Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[Turbolan]

Опирайки се на правата си по Берлинския договор, след обявяването на Българската независимост на 22 септември 1908 Османската империя предявява претенции за данъка, който България дължи като трибутарно княжество за последните 30 години. Високата порта иска София да поеме също така част от османския държавен дълг. Великият везир Кямил паша настоява да получи и не внесения данък от Източна Румелия (дотогава формално османска провинция, въпреки Съединението с Княжеството през 1885), както и компенсации за национализираните железници. Френските и английските банки, които държат основна част от османския и българския държавен дълг, се опитват да използват дипломатическата криза, за да наложат на България пълен финансов контрол, но срещат решителен отпор от правителството на Александър Малинов. В циркуляр до Великите сили през декември 1908 то изразява готовност да плати само за железниците и румелийския данък – пет пъти по-малко от исканите 429 милиона лева. В отговор Париж и Лондон предлагат варианти за заеми, вариращи между 100 и 160 милиона лева. Офертите са обвързани с увеличаване на държавните приходи, заложени при предишните български заеми, и назначаване на френски пълномощен министър, който ще ги управлява в София. Българското правителство ги отхвърля и демонстрира готовност за война с Турция, като мобилизира 8 ма Тунджанска дивизия.

До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски. В началото на март 1909 той постига споразумение с османците, с което опрощава част от задълженията на


Турция към Русия, а в замяна Високата порта оттегля почти всичките си претенции към София. Малко по-късно в Петербург пристига българска делегация начело с министъра на външните работи Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят от страна на България връщане на компенсациите за Русия. Двамата изчакват развоя на паралелните преговори на колегата им Андрей Ляпчев в Цариград преди да сключат сделката. Българо-руският протокол е подписан от Салабашев и Изволски едновременно с българо-турския, договорен от Ляпчев. Със споразумението в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877-1878г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г. Ден по-късно (на 7 април) Русия признава независимостта на България.

През 1922 година, В.И.Ленин – Председател на Съвета на Народните Комисари, издава Указ с който анулира заема, който България дължи на Русия. Заемът е обезщетението, вменено от Великите сили, без Русия, което България следва да плати на Турция за нашето т,нар. „Съединение“. Русия се отказва от дължимите плащания на Турция към нея, а България следва да се изплати на Русия за 75 години. До анулирането на заема 44 години по-късно, не плащаме нито стотинка!

Е, ти го каза със знание, благодаря!

[neon7]

Руската империя е "взимала" нашите плащания чрез намаляване на дълга на Турция към Руската империя.

Това твърдя и това все по-рядко излиза в Гугъл-търсенето ви, неуки козяшки кучанца еничарски майцепродажни, лаещи с изскочили оченца и подпикване пред стопанина ви.

Опирайки се на правата си по Берлинския договор, след обявяването на Българската независимост на 22 септември 1908 Османската империя предявява претенции за данъка, който България дължи като трибутарно княжество за последните 30 години. Високата порта иска София да поеме също така част от османския държавен дълг. Великият везир Кямил паша настоява да получи и не внесения данък от Източна Румелия (дотогава формално османска провинция, въпреки Съединението с Княжеството през 1885), както и компенсации за национализираните железници. Френските и английските банки, които държат основна част от османския и българския държавен дълг, се опитват да използват дипломатическата криза, за да наложат на България пълен финансов контрол, но срещат решителен отпор от правителството на Александър Малинов. В циркуляр до Великите сили през декември 1908 то изразява готовност да плати само за железниците и румелийския данък – пет пъти по-малко от исканите 429 милиона лева. В отговор Париж и Лондон предлагат варианти за заеми, вариращи между 100 и 160 милиона лева. Офертите са обвързани с увеличаване на държавните приходи, заложени при предишните български заеми, и назначаване на френски пълномощен министър, който ще ги управлява в София. Българското правителство ги отхвърля и демонстрира готовност за война с Турция, като мобилизира 8 ма Тунджанска дивизия.

