Страшното е, че фашистите у нас са най-гласовитите привърженици на липсващата според тях тук свобода на словото, която упражняват от доста време като първенци по употребата на интернет за своята пропаганда, по-говорене от парламентарната трибуна и по честотата на появата им в телевизионните студиа.
Сега същите са се загрижили да бранят конкретни български журналисти от украински сайт, който си позволил да забележи, че у нас има пропагандатори на правото на руzките окупатори да избиват хиляди украинци.
Няма у нас репресирани, заплашвани с убийство, уволнявани за рашиzъм журналисти. Какви ти отделни журналисти, цял един Съюz на болгарскитэ журналисты си разиграва рашиzма и подобно на споменатите фашаги вие на умряло на несъществуващите гробища на несъществуващи “герои” на свободното слово у нас.
Много им се ще да се оплачат, да се направят на жертви. Волгин играе това театро от незапомнени вече времена. От позицията на най-овластеното лице по отношение на медийната регулация Соня Момчилова брани правото му да пропагандира рашиzма по време на жестоката война на московията срещу Украйна и нейния нападнат, убиван, гонен от родните му места народ. Имал право да защитава гледната точка на убийците, изнасилвачите и убийците. Дори имал право да лъже, откровеничи Момчилова, убедена досущ като Волгин в безнаказаността на своята арогантност.
Може ли да попитам плахо: не е ли нужна някаква форма на лустрация срещу това статукво, което е особено отблъскващо като вид публична подкрепа за страната-агресор, обявила България за враждебна държава?
Сега същите са се загрижили да бранят конкретни български журналисти от украински сайт, който си позволил да забележи, че у нас има пропагандатори на правото на руzките окупатори да избиват хиляди украинци.
Няма у нас репресирани, заплашвани с убийство, уволнявани за рашиzъм журналисти. Какви ти отделни журналисти, цял един Съюz на болгарскитэ журналисты си разиграва рашиzма и подобно на споменатите фашаги вие на умряло на несъществуващите гробища на несъществуващи “герои” на свободното слово у нас.
Много им се ще да се оплачат, да се направят на жертви. Волгин играе това театро от незапомнени вече времена. От позицията на най-овластеното лице по отношение на медийната регулация Соня Момчилова брани правото му да пропагандира рашиzма по време на жестоката война на московията срещу Украйна и нейния нападнат, убиван, гонен от родните му места народ. Имал право да защитава гледната точка на убийците, изнасилвачите и убийците. Дори имал право да лъже, откровеничи Момчилова, убедена досущ като Волгин в безнаказаността на своята арогантност.
Може ли да попитам плахо: не е ли нужна някаква форма на лустрация срещу това статукво, което е особено отблъскващо като вид публична подкрепа за страната-агресор, обявила България за враждебна държава?
Коментар