If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел
[COLOR=#FF0000]Време е да се психиатриазираш! Егати помиите,дето кълвеш!
Тая помия е създадена още в царска Русия и шараните кълват на гола кука!
Протоколите представляват кристализирана идеология на юдаизма, извлечена от неизменните и вечните закони на пророк Мойсея, точно такава, каквато ни я рисува 35-вековната еврейска история. С необясним за нашия морал цинизъм, те разкриват грандиозните цели на юдейството, безпощадната жестокост и абсолютната безогледност на средствата за постигането им.
Всеки, който прочете протоколите, остава поразен от дълбочината и яснотата на мислите, неограничения замах, непоколебимата решителност и пълното пренебрежение към целия нееврейски свят. Ледена хладина, бруталност и садизъм вее от всеки ред на тази протоколирана юдейска мъдрост.
Мислите, изказани в протоколите, хвърлят ярка светлина върху най-големите и мъчно обясними религиозни, хуманитарни и политически събития във всеобщата, а особено в новата история. Те са безпогрешен шифров ключ, с който се разгадават сложните социални и икономически проблеми, които създадоха най-големите обществени сътресения във всички европейски държави от ХV век насам.
А. Гинсберг е написал протоколите на малко познатия за самите юдеи староеврейски език, но се е явила нужда да бъдат преведени на френски език, за да послужат като агитационен материал. Агитацията, в полза на идеите на Гинсберг, се е водила и през време на самия конгрес в Базел, на който голямото мнозинство делегати не са знаели староеврейски език. Този именно френски превод по време около Базелския конгрес е попаднал в ръцете на руската тайна полиция, а от нея, в 1901 г., в ръцете на другарите на руския професор Сергей Николаевич Нилус.
За първи път протоколите са отпечатани на руски език през 1901 г. в съчинението на Г. Бутми “Неприятелите на човешкия род”. С. Н. Нилус отпечатва първото издание от тях през 1905 г. Същият отпечатва друго издание през 1911 г, и трето през 1917г, – непосредствено преди революцията. След руските издания протоколите се разпространяват из целия свят. Интересно е, че в Англия те се появяват почти едновременно с руските – през 1906 г. Това обстоятелство, както и незначителните различия в редакцията – но не и в идеите, на многото издания на протоколите в различните страни, дава основание да се предполага, че не само руската полиция, но и други са се добрали до оригиналите.
Протоколите, безспорно, са акт конспиративен, и като такъв могат да попаднат в чужди ръце (като се има пред вид неприкосновеността на юдейските организации, особено в котилото на юдомасонството – Швейцария) само по същия начин, т.е. конспиративно, тайно. Това обстоятелство, което не дава възможност да се представят формални доказателства, юдеите използват, за да отричат автентичността им. И разбира се, другояче не могат да постъпят, защото самопризнанието би било равносилно да подпишат смъртната си присъда.
За действителността на протоколите, обаче, съществуват неоспорими и най-сериозни доказателства – и формални, и по същество. Накратко ще ги посочим.
През 1933 г. в Швейцария почнали да се разпространяват “Протоколите на Сионските мъдреци”. Юдеите автоматично реагират, повдигат страшен шум в световния печат и завеждат дело срещу разпространителите. Делото се гледа в 1935 г. в гр. Берн в мировия съд, председателстван от юдеина-съдия Валтер Майер. Резултатът: разпространителите се признават за виновни, налагат им се огромни парични глоби и се забранява печатането и продажбата на протоколите. Юдейството тържествува, но... не за дълго. Осъдените апелират делото и през 1937 г., на 1.ХI. бернският апелативен съд издава решение, с което отменява присъдата на юдеина-съдия Майер и разрешава печатането и разпространението на протоколите. Като се има пред вид силата на юдейството в това време, и че този процес се води именно в Швейцария – коментарии са излишни, за да се разбере колко силни са били доказателствата за автентичността на протоколите.
Макар от юдейска гледна точка – като си служим със същия формалистичен мащаб за преценка правотата на нещата, присъдата на бернския апелативен съд да е напълно достатъчно доказателство, тя лично нас не ни задоволява. Ние намираме други много по-силни, по-съществени, абсолютно неоспорими и с математическа логичност данни, които доказват, че идеите, написани в протоколите са напълно идентични с вековната и неизменната идеология на юдейството и че тези идеи, дори от когото и да са написани, са една жива реалност, отражението на която ежечасно се чувства във всички области на живота по целия свят.
