If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел
Не говори чак такива работи. При под 35 нм няма заряди, празно е. На 5 нм тайванците може би работят с виртуални частици. Представят си, че правят нещо. И го водят секретно.
Русофили и руснаци са все един тип - дето им се вика "разбирачи", затова и един нормален хладилник не могат да направят до ден днешен. Сега ще се включи и оня от Горна, дето носи цимент, и ще ви обясни въпроса до запетайка.
Как мислиш, ако местни националисти (французи) тероризират българите (и лично теб!) в продължение на няколко (например - 8 години) - Макрон щеше ли да ВИ защити?
Моето мнение е, че нямаше да му е необходимо да чака 8 години (на Макрон).
В тоя смисъл - Путин доста късно реагира.
..............
За бази на Русия, около Лазурния бряг няма да питам...
...стига си повтарял тези глупости. Националисти и терор се появиха, когато Джуджи струпа войски по границата на Украйна и каза, че нямало да напада никого. Всички помним това. Тоя една сносна причина за войната не можа да измисли и целият свят разбра в кой ден ще нападне Украйна с изключение на най-висшите му държавни служители.
Last edited by RUBLA; 12.03.2022, 19:16.
Причина: Спазвайте добрия тон!
Първо, тайванците са от доста време вече на 5 нм, разработват се 2 нм. Второ, всеки, дори и руснаците могат да направят прототип на 65 или 45 нм, но от прототип до масово производство е оттук до луната. Никакъв шанс нямат руснаците в обозримо бъдеще, освен за малко бройки на астрономическа цена, което ги прави неизползваема.
Не говори чак такива работи. При под 35 нм няма заряди, празно е. На 5 нм тайванците може би работят с виртуални частици. Представят си, че правят нещо. И го водят секретно.
Е, нали затова пиша, че на руснаците не трябва да се има вяра, нито за дипломатически меморандум, договор или каквото и да било друго.
За руснаците ,всичко е маскен бал
Как мислиш, ако местни националисти (французи) тероризират българите (и лично теб!) в продължение на няколко (например - 8 години) - Макрон щеше ли да ВИ защити?
Моето мнение е, че нямаше да му е необходимо да чака 8 години (на Макрон).
В тоя смисъл - Путин доста късно реагира.
..............
За бази на Русия, около Лазурния бряг няма да питам...
Ето и някои украински блогъри. С военна сводка.
Изрелския премиер, е посъветвал зеления палячо, да приеме условията на Москва. Там наистина, не обичат нацистите.
Ты смотришь неловко. Часто опускаешь взгляд. Особенно когда мы закрываем собой наших детей во время очередных ракетных атак.
Когда же решаешься глаза поднять, смотришь потрясенно.
Оглядываясь друг на друга: слышишь, что это за такая Украина? Ее поливают градами, а она стоит. Ее кроют крылатыми ракетами, а она стоит. Ей отовсюду звенят долбанными танками, а она стоит. Ей прямо говорят «айм вери сори энд дипли консьорд, бат…», а она – «тю, ну как знаешь, я пошел сбивать самолет». Ей толкают меж глаз ядерную кнопку, а она смеется и молча болтает бандеровский смузи.
Мир не дышит, мир панически скупает йод, а она стоит. Из какой такой эта Украина стали? Что такого было в молоке ее матери? Чем таким кормят этих воинов тысячи волонтерских рук?
Знаешь, мир, а ты действительно не знаешь. И мы тоже, наверное, не знали по-настоящему по сей день. Не знали, что у нас есть такая сила. Такое мгновение. И такая любовь. Всегда была. Просто годами лежала под руинами совка, русского мера, перьями голубей мира и ветвями деревьев любви. Лежала и ждала, чтобы взорваться. Взорваться не страхом. Страх – это то, что ныне чувствуешь ты, мир. А мы чувствуем кое-что другое.
Мы чувствуем ярость. За каждого убитого ребенка. За каждую изуродованную судьбу. За каждый сожженный город. За каждую разрушенную мечту. И эта ярость дает нам силы.
Мы чувствуем свободу. В первый раз. По-настоящему. Да остро и сильно. Голую, уязвимую и одновременно столь мощную свободу. И эта свобода дает нам силы.
Мы чувствуем любовь. Ох, как же мы чувствуем любовь? Когда нет своих и чужих. Когда все очень родные. Когда миллионы рук методично прокладывают путь к победе каждый на своем месте. И эта любовь дает нам силы.
