Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[supertrader]

sosi, те имат нови оръжия с които превъзхождат вече НАТО и това нещо ще ескалира, още повече и по съвременни оръжия, а НАТО само им показва какви оръжия могат да се направят.

[sosi]

Ето как изглеждат физиономиите и интелекта на тези в Кочината, които поддържат войната и тези които не я поддържат.
https://www.youtube.com/watch?v=DV_A-LxVHJY

[Сибирския Бръснар]

Ето как изглежда отчаянието:

„Повече от 6 000 украинци се обучават в момента на 40 различни места за обучение в 33 нации на три континента“ -Марк Мили, американски генерал . Още малко и ще ревне , защото знае , че всичко е НАПРАЗНО .


https://twitter.com/i/status/1669690326359973892

[Сибирския Бръснар]

Зеленски каза, че не разбира логиката на решението на африканските лидери да посетят Русия след преговорите в Киев.

хахахаха

Дали усеща че е ''чао''

[Сибирския Бръснар]

Докъде се докара ватата- от втора армия в света,която щеше да превзема Киев за 3 дни и да стига до Ламанша, до това да се радва, че украинците 5 пъти по- малко като население, без съвременна авиация, без ракети с 2000 километра далекобойност, без флот, с по- малко количество хеликоптери, артилерия и снаряди не ги гони толкова бързо към Москва

Не се напрягай , знаем ти капацитета . 2848 са броя на живите мозъчни , нали ?

Ако ми цитираш пост на някой от тук , в който да е писал за ''3 дена до киев ....и по нататъшните глупости '' , ще ти се извиня .
Не покажеш ли такава тролска глупост , значи си трол и то не от най схватливите

[sosi]

Докъде се докара ватата- от втора армия в света,която щеше да превзема Киев за 3 дни и да стига до Ламанша, до това да се радва, че украинците 5 пъти по- малко като население, без съвременна авиация, без ракети с 2000 километра далекобойност, без флот, с по- малко количество хеликоптери, артилерия и снаряди не ги гони толкова бързо към Москва

За момента са ги навряли под земята на 18% от украинската територия и ги обсипват със снаряди по главите. А западното оръжие идва към Украйна непрекъснато. Дори ние отваряме хубав завод в Стара Загора, при заплати 2000-2500 лева
https://zonanews.bg/regioni/stara-za...v-ctapa-zagopa

В Кочината както показахме в УАЗ, подобен завод, при работа на смени заплатите са към 450 лева. Чакаме ги сами да скочат на Путин. А интересно как се стреля с ядрени оръжия по собствения си народ? Интересно ми е и в Беларус като издухат Лукашенко, Русия как ще стреля вечче против ядрена държава.- твърде недалновидно, да дадеш ядрени ракети на държава, в която основно фюрера те подкрепя.

[supertrader]

Gerasim_Burgaski, не трява да се съгласяват, как ще се съгласят, може нито един украинец да не остане обаче е важно Украйна да е с Крим, който от 250 години е руски.

[v_tin]

Някой беше казал- няма да имате нищо и ще бъдете щастливи- то само това остава- щастието

[v_tin]

Испешъли за тези които си мислят че някой НЕ ИСКА ДА ИМ ОТНЕМЕ ВСИЧКО И ДА ГИ НАПРАВИ РОБИ-https://glasove.com/na-fokus/berluskoni-beshe-posledniyat-darzhavnik-na-italiya

Недалновидността на празненствата стана трагично очевидна, когато италианският президент Джорджо Наполитано посочи Марио Монти, бивш комисар от Европейския съюз и международен съветник на Голдман Сакс, да състави „техническо правителство“, което се зае да упражнява унищожително „лечение“ чрез остеритет. По някакъв начин цялата история изобличаваше късогледството на антиберлусконизма. С маниакалното фокусиране в Берлускони и заплахата за демокрацията, която той представлява, италианската левица беше започнала да игнорира – или още по-лошо, да прегръща – по-значителните структурни тенденции, които отслабваха италианската демокрация през последните 20 и повече години: постепенното ерозиране на суверенитета в ръцете на ЕС, а след това и на еврото; нарастващата власт на технократичните държавни апарати, като Банката на Италия и Президента на Републиката (Италия е парламентарна демокрация, но последният ѝ президент Джорджо Наполитано успява да наложи президентската фигура като най-важен фактор в политическото управление на страната – б.пр.); подкопаването на италиански стратегически интереси от страна на предполагаемите съюзници на Италия, един от примерите за което е водената от НАТО атака срещу Либия в 2011 година.

