Първоначално изпратено от Money
Разгледай мнение
Из спомените на проф. Янко Янков-Вельовски
Трето:
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че съвсем наскоро след като излязох от затвора бех поканен (заедно с Румен Воденичаров!?!) в резиденцията на посланика на САЩ засреща с някакъв изключително високопоставен американски политически и благодетелен фактор, чието име по онова време не ми говореше абсолютно нищо, който, в присъствието на Воденичаров и Полански
ми предложи „бляскава политическа кариера” и „висок икономически статус”
в замяна на това, аз публично да обоснова тезата и да призова страдалците на комунистическия режим, че за да бъде избегната кървавата съпротива на комунистите България и Източна Европа се нуждаят от това, „страдалците” да „успокоят комунистите” като заявят, че „в името на гарантирането на безкръвния преход” се отказват от търсенето на наказателна и репараторна отговорност за престъпните дейци на комунистическия режим;
подчертавам, че аз веднага акуратно се позовах на Принципите и Нормите на Светото Писание и на Цивилизационното Право,
а видният американец, чието име е Джордж Сорос,
с явна спонтанна раздразнителност и неприязън веднага стана от масата, при което Негово Превъзходителство г-н Сол Полански конфузно ме покани да ме придружи до изхода на резиденцията,
а Румен Воденичаров остана на масата и наскоро след това бе високопоставено институционализиран като ръководител на „Отворено общество”.
Четвърто:
Длъжен съм за пореден път да подчертая, че още през Февруари 1990 г., по време на срещата ми в София с държавния секретар на САЩ Джеймс Бейкър и неговия личен секретар по сигурността Боб Хътчингс,
по повод моето настоятелно изразено искане САЩ да обезпечат
КАКТО провеждането на спокойна, легитимна и прецизна съдебна процедура за наказателна и репараторна отговорност на отделните конкретни легитимно-прецизно доказани престъпни дейци (а не на всички комунисти),
ТАКА И построяването на широка мрежа от затвори тип „Шератон”, в които те да бъдат настанени,
на мен изрично и пределно ясно ми бе дадено да „проумея”, че САЩ никога няма да позволят да бъде потърсена каквато и да е отговорност от който и да е от престъпните дейци на комунистическия режим.
Нещо повече – по повод моите изрични думи, че „както в Румъния, така и в България никой не би могъл да направи нищо за бъдещото демократизиране на страната, ако преди това и там и тук не дебаркира Шести американски флот, който да прогони вече половинвековното окопаване на Трети Украински фронт”,
на мен фактически конклудентно, но пределно ясно ми бе дадено да проумея, че приказките за „крахът на комунизма” (за Крахът на „Империята на Злото”) са си чистопробни пропагандни лакардии, камуфлажно прикриващи онова, което предстои да стане.
{Виж напр.: Янко Янков, § 3. Маскарадът „Американска подкрепа на опозацията”, в книгата (48).Янко Янков, Легитимните основи на политическата власт в България, С., „Янус”, 2007
Коментар