Ето само някои от тези доказателства:
1. Всички идеи в протоколите, без изключение са тъждествени с принципните начала на юдейската религия. Няма нито една мисъл в тях, която да излиза вън от идеологията и тактиката на юдеите, тъй както те са формулирани от Иехова чрез Мойсея и написани в петте Мойсееви книги в библията. Заслугата на Ашер Гинсберг се състои в това, че той ги е развил, систематизирал, свързал в порядъка на една програмна дейност и изложил просто, ясно и изразително.
2. Съществуват още няколко други откъслечни проекта, напълно в духа на протоколите, излезли в различни времена, в различни страни, написани все от юдеи:
а) Толедското писмо, написано в 1489 г. от княза на юдеите в Цариград до равина на гр. Арлес, изнесено в съчинението “Ла Силва Куриоза” на испанския благородник Юлиан де Мотрано.
б) реч на равина Райхорн в 1859 г., написана в съчинението “Биариц” в 1868 г. на германския писател Гьодшед.
в) Посланието до всички юдеи от Адолф Кремие – френски м-р на правосъдието и създател на световния еврейски съюз в 1860 г, печатано в Архив Израелит №25, 1861 г.
г) Диалогът в ада между Макиавели и Монтескьо, от френския юдеин Морис Жюли, Брюксел 1864 г.
д) Съчинението на самия Ашер Гинсберг “Преоценка на ценностите”, което и по стил, и по мисли е първообраз на протоколите.
3. Налице са и самопризнания на отделни юдеи за истинността на протоколите, между които е и отвореното писмо на юдеина Ели Раваж, написано в Сенчъри магазин №3 стр.346.
4. Най-очебийното доказателство – миналата и особено сегашната световна война и събитията между тях, в които и за слепите е ясно, че юдейството в плутократическия блок е играло и играе главната роля, а за националистическите държави е подчертан враг №1.
Идеите на юдаизма и живата действителност, които в протоколите са получили синтезиран формален вид, са най-силното доказателство за тяхната автентичност.
Само този, който няма очи и този който не желае да вижда, не ще види пораженията, които юдейството е нанесло на човечеството. Само тази душа, която се е откъснала от своя народ и не чувствува болките му, не ще трепне пред конвулсиите на милионите свои родни братя, грабени, лъгани и заблуждавани от синовете на Юда.
Ханс Лидман пише за финските племена, говорещи наподобяващ руския език: " Едно лято, плавайки с лодката си по езерото Инари, той се запознал с лапландски рибари и сколти. По време на войната този немски лекар бил в Съветския съюз в лагер за военнопленници. За няколко години научил отчасти руски. Можел да разговаря с някои по-възрастни сколти, които беше срещал по бреговете на Инари... Отначало ми се стори, че тя говори на някакъв руски диалект, но от време на време споменаваше голямо езеро с много острови и аз се сетих, че това може да е Инари.
Тогава разпознах диалекта. Беше езикът на сколтите
от "Либерализмът". Фон Мизес е твърд защитник на индивидуалните свободи и свободният
пазар
от ПРОТОКОЛ №10
ЛИБЕРАЛИЗМЪТ ОТРОВИ ДЪРЖАВНИЯ ОРГАНИЗЪМ.
Във всички страни съществуват приблизително едни и същи управителни институти, но под различни названия: правителство,министерство, сенат, държавен съвет, законодателно и изпълнително тяло. Не е нужно да ви пояснявам механизма и взаимоотношенията на тези учреждения, понеже това ви е добре известно. Обърнете само внимание на това, че всяко едно от споменатите учреждения отговаря наизвестна важна държавна нужда, при това, моля забележете, че думата“важна” аз отнасям не към учреждението, а към функцията, следователно не учрежденията са важни, а техните функции. Учрежденията са раздробили и разделили помежду си властта на държавата:законодателна, изпълнителна и съдебна. Те трябва да действуват в държавния организъм както действуват органите в човешкото тяло. Ако се повреди една част, държавата ще заболее, както заболява човешкото тяло и ще умре. След като ние внесохме в държавния организъм отровата на либерализма, целият политически състав на организма се измени:държавите заболяха от смъртоносна болест – от отравяне на кръвта.Остава да чакаме края на агонията им.
ЛИБЕРАЛИЗМЪТ РОДИ КОНСТИТУЦИОННИТЕ ДЪРЖАВИ,КОИТО СА ШКОЛИ ЗА ДЪРЖАВНО БЕЗДЕЛИЕ.
От либерализма се родиха конституционните държави, които изместиха спасителното за гоите самодържавие, а институционализмът, както ви е добре известно, не е нищо друго, освен школа за раздори, разединение,спорове, несъгласия, безплодни партийни агитации, партийни тенденции– с една дума, школа за всичко, което обезличава деятелността на държавата
ПРЕЗИДЕНТИТЕ НА РЕПУБЛИКИТЕ СА КАРИКАТУРИ НА ВЛАДЕТЕЛИ.