И макар Берлускони да не се противопоставяше явно на никое от тези неща – в крайна сметка той беше твърдо атлантически и европейски настроен – той се опита, не особено убедително, да постигне баланс на международните задължения на Италия и неговата идея за национален интерес. Това беше особено очевидно във външната му политика, чрез която Берлускони се опита да утвърди относителна степен на автономия и независимост. Осъзнавайки зависимостта на Италия от чуждестранен внос на енергия, Берлускони постигна изгодни сделки за газ и нефт, култивирайки силно приятелство с лидерите на страните, произвеждащи енергия – президента Реджеп Таийп Ердоган на Турция, полковник Муамар Кадафи на Либия и най-вече Владимир Путин.

През 2008 г., например, Берлускони подписа „споразумение за приятелство“ с Либия, обещавайки 5 милиарда долара за 20 години като компенсация за италианската колониална окупация от началото на 20 век. В замяна на това Либия се съгласи да подпише изгодни енергийни договори и да прекрати пътуванията на незаконните имигранти в Италия. Преди това той беше опитал да говори с Буш, с когото беше в добри отношения вследствие нахлуването в Ирак. По подобен начин той подкрепи съвместни енергийни проекти между руската компания „Газпром“ и италианската енергийна компания „Ени“ в момент, когато ЕС настояваше за намаляване зависимостта от руския газ. Берлускони също така критикуваше американския проект за противоракетна отбрана, разширяването на НАТО на изток и подкрепата на Запада за независимост на Косово като „провокации срещу Русия“.

„Отношенията ни с Берлускони са сложни“, написа Елизабет Дибъл, заместник ръководител на мисията на Съединените щати в Рим, в грама от 2009 година. „Гласно той е проамерикански настроен и е помагал за нашите интереси на много нива, по начин и в степен, които предишното правителство не желаеше или не можеше да направи.“ Но, отбелязва дипломатът, има други сфери, в които Берлускони „изглежда решен да бъде най-добър приятел с Русия, понякога в директно противоречие с американската политика и дори с тази на Европейския съюз.“ След като кризата с еврото удари, Берлускони също се опита да се противопостави до известна степен на агресивната политика на строги икономии, изисквани от ЕС и Германия, като неведнъж влезе в конфликт с Меркел, Саркози и Брюксел.

Всичко това доведе през 2011 г. до консенсус от двете страни на Атлантика, че Берлускони трябва да си ходи. В 2015 г. бившият испански премиер-министър Хосе Луис Сапатеро разказа пред италианския вестник „La Stampa“ събитията, разиграли се на Г-20 през 2011 г., само няколко дни преди оставката на Берлускони: „“Никога няма да забравя това, което видях на срещата на Г-20 в Кан... Берлускони и Тремонти [финансовият минисът на Берлускони] бяха под огромен натиск да приемат помощ от МВФ. Но те категорично отказаха. Скоро след това чух името на Монти да се споменава в кулоарите. Стори ми се много странно. Това преврат ли беше? Не знам, това, което мога да кажа е, че привържениците на остеритета искаха да наложат икономическите политики на Италия вместо това да прави нейното правителство.“

Действително през годините се оказа, че финансовата криза, която доведе до падането на Берлускони, не беше предизвикана просто от финансовите пазари, а от самия Европейски съюз. Както дори и „Financial Times“ призна, Европейската централна банка, ръководена от Марио Драги, „принуди Силвио Берлускони да напусне поста в полза на неизбрания Марио Монти“, като прекрати изкупуването на италиански облигации от Централната банка и по този начин умишлено доведе до повишаване на лихвените проценти над безопасните нива, а също и като постави свалянето на Берлускони като предварително условие за по-нататъшна подкрепа от Европейската централна банка.

Независимо какво мисли някой за Берлускони, трудно е да си представим по-обезпокояващ сценарий от този една уж „независима“ и „аполитична“ централна банка да прибегне до парично изнудване, за да отстрани от длъжност избрано правителство и да наложи собствения си политически дневен ред. Но доказателствата сочат, че в Италия в 2011 г. е бил направен финансов държавен преврат. Последствията ще станат трагично очевидни през следващите години: Италия като цяло беше поставена под „контролирана администрация“ от Брюксел и Франкфурт и все повече от Вашингтон. Относителната автономия, която Берлускони беше успял да извоюва за страната си, днес е само далечен спомен. Днес от италианското правителство категорично се очаква сляпо подчинение на евроатлантическото статукво, ако то не иска да падне от власт – нещо, което Мелони разбира отлично.

Въпреки че беше освободен като заплаха за демокрацията, всъщност неговото оттегляне отвори пътя за пост-демократичния и съответно пост-политическия завой на Италия. Откакто той напусна поста, нашите правителства се превърнаха просто в изпълнители на външен диктат, а анти-Берлусконизмът не направи нищо, за да спре това.

