Според политика, икономиста и общественика Владимир Милов от 2008 г. насам в Русия се наблюдава нетен отлив на капитали, т.е. за последен път преди почти две десетилетия в страната е влизал повече капитал, отколкото е излизал. През последните години изтичането на капитали се забави, отчасти благодарение на мерките, въведени от руското правителство след началото на пълномащабната инвазия в Украйна. Централната банка и правителството ограничиха възможността на чуждестранните инвеститори да изтеглят средства.
„Много хора искат да напуснат, тези, които работят в Русия, искат да напуснат, но не могат да го направят, защото чакат решение. Парите не се освобождават. Няма нови инвестиции и дори от страните, които Руската федерация нарича приятелски - като Китай, Индия, Турция, Близкия изток - също няма преки чуждестранни инвестиции“, отбелязва Милов.
Събеседникът дава за пример китайската компания Wison New Energies, която напусна руския пазар, което доведе до замразяването на важен проект за втечняване на газ в Арктика. „Поради тази причина третата фаза на проекта за втечнен природен газ в Арктика-2 беше замразена и това до голяма степен се дължи на напускането на китайците“, обяснява той.
Той също така подчерта, че съобщенията за завръщането на западните инвеститори са „предимно пропагандни истории“. Според Милов „това е стандартна журналистическа история, когато се питат ръководителите на компаниите: по принцип можете ли теоретично да се върнете в Русия? Представителят на компанията отговаря: не знам, трябва да се разгледат обстоятелствата. Ако обстоятелствата са добри, може би ще се върнем“. Въз основа на такива думи журналистите създават заглавия, създавайки впечатление за пълна готовност за завръщане на инвеститорите, което няма реална основа.
В отговор на въпрос за пречките пред завръщането на международните компании в Русия експертът отбеляза, че санкциите срещу Русия засягат не само САЩ, но и много други държави като Великобритания, Япония, Канада и Австралия. „Адвокатите ще бъдат против завръщането, защото средата на санкциите все още е неблагоприятна“, добави той. Дори САЩ да започнат да отменят своите санкции, „много други санкции ще останат в сила“.
Освен това Владимир Милов отбеляза, че в Русия има „много трудна среда за инвеститорите“ поради високото ниво на административен произвол и лошото законодателство, което прави инвестиционния климат в страната непривлекателен. Той също така подчерта, че ситуацията се е влошила след избухването на войната. „Наблюдаваме мащабна национализация на активи, включително на чуждестранни инвеститори. Национализацията не се извършва на правно основание, а просто защото държавата е решила да вземе актива“, каза събеседникът. Това създава още по-голяма нестабилност за инвеститорите.
В същото време събеседникът отбеляза, че има определени сектори, в които компаниите могат да се върнат в Русия, но това няма да създаде значителни промени за икономиката.
„Мисля, че компаниите, които имат кратък инвестиционен цикъл, като например доставчиците на потребителски стоки или тютюневите компании, могат да се върнат, някои от тях дори не са напускали. А също така и доставчиците на оборудване за нефт и газ и услуги за нефтени находища. Те не се нуждаят от големи инвестиции, за да се върнат, могат да продават продуктите си, но това няма да е особена подкрепа за руската икономика“, допълни експертът. Въпреки това „Русия се нуждае от инвестиции за създаване на производство на нейна територия, за създаване на работни места, а това не е така“.
Коментирайки политиката на заместване на вноса в Русия, Милов отбелязва, че тя не работи.
„Дори руски официални лица като Сергей Чемезов и вицепремиера Савелиев признават, че е невъзможно да се създаде конкурентен продукт без международно сътрудничество.“ Той подчертава, че „глобалното премахване на търговските бариери през последните десетилетия доведе до създаването на нови конкурентни продукти“, включително продукти като смартфоните, които не биха могли да бъдат създадени без международна свободна търговия.
Според него руското заместване на вноса нарушава принципа на международното разделение на труда, а продуктите, създадени в условията на монополен протекционизъм, се оказват твърде скъпи и неконкурентоспособни.
„Руският пазар е твърде малък, за да се произвеждат конкурентни продукти, само вътрешният пазар не е достатъчен. За да се създаде сериозен продукт, е необходимо да се излезе на външните пазари. А Русия няма достъп до външните пазари. Китай, Индия, БРИКС не отварят пазарите си за руски стоки, а дори за ключови селскостопански експортни стоки, като зимна пшеница, Китай налага забрани“, казва Милов.
