Сега за войната. Чакаме си юруша. А той се бави. Още било мокро в Украйна. Руснаците нанасят масирани превантивни удари, както ви писах, успехите на украинския опит за война с дронове ще са ограничени. Ето, ограничени са. Украинците бавят юруша и на всеки 5 дни губят по една бригада. Това от началото на април, в резултат на което досега безвъзвратните загуби са 7 бригади. Писах ви, че руснаците давят в кръв този юруш, преди да е започнал. По форумите юрдечетата крякат, какво става в Бахмут.
Нищо особено не става – месомелачката си работи. Ама украинците си върнали някакви позиции на юг от града. Когато си струпал 80 000-на групировка на линията Константиновка – Краматорск и пред очите ти руснаците напредват вътре в Бахмут е добре да се хвалиш до небето, когато си деблокирал града. Имаме ли такова нещо – нямаме. Аз разбрам тежкия комплекс на тези, които се веят по голите пропагандни куки на украинската пропаганда. Внивайте – да не се окаже, че този успех не е успех.
Както онова, което се показва за свалена ракета „Кинжал" - то си е невзривена авиационна бомба ФАБ – 500, при това без система, която прави боеприпаса пилотиран. Време е аматьорската пропаганда в тази война да спре. Ако ще юрушират украинците, да юрушират. Иначе може да стане като при Курската дъга преди 80 години. Германците уж трябва да настъпят през април, а те го отлагат за юни. Имаме превантивен удар на Съветската армия тогава и резултата го знаем.
Та, докато чакаме юруша, правим анализи съгласно Клаузевиц.
Има юнаци, които се опитват да пишат, че Клаузевиц бил вече остарял и не бил подходящ за съвременната война. Тази война обаче си е точно по Клаузевиц. Няма използване на оръжия за масово поразяване, няма масивно използване на авиация. Дронотовете може да ги разглеждаме като далекодействащи артилерийски системи. И ето ни я, класическата окопна война с използване на артилерия. Баш по Клаузевиц.
И тъй юрдечета мои крякащи – Карл фон Клаузевиц (ден 11)
Настъплението, пише Клаузевиц, преследва постигането на политическата цел на войната, тъй като то е насочено към унищожението на неприятелските сили, докато отбраната може да доведе само частично до достигането на тези политически цели. Най-важното нещо за една настъпление е непрекъснатото попълване на армията с хора и въоръжение.
В пвечето случаи, пише Клаузевиц, настъпващият разполага с ресурсите на по-обширната държава, но тези ресурси трябва да се докарат на бойното поле при преодоляване на големи растояния. За да не изпитва недостиг на сили, настъпващият трябва доста преди настъплението да закара живата сила и въоръжението до фронта. За целта е важно, пътищата на прехвърляне на живата сила и въоръжението да са снабдени с логистични центрове, през които да се осъществяват етапите на прехвърлянето на армията към фронта.
Това е сухата теория за днес. Сега да я видим от гледната точка на войната. Украинците се готвят за юруш. Ако искат да постигнат политическите си цели, трябва да го направят. Следователно, забавянето на юруша не е добра тактика. Но защо юрушът се бави. Клаузевиц отговаря – има спънки в попълването на украинската армия с хора и оръжие.
Мобилизацията в Украйна е на своя предел – непрекъснатото попълване на армията с пушечно месо е все по-трудно, а месомелачките си работят. Попълването с оръжие що годе върви, благодарениена натовските доставки. Но като започне юрушът непрекъснато попълване няма да е възможно. Руснаците и сега удрят по логистичните центрове, през които минават украинското пушечно месо и оръжие за фронта.
Виждате, че картинката по Клаузевиц не е много весела за украинската армия. Но все пак, концентрацията за юруша се наблюдава. Въпреки големите загуби, украинската армия прехвърля пушечно месо и оръжие към фронта. Тъй, че юруш ще има.
Но юрущът не почва. Едно – логистичната подготовка не е завършила. И второ – по политически причини, украинската армия я напъват да даде решителното сражение и то при условия, неизгодни за нея според Клаузевиц. Ако ще има юруш, той тябва да почва максимално скоро. Часовникът тиктака и на всеки 5 дни украинците имат по 1 бригада безвъзвратни загуби.
Ще кажете, какво пък толкова. Ами за 1 година, това са 65 – 70 бригади. В Украйна няма да останат мъже. Затова, американците правилно са решили – докато ги има тези бригади, юруш. Тук може да дойде обаче проблемът на фон Молтке – загубата на 30 бригади от украинците в този юруш ще отвори голяма дупка на фронта. Гледаме. Юрушът трябва да почва. Максимално скоро.
Или руснаците ще го удавят в кръв, преди да е почнал. Както виждате, те почнаха вече да го давят в кръв.
