Малко брейнсторминг и от мене по темата обичат ли русите войната.
Руснаците над 40-45 годишна възраст, а и доста от по-младите, са смачкани отвсякъде като личности и съответно за тях единственият начин да се почувстват значими е чрез държавата и диктатурата. Според мене много по-голям процент от руснаците сравнено с други народи ги кефи да са мачкани от някой едноличен диктатор. Така компенсират личната си недостатъчност, това че като хора се чувстват непълноценни, че не се уважават сами себе си и не уважават другите - това са типично руски черти. Но ето, иде "царя-господаря", новият Сталин, вождът и учителят, и руснаците се кефят, че са част от нещо велико.
По същия начин се кефят и на войната, защото това ги кара да се чувстват част великото нещо, от империята, от това че са велика сила. На тях не им е важно те лично да са хора, личности, да имат свободи. Скотският начин на живот ги устройва, стига някой див диктатор да ги мачка и те да усещат силата му, а това че държавата води свещени войни ги изпълва с благоговение. Те не случайно се самооблъчват от времето на Брежнев, че най-великото им постижение е победата над Хитлер. То хубаво, че са участвали във войната с нациска Германия, но когато това стане основното ти постижение и издигнеш войната в култ, малко по малко заприличваш на това, което си победил.
И една забележка: малко генерализирам. Естествено има и руснаци, които са доса по-"нормални", но са малцинство.
Малко встрани от темата, но интересен филм. Става дума повече за новото поколение руснаци, но до някъде в контраст със старите. Това е една много трагична нация.
Руснаците над 40-45 годишна възраст, а и доста от по-младите, са смачкани отвсякъде като личности и съответно за тях единственият начин да се почувстват значими е чрез държавата и диктатурата. Според мене много по-голям процент от руснаците сравнено с други народи ги кефи да са мачкани от някой едноличен диктатор. Така компенсират личната си недостатъчност, това че като хора се чувстват непълноценни, че не се уважават сами себе си и не уважават другите - това са типично руски черти. Но ето, иде "царя-господаря", новият Сталин, вождът и учителят, и руснаците се кефят, че са част от нещо велико.
По същия начин се кефят и на войната, защото това ги кара да се чувстват част великото нещо, от империята, от това че са велика сила. На тях не им е важно те лично да са хора, личности, да имат свободи. Скотският начин на живот ги устройва, стига някой див диктатор да ги мачка и те да усещат силата му, а това че държавата води свещени войни ги изпълва с благоговение. Те не случайно се самооблъчват от времето на Брежнев, че най-великото им постижение е победата над Хитлер. То хубаво, че са участвали във войната с нациска Германия, но когато това стане основното ти постижение и издигнеш войната в култ, малко по малко заприличваш на това, което си победил.
И една забележка: малко генерализирам. Естествено има и руснаци, които са доса по-"нормални", но са малцинство.
Малко встрани от темата, но интересен филм. Става дума повече за новото поколение руснаци, но до някъде в контраст със старите. Това е една много трагична нация.
Първоначално изпратено от Dragodanov
Разгледай мнение
Коментар