Що се отнася до потребителските навици в условията на санкции, Милов посочи влошаването на покупателната способност на населението. „Заради инфлацията и санкциите покупателната способност на руснаците намалява. Това прави живота особено труден за пенсионерите и работещите в публичния сектор, чиито доходи не са в крак с нарастващите цени“, обясни той.
„Много хора искат да напуснат, тези, които работят в Русия, искат да напуснат, но не могат да го направят, защото чакат решение. Парите не се освобождават. Няма нови инвестиции и дори от страните, които Руската федерация нарича приятелски - като Китай, Индия, Турция, Близкия изток - също няма преки чуждестранни инвестиции“, отбелязва Милов.
Събеседникът дава за пример китайската компания Wison New Energies, която напусна руския пазар, което доведе до замразяването на важен проект за втечняване на газ в Арктика. „Поради тази причина третата фаза на проекта за втечнен природен газ в Арктика-2 беше замразена и това до голяма степен се дължи на напускането на китайците“, обяснява той.
Той също така подчерта, че съобщенията за завръщането на западните инвеститори са „предимно пропагандни истории“. Според Милов „това е стандартна журналистическа история, когато се питат ръководителите на компаниите: по принцип можете ли теоретично да се върнете в Русия? Представителят на компанията отговаря: не знам, трябва да се разгледат обстоятелствата. Ако обстоятелствата са добри, може би ще се върнем“. Въз основа на такива думи журналистите създават заглавия, създавайки впечатление за пълна готовност за завръщане на инвеститорите, което няма реална основа.
В отговор на въпрос за пречките пред завръщането на международните компании в Русия експертът отбеляза, че санкциите срещу Русия засягат не само САЩ, но и много други държави като Великобритания, Япония, Канада и Австралия. „Адвокатите ще бъдат против завръщането, защото средата на санкциите все още е неблагоприятна“, добави той. Дори САЩ да започнат да отменят своите санкции, „много други санкции ще останат в сила“.
Освен това Владимир Милов отбеляза, че в Русия има „много трудна среда за инвеститорите“ поради високото ниво на административен произвол и лошото законодателство, което прави инвестиционния климат в страната непривлекателен. Той също така подчерта, че ситуацията се е влошила след избухването на войната. „Наблюдаваме мащабна национализация на активи, включително на чуждестранни инвеститори. Национализацията не се извършва на правно основание, а просто защото държавата е решила да вземе актива“, каза събеседникът. Това създава още по-голяма нестабилност за инвеститорите.
В същото време събеседникът отбеляза, че има определени сектори, в които компаниите могат да се върнат в Русия, но това няма да създаде значителни промени за икономиката.
„Мисля, че компаниите, които имат кратък инвестиционен цикъл, като например доставчиците на потребителски стоки или тютюневите компании, могат да се върнат, някои от тях дори не са напускали. А също така и доставчиците на оборудване за нефт и газ и услуги за нефтени находища. Те не се нуждаят от големи инвестиции, за да се върнат, могат да продават продуктите си, но това няма да е особена подкрепа за руската икономика“, допълни експертът. Въпреки това „Русия се нуждае от инвестиции за създаване на производство на нейна територия, за създаване на работни места, а това не е така“.
Коментирайки политиката на заместване на вноса в Русия, Милов отбелязва, че тя не работи.
„Дори руски официални лица като Сергей Чемезов и вицепремиера Савелиев признават, че е невъзможно да се създаде конкурентен продукт без международно сътрудничество.“ Той подчертава, че „глобалното премахване на търговските бариери през последните десетилетия доведе до създаването на нови конкурентни продукти“, включително продукти като смартфоните, които не биха могли да бъдат създадени без международна свободна търговия.
Според него руското заместване на вноса нарушава принципа на международното разделение на труда, а продуктите, създадени в условията на монополен протекционизъм, се оказват твърде скъпи и неконкурентоспособни.
„Руският пазар е твърде малък, за да се произвеждат конкурентни продукти, само вътрешният пазар не е достатъчен. За да се създаде сериозен продукт, е необходимо да се излезе на външните пазари. А Русия няма достъп до външните пазари. Китай, Индия, БРИКС не отварят пазарите си за руски стоки, а дори за ключови селскостопански експортни стоки, като зимна пшеница, Китай налага забрани“, казва Милов.
Що се отнася до потребителските навици в условията на санкции, Милов посочи влошаването на покупателната способност на населението. „Заради инфлацията и санкциите покупателната способност на руснаците намалява. Това прави живота особено труден за пенсионерите и работещите в публичния сектор, чиито доходи не са в крак с нарастващите цени“, обясни той.
Коментар