УБИЙСТВОТО НА ДЕНИС КИРЕЕВ. СЛУЧАЕН ИНЦИДЕНТ ЛИ Е ТОВА ИЛИ „ПОЛИТИЧЕСКА“ ТРАДИЦИЯ?
АЛЕКСАНДЪР КЕРТИН
Автор: Александър Кертин /историк, преподавател/
Източник: ФБ профил
В нощта на 4 срещу 5 март бе убит членът на преговарящата група от страна на Украйна Денис Киреев. Службата за сигурност го била заподозряла в „предателство“! Случаен инцидент ли е това или „политическа“ традиция? Ще дам отговор на този въпрос като се позовавам само на американски изследователи.
Идеологията на ОУН (бел. ред. ОУН - органзиация на украинските националисти), според Джон Армстронг, заимства идеи от „интегралния национализъм“ на Шарл Мора от края на ХІХ и началото на ХХ в. Тъй като той е специфичен за всяка страна, идеолозите-интегристи не разработват систематична рационална програма, но все пак, при него се открояват следните основни черти (които ще цитирам по Армстронг):
„1) вяра в нацията като висша ценност, на която трябва да бъдат подчинени всички други – по същество, тоталитарна концепция;
2) използване на мистически постижими идеи за сплотяване на всички индивиди, съставящи нацията, с презумпцията, че биологическите характеристики или необратимите резултати на общото историческо развитие са ги споили в органично цяло;
3) подчиненост на рационалната, аналитична мисъл по отношение на „интуитивно правилните“ емоции;
4) „националната воля“ е изразявана от харизматичен лидер и елит националистически ентусиасти, организирани в единна партия;
5) прослава на активното действие, войната и насилието като израз на висшата биологическа жизненост на нацията.“
По време на ВСВ тази идеологията е „импрегнирана“ с расистки ценностни критерии, обозначавани с понятията „арийци“ и „под-човеци“, а според ОУН живеещите на изток православни руси (“москалите“) принадлежат към втората категория.
„Люлката“ на днешния украински национализъм е западната, католическа и униатска Галиция (Галичина).
„Eдва ли е изненадващо, че по-голямата част от лидерите на украинското националистическо движение излизат от западноукраинските територия, чийто живот е изпълнен с негодувания, оплаквания и ксенофобия – пише Албенис. – Това негодувание легитимира използването от страна на ОУН на тероризъм срещу държавни и граждански обекти. То не само прави масовото етническо насилие приемливо, но и подсилва убеждението, че именно тази тактика е необходима за създаването на „Украйна за украинците“. (David Albanese – “In search of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold War”. https://repository.library.northeastern.edu/…/fulltext.pdf
Но важното в случая е как е практикувана тази идеология по отношение на „предателството“.
В ОУН има две крила – умерено и радикално.
В умереното е първоначалният негов лидер – Андрий Мелник. Във второто главната фигура е Степан Бандера, като в негово отсъствие е заместван от Микола Лебед.
Още в началото на войната се появяват противоречия между двете течения и скоро ОУН-Б започват да избиват представители на ОУН-М (така ги обозначава Армстронг). Стига се дотам от СС да вземат мерки за спирането на терора, упражняван от бандеровците. „Докладите на СС и тайната полиция категорично показват, че пълномащабни репресии /към бандеровците – А.К./ не са провеждани преди ОУН-Б да извърши убийствата на многочислени привърженици на Мелник“ – пише Джон Армстронг ето тук:
https://shron1.chtyvo.org.ua/…/Ukraynskyi_natsyonalyzm_Fakt…
Разбира се, че военната структура, ръководена от Химлер, не прави това от някакви хуманни подбуди, а за да консолидира участниците в тогавашния европейски „кръстоносен поход“, които да ликвидират толкова „подчовеци“, колкото могат и да докажат, че те са „богоизбрания народ“, като за три дена избиват в Киев (Бабий Яр), над 30 хил. евреи, а по-късно още около 60 хил. предимно евреи, но също така и съветски военнопленници..
Казвам „европейски кръстоносен поход“, защото в него участват военни части и паравоенни нацистки формирования от почти всички западноевропейски и средноевропейски страни.
А най-големият парадокс в историята е това, че днес Сорос подкрепя наследниците на Степан Бандера, криещи се зад псевдодемократична реторика.
След войната европейските нацисти намират покровители най-вече в двете Америки.
Адолф Айхман бе открит в Аржентина. Хиляди от тях отиват в САЩ. А за историята на бившите нацисти в самата Западна Германия след ВСВ можете да се информирате от Алфред Вал – „Втората история на нацизма във Федерална Германия след 1945 година“, изд. „Рива“, 2011 г.
За по-нататъшната „мисия“ на един от лидерите на ОУН – Микола Лебед - ще се позова отново на Д. Албенис, млад американец от Североизточния университет в Масачузетс, който е проучвал секретните архиви на американските и британски разузнавателни служби, посочени в резюмето на неговия труд.