[mitko2848]

Танковете Leopards наистина удариха дъното, вече дори от Lada NIVA ги трепят .
Междудругото , някой чува ли нещо за Байрактарите , а за другите ''свръх оръжия'' , за които се изписаха тонове страници от соросоидните тролове - НЯМААААА .
И Леопардчето е тръгнало към ЧЕРВЕНАТА КНИГА



https://twitter.com/i/status/1669813176517509121

Докъде се докара ватата- от втора армия в света,която щеше да превзема Киев за 3 дни и да стига до Ламанша, до това да се радва, че украинците 5 пъти по- малко като население, без съвременна авиация, без ракети с 2000 километра далекобойност, без флот, с по- малко количество хеликоптери, артилерия и снаряди не ги гони толкова бързо към Москва

[Gerasim_Burgaski]

Водачите трябва да имат компютърен мозъчен интерфейс, той наистина си чете мисли. Мислите, информация може да се прехвърлят и във времето, примерно могат да се изпрятят мисли от някой който живее в 2023 на някой който живее в 1903. И да се промени миналото, обаче не се променя никак лесно.

В началото на войната украинците бяха готови на отстъпки, но тогава рашибозука искаше "Киев за три дни".
Днес вече ясно, че Украйна не трябва да се съгласява на нищо по-малко от връщането на Крим и изтегляне на фашагите до международно утвърдените граници.
бункерния вече се е примирил, само конвулсивно продължава да хвърля по някой къч, докато спре и тях.

[analog]

[ATTACH=CONFIG]n4078637[/ATTACH]

Има някаква грешка. Почти половината България е оранжева.

[Gerasim_Burgaski]

[ratten]

С това изражение е подходяща за филмите хххл

ако попадна на това, никога няма да помисля за порно

[v_tin]

Сигурен съм че барби ще намери интервюто и ще ни го пусне
Неправилните руснаци. Френските медии откриват Москва и се съмняват в победата на Украйна

17.06.2023, 07:37 38551 [IMG]https://forum.investor.bg/core/image/svg xml;charset=utf-8,













image/svg xml







Like

















[/IMG] коментараЕвропа
/Поглед.инфо/ Любопитни неща, драги читателю, се случват във френските медии. За мен това е напълно нечувано. Ако е рано да обобщавам военните резултати от украинската реконкиста (и това не е моя работа), то в медиен план вече има промени, няма да се уплаша от тази дума, от тектоничен характер.

И какво друго можеше да се очаква, ако мейнстрийм медиите (LCI, BFMTV и France24) хранеха французите цяла пролет с истории за това как танкови клинове ще летят като бели лебеди над минни полета, ще пробият линиите на руската отбрана с кавалерийски наскок, ще излязат на оперативен простор и победоносно походът ще продължи чак до брега на Азовско море.

След това, по тяхната идея, руската армия неизбежно ще се разпадне, хората в руските градове ще излязат на улиците и ще пометат омразния режим за да зарадват западните анализатори. Това беше брилянтният план. И аз дори не преувеличавам.

Тъй като очакванията от настъплението са прекомерни, резултатът от първите му дни се разглежда и през призмата на несбъднатите надежди. И мога да ви уверя, че никой във Франция не е предполагал, че обявената битка за Крим ще се превърне в битка за две улици на Макаровка, в която ще загине лъвският пай от техниката на НАТО.

„С цената на огромни загуби украинците успяха да напреднат 5 км, а до първата истинска сериозна отбранителна линия трябва да изминем още 10. За да видим напредъка на украинската армия, трябва да използваме увеличаваща оптика, в противен случай няма да можем да видим успехите ... " неясно дали се подиграва или оплаква журналиста от LCI Бенджамин Кроар

За да отрази победното шествие на въоръжените сили на Украйна, каналът LCI се подготви старателно. Той не само изпрати своите кореспонденти в градовете и селата на Незалежната, но и независимо от всичко изпрати дописници в столицата на Русия.

Приблизително по същото време, когато авторът на тези редове на японска колесница се втурна да посрещне изгряващото слънце над Москва, в сърцето на Русия кацна десант от две чужди тела - журналистите от LCI Джером Гаро и Валентин Бодров.

И в края на деня, французите издадоха първия си репортаж на ужасите (на френски).

Когнитивният дисонанс

Но за разлика от мен, медийният десант на TV LCI не можеше да се чувства в безопасност в Москва. Не че някой или нещо ги е заплашвало физически, ала французите са се уплашили сериозно за състоянието на умовете си. Тъй като това, което видяха, не отговаряше на собствените им очаквания. Хранени с басните на собствените си колеги, новоизпечените московски кореспонденти още от първите си впечатления изпаднаха, меко казано, в състояние на ступор.

