Относно соца/ruzия:
1. По никакъв начин не можеше да се пътува - дори до съседните нам страни.
2. Дефицит навсякъде - за една Лада се чакаше поне 10 години(дори и да ги имаш парите) при направена вноска от 1500 лв. За забравилите да припомня - заплатата беше 120-180 лв. Въпросната Лада струваше 6000 лв. Поне 10 години трябваха, за да си позволиш този "лукс".
3. Жилище - Получаваш, ако държавата ти предложи да закупиш. Това ставаше само, ако кварталът подлежеше на събаряне - предлагаха точно определени. Изборът се свеждаше само до етажа. Имаше и т.н. жителство. Това е закрепостяване в родното място. Преместването в друг град беше много трудно, почти невъзможно......Изключенията бяха само за партийните др00гари. За тях имаше, ама не за всички. Само за "най-отговорните другари". .......Цензура - само Партията решаваше какво да се гледа, чете и пише..... и т.н. и т.н....Това, че всички бяхме еднакво бедни, може би се харесваше на УМСТВЕНО ИЗОСТАНАЛИТЕ - ПАРТИЙНИТЕ КАДРИ и СИМПАТИЗАНТИ. Времето им обаче изтече. Остана само някаква носталгия на БЕЗМОЗЪЧНИ екземпляри старшинки- те така и не разбраха, че социализъм няма и не може да има....освен в Северна Корея.
1. По никакъв начин не можеше да се пътува - дори до съседните нам страни.
2. Дефицит навсякъде - за една Лада се чакаше поне 10 години(дори и да ги имаш парите) при направена вноска от 1500 лв. За забравилите да припомня - заплатата беше 120-180 лв. Въпросната Лада струваше 6000 лв. Поне 10 години трябваха, за да си позволиш този "лукс".
3. Жилище - Получаваш, ако държавата ти предложи да закупиш. Това ставаше само, ако кварталът подлежеше на събаряне - предлагаха точно определени. Изборът се свеждаше само до етажа. Имаше и т.н. жителство. Това е закрепостяване в родното място. Преместването в друг град беше много трудно, почти невъзможно......Изключенията бяха само за партийните др00гари. За тях имаше, ама не за всички. Само за "най-отговорните другари". .......Цензура - само Партията решаваше какво да се гледа, чете и пише..... и т.н. и т.н....Това, че всички бяхме еднакво бедни, може би се харесваше на УМСТВЕНО ИЗОСТАНАЛИТЕ - ПАРТИЙНИТЕ КАДРИ и СИМПАТИЗАНТИ. Времето им обаче изтече. Остана само някаква носталгия на БЕЗМОЗЪЧНИ екземпляри старшинки- те така и не разбраха, че социализъм няма и не може да има....освен в Северна Корея.
Коментар