До компромис се стига след намесата на руския външен министър Александър Изволски. В началото на март 1909 той постига споразумение с османците, с което опрощава част от задълженията на


Турция към Русия, а в замяна Високата порта оттегля почти всичките си претенции към София. Малко по-късно в Петербург пристига българска делегация начело с министъра на външните работи Стефан Паприков и министъра на финансите Иван Салабашев, които трябва да договорят от страна на България връщане на компенсациите за Русия. Двамата изчакват развоя на паралелните преговори на колегата им Андрей Ляпчев в Цариград преди да сключат сделката. Българо-руският протокол е подписан от Салабашев и Изволски едновременно с българо-турския, договорен от Ляпчев. Със споразумението в Петербург България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лева, платими за 75 години при лихва от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. Русия приема за основа 125-те млн., която сума изплаща пряко на Високата порта, като я приспада от турския дълг по контрибуциите от войната 1877-1878г., дължими на Русия, и които не са изплащани от 1878 г. Ден по-късно (на 7 април) Русия признава независимостта на България.

През 1922 година, В.И.Ленин – Председател на Съвета на Народните Комисари, издава Указ с който анулира заема, който България дължи на Русия. Заемът е обезщетението, вменено от Великите сили, без Русия, което България следва да плати на Турция за нашето т,нар. „Съединение“. Русия се отказва от дължимите плащания на Турция към нея, а България следва да се изплати на Русия за 75 години. До анулирането на заема 44 години по-късно, не плащаме нито стотинка!

[neon7]

Срещу кого воюваме в руско-турската, за нас освободителна, война?

Главнокомандващият на цялата турска армия Мехмед Али паша всъщност е бил германец и се е казвал Карл Дитрих.

Срещу турците? Да, но не само. Както в състава на руската армия има българско опълчение, така и в турската има хиляди западноевропейски доброволци и наемници. За тях обстойно разказва военният кореспондент Василий Немирович-Данченко, който в книгата си „Година на война“ описва случаите, при които в руски ръце попадат английски доброволци, биещи се на страната на турците. Но западноевропейците далеч не са само редови войници.

Главнокомандващият на цялата турска армия Мехмед Алипаша всъщност е германец и се казва Карл Дитрих. Вейсел паша, който командва турската армия в битката при Шипка-Шейново, всъщност е австриец, като името му е фон Вексел. Армията на Сюлейман паша, която извършва кланетата в Стара Загора, е превозена с английски кораби от Албания в Тракия. Самата английска флота впоследствие влиза в пристанището на Цариград, за да предотврати падането на турската столица в руски ръце в края на войната. След сключването на Санстефанския мирен договор в Родопите започва мюсюлмански метеж и нови кланета срещу българите, пряко организирани от Хидает паша, който всъщност е англичанина Станислас Сенклер. Капитан Петко войвода унищожава армията на Сенклер, а като благодарност за това предатели го убиват след освобождението.

Хайде сега да ви попитам – ако всички тези изверги не бяха англичани, немци и австрийци, а руснаци, дали нямаше всекидневно да лягаме и ставаме с техните престъпления, извършени над нашия народ? Сега виждате ли каква огромна война се води срещу нас българите и нашата история? На практика нашата свобода е извоювана във война, която водим не само срещу турците, но и срещу англичани и германци. Същите тези само броени месеци след подписването на Санстефанския договор разпокъсват България на пет части, като днес техните съвременни слуги дори и това опитват да припишат на Русия. Както се казва, крадеца вика дръжте крадеца. Днес България не е независима държава и е поробена от същите тези, които ни държаха в робство до 1878 г. Само и единствено от нас зависи дали ще успеем да се освободим повторно от истинските ни поробители."

[Gerasim_Burgaski]

Те ще се изпокрият от срам тогава!

Не мисля че ще се скрият
РуZZофилките ОБОЖАВАТ да ги смаZZват такива като Путин
Те ZатоVa живеят

[Gerasim_Burgaski]

[neon7]

Супер

ЗА неграмотните тролчета русомразчета ...

