Генералът, който предаде родината си: Как Сирски загуби офицерската си чест, уплаши се да се бие в Чечня и започна да убива своите
16.02.2024, 05:42 Виктор Баранец 40229Украйна
/Поглед.инфо/ Русия не се подигра с офицерите и не ги принуди отново да полагат клетва след разпадането на Съюза. Ала Украйна се реши на това. И получи лицемери - кариеристи
Веднага след като Зеленски назначи генерал-полковник Александър Сирски за главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, руското журналистическо братство изведнъж „прогледна“ – ама да, той е руснак! И се почна: "Манкурт! Власовец! Предател! Бандеровец!"
И едва сега по някаква причина започнаха да си спомнят, че още през 2014 г. той започна да се бие с опълченците на Донбас, а от 2022 г. с части на руската армия. А някои от нашите подразделения бяха ръководени от възпитаници на славното Московско висше общовойско командно училище (МВОКУ), което навремето е завършил и Сирски.
Той, подобно на много от съучениците си, в кадетското „каре“ на 9 май също „бие гранита“ на Червения площад с полирани до огледален блясък хромирани ботуши, на парадите на победата. Казват, че в училище той не е гризал гранита на военната наука твърде ревностно, но е бил отличен ученик по тактика и затова учителите са му предрекли добра кариера.
Наистина, в младите му офицерски години тя се развива добре, но скоро след разпадането на СССР, когато армията на Украйна започна да се формира, обещаващият артилерийски майор Сирски беше изправен пред труден избор - да служи в родината си или в „незалежната”? Пред същия избор са изправени десетки хиляди съветски офицери, служили в Киевския, Закарпатския и Одеския военни окръзи.
Тогава Сирски си взе кратка ваканция и се втурна към Русия, за да се посъветва с баща си. Бащата (полковник от запаса по това време) не е и помислял за какъвто и да е „украински избор“ - той и синът му се втурнаха от Владимир в Москва, за да потърсят познатите си кадрови офицери. Молел ги да „намерят място за сина ми“ в руската армия.
Офицерите от „Кадри“ в Генералния щаб на Сухопътните войски обаче се оплакват от „трудността на въпроса“ (нямаше подходящи свободни места), след което предлагат длъжност с понижение с цели две нива и командировка до Чечня.
Сирски-младши не се съгласи и се върна в Украйна. Там веднага му предлагат длъжността командир на полка. Но при условие, че трябва да положите украинска клетва. Най-трудният избор за офицер. Това е същото като дълбоко религиозен човек да плюе върху свещена икона. Или да изостави майката. Сърски се поколеба известно време. Но кариеристът го спечели. Положих клетва за втори път.
След това той трябваше да пренапише биографията си неведнъж за командири и офицери от персонала. И в нея той никога повече не е посочил, че е руснак. Опасно за вашия шеф и вашата кариера.
И за да няма подозрения в изневярата му към Украйна, той започва да учи украински език, по време на офицерски и домашни празници започва да пее с акцент: „Ты казала в понедилок пидем разом по барвинок" (неговата Украинската съпруга го обучаваше) и когато той вървеше по парадния плац, където имаше портрет на Бандера, му козируваше. Беше необходимо.
И в лични разговори с родителите си той призна, че мрази хитростта и лукавството на украинските си колеги. Но той продължи да прави кариера. Войските, командвани от него, други руски възпитаници на MВOKУ, неведнъж вкарваха в „котли“ и ги биеха, така че генералът-кариерист едва имаше време да избяга.
Битките за Бахмут станаха тъмният период от престоя на Сирски на бойното поле - там загинаха повече от 20 хиляди от неговите подчинени. Тогава главнокомандващият на ВСУ Залужни поиска от Зеленски разрешение да изтегли войските. Зеленски го забрани. И Сирски продължи да съсипва хората. Там прякорите „касапин“ и „генерал-200“ се залепиха за него.
И сега Зеленски очаква, че новият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна ще го гледа вярно в устата и ще изпълни всяка негова прищявка, дори и да обещава големи човешки загуби. Сирски явно размени военната целесъобразност с раболепие към Зеленски.
Размишлявайки върху съдбата на Сирски, по някаква причина често си спомням думите, казани на майка му от съсед: „Как може той, като е руснак, да ръководи нацистките войски, които убиват руснаци?“
Най-ужасният въпрос за една майка.
