Първоначално изпратено от satz
Разгледай мнение
Клетва на руския цар Василий Шуйски и братята му Дмитрий и Иван Пуговски,
които са в полски плен, пред полския крал Сигизмунд III ,
положена на 29 октомври 1611 г. в сенатската зала на Кралския замък във Варшава.
По това време Василий Шуйски е свален от руския престол,
а Дмитрий е разбит в битката при Клушин на 24 юни (4 юли) 1610 г., докато командва руско-шведските сили.
Под звъна на камбани, в присъствието на голяма тълпа от хора, полският коронован хетман Станислав Зиолковски прекарва затворниците в открита за публиката карета през Варшава и след триумфално влизане в кралския замък ги поставя пред крал Сигизмунд III, депутати и сенатори. Освен Василий, Дмитрий и Иван Пуговски Шуйски, сред затворниците са съпругата на Дмитрий, княгиня Екатерина Григориевна - дъщеря на Григорий "Малюта" Скуратов, бившият воевода на Смоленск Михаил Шейн и Ростовският митрополит Филарет.
В сенатската зала на кралския замък присъстваха и епископи, водещи политици и военни. Близо до трона на Сигизмунд бяха седнали примасът на Полша и великият канцлер на короната. Цар Василий Шуйски с непокрита глава, наведена към земята, с дланта на дясната си ръка докосна земята, а след това я целуна. След това той положи клетва, подчини се на майстата (величието) на Полско-литовската общност, призна се за победен и обеща, че Русия никога повече няма да нападне Полша. Едва след тази клетва крал Сигизмунд му позволи да целуне ръката му, което беше още една демонстрация на превъзходството на полската корона. Княз Дмитрий падна с лице към земята и удари чело пред краля и Полско-литовската общност, след което положи същата клетва като краля. Великият княз Иван падна с лице надолу и се поклони три пъти, след което положи същата клетва като братята си.
Пред полския трон бяха положени руски знамена, включително най-важното -
царските знамена на Василий Шуйски, взети в битките при Клушин и Кремъл.
Церемонията по полагане на руска клетва завърши с тържествена литургия
в църквата "Свети Йоан" в съседство със замъка.
Коментар