“ се обръща към финландските войници да не се сражават заради престъпниците, които ги управляват, да си идат по домовете или да се предадат в плен, където ще бъда съхранен животът им.
Обявява се, че с „новата обединена Финландия“ веднага ще бъде сключен договор за ненападение от страна на Москва. Че ще ѝ бъде оказана „всестранна подкрепа“ – икономическа, политическа и социална.
„Военната операция“ обаче не върви по план. Тогава Сталин отново свиква маршалите и пита: за колко време новата финска армия от Карелия (подкрепена от СССР) ще завоюва стара Финландия? Маршалът на въоръжените сили Ворошилов отговаря, че всичко ще свърши за дванайсет дни. Сталин е зарадван, разбира се. Дори щедро отпуска за операцията цели „две седмици“. Но нито ден повече. А руско-финландската война продължава година и половина.
Загубите на Москва са огромни.
По-тях още се спори и истината се премълчава.
Около 120 000 руски войници оставят костите си в тази северна земя.
За финландците тази война е всенародна и патриотична. В отговор на упоритата им съпротива съветската авиация осъществява жестоки бомбардировки над финландски градове. СССР е изключен като агресор от Обществото на народите (предшественик на ООН) на 14 декември 1939 г.
Световната преса пише, че руснаците извършват военни престъпления над цивилни граждани.
В отговор ръководителят на съветската дипломация Вячеслав Молотов
цинично заявява пред чуждестранни журналисти, че
"Москва не хвърля бомби над Финландия, а „кошници с хляб“ за гладуващите местни жители."
Войните на Москва още тогава са "хуманитарни операции". В отговор финландските граждани посрещат руските танкове с бутилки запалителна смес, с които искат да почерпят Молотов.
========================================
https://kafeneto.wordpress.com/author/kostastefanov/
========================================
И тъй, всичко това ни връща към зимната война от 1939–1940 г., която СССР повежда срещу съседна Финландия. През септември 1939 г. Втората световна война е избухнала и скоро Полша бива поделена между Хитлер и Сталин. Според тайните клаузи на пакта Рибентроп-Молотов (от 23 август 1939 г.) Финландия е в сферата на интереси на съветската зона. Затова от октомври 1940 г. съветската преса и дипломация започва канонадата си срещу малката северна страна.
Сталин иска да си прибере „своето“. Но как? Като постави въпроса за „сигурността на границите“. Оказва се, че огромният СССР бил под истинска заплаха и източникът на тази заплаха е не друг, а малка Финландия.
Ето защо трябвало спешно да се обмислят мерките срещу този противник. Както и контраударът на Москва. Дали някои от присъстващите съветски маршали са вярвали, че малка Финландия би могла да нападне огромния Съветски съюз, чиято армия едва ли не надхвърля финландското население?
Никой обаче не изразява никакво несъгласие. Както в наши дни, когато Путин принуждаваше членовете на своя Съвет за сигурност публично и пред телевизионните камери да одобрят инвазията срещу Украйна.
Така е било и при Сталин. Общ страх е сковавал всички. Съдбата на Финландия е била решена. Пропагандната машина е запусната на бързи обороти и се търси повод. А това е важно. Защото СССР, подобно на днешна Русия, никога не е агресор. Това е страна миротворец. Съответно и всяка война на Москва е „пренасяне на мира“, осъществено с други средства.
Скоро съветската телеграфна агенция съобщава на цял свят, че финландците – в подготовката си за война! – са нападнали руска част на границата и че са убити няколко червеноармейци. Срам и позор! Но Червената армия винаги е подготвена за агресията и така танковете (тогава с петолъчки) на 30 ноември 1939 г. нахлуват в северната държава.
Оказва се, че задачата не е толкова проста, колкото са си я представяли в Кремъл. Съществува само една железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която не може да прехвърли бързо достатъчно жива сила. А финландците имат „линията Манерхейм“, достатъчно надеждни укрития. Техните войници са екипирани за зимна война, карат ски и са твърдо решени да отстояват земята си.
Междувременно Москва лансира своя „план Б“. Сталин представя на своите маршали известния коминтерновски деятел и финландски комунист Ото Куусинен. Той, оказва се, е глава на „новото финландско правителство“, който излиза с „подготвено предложение“ към финландския народ. В него са казва, че съветската армия идва да освободи финландския народ от буржоазната реакция и нейната военна клика. Думите „фашизъм“ и „нацизъм“ тогава се използват внимателно, тъй като Съветският съюз е съюзник с нацистите от една година.
Куусинен има програма за „национално обединение“ – за първи път финландците ще се обединят с карелците, които живеят от другата страна на границата. Така Финландия ще стане част от СССР. И обединението няма да се случи в рамките на една малка страна, а във великата и необятна страна, която заема една шеста от света. Ще има Финландска демократична социалистическа република.
Оказва се, че има дори подготвена столица на обединената държава, но на съветска територия – в Зеленогорск. Затова „съветско-финландското правителство“ се обръща към финландските войници да не се сражават заради престъпниците, които ги управляват, да си идат по домовете или да се предадат в плен, където ще бъда съхранен животът им.
Обявява се, че с „новата обединена Финландия“ веднага ще бъде сключен договор за ненападение от страна на Москва. Че ще ѝ бъде оказана „всестранна подкрепа“ – икономическа, политическа и социална.
„Военната операция“ обаче не върви по план. Тогава Сталин отново свиква маршалите и пита: за колко време новата финска армия от Карелия (подкрепена от СССР) ще завоюва стара Финландия? Маршалът на въоръжените сили Ворошилов отговаря, че всичко ще свърши за дванайсет дни. Сталин е зарадван, разбира се. Дори щедро отпуска за операцията цели „две седмици“. Но нито ден повече. А руско-финландската война продължава година и половина.
Загубите на Москва са огромни.
По-тях още се спори и истината се премълчава.
Около 120 000 руски войници оставят костите си в тази северна земя.
За финландците тази война е всенародна и патриотична. В отговор на упоритата им съпротива съветската авиация осъществява жестоки бомбардировки над финландски градове. СССР е изключен като агресор от Обществото на народите (предшественик на ООН) на 14 декември 1939 г.
Световната преса пише, че руснаците извършват военни престъпления над цивилни граждани.
В отговор ръководителят на съветската дипломация Вячеслав Молотов
цинично заявява пред чуждестранни журналисти, че
"Москва не хвърля бомби над Финландия, а „кошници с хляб“ за гладуващите местни жители."
Войните на Москва още тогава са "хуманитарни операции". В отговор финландските граждани посрещат руските танкове с бутилки запалителна смес, с които искат да почерпят Молотов.
========================================
https://kafeneto.wordpress.com/author/kostastefanov/
Коментар