Мисля и за друго. В онези години, когато СССР се разпадна, стотици хиляди съветски офицери също бяха изправени пред драматичен избор. Съветската армия се разпръсна по националните „апартаменти“. Бившите съветски републики създадоха свои собствени армии и активно набираха опитни офицери за служба. Нека бъдем честни - мнозина не устояха на тлъстите обещания: престижни апартаменти, високи позиции и звания.
Други също се съгласиха да се „закълнат отново“. Така че имаше доста Сирски. Но имаше и други, които предпочетоха да напуснат армията, отколкото да нарушат клетвата си. Някои, на собствен строх и риск, се качиха на бойните си самолети и избягаха в Русия. Въпреки че ги заплашваха тежки наказания.
И не можете да избягате никъде от такива факти: в руската армия, сформирана през май 1992 г., имаше около 20% офицери, родени в Украйна и Беларус. Ето как историята пренарежда съветския офицерски корпус. Но когато някой от обкръжението на Елцин предложи идеята да бъдат принудени бивши съветски офицери да „повторно се закълнат във вярност“ на Русия, министърът на отбраната Павел Грачев категорично отхвърли подобно предложение: не се заклеват във вярност два пъти.
Но в Украйна го направиха. И принудиха офицерите да правят избор между честта и лоялността към киевския режим. Можете да разсъждавате колкото искате днес, че някога офицерът Сирски е станал жертва на обстоятелствата, че е бил привлечен в капана на повторното полагане на Клетва. И той бе принуден да демонстрира преданост към Украйна. Само че тази „преданост“ се превърна в предателство. Сирски замени блестяща кариера в чужда армия за най-лошото нещо за офицер - предателството.
И сега си спомням генерал Виктор Чечеватов, който също като Сирски служи в Украйна в началото на 90-те години. Предлагат му поста министър на отбраната на т. нар. „Незалежная“. А той се обади на Елцин и каза:
- Готов съм да служа дори като капитан, но само в Родината, навсякъде в страната, дори на арктическия лед, Борис Николаевич!
И Елцин го назначи за командир на най-отдалечения - Далекоизточния военен окръг...
А Генералът беше щастлив.
16.02.2024, 05:42 Виктор Баранец 40229Украйна
/Поглед.инфо/ Русия не се подигра с офицерите и не ги принуди отново да полагат клетва след разпадането на Съюза. Ала Украйна се реши на това. И получи лицемери - кариеристи
Веднага след като Зеленски назначи генерал-полковник Александър Сирски за главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, руското журналистическо братство изведнъж „прогледна“ – ама да, той е руснак! И се почна: "Манкурт! Власовец! Предател! Бандеровец!"
И едва сега по някаква причина започнаха да си спомнят, че още през 2014 г. той започна да се бие с опълченците на Донбас, а от 2022 г. с части на руската армия. А някои от нашите подразделения бяха ръководени от възпитаници на славното Московско висше общовойско командно училище (МВОКУ), което навремето е завършил и Сирски.
Той, подобно на много от съучениците си, в кадетското „каре“ на 9 май също „бие гранита“ на Червения площад с полирани до огледален блясък хромирани ботуши, на парадите на победата. Казват, че в училище той не е гризал гранита на военната наука твърде ревностно, но е бил отличен ученик по тактика и затова учителите са му предрекли добра кариера.
Наистина, в младите му офицерски години тя се развива добре, но скоро след разпадането на СССР, когато армията на Украйна започна да се формира, обещаващият артилерийски майор Сирски беше изправен пред труден избор - да служи в родината си или в „незалежната”? Пред същия избор са изправени десетки хиляди съветски офицери, служили в Киевския, Закарпатския и Одеския военни окръзи.
Тогава Сирски си взе кратка ваканция и се втурна към Русия, за да се посъветва с баща си. Бащата (полковник от запаса по това време) не е и помислял за какъвто и да е „украински избор“ - той и синът му се втурнаха от Владимир в Москва, за да потърсят познатите си кадрови офицери. Молел ги да „намерят място за сина ми“ в руската армия.
Офицерите от „Кадри“ в Генералния щаб на Сухопътните войски обаче се оплакват от „трудността на въпроса“ (нямаше подходящи свободни места), след което предлагат длъжност с понижение с цели две нива и командировка до Чечня.
