Първоначално изпратено от Money
Разгледай мнение
Но опита сочи, че след всеки край на експанзия следва имплозия. Наблюдавахме две такива. Едната след загубата им на първата световна война, когато загубиха един милион квадратни километра и вторият разпад след загубата на студената война. Общото при двете е, че преди това е имало продължителен период от време, където експанзията спира. След края на Кримската война от 1856 г. Запада спира експанзията им в Европа. Малко по-късно експанзията към индийския океан спира пред Афганистан и британска Индия. В далечният изток ядат голям бой от Япония през 1905 г. Така се оказва, че едни 30-40 години без териториална експанзия са критични и сриват цялата държава през 1917 г. Следва нов период на експанзия след втората световна. Тук идват и идеите на Кенън. В случай, че укрепиш периферията на Русия и и попречиш да се разширява то тя ще се срути без да е необходимо да воюваш с нея. Така САЩ победиха в студената война без активни военни действия.
Но този път е много по-различно от периода между двете световни войни. Тогава между Германия и СССР е имало слаби, малки държави, които мародерите Хитлер и Сталин са си поделили. Франция е била твърде слаба да може да гарантира тяхната сигурност. Сега САЩ ясно осъзнават рисковете от тази териториална експанзия и в отговор на руското нападение над Украйна от 2014 г. създадоха инициативата Три морета с цел да укрепят сигурността на тези държави. В случай, че Русия не може да овладее Украйна е очаквано да се насочи агресията в Централна Азия. Но тридесет-четиридесет години след края на териториалната експанзия ще последва нова имплозия. Тук очакванията на Герасим са твърде нереалистични. Това което говори е реалистичен сценарий за 2050-2070 г.
След като уточнихме как Русия не може да работи в друг режим освен териториална експанзия е редно да добавим и разликата в отношението на хората към властта. Докато на запад хората са граждани в Русия са поданици. Там има вертикална йерархия, където всеки изпълнява нарежданията на хората над него и може да дава нареждания, които не подлежат на коментар на всички под него. В Русия хората имат право да мислят самостоятелно само в една ситуация. Това е как по най-добрият начин да изпълнят нареждане на висшестоящия. Затова в Русия всеки е служил, служи или ще служи. Всеки е подчинен на Императора, генералният секретар на КПСС или сега президента на Русия. Този ред е чужд за запада и те не осъзнават, че това е естественото състояние на руското общество. Затова сред либералните западняци има някаква наивна представа, че руснаците ще се разбунтуват. Гражданин може да вдигне бунт, но не и поданик. Та в Русия винаги е имало дисиденти, дали е Солженицин, Сахаров или Навални няма значение. Но те са изолирани случаи на личности дръзнали да се опълчат на властта. Нямат и няма да имат масова подкрепа. Обърнете внимание, че перестройката не дойде от долу нагоре а обратно. Новият генсек промени политиката. Хората го следват. Точно поради това е много важно кой е на върха на йерархията. Неговата личност оказва силно влияние на курса и поведението на държавата. Тези които са чели история знаят колко различни са били Александър II и Александър III.
Точно поради горните причини никой на запад не иска да воюва с Русия. Желаят да я сдържат и да и пречат на икономическото и военно развитие, така че да няма капацитета да нападнат и превземат някой съсед. Същевременно в случай, че Русия приеме либералният световен ред, политиката на сдържане веднага ще бъде прекратена. Никой разумен човек не очаква руснаците да се разбунтуват срещу Путин, защото строго йерархичният принцип е приет от всички поданници и защото населението вярва, че властта има правото да извърши неограничена репресия срещу всеки за да се защити йерархията. Така погледнато запада вярва, че ако ги остави изолирани в рамките на 40-50 години ще последва или имплозия и разпад, за който говори Герасим, или ще се появи някой лидер, който ще осъзнае вътрешните проблеми и ще се споразумее със запада.
Същевременно Русия вярва, че ако някой и отнеме възможността да нападне или превземе, която и да е съседна на тях държава, то това е акт на открита агресия спрямо Русия. Точно това и послание е проблема, защото то потвърждава, че политиката на сдържане е без алтернатива.
Коментар