Първоначално изпратено от better
Разгледай мнение
- Тази война се води през цялата история. Последният стадий на тази война започна през 1991 г., след разпадането на Съветския съюз.
- Но кога самите руснаци разбраха това – след бомбардировките над Югославия, или те винаги са знаели това?
- Самите руснаци разбраха това някъде в началото на 2000-те години, когато Съединените щати започваха да придвижват НАТО на Изток, вече към страните от Източна Европа, от бившия социалистически лагер, и от бившия Съветски съюз, и когато в САЩ беше приета военната стратегия на глобалния бърз удар, според която се планираше нанасянето на удар с около 6 хиляди крилати ракети по територията на Русия, като около 3 и половина хиляди от тях трябваше да бъдат с морско базиране – върху кораби и подводници. Ставаше дума преди всичко за ракети “Томахоук”. Смяташе се, че такова количество ракети, руската система за противоракетна отбрана не е в състояние да издържи и с това по-голямата ѝ част трябваше да бъде унищожена, както и по-голямата част от стратегическите балистични и други ракети. Когато тази концепция беше приета в САЩ, а Русия по това време почти нямаше армия, тя беше с много ниска боеспособност и практически не беше заплаха за никого, тогава руското правителство разбра това напълно ясно. Първата публична крачка към това стана излизането на САЩ от Договора за противоракетна отбрана. Казват, че това е била последната крачка, която е показала на тогавашния руски президент, че дългосрочната цел на САЩ е унищожението на Русия като съвременна държава, преформатиране на руската власт, следвано от разчленяване на Русия на няколко държави.
Яков Йосифович, а какво ще кажете за тази трескава русофобия в Европа – тя съпоставима ли е с антисемитизма през ХХ век в Западна Европа?
- Не само е съпоставима, тя се гради по същите образци. Днешната русофобска истерия на Запад ми напомня антисемитската истерия в Съветския съюз по време на “делото на лекарите”. Тя също толкова тотална, всеобща и всичко, което е свързано с Русия – косвено или пряко, с руската култура, се квалифицира като вражеско, като отрова, която трови атмосферата и умовете на честните граждани. Ако сравним отношението към руснаците, към руската култура с отношението към евреите по време на Гьобелсовата антисемитска пропаганда, то те са почти еднакви.
- А не е ли това всъщност ренацификация на Европа по някакъв начин?
- Това е естествено развитие на онова, което погрешно се наричаше “европейска цивилизация и култура”. Нацизмът е роден в Европа. Нацизмът се разви в Европа. Всички страни на Европа – всички! – бяха съюзници на Хитлер по време на войната с Русия. Официално към нея не се присъедини Швеция, но и тя доставяше всички необходими компоненти за германското оръжие. Официално това не вършеше Швейцария, но и тя не само че произвеждаше компоненти за германската армия, но и позволяваше провеждане на всякакви финансови операции, включително и с парите на унищожаваното еврейско население в Германия и Европа. Ще ви дам такъв пример: много хора познават известната марка швейцарски часовници “Шафхаузен”. Добри часовници! Те са наречени по името на града Шафхаузен. В края на 1944 г. американците се обърнаха към швейцарците и им казаха: “Вашите заводи в Шафхаузен доставят електронни оптически прибори за насочване на нацистките самолети към целта. Прекратете това, ако обичате”. Швейцарците казаха “не” и тогава американските самолети “по погрешка” бомбардираха тези заводи. Те казаха: “О, ние просто сгрешихме, ние си мислехме, че това е Германия”. И такива неща имаше. Цяла Европа воюваше на страната на Германия, а Райхстагът освен от германците, от нацистите, беше защитаван и от френско есесовско поделение...
- “Шарлеман”.
- “Шарлеман”, да. А сред пленниците, взети от Червената армия, германците бяха 50 процента. Останалите бяха всякакви – французи, шведи, ирландци... каквито щете. Цяла Европа беше с нацистите, защото това беше против Русия.
Коментар