Ето съвсем накратко какво пише Д. Албенис: „CIC /специализирано звено за шпионаж и саботажи към армията на САЩ – А.К./ знаели за терористичната дейност на Лебед с ОУН на Бандера. Те също така признавали, че той ръководел ОУН в отсъствието на Бандера, но никъде не се признава за сътрудничеството му с германските сили. Лебед изглежда е имал силни международни връзки. Отдолу в полето на документа някакъв читател е написал: „Според слуховете Лебед е кореспондирал със Secy, /държавните секретари на САЩ и Великобритания – А.К./, /Джордж/ Маршал и /Ърнест/ Бевин.“ Било препоръчано Лебед и семейството му да бъдат транспортирани от Италия в САЩ, за да се подсигури безопасността му и той да събере всички сведения, които притежава UHVR. /Висш съвет за освобождение на Украйна/.
На 4 октомври 1949 г. Лебед и семейството му били допуснати в САЩ.“ (David Albanese – “In search of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold War”. https://repository.library.northeastern.edu/…/fulltext.pdf
Ще добавя само това, че след 70 години държавно налаган атеизъм и интернационализъм в днешната „химерна“ държава-нация Украйна православните са 76%, униатите – 8%, католиците 2,2 %. (Останалите в случая са без значение.). Православните са разделени главно между Московската и Киевската патриаршии. Според първата 50% принадлежат към нея, а 26% - към Киевската патриаршия. Според втората съотношението е обратното – нейните пасоми наброяват 14 млн. души, а тези на Руската - 9, 5 млн.
А според Роджърс Брубейкър и Фредерик Купър това „национално“ разграничение е „дълбоко проблематично“. „Самите категории „руски“ и „украински“, като обозначители на предполагаемо различни етнокултурни националности или разграничени „идентичности“, са дълбоко проблематични в украинския контекст, където нивата на смесени бракове са били високи и където милиони – номинално украинци – говорят само или предимно руски.
Човек трябва да бъде скептичен към илюзията за „идентичност“ или ограничена груповост, създадена от преброяването с неговите изчерпателни и взаимно изключващи се категории.“ ( https://eclass.aegean.gr/…/Brubaker%20%26%20Cooper%202000…
А тук можете да видите как работи тази политическа традиция през последните седем години:
https://off.net.mk/…/kako-izgleda-gradska-sednica-vo…
АЛЕКСАНДЪР КЕРТИН
Автор: Александър Кертин /историк, преподавател/
Източник: ФБ профил
В нощта на 4 срещу 5 март бе убит членът на преговарящата група от страна на Украйна Денис Киреев. Службата за сигурност го била заподозряла в „предателство“! Случаен инцидент ли е това или „политическа“ традиция? Ще дам отговор на този въпрос като се позовавам само на американски изследователи.
Идеологията на ОУН (бел. ред. ОУН - органзиация на украинските националисти), според Джон Армстронг, заимства идеи от „интегралния национализъм“ на Шарл Мора от края на ХІХ и началото на ХХ в. Тъй като той е специфичен за всяка страна, идеолозите-интегристи не разработват систематична рационална програма, но все пак, при него се открояват следните основни черти (които ще цитирам по Армстронг):
„1) вяра в нацията като висша ценност, на която трябва да бъдат подчинени всички други – по същество, тоталитарна концепция;
2) използване на мистически постижими идеи за сплотяване на всички индивиди, съставящи нацията, с презумпцията, че биологическите характеристики или необратимите резултати на общото историческо развитие са ги споили в органично цяло;
3) подчиненост на рационалната, аналитична мисъл по отношение на „интуитивно правилните“ емоции;
4) „националната воля“ е изразявана от харизматичен лидер и елит националистически ентусиасти, организирани в единна партия;
5) прослава на активното действие, войната и насилието като израз на висшата биологическа жизненост на нацията.“
По време на ВСВ тази идеологията е „импрегнирана“ с расистки ценностни критерии, обозначавани с понятията „арийци“ и „под-човеци“, а според ОУН живеещите на изток православни руси (“москалите“) принадлежат към втората категория.
„Люлката“ на днешния украински национализъм е западната, католическа и униатска Галиция (Галичина).
„Eдва ли е изненадващо, че по-голямата част от лидерите на украинското националистическо движение излизат от западноукраинските територия, чийто живот е изпълнен с негодувания, оплаквания и ксенофобия – пише Албенис. – Това негодувание легитимира използването от страна на ОУН на тероризъм срещу държавни и граждански обекти. То не само прави масовото етническо насилие приемливо, но и подсилва убеждението, че именно тази тактика е необходима за създаването на „Украйна за украинците“. (David Albanese – “In search of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold War”. https://repository.library.northeastern.edu/…/fulltext.pdf
Но важното в случая е как е практикувана тази идеология по отношение на „предателството“.
