Костов казал – в интервю за „Дарик“ – че 60% процента от българите вярват на Путин.
На него може да му се има доверие – той е показен/витринен русофоб и сигурно добре е проверил този факт.
Всъщност, по-точно казано, Костов е ситуационен русофоб и закъснял антикомунист – понеже е човек, който е допуснат да учи в съветска авиационна школа, а в края на 80-те години на миналия век кандидатства за проклетата Българска комунистическа партия.
„Империята на злото“ вече намирисва на гнило – а той се натиска да става комунист!
Какъв ентусиаст.
Отгоре на всичко, докато беше премиер-реформатор даде „Нефтохим“ на „Лукойл“ – баш на руснаците, не на някой друг.
И, въпреки всичко това, се има за образцов русофоб.
Ще преглътнем нахалството му, ако някак изкупи старите си русофилски грехове – може, например, поне три пъти да изчисти надписите от Паметника на Съветската армия, като си подпява „Интернационала“ – това в директно предаване на БНТ.
Тогава вече съвсем ще му повярваме.
Но как обяснява Костов факта, че 60% от българите вярват на Путин?
Били жертва на пропагандна война – това било обяснението.
Не казва и „хибридна“ война – но това се подразбира.
От години българските „първенци“ все с „хибридни“ операции оневиняват собствената си некадърност.
Врещят от „хибриди“, макар самите те да са хибриди – кръстоска между незначителност и некадърност.
Костов обаче дори не подозира, че и той е една от причините за доверието в Путин – заради собствената му безсрамна трансформация от „фил“ във „фоб“.
Не 60 – а 160 процента ще станат русофилите.
И това ще е естествената реакция на обикновените хора, породена от погнусата им от отвратителното приспособенчество на костовци през годините на Прехода.
Превращенията им са наистина безподобни.
Политическият им келепирджилък угнетява хората не по-малко драматично от всички останали тегоби.
Политическата Секта обаче неуморно си подритва „филството“ и „фобството“ в калната си локва.
Ето и сега: няма по-големи натегачи – и в ЕС, и другаде – от нашите политически будали.
За да се харесат, са готови на всичко, да не говорим за глупостите, които изговарят – то си им идва отвътре.
И не забелязват, че никой не им обръща внимание, дори собствения им Народ.
Надпреварват се в дисциплината „троен скок на височина“ – както би казал Алешковски.
Нашите политикани така и не усвоиха изкуството на неутралитета – дори и в годините на Прехода, когато примката около вратовете им бе достатъчно разхлабена.
Но как да постигнат това, когато задължително трябва да станат „неутрални“ от собствената си приповдигнатост и неразумност.
ПростоКиро ругае военния министър Янев, че говорел за „операция“ в Украйна – а не за „война“.
Операция е, да – ако беше война, досега да е свършила.
А ако се съди по репортажите на нашите телевизии – дори и операция не е.
Изобщо не ни показват кадри от бойните действия – изглежда, за да си „военен кореспондент“ днес е достатъчно да пре-предаваш чутото от други медии.
Янев да е спокоен – щом Кирчо не го иска в кабинета си, значи е на прав път.
Прави са и всички онези, които са загрижени преди всичко за българския интерес – Кирчо не е между тях.
Всъщност, той не е наясно и със собствения си интерес, особено, когато проблемите са извън полето на сметалото, на алъш-вериша.
Той все повече заприличва на онези механични патета, които безцелно „крачат“ – стига да им навиеш пружината.
Впрочем, ето го неприемливото мнение на Янев, огледайте го добре:
„Задачата е да бъде освободен постът на министъра на отбраната за някой, който е по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там“.
„Гледайте България – сетне всичко останало!“ – това би трябвало да бъде водещата идея сега.
Тя няма да се хареса на слагачите и особено на хартиените тигри.
Разбира се, гледайте какво се случва и с клетата Украйна.
НАТО трябваше да изглежда като главен герой в драмата, поощряваше непомерно Украйна, а накрая я изостави – можели да помагат само на собствените си членове.
Байдън пък изглежда като застарял актьор, който е доволен, че е попаднал под светлината на прожекторите.
Митологиите около Алианса са много, той е добре обгрижван в пропагандно отношение, но трудно е да се каже, каква е реалната му сила – извън наказателните акции, които провежда.