Поэтому, мир, не бойся. Мы на страже. И если ты вдруг стеснялся спросить, мы скажем сами: да, весна придет, и она будет желто-голубая. Независимо от того, страшно тебе или нет
За цял ден спам, нито един линк или доказателство. Само сълзливо, литературно творчество. Вероятно изфабрикувано от Козяк. Наистина информация за овце.
П,П, България , НАТО и ЕС, не са в състояние на война с РФ. Всякакво ограничаване, на свободата на словото от хора, които вероятно не са ходили, дори в казармата., е в нарушение на законите, на РБългария.
Е, нали затова пиша, че на руснаците не трябва да се има вяра, нито за дипломатически меморандум, договор или каквото и да било друго.
За руснаците ,всичко е маскен бал
Не само на руснаците. Не може да се вярва и на слугите им. Я пинокио се е превърнал в дълъг нос.
Не спори с идиот (мурзилка)! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
TSMC ли - да, така е, няма вече да работят за руския пазар. Руснаците си имат обаче собствено производство - долу има видео, като проблемът е в нивото на технологиите - достигнатият връх при руският производител Микрон е 65 нм, а при тайванците е бая повече - не по-малко от 12 нм, а може и още надолу. Не съм толкова запознат, но важното е друго - достатъчно ли е руското ниво, за да ги обезпечи техният ВПК или не? Тук не става дума за потребителската електроника или за бизнеса - там явно ще се разчита на внос от КНР, засега.
Първо, тайванците са от доста време вече на 5 нм, разработват се 2 нм. Второ, всеки, дори и руснаците могат да направят прототип на 65 или 45 нм, но от прототип до масово производство е оттук до луната. Никакъв шанс нямат руснаците в обозримо бъдеще, освен за малко бройки на астрономическа цена, което ги прави неизползваема.
Ты смотришь неловко. Часто опускаешь взгляд. Особенно когда мы закрываем собой наших детей во время очередных ракетных атак.
Когда же решаешься глаза поднять, смотришь потрясенно.
Оглядываясь друг на друга: слышишь, что это за такая Украина? Ее поливают градами, а она стоит. Ее кроют крылатыми ракетами, а она стоит. Ей отовсюду звенят долбанными танками, а она стоит. Ей прямо говорят «айм вери сори энд дипли консьорд, бат…», а она – «тю, ну как знаешь, я пошел сбивать самолет». Ей толкают меж глаз ядерную кнопку, а она смеется и молча болтает бандеровский смузи.
Мир не дышит, мир панически скупает йод, а она стоит. Из какой такой эта Украина стали? Что такого было в молоке ее матери? Чем таким кормят этих воинов тысячи волонтерских рук?
Знаешь, мир, а ты действительно не знаешь. И мы тоже, наверное, не знали по-настоящему по сей день. Не знали, что у нас есть такая сила. Такое мгновение. И такая любовь. Всегда была. Просто годами лежала под руинами совка, русского мера, перьями голубей мира и ветвями деревьев любви. Лежала и ждала, чтобы взорваться. Взорваться не страхом. Страх – это то, что ныне чувствуешь ты, мир. А мы чувствуем кое-что другое.
Мы чувствуем ярость. За каждого убитого ребенка. За каждую изуродованную судьбу. За каждый сожженный город. За каждую разрушенную мечту. И эта ярость дает нам силы.
Мы чувствуем свободу. В первый раз. По-настоящему. Да остро и сильно. Голую, уязвимую и одновременно столь мощную свободу. И эта свобода дает нам силы.
Мы чувствуем любовь. Ох, как же мы чувствуем любовь? Когда нет своих и чужих. Когда все очень родные. Когда миллионы рук методично прокладывают путь к победе каждый на своем месте. И эта любовь дает нам силы.
Поэтому, мир, не бойся. Мы на страже. И если ты вдруг стеснялся спросить, мы скажем сами: да, весна придет, и она будет желто-голубая. Независимо от того, страшно тебе или нет
Е, нали затова пиша, че на руснаците не трябва да се има вяра, нито за дипломатически меморандум, договор или каквото и да било друго.
За руснаците ,всичко е маскен бал
Разбирам емоцията ти. В крайна сметка тя е водеща за това как изглежда светът, който обитаваме - и отвън, и отвътре.
Меморандум по същество не е договор. И това не е някаква среща в Букурещ, защото три месеца след това последва грузинската криза. За украинската започна да отброява часът. Дали са били намерения или маскен бал, едва ли е от значение. Виждаме какво се случва.
Е, нали затова пиша, че на руснаците не трябва да се има вяра, нито за дипломатически меморандум, договор или каквото и да било друго.
За руснаците ,всичко е маскен бал
Коментар