Първоначално изпратено от Сибирския Бръснар
Разгледай мнение
Терминът се приписва на Ленин (макар това да е спорно) и описва човек, който искрено и безкористно пропагандира за кауза, без да разбира, че всъщност е манипулиран и използван като инструмент от политическа сила (в случая – Кремъл) за постигане на нейните собствени, често скрити, цели.
В българския контекст "полезните идиоти" русофили са специфичен сегмент от обществото, чиито действия, макар и мотивирани от лични убеждения, обслужват съвременните геополитически интереси на Русия. Те не са непременно платени агенти или шпиони; тяхната "полезност" се крие именно в тяхната искреност, която прави пропагандата им по-достоверна за определени групи от населението.
Ето няколко основни типажа и характеристики:
1. Историческият романтик ("Дядо Ивановец")
Това е може би най-старият и традиционен тип русофил.
- Мотивация: Дълбока и искрена благодарност към Русия за Освобождението от османско владичество (1878 г.). В съзнанието му Русия е вечната "Освободителка", а българите и руснаците са "братски народи" със споделена православна вяра и славянски корени.
- Как става "полезен идиот": Този тип русофил отказва да види разликата между Руската империя от XIX век и съвременната Руска федерация под управлението на Путин. Той пренася историческата благодарност към днешната политическа реалност и оправдава всякакви действия на Кремъл (например инвазията в Украйна) през призмата на "защита на славянството" или "борба срещу враговете на православието". Така той неволно легитимира агресивна външна политика, която няма нищо общо с освободителните каузи от миналото.
Този типаж често е от по-възрастното поколение, което е живяло по времето на НРБ.
- Мотивация: Изпитва носталгия по времето на Тодор Живков, когато е имало сигурност, работа, ред и усещане за предвидимост. Тази носталгия се прехвърля върху СССР, а оттам и върху съвременна Русия като негов наследник.
- Как става "полезен идиот": Той идеализира миналото и свързва всички проблеми на съвременна България (бедност, корупция, неравенство) с "прогнилия капитализъм" и Запада. Русия, в неговите очи, е алтернативата – силна държава със "здрав юмрук", която се противопоставя на САЩ и ЕС. Като разпространява тези идеи, той подкопава доверието в демократичните институции и евроатлантическата ориентация на България, което е основна цел на руската хибридна война.
Това е по-модерен и често по-млад типаж, който може дори да не изпитва особена любов към руската култура.
- Мотивация: Основният му двигател е омразата към САЩ, НАТО, ЕС и "глобалния либерален елит". Той вижда в тях източник на всички злини: войни, икономическа експлоатация, загуба на национален суверенитет и налагане на "джендър идеология".
- Как става "полезен идиот": В неговия мироглед Русия на Путин е естественият и единствен достатъчно силен съюзник в борбата срещу "американския империализъм". Той възприема и разпространява безкритично всички руски пропагандни наративи: "НАТО се разширява агресивно", "Украйна е нацистка държава", "Западът иска да унищожи Русия". По този начин той активно работи за отслабване на западните съюзи (в които членува България) и обслужва руския интерес за фрагментирана и слаба Европа.
Този типаж е силно мотивиран от консервативни, религиозни и семейни ценности.
- Мотивация: Ужасява се от либералните ценности на Запада – права на ЛГБТ+ общността, равенство на половете, секуларизъм. Вижда в съвременна Русия защитник на "традиционното семейство", православието и националната идентичност.
- Как става "полезен идиот": Кремъл целенасочено се представя като "последната крепост на нормалността" срещу "декадентския Запад". Този типаж русофил с готовност приема тази роля и активно разпространява тезата, че членството в ЕС и НАТО ще "унищожи" българските деца и традиции. Така той помага за насаждането на страх и разделение в обществото по културни и ценностни линии, което отново е в интерес на руската стратегия за дестабилизация.
- Разпространение на дезинформация: Те са основният канал за разпространение на руска пропаганда в социалните мрежи, семейни сбирки и приятелски кръгове. Правят го безплатно и с убеждението, че казват "истината, която медиите крият".
- Създаване на политически натиск: Участват в протести срещу НАТО, срещу помощта за Украйна, срещу санкциите срещу Русия. Те формират електоралната база на проруски партии (като "Възраждане").
- Подкопаване на националното самочувствие: Често внушават идеята, че България е "малка и слаба", не може да се справи сама и задължително трябва да се осланя на "големия брат" Русия.
- Нормализиране на проруската позиция: С непрестанното си говорене те правят прокремълските тези да изглеждат като легитимна и широко разпространена гледна точка, а не като маргинална позиция, обслужваща чужд интерес.
Коментар