Но пък е успешна търговска компания, бизнесът си върви – покрай „възпиращите“ си функции той осигурява белия хляб на доста работници от американската оръжейна индустрия.
И ние, парцаланковците, сме препълнени с хуманност – по време на криза осигурихме още работа на „Локхийд“ с осемте самолета Ф-16, които поръчахме.
Телевизиите така и не се научиха да се подмазват по-деликатно, без да вбесяват публиката.
Истерично грачене се чува от телевизионния екран и по адрес на Историята.
Не се умориха да повтарят, че 70 години – те, всъщност, са 77 – след края на Втората Световна война в Европа пак се воюва.
Ами югославският конфликт?
Тогава президента-прелюбодеец Клинтън, докато оставяше петна по полата на стажантката Моника Люински, бомбардира съседката ни – и извън всичко друго, разруши мостовете и дори телевизията на Белград.
Днешните „военни репортери“ поне това бе трябвало да не забравят.
А един от протестиращите пред украинското посолство в София плачеше, защото си спомнял американските бомбардировки на София – тогава са избити 1243 софиянци, ранени други 1355, разрушени са над 5300 сгради.
Човекът подаде хубава тема, но никой не се хвана за нея.
Един „моден“ писател пък театрално се питаше пред публиката – как да обясни на дъщеря си случващото се в Украйна.
Много просто – може да започне от Белград.
Друго кикотене: ПростоКиро оприличи Русия на „бензиностанция с ракети“.
Поне външно, тази фраза е прекалено остроумна, за да бъде той неин автор. Но иначе си е абсолютна глупост, та не се знае.
Приспособенците искат да четем Историята на пресекулки – всяко събитие само за себе си.
Миналото пък да научаваме от пиян клисар от полуразрушена църквица.
А Путин вече може да вкара всяка страна в ЕС.
Шефовете на Съюза щели да предложат, заради руската инвазия, Украйна незабавно да бъде приета – без обичайните многогодишни процедури и наблюдения.
Така че, Путин трябва да пусне от някой транспортен самолет три танка в Албания – и, честито, ето ни още един член на ЕС.
На него може да му се има доверие – той е показен/витринен русофоб и сигурно добре е проверил този факт.
Всъщност, по-точно казано, Костов е ситуационен русофоб и закъснял антикомунист – понеже е човек, който е допуснат да учи в съветска авиационна школа, а в края на 80-те години на миналия век кандидатства за проклетата Българска комунистическа партия.
„Империята на злото“ вече намирисва на гнило – а той се натиска да става комунист!
Какъв ентусиаст.
Отгоре на всичко, докато беше премиер-реформатор даде „Нефтохим“ на „Лукойл“ – баш на руснаците, не на някой друг.
И, въпреки всичко това, се има за образцов русофоб.
Ще преглътнем нахалството му, ако някак изкупи старите си русофилски грехове – може, например, поне три пъти да изчисти надписите от Паметника на Съветската армия, като си подпява „Интернационала“ – това в директно предаване на БНТ.
Тогава вече съвсем ще му повярваме.
Но как обяснява Костов факта, че 60% от българите вярват на Путин?
Били жертва на пропагандна война – това било обяснението.
Не казва и „хибридна“ война – но това се подразбира.
От години българските „първенци“ все с „хибридни“ операции оневиняват собствената си некадърност.
Врещят от „хибриди“, макар самите те да са хибриди – кръстоска между незначителност и некадърност.
Костов обаче дори не подозира, че и той е една от причините за доверието в Путин – заради собствената му безсрамна трансформация от „фил“ във „фоб“.
Не 60 – а 160 процента ще станат русофилите.
И това ще е естествената реакция на обикновените хора, породена от погнусата им от отвратителното приспособенчество на костовци през годините на Прехода.
Превращенията им са наистина безподобни.
Политическият им келепирджилък угнетява хората не по-малко драматично от всички останали тегоби.
Политическата Секта обаче неуморно си подритва „филството“ и „фобството“ в калната си локва.
Ето и сега: няма по-големи натегачи – и в ЕС, и другаде – от нашите политически будали.
За да се харесат, са готови на всичко, да не говорим за глупостите, които изговарят – то си им идва отвътре.
И не забелязват, че никой не им обръща внимание, дори собствения им Народ.
Надпреварват се в дисциплината „троен скок на височина“ – както би казал Алешковски.