В ОУН има две крила – умерено и радикално.
В умереното е първоначалният негов лидер – Андрий Мелник. Във второто главната фигура е Степан Бандера, като в негово отсъствие е заместван от Микола Лебед.
Още в началото на войната се появяват противоречия между двете течения и скоро ОУН-Б започват да избиват представители на ОУН-М (така ги обозначава Армстронг). Стига се дотам от СС да вземат мерки за спирането на терора, упражняван от бандеровците. „Докладите на СС и тайната полиция категорично показват, че пълномащабни репресии /към бандеровците – А.К./ не са провеждани преди ОУН-Б да извърши убийствата на многочислени привърженици на Мелник“ – пише Джон Армстронг ето тук:
https://shron1.chtyvo.org.ua/…/Ukraynskyi_natsyonalyzm_Fakt…
Разбира се, че военната структура, ръководена от Химлер, не прави това от някакви хуманни подбуди, а за да консолидира участниците в тогавашния европейски „кръстоносен поход“, които да ликвидират толкова „подчовеци“, колкото могат и да докажат, че те са „богоизбрания народ“, като за три дена избиват в Киев (Бабий Яр), над 30 хил. евреи, а по-късно още около 60 хил. предимно евреи, но също така и съветски военнопленници..
Казвам „европейски кръстоносен поход“, защото в него участват военни части и паравоенни нацистки формирования от почти всички западноевропейски и средноевропейски страни.
А най-големият парадокс в историята е това, че днес Сорос подкрепя наследниците на Степан Бандера, криещи се зад псевдодемократична реторика.
След войната европейските нацисти намират покровители най-вече в двете Америки.
Адолф Айхман бе открит в Аржентина. Хиляди от тях отиват в САЩ. А за историята на бившите нацисти в самата Западна Германия след ВСВ можете да се информирате от Алфред Вал – „Втората история на нацизма във Федерална Германия след 1945 година“, изд. „Рива“, 2011 г.
За по-нататъшната „мисия“ на един от лидерите на ОУН – Микола Лебед - ще се позова отново на Д. Албенис, млад американец от Североизточния университет в Масачузетс, който е проучвал секретните архиви на американските и британски разузнавателни служби, посочени в резюмето на неговия труд.
Ето съвсем накратко какво пише Д. Албенис: „CIC /специализирано звено за шпионаж и саботажи към армията на САЩ – А.К./ знаели за терористичната дейност на Лебед с ОУН на Бандера. Те също така признавали, че той ръководел ОУН в отсъствието на Бандера, но никъде не се признава за сътрудничеството му с германските сили. Лебед изглежда е имал силни международни връзки. Отдолу в полето на документа някакъв читател е написал: „Според слуховете Лебед е кореспондирал със Secy, /държавните секретари на САЩ и Великобритания – А.К./, /Джордж/ Маршал и /Ърнест/ Бевин.“ Било препоръчано Лебед и семейството му да бъдат транспортирани от Италия в САЩ, за да се подсигури безопасността му и той да събере всички сведения, които притежава UHVR. /Висш съвет за освобождение на Украйна/.
На 4 октомври 1949 г. Лебед и семейството му били допуснати в САЩ.“ (David Albanese – “In search of a lesser evil: anti-Soviet nationalism and the Cold War”. https://repository.library.northeastern.edu/…/fulltext.pdf
Ще добавя само това, че след 70 години държавно налаган атеизъм и интернационализъм в днешната „химерна“ държава-нация Украйна православните са 76%, униатите – 8%, католиците 2,2 %. (Останалите в случая са без значение.). Православните са разделени главно между Московската и Киевската патриаршии. Според първата 50% принадлежат към нея, а 26% - към Киевската патриаршия. Според втората съотношението е обратното – нейните пасоми наброяват 14 млн. души, а тези на Руската - 9, 5 млн.
А според Роджърс Брубейкър и Фредерик Купър това „национално“ разграничение е „дълбоко проблематично“. „Самите категории „руски“ и „украински“, като обозначители на предполагаемо различни етнокултурни националности или разграничени „идентичности“, са дълбоко проблематични в украинския контекст, където нивата на смесени бракове са били високи и където милиони – номинално украинци – говорят само или предимно руски.
Човек трябва да бъде скептичен към илюзията за „идентичност“ или ограничена груповост, създадена от преброяването с неговите изчерпателни и взаимно изключващи се категории.“ ( https://eclass.aegean.gr/…/Brubaker%20%26%20Cooper%202000…
А тук можете да видите как работи тази политическа традиция през последните седем години:
https://off.net.mk/…/kako-izgleda-gradska-sednica-vo…
Познавайки Путин Украйна ще бъде разделена на поне 3 държави. Няма как повече да има голяма държава изградена в основата си като нацистка злоба
Коментар