„Мариуполската мадона“ Марианна Вишемирская разказва как нацистите от „Азов“ се прикриваха с бременни жени в родилния дом, а Западът се опита да слепи с помощта на снимката й фейкова новина.
Запознайте се със същата "Мариуполска Мадона" Мариана Вишемирская. Намерихме я в ... Москва.
Точно преди една година, на 9 март 2022 г., сърцераздирателна снимка на бременно момиче от Мариупол обиколи света. Тя стоеше с пръски кръв по лицето си на фона на сграда със счупени прозорци. „Руснаците бомбардираха родилния дом!“ — изкрещя Западът. „Имаме нужда от повече санкции!“ - поиска вицепрезидентът на САЩ Камала Харис.
Санкциите, разбира се, бяхя добавени.
А какво стана с това момиче по нататък? Къде е тя сега?
Запознайте се със същата "Мариуполска Мадона" Мариана Вишемирская. Намерихме я в ... Москва.
"Нямаше въздушно нападение"
Мариана е на 30 години. Всъщност тя е родена в Донецк, но когато се омъжва, се премества в Мариупол, две години преди началото на Специалната операция, когато градът все още беше под контрола на Украйна. Мариана поддържа своя блог, чисто женски - за козметика, новости за красота. Тя имаше над 30 000 абонати, много по местните стандарти. Но всичко това не може да се сравни със световната слава, която падна върху нея в навечерието на раждането на детето й.
- Когато снимката ми попадна във вестниците, общо взето бях без комуникации. И разбрах за всичко, когато се върнах у дома, в Донецк. Влязох в интернет и - оказа се, че съм жертва на руски въздушен удар. Въпреки че нямаше въздушна атака! От тази моя "слава" имаше само един положителен момент - семейството ми разбрало, че съм жива.
Между другото, Западът и Украйна използваха снимката на Мариана тогава изцяло, до дупка - на кориците на всички медии. Но след като момичето разказа как всичко се е случило в тези дни в Мариупол, Украйна веднага я включи в известната си база „Миротворец“ - където са публикувани списъци с „враговете на нацията“. И Западът никъде, дори и с дребен шрифт, не опроверга лъжите зад своите корици с Мариана. Той се престори, че тя вече не съществува.
"Нямаше въздушно нападение"
И ето я, точно пред мен.
„ВСУ ПРОСТО СЕ ПРИКРИВАХА С НАС“
- Кажи ми как се озова на тези кадри?
- Лежах в болница номер 3. Исках да постъпя в родилния дом № 1, която беше лидер в Мариупол. Но полк „Азов“ (терористична организация, забранена в Русия. – Ред.) решиха, че им е по-нужен и изгониха всички оттам.
В родилния дом, където попаднах, също имаше от ВСУ. Не директно с родилките, а в съседния корпус. Дойдоха при нас за храна и казаха, че самите те нямат провизии. Когато говоря за това, в Украйна пишат, че съм предател и ги клеветя. Но аз ви разказвам как беше.
Те се дискредитираха, като окупираха сграда на територията на болницата, нарушавайки Женевската конвенция за защита на населението по време на военни действия. По-късно бях в сградата, където се намираха Въоръжените сили на Украйна. Прозорците им бяха покрити с пълни чували с пясък. А в нашите стаи - обикновено стъкло. Искам да кажа, те просто се криеха зад нас.
- Какво се случи във вашата болница?
- Сутринта на 9 март всичко беше спокойно. Тогава започнаха да се чуват експлозии. В нашия родилен дом нямаше "прелитане". Но в един момент прозорците бяха издухани от ударната вълна. Стъклата почти достигнаха леглото ми. Успях да се покрия с одеяло. Настана паника, блъсканица. Всички се затичаха. Блъснаха ме, паднах върху стъклата от прозорците, порязах си корема и главата... Бях една от последните, които си тръгнаха, защото чаках удобен момент да се върна в отделението за да взема чантата с нещата си. Не можех да я оставя, вътре имаше всичко приготвено за детето. И беше невъзможно да се купи нищо наоколо.
Видяхте ли, че ви снимат?
- Не забелязах веднага. Този фотограф беше без жилетка "Преса". Облечен във всичко в черно. Тогава забелязах, че има камера. Помолих го да не ме снима. Той каза: "Няма проблем." Но, както се оказа, той не е спрял да снима.
Коментар