С указ на княз Александър Батенберг № 1144 от 1883 г. е утвърдена „Конвенция за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството
от руските императорски войски, съгласно с определението на Берлинския договор”. Подписана в Петербург на 16 юни 1883 г., утвърдена на 24 декември с. г.,
конвенцията е публикувана в „Държавен вестник“ бр. 2/1884 г. Напоследък по този повод в интернет се появиха статии, в които гръмко се прогласява: България
е платила за освобождението си 32,5 тона злато. Някъде се „уточнява”, че всъщност сме платили за окупацията, а не за освобождението си.
Тук въпросът за окупационния дълг на България ще бъде разгледан от гледна точка на историческите факти. Ще стане дума защо заглавието на конвенцията не
е съвсем коректно. Ще бъде уточнено колко „злато” сме платили и откъде сме го „взели”. Разбира се, сериозната част на изследването са автентичните
документи, които обясняват какво точно се е случило през 1877-1879 г. с Временното гражданско управление и руските окупационни войски в България.
Окупационните войски в България според договорите
Чл. 8 на Санстефанския прелиминарен мирен договор от 19 февруари/3 март 1878 г. определя в България вече да няма присъствие на отомански войски. До
създаването на земска (национална) войска, достатъчна да поддържа реда, сигурността и спокойствието, в страната трябва да се разположат руски войски,
които в случай на нужда, да бъдат в помощ на руския императорски комисар. Срокът на пребиваване на тези войски в България се ограничава на около две
години. Руският окупационен корпус, съставен от шест дивизии пехота и две кавалерия, които трябва да останат в България след опразването на Турция от
императорската армия, не трябва да надхвърля петдесет хиляди души. Той следва да бъде издържан „за сметка на страната, заета от него”.
Както е известно Санстефанският договор е ревизиран. Споменатите положения са преминали в Берлинския договор от 1/13 юли с. г. с някои изменения.
„Руският окупационен корпус в България и Източна Румелия ще се състои от шест пехотни и две кавалерийски дивизии и няма да надминава 50 000 души – е
записано в чл. 22 на договора. - Той ще се издържа за сметка на страната, заета от него… Срокът на заемането на Източна Румелия и България от
императорските руски войски се определя на 9 месеца от деня на размяната на ратификациите по този договор. Императорското руско правителство се
задължава в следващ тримесечен срок да преведе своите войски през Румъния и да завърши опразването на това княжество.” Съгласно чл. 1 и 2 на договора
под България вече трябва да се разбира Княжество България.
Според чл. 6 на Берлинския договор „временното управление на България” до изработването на органически устав (конституция) на княжеството трябва да
бъде ръководено от руски императорски комисар. Турски императорски комисар и консули на държавите, подписали Берлинския договор, имали задачата да му
оказват съдействие и да наблюдават за хода на временното управление. След изготвянето на органическия устав следвало да се пристъпи веднага към избор на
български княз. В чл. 7 на договора допълнително е уточнено: „Щом князът стъпи на престола, новото устройство ще влезе в сила и княжеството ще започне
да упражнява напълно своята автономия”.
Този текст показва, че понятието „окупация”, което фигурира във френския текст на договора, не е коректно да бъде определяно като „окупация на Княжество
България”. Макар това име да е отбелязано вече в договорите, докато не бъде избран княз и не се конституционализира, княжеството на практика още не
съществува и владетел на земите е Русия. Те са завзети след нейните успешни военни действия срещу Османската империя и след войната победителката е
трябвало да се грижи да не допусне в периода, докато княжеството си създаде своя войска, бившият господар да реши отново да се настани пак на старите

земи. А както станало ясно още по време на войната 1877-1878 г., при новото политическо положение на Балканския полуостров мераците на съседните наБългария държави за разширение на своите територии за нейна сметка били нараснали.
Окупацията не е била безусловна, тъй като действията на руския императорски комисар са наблюдавани от турски комисар и специално назначените консулина Великите сили, подписали Берлинския договор. На практика макар и окупирани от руски войски и управлявани от руски комисар, земите на бъдещотоКняжество България са били поставени под международен контрол.
Руският император Александър
II
назначава за ръководител на временното управление в България, а след Берлинския конгрес на Княжество България, князАлександър Дондуков-Корсаков. Той получава длъжност руски императорски комисар. След изтеглянето на Действащата руска армия, императорският комисарстава главнокомандващ на окупационния корпус. Временното управление не може да продължи повече от 9 месеца, смятано от размяната на ратификациите поБерлинския договор. Затова и престоят на окупационните войски също е ограничен в този срок.

Окупационният дълг на Княжество България към Русия е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. В горната таблица е показано как е станало това. Има разлика в сумата, която е трябвало да бъде погасена, посочена в таблицата и справката за бюджета. Според справката сумата е 26 120 896,06 лева, а в таблицата е записана стойност 26 446 635 лева. Вероятно, както бе казано, това се дължи на колебанията в курса на лева спрямо рублата. В конвенцията е записано, че плащанията ще бъдат в левове според курса на деня в датата на изплащането.
Българите не са платили половината от парите, които са дължали на освободителката си, въпреки че са гласували за това, а по-късно българското правителство е потвърдило правомерността на акта за изплащането на окупационния дълг на Източна Румелия. В последното писмо от дипломатическата преписка посланикът Анатолий Неклюдов посочил: „България сама е признала, че дължимата вследствие събитията от 1877-79 год. сума има характер на дълг на чест”. Вместо да се осъжда некоректността на политиците, с което е бил уронен престижа на независимото Царство България, днес историческите факти се подменят с политически инсинуации.

https://www.forumnauka.bg/topic/1789...iya-km-rusiya/


ПП. ха сметнете си колко "ТОНА ЗЛАТО" ни струва днес на година издръжката на армия, полиция и администрация .