"Изобщо не се чувстваме в държава, която е във война. Хората с целите си семейства спокойно се разхождат в хубаво време по улиците, през парковете, празнуват Деня на независимостта. Някой седи на терасите на ресторантите с чаша вино в ръка .. усеща се, че решителният момент на войната е настъпил .. Когато попитате руснаците за СВО, те казват, че подкрепят своите войници, но избягват подробностите...", - изумен е журналистът Жером Гаро .

И има на какво да се изненадват. През последните няколко месеца LCI обилно животоописваше как тактиката на украинските ухапвания от комари така е вбесила руската мечка, че тя, във фантазиите на французите се мята уплашено насам-натам, без да знае откъде ще дойде следващата атака на москитите.

Сред забавляващите се с образа на мечката, разярена от множеството ухапвания от комар, бе забелязан и евродепутатът Бернар Гета. Сега в студиото на LCI той изслуша свидетелствата на своите колеги, разрушили поредната илюзия.

„Атаките с дронове срещу руски градове, атаките срещу кораби в близост до пролива Босфора, съчетани със западните санкции, дестабилизират населението, което вече не се чувства в безопасност“, - тези изпълнени с екстаз фрази журналистите и експертите на канала редяха не толкова отдавна.

"Защо са толкова спокойни? Не им ли пука? Москва беше атакувана с дронове дори два пъти? Къде е реакцията? Нищо не разбирам?" - сега гостите в студиото се опитват да разгадаят мистерията на руската душа.

За щастие до тях се оказа украинската режисьорка Маша Кондакова . „Вариантите са два – или руснаците твърде много вярват на Путин, или не им пука за случващото се “, заключи силиконоустата познавачка на руската душа.

На това място и решиха: за всичко са виновни неправилната руска действителност с неправилния Путин и неправилните руснаци.

Неправилното настъпление

След това ставаше дума за „неправилната“ украинска офанзива. Съдейки по вида на генерал Дютартре, гледката на танковото гробище го впечатли не по-малко от безгрижните московчани .

Въпрос от водещата Елизабет Мартишо : "За какво говорят кадрите на екрана, генерале? Като цяло нормално ли е, че руснаците успяха да унищожат танковете, това не показва ли слабостта на украинците?"

Генерал Патрик Дютартре: „Тези кадри ни показват, че руснаците са ги чакали, че са се подготвяли за тази офанзива, те са тренирали с месеци. И това показва, че украинците ще имат проблеми с контранастъплението.“

Маша Кондакова започна да утешава генерала: „Мой Генерал, нормално е танковете да горят, нормално е украинците да имат загуби. Танковете са унищожени на фронта, ние ги използваме по предназначение, а не ги скриваме някъде. " Ако не думите, то поне една уж съблазнителна усмивка трябваше да утеши генерала.

Дали от лепкавия поглед на Маша, или от последствията от дългото пътуване, генералът (веднага става ясно, че е бивш пилот) успя да продължи предаването. Но Елизабет Мартишо реши да го довърши с въпрос.

Водеща: "Генерале, случайно тези снимки дали не са фалшиви? Преди това руснаците показаха снимки с изгорели трактори вместо Леопарди, това определено не са комбайни, нали генерале?"

Генерал Дютартре (възможно стараещ се да изглежда по-спокоен): „Съвсем очевидно е, че това са танкове Leopard и Bradley.

И вдъхновен от широката усмивка на Маша, генералът премина към далеч отиващи заключения, които радват украинската душа.

Генерал Дютартре : „Но не трябва да забравяме, че ако Путин загуби тази война, тогава цялата Руска федерация ще бъде в опасност...“

Но тук нервите на водещата вече не издържаха. Дотогава изключително лоялната към всеки мейнстриймен делириум Елизабет Мартишо, просто прекъсна полета на фантазията на генерала и останалите гости.

Водещата: „През последната година говорим много за болестта на Путин, но в действителност той изобщо не е болен ... Това е очевидно ... От самото начало на войната той постоянно е на екрана, постоянно пред очите на хората ... Той не създава впечатление на човек, несигурен в силата си ...

Говорихме много за изолацията на Русия. Но тя не е изолирана дипломатически, има много държави зад нея, които я подкрепят.

Говорихме много за поражението на Русия, но поне в момента нямам чувството, че Русия губи войната ... "

Не мога да повярвам на очите и ушите си. В LCI вече не вярват безусловно в победата на Украйна и думите на украинските пропагандисти започнаха да се проверяват двойно.

Украинците вече успяха да постигнат поне един резултат – навън престанаха да вярват на приказките им. И дори водещият на LCI Дейвид Пухадас, винаги лоялен към Киев, излъчва вечерната си програма с определено говорещо заглавие: „Как Киев загуби началото на своята офанзива“ .