Трибуната не по-лошо от печата осъди владетелите на бездействие и безсилие и с това ги направи непотребни, излишни, вследствие на което в много страни те бяха свалени. Така стана възможно възникването на републиканската епоха и тогава ние заменихме владетеля с карикатурния израз на управлението – с президента на републиката, който е взет оттълпата, из средата на нашите креатури, на нашите роби. Ето каква бе мината, която ние поставихме под гоевския народ, или по-вярно, под гоевските народи.
В близко бъдеще ние ще уредим отговорността на президента и тогава не ще се церемоним вече да прокарваме всичко под отговорността на тази наша безлична марионетка. Какво ще засегне нас, ако след това се разредят редовете на настървените към властта, ако настанат смутове,поради липсата на кандидати за президенти, или ако се създадат бъркотии, които съвсем ще дезорганизират страната?...
ЮДЕЙСКИТЕ КАНДИДАТИ ЗА ПРЕЗИДЕНТИ ЩЕ БЪДАТ АФЕРИСТИ И ПОЛИТИЦИ С ТЪМНИ ДЕЛА.
За да доведем нашият план до такива резултати, ние ще подготвяме да се избират за президенти лица, в миналото на които има някакво тъмно неразкрито дело, или някаква афера. Такива лица ще бъдат верни изпълнители на нашите заповеди от страх да не бъдат изобличени и от свойственото за всеки човек, достигнал до властта, стремление да запазиза себе си привилегиите, облагите и почитта, които са свързани със званието президент на република.
Ей такава е цялата евроатлантическа сган ! На всяка власт наемната помия!
С решение на ЦК на БКП Евгений Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант. Иван Костов го пратил да установява политически връзки с Москва
Евгений Александров Дайнов е бил зачислен за редовен аспирант в Института по история на Българската комунистическа партия при ЦК на БКП през 1982 година.
1. Царят Петър I преименува Московия в Русия едва през 1721 г. (четири години преди смъртта си), което е ХVIII в.
2. Думата “москва” на езика на местното племе мокша означава “мръсна вода”.
3. Думата “кремъл” е татарска и означава укрепена възвишеност.
4. В средновековието границата между Европа и Азия е минавала по границата на Киевска Рус. Московия е била част от Златната орда и се е обозначавала като Азия.
5. Московия плаща най-напред дан на Златната орда, а след разпадането й на отделни части – на Казанския каганат, а после и на Кримското ханство чак до 1700 г. Всеки московски цар е посрещал кримския посланик на т.н. Поклонен хълм (Поклонная гора), помагал той да яхне коня му, а сам е вървял пеш до него, водейки коня си за уздите. В Кремъл посланикът е възсядал на царския трон, а царят е падал пред него на колене.
6. През 1610 г. в Московия с Борис Годунов, известен още като мурза Гудун, приключва династията на роднините на Чингисхан. На трона слагат Алексей Кошка от финския род Кобила. Църквата му дава фамилията Романов, което трябвало да означава, че той е от Рим (след Рим и Цариград Москва следвало да бъде “трети Рим”).
7. След като окупира Великото княжество Литовско през 1795 г., Екатерина II издава указ, с който угро-финските племена на Московия (мокша, чуди, мери, веси, муроми, черемиси, корси, мордви, пери, печера, литва, зимигола, норома, либ, ям, удмурти) започват да се наричат великоруси, а украинците (истински русичи) – малоруси.
8. Никой и никога не е виждал оригинали на договор за обединяване на Московия и Украйна, уж подписан от украинския хетман Богдан Хмелницкий и московския цар Алексей Романов през 1654 г.
9. Псков, Новгород и Смоленск са славянски княжества, влизали в пределите на Киевска Рус. Те нямали никакво отношение към угро-финската Московия, докато Московия-Орда не ги е окупирала, съответно, през 1462 г., 1478 г. и 1654 г. В нито една друга област на Русия (Московия) нямало славянски племена или народи.
10. Златната орда и нейната дъщеря – Московия, са едни от малкото страни в света, държали собствения си народ в робство. В Московия, например, крепостното право се въвежда през 1497 г. и се отменя едва през 1861 г., т.е., тази форма на поробване на селянина съществува 364 г. Според Никита Михалков, това е бил своеобразен израз на “руски патриотизъм”.
11. След изследване на руския генофонд, проведено през 2000-2006 г., е установено, че “руснаците” не са славяни, а само рускоговорящи фини (финландци). Много са близки към тях по ген са и татарите. В руския език неславянската лексика достига 70%. Затова “руснакът” не може да разбира славянски езици, докато истинският славянин поради приликите в лексиката без затруднения разбира други славяни".
Коментар