Западът считаше, че години наред Путин блъфира. Това бе втората най-голямата грешка след разширяването на НАТО на изток. Геополитическата битка тепърва предстои.
Огромно предизвикателство е окончателното формиране на политическата конфигурация на регионите в Европа и Азия (Индо-Тихоокеанския).
Западът е наясно, че не може да реши "руския въпрос" по военен път. Русия взе инициативата и направи рязка крачка в глобалната схватка със САЩ на украински терен. Западът отговори с "адски санкции", но се лиши от по-нанатъшна динамична комуникация с Москва.
Лавината тръгна и скоро няма да се спре. Западът считаше, че може да налага едностранно санкции, а Русия ще понася безмълвно нанасяните щети. Оказа се, че сега играта на санкции прилича повече на скуош.
Шолц и Макрон явно усетиха, че ЕС отива на заколение и започнаха да дават "примирителни" сигнали. Макрон посъветва френските фирми да не напускат Русия.
При сегашното развитие на обстановката в Европа и липсата на руски енергийни суровини, европейските капитали ще избягат в САЩ. А ЕС ще започне плавно да се разпада.
По-умните източноевропейци си търсят място в оформящата се нова геополитическа конфигурация. По-глупавите се нареждат до Литва, Латвия и Естония и участват с подвикване на подадените лозунги за скандиране.
Британците подбутват Полша да влезе остро на Русия, но стоят под навеса и само ожесточават наратива. Варшава обаче засега се дърпа.
Британия има кадри с геостратегическа мисъл, но няма ресурси. Германия има ресурси, но няма подобни кадри. Да му мислят тези, които нямат и кадри и ресурси.
Геополитическият маратон едва сега започва.
Тези, на които им е скучно, или не желаят да мислят, могат да се забавляват с пропагандния фолклор, че "Путин е луд", "Шойгу ще направи военен преврат", "Путин е в капан" или "украинската армия ще превземе Москва".
Все още е пълно с такива, които ползват и живеят с наложените идеологически императиви след падането на Берлинската стена и коментират настоящите събития.
Но не само не са в час, но не са и от същото училище.
Огромно предизвикателство е окончателното формиране на политическата конфигурация на регионите в Европа и Азия (Индо-Тихоокеанския).
Западът е наясно, че не може да реши "руския въпрос" по военен път. Русия взе инициативата и направи рязка крачка в глобалната схватка със САЩ на украински терен. Западът отговори с "адски санкции", но се лиши от по-нанатъшна динамична комуникация с Москва.
Лавината тръгна и скоро няма да се спре. Западът считаше, че може да налага едностранно санкции, а Русия ще понася безмълвно нанасяните щети. Оказа се, че сега играта на санкции прилича повече на скуош.
Шолц и Макрон явно усетиха, че ЕС отива на заколение и започнаха да дават "примирителни" сигнали. Макрон посъветва френските фирми да не напускат Русия.
При сегашното развитие на обстановката в Европа и липсата на руски енергийни суровини, европейските капитали ще избягат в САЩ. А ЕС ще започне плавно да се разпада.
По-умните източноевропейци си търсят място в оформящата се нова геополитическа конфигурация. По-глупавите се нареждат до Литва, Латвия и Естония и участват с подвикване на подадените лозунги за скандиране.
Британците подбутват Полша да влезе остро на Русия, но стоят под навеса и само ожесточават наратива. Варшава обаче засега се дърпа.
Британия има кадри с геостратегическа мисъл, но няма ресурси. Германия има ресурси, но няма подобни кадри. Да му мислят тези, които нямат и кадри и ресурси.
Геополитическият маратон едва сега започва.
Тези, на които им е скучно, или не желаят да мислят, могат да се забавляват с пропагандния фолклор, че "Путин е луд", "Шойгу ще направи военен преврат", "Путин е в капан" или "украинската армия ще превземе Москва".
Все още е пълно с такива, които ползват и живеят с наложените идеологически императиви след падането на Берлинската стена и коментират настоящите събития.
Но не само не са в час, но не са и от същото училище.
Коментар