Нашите политикани така и не усвоиха изкуството на неутралитета – дори и в годините на Прехода, когато примката около вратовете им бе достатъчно разхлабена.
Но как да постигнат това, когато задължително трябва да станат „неутрални“ от собствената си приповдигнатост и неразумност.
ПростоКиро ругае военния министър Янев, че говорел за „операция“ в Украйна – а не за „война“.
Операция е, да – ако беше война, досега да е свършила.
А ако се съди по репортажите на нашите телевизии – дори и операция не е.
Изобщо не ни показват кадри от бойните действия – изглежда, за да си „военен кореспондент“ днес е достатъчно да пре-предаваш чутото от други медии.
Янев да е спокоен – щом Кирчо не го иска в кабинета си, значи е на прав път.
Прави са и всички онези, които са загрижени преди всичко за българския интерес – Кирчо не е между тях.
Всъщност, той не е наясно и със собствения си интерес, особено, когато проблемите са извън полето на сметалото, на алъш-вериша.
Той все повече заприличва на онези механични патета, които безцелно „крачат“ – стига да им навиеш пружината.
Впрочем, ето го неприемливото мнение на Янев, огледайте го добре:
„Задачата е да бъде освободен постът на министъра на отбраната за някой, който е по-отзивчив при прокарването на конкретни външни интереси при определянето на българския политически дневен ред, включително по отношение на военната сфера и решенията, които се взимат там“.
„Гледайте България – сетне всичко останало!“ – това би трябвало да бъде водещата идея сега.
Тя няма да се хареса на слагачите и особено на хартиените тигри.
Разбира се, гледайте какво се случва и с клетата Украйна.
НАТО трябваше да изглежда като главен герой в драмата, поощряваше непомерно Украйна, а накрая я изостави – можели да помагат само на собствените си членове.
Байдън пък изглежда като застарял актьор, който е доволен, че е попаднал под светлината на прожекторите.
Митологиите около Алианса са много, той е добре обгрижван в пропагандно отношение, но трудно е да се каже, каква е реалната му сила – извън наказателните акции, които провежда.
Но пък е успешна търговска компания, бизнесът си върви – покрай „възпиращите“ си функции той осигурява белия хляб на доста работници от американската оръжейна индустрия.
И ние, парцаланковците, сме препълнени с хуманност – по време на криза осигурихме още работа на „Локхийд“ с осемте самолета Ф-16, които поръчахме.
Телевизиите така и не се научиха да се подмазват по-деликатно, без да вбесяват публиката.
Истерично грачене се чува от телевизионния екран и по адрес на Историята.
Не се умориха да повтарят, че 70 години – те, всъщност, са 77 – след края на Втората Световна война в Европа пак се воюва.
Ами югославският конфликт?
Тогава президента-прелюбодеец Клинтън, докато оставяше петна по полата на стажантката Моника Люински, бомбардира съседката ни – и извън всичко друго, разруши мостовете и дори телевизията на Белград.
Днешните „военни репортери“ поне това бе трябвало да не забравят.
А един от протестиращите пред украинското посолство в София плачеше, защото си спомнял американските бомбардировки на София – тогава са избити 1243 софиянци, ранени други 1355, разрушени са над 5300 сгради.
Човекът подаде хубава тема, но никой не се хвана за нея.
Един „моден“ писател пък театрално се питаше пред публиката – как да обясни на дъщеря си случващото се в Украйна.
Много просто – може да започне от Белград.
Друго кикотене: ПростоКиро оприличи Русия на „бензиностанция с ракети“.
Поне външно, тази фраза е прекалено остроумна, за да бъде той неин автор. Но иначе си е абсолютна глупост, та не се знае.
Приспособенците искат да четем Историята на пресекулки – всяко събитие само за себе си.
Миналото пък да научаваме от пиян клисар от полуразрушена църквица.
А Путин вече може да вкара всяка страна в ЕС.
Шефовете на Съюза щели да предложат, заради руската инвазия, Украйна незабавно да бъде приета – без обичайните многогодишни процедури и наблюдения.
Така че, Путин трябва да пусне от някой транспортен самолет три танка в Албания – и, честито, ето ни още един член на ЕС.
Което е отвратително, но в същото време и доста удовлетворително. За няколко седмици малкият луд успя да отврати цял свят от руснаците, нещо, което за цялата студена война не успя никой друг.
Коментар