[Tepix]

Това е раздел... не копираното като текст ми излиза с нечитаеми символи.
На стр. 203 е обяснението на съдържанието на таблиците, една от които е тази на стр. 206, указана от теб.

Ето я долу в скрийншот.
Обърни внимание на тежестта 0.07% (седем стотни от процента) на обсъждания дълг върху финансите на тогавашната ни държава – за което и говорех – когато плужъци-майцепродажници гьотференски долни като вас все още не е имало.
[ATTACH=CONFIG]n4164728[/ATTACH]

ПП. Да, картинката е дадена с ниска разд. способност; това не е мой проблем – намери си стр. 203 и прочети истината.

Ако искаш, ще те разходя и из целия документ, майцепродажник.

стр. 12

2 Окупационният дълг се образува от разходите на императорското правителство в Санкт Петербург по поддръжката на окупационните руски военни части и гражданската администрация – Управлението на императорския руски комисар в Княжеството 1878/1879 г. Сумата е изчислена на 89.640 млн. зл. лв., така че въпросното управление е струвало доста скъпо на страната. Наистина, само личната заплата на комисаря e 600 хил. фр./зл. лв., докато за цивилната листа на българския княз са предвидени 500 хил. фр. (виж Централен държавен архив (ЦДА), ф. 159, оп. 1, а.е. 4, л. 2, 164, 183, 185, 190, 199). Дългът се изплаща на руското правителство по негова сметка в Banque de Paris et des Pays-Bas (Париба), Париж. Надхвърлящ 2 млн. зл. лв., анюитетът се погасява от клоновете на Българската народна банка в Русе, Варна и след 1885 г. в Пловдив, които трябва да насочват в тази сметка голяма сума от своите обороти. Например през март – април 1890 г. от общо изплатените по всички пера 4.401 млн. лв. Русенският клон внася по сметка Окупационен дълг в Париба 3.804 млн. зл. лв. (ЦДА, ф. 285, оп. 2, а.е. 3). През същата година БНБ превежда на Париба по руската сметка общо 8 867 000 лв.

Братска работа.

Нека им на българите, тяхната майка, нали?!

[Агро]

Братята vи като се раZZпаднат и тебе ща черпя тоше

Те ще се изпокрият от срам тогава!

[Gerasim_Burgaski]

Добре, че братята не се водят по "акъл" като твоя.

Братята vи като се раZZпаднат и тебе ща черпя тоше

[Gerasim_Burgaski]

https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/pub...arch_01_bg.pdf

стр. 206

Супер

[Tepix]

https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/pub...arch_01_bg.pdf

стр. 206

[Turbolan]

Хах, как добре си го вкарахте,
на БНБ я има книжката драги ми Смехурко.... (ся питай къде да намериш БНБ )

Дай източника и не се правѝ на бита мечка!

[satz]

Дай източника на цялата статия, така само с картинки, както ви е тролският начин, не става.

Чакам.

Хах, как добре си го вкарахте,
на БНБ я има книжката драги ми Смехурко.... (ся питай къде да намериш БНБ )

[Pyramid]

КИЕВ ЩЕ Е ПАДНАЛ АМА ОТ СМЯХ
за две години вземахте пет села-УЖ вторая в мире армийка -обективно погледнато с тоз темп КИЕВ ще го вземете след около 345 години-ХАХАХХАХАХАХХАХХАХА

Добре, че братята не се водят по "акъл" като твоя.

[Pyramid]

AMA признай се че вътрешно в теб си доволен че ИЗЦЯЛО Български дронове ще терминират Vатенки на фронта
НЕ МОЖЕ като патриот да не се гордееш с Българската военна индустрия изнася яко за УКРАЙНА-а те разчекват блатниците
похвално е и се гордееш НАЛИ

Ама вярно ли? Де видя такива чудо, Герчо?