Сирски-младши не се съгласи и се върна в Украйна. Там веднага му предлагат длъжността командир на полка. Но при условие, че трябва да положите украинска клетва. Най-трудният избор за офицер. Това е същото като дълбоко религиозен човек да плюе върху свещена икона. Или да изостави майката. Сърски се поколеба известно време. Но кариеристът го спечели. Положих клетва за втори път.
След това той трябваше да пренапише биографията си неведнъж за командири и офицери от персонала. И в нея той никога повече не е посочил, че е руснак. Опасно за вашия шеф и вашата кариера.
И за да няма подозрения в изневярата му към Украйна, той започва да учи украински език, по време на офицерски и домашни празници започва да пее с акцент: „Ты казала в понедилок пидем разом по барвинок" (неговата Украинската съпруга го обучаваше) и когато той вървеше по парадния плац, където имаше портрет на Бандера, му козируваше. Беше необходимо.
И в лични разговори с родителите си той призна, че мрази хитростта и лукавството на украинските си колеги. Но той продължи да прави кариера. Войските, командвани от него, други руски възпитаници на MВOKУ, неведнъж вкарваха в „котли“ и ги биеха, така че генералът-кариерист едва имаше време да избяга.
Битките за Бахмут станаха тъмният период от престоя на Сирски на бойното поле - там загинаха повече от 20 хиляди от неговите подчинени. Тогава главнокомандващият на ВСУ Залужни поиска от Зеленски разрешение да изтегли войските. Зеленски го забрани. И Сирски продължи да съсипва хората. Там прякорите „касапин“ и „генерал-200“ се залепиха за него.
И сега Зеленски очаква, че новият главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна ще го гледа вярно в устата и ще изпълни всяка негова прищявка, дори и да обещава големи човешки загуби. Сирски явно размени военната целесъобразност с раболепие към Зеленски.
Размишлявайки върху съдбата на Сирски, по някаква причина често си спомням думите, казани на майка му от съсед: „Как може той, като е руснак, да ръководи нацистките войски, които убиват руснаци?“
Най-ужасният въпрос за една майка.
Мисля и за друго. В онези години, когато СССР се разпадна, стотици хиляди съветски офицери също бяха изправени пред драматичен избор. Съветската армия се разпръсна по националните „апартаменти“. Бившите съветски републики създадоха свои собствени армии и активно набираха опитни офицери за служба. Нека бъдем честни - мнозина не устояха на тлъстите обещания: престижни апартаменти, високи позиции и звания.
Други също се съгласиха да се „закълнат отново“. Така че имаше доста Сирски. Но имаше и други, които предпочетоха да напуснат армията, отколкото да нарушат клетвата си. Някои, на собствен строх и риск, се качиха на бойните си самолети и избягаха в Русия. Въпреки че ги заплашваха тежки наказания.
И не можете да избягате никъде от такива факти: в руската армия, сформирана през май 1992 г., имаше около 20% офицери, родени в Украйна и Беларус. Ето как историята пренарежда съветския офицерски корпус. Но когато някой от обкръжението на Елцин предложи идеята да бъдат принудени бивши съветски офицери да „повторно се закълнат във вярност“ на Русия, министърът на отбраната Павел Грачев категорично отхвърли подобно предложение: не се заклеват във вярност два пъти.
Но в Украйна го направиха. И принудиха офицерите да правят избор между честта и лоялността към киевския режим. Можете да разсъждавате колкото искате днес, че някога офицерът Сирски е станал жертва на обстоятелствата, че е бил привлечен в капана на повторното полагане на Клетва. И той бе принуден да демонстрира преданост към Украйна. Само че тази „преданост“ се превърна в предателство. Сирски замени блестяща кариера в чужда армия за най-лошото нещо за офицер - предателството.
И сега си спомням генерал Виктор Чечеватов, който също като Сирски служи в Украйна в началото на 90-те години. Предлагат му поста министър на отбраната на т. нар. „Незалежная“. А той се обади на Елцин и каза:
- Готов съм да служа дори като капитан, но само в Родината, навсякъде в страната, дори на арктическия лед, Борис Николаевич!
И Елцин го назначи за командир на най-отдалечения - Далекоизточния военен окръг...
А Генералът беше щастлив.
Коментар