„Разказ на жители на Мариупол за зверската разправа на азовци с мирни украински граждани.
Свидетелства на С.Г. ( в репортажа е цитирано името) и други минувачи по улица в Мариупол пред камерата на Анна Долгарева, за канал „Вашите новини“:
„Нациките поставиха два миномета. На следващия ден аз излязох и им казах: “ Момчета, моля ви, тук при нас в мазето има малки деца, моля ви, вървете си оттук“. Никой нищо не отговори, никой не си отиде. И пет дни ни тероризираха. Буквално всеки половин час стреляха с минометите. Ние сега минахме оттук и видяхме при Старческия дом прильотите от тия миномети. Те стреляха целенасочено по жилищните сектори, стреляха денонощно. Четири денонощия – стреляха, стреляха, стреляха. На първи март поставиха минометите, до пети там стоеше миномет – до Центъра за помощ на семействата. Останаха следи – ями, капаци от минометите. Има сандъчета, аз специално ги загърнах в полиетилен – ако някой реши да снеме пръстови отпечатъци и да намери тия отрепки. Колко ги молехме! Децата ни плачеха, имаше детенце на половин годинка, старци на легло. Бяха безпощадни.“
На тенисното игрище има сонда и ние там ходехме да наливаме вода. И жените ни разказаха, че на 24 февруари идват танкове и целенасочено стрелят по жилищните сгради. „Ние имаме заповед! Ако искате, излизайте оттам!“ Украински танкове! Правят филм, постановка. Противно ни е да слушаме как тия отрепки правят инсценировки в Буча – че уж руснаците са разстреляли местни хора!“
Милена Върбанова
Свидетелства на С.Г. ( в репортажа е цитирано името) и други минувачи по улица в Мариупол пред камерата на Анна Долгарева, за канал „Вашите новини“:
„Нациките поставиха два миномета. На следващия ден аз излязох и им казах: “ Момчета, моля ви, тук при нас в мазето има малки деца, моля ви, вървете си оттук“. Никой нищо не отговори, никой не си отиде. И пет дни ни тероризираха. Буквално всеки половин час стреляха с минометите. Ние сега минахме оттук и видяхме при Старческия дом прильотите от тия миномети. Те стреляха целенасочено по жилищните сектори, стреляха денонощно. Четири денонощия – стреляха, стреляха, стреляха. На първи март поставиха минометите, до пети там стоеше миномет – до Центъра за помощ на семействата. Останаха следи – ями, капаци от минометите. Има сандъчета, аз специално ги загърнах в полиетилен – ако някой реши да снеме пръстови отпечатъци и да намери тия отрепки. Колко ги молехме! Децата ни плачеха, имаше детенце на половин годинка, старци на легло. Бяха безпощадни.“
На тенисното игрище има сонда и ние там ходехме да наливаме вода. И жените ни разказаха, че на 24 февруари идват танкове и целенасочено стрелят по жилищните сгради. „Ние имаме заповед! Ако искате, излизайте оттам!“ Украински танкове! Правят филм, постановка. Противно ни е да слушаме как тия отрепки правят инсценировки в Буча – че уж руснаците са разстреляли местни хора!“
Милена Върбанова
Коментар