Да спрем дотук. Поглеждаме към Крякан фон Юрдековиц за анализ за войната. И днес няма-а-а. Кряканчо не може горкия анализи да прави. Кряканчо може величествено да бълбука калта в локвата, като изпуска въздух от човката. И толкоз.
Нищо особено не става – месомелачката си работи. Ама украинците си върнали някакви позиции на юг от града. Когато си струпал 80 000-на групировка на линията Константиновка – Краматорск и пред очите ти руснаците напредват вътре в Бахмут е добре да се хвалиш до небето, когато си деблокирал града. Имаме ли такова нещо – нямаме. Аз разбрам тежкия комплекс на тези, които се веят по голите пропагандни куки на украинската пропаганда. Внивайте – да не се окаже, че този успех не е успех.
Както онова, което се показва за свалена ракета „Кинжал" - то си е невзривена авиационна бомба ФАБ – 500, при това без система, която прави боеприпаса пилотиран. Време е аматьорската пропаганда в тази война да спре. Ако ще юрушират украинците, да юрушират. Иначе може да стане като при Курската дъга преди 80 години. Германците уж трябва да настъпят през април, а те го отлагат за юни. Имаме превантивен удар на Съветската армия тогава и резултата го знаем.
Та, докато чакаме юруша, правим анализи съгласно Клаузевиц.
Има юнаци, които се опитват да пишат, че Клаузевиц бил вече остарял и не бил подходящ за съвременната война. Тази война обаче си е точно по Клаузевиц. Няма използване на оръжия за масово поразяване, няма масивно използване на авиация. Дронотовете може да ги разглеждаме като далекодействащи артилерийски системи. И ето ни я, класическата окопна война с използване на артилерия. Баш по Клаузевиц.
И тъй юрдечета мои крякащи – Карл фон Клаузевиц (ден 11)
Настъплението, пише Клаузевиц, преследва постигането на политическата цел на войната, тъй като то е насочено към унищожението на неприятелските сили, докато отбраната може да доведе само частично до достигането на тези политически цели. Най-важното нещо за една настъпление е непрекъснатото попълване на армията с хора и въоръжение.
В пвечето случаи, пише Клаузевиц, настъпващият разполага с ресурсите на по-обширната държава, но тези ресурси трябва да се докарат на бойното поле при преодоляване на големи растояния. За да не изпитва недостиг на сили, настъпващият трябва доста преди настъплението да закара живата сила и въоръжението до фронта. За целта е важно, пътищата на прехвърляне на живата сила и въоръжението да са снабдени с логистични центрове, през които да се осъществяват етапите на прехвърлянето на армията към фронта.
Това е сухата теория за днес. Сега да я видим от гледната точка на войната. Украинците се готвят за юруш. Ако искат да постигнат политическите си цели, трябва да го направят. Следователно, забавянето на юруша не е добра тактика. Но защо юрушът се бави. Клаузевиц отговаря – има спънки в попълването на украинската армия с хора и оръжие.
Мобилизацията в Украйна е на своя предел – непрекъснатото попълване на армията с пушечно месо е все по-трудно, а месомелачките си работят. Попълването с оръжие що годе върви, благодарениена натовските доставки. Но като започне юрушът непрекъснато попълване няма да е възможно. Руснаците и сега удрят по логистичните центрове, през които минават украинското пушечно месо и оръжие за фронта.
Виждате, че картинката по Клаузевиц не е много весела за украинската армия. Но все пак, концентрацията за юруша се наблюдава. Въпреки големите загуби, украинската армия прехвърля пушечно месо и оръжие към фронта. Тъй, че юруш ще има.
Но юрущът не почва. Едно – логистичната подготовка не е завършила. И второ – по политически причини, украинската армия я напъват да даде решителното сражение и то при условия, неизгодни за нея според Клаузевиц. Ако ще има юруш, той тябва да почва максимално скоро. Часовникът тиктака и на всеки 5 дни украинците имат по 1 бригада безвъзвратни загуби.
Ще кажете, какво пък толкова. Ами за 1 година, това са 65 – 70 бригади. В Украйна няма да останат мъже. Затова, американците правилно са решили – докато ги има тези бригади, юруш. Тук може да дойде обаче проблемът на фон Молтке – загубата на 30 бригади от украинците в този юруш ще отвори голяма дупка на фронта. Гледаме. Юрушът трябва да почва. Максимално скоро.
Или руснаците ще го удавят в кръв, преди да е почнал. Както виждате, те почнаха вече да го давят в кръв.
Да спрем дотук. Поглеждаме към Крякан фон Юрдековиц за анализ за войната. И днес няма-а-а. Кряканчо не може горкия анализи да прави. Кряканчо може величествено да бълбука калта в локвата, като изпуска въздух от човката. И толкоз.
Коментар