Първоначално изпратено от 77
Разгледай мнение
Руският цар Иван IV Грозни успява да покори Казанското ханство през 1556 г. и добавя към титлите си „Цар на българите“ заповядва да се съгради църква, символ на победата, с куполи за всички светци, каквато „светът не е виждал. Катердралата „Свети Василий“, по руски известна като „Собор Покрова“, се издига през 1588 г. в Москва. Легенда разказва че Иван Грозни толкова се впечатлил от това здание че заповядал да убият архитекта – Постник Яковлев, защото се страхувал да не би някога този архитект да създаде нещо още по-красиво. Яковлев е човекът, който създава плановете на стените на Казанският Кремъл, с който добил славата си. Катедралата има редица куполи, във формата на чалма, украсени по най-чудни форми, символизиращи чалмите, носени от волжките българи, в които е забит мечът-кръст, символ на победителите руснаци-християни.
Обсадата на Казан продължила 40 дни като градът паднал на 2 октомври 1552 г. В историята е останало името на последната му българска царица – Сююмбике, което е еквивалент на българското женско име Люба, от Сюю – любов. Приставката Бике просто означава жена, госпожа. Царицата остава вдовица през 1551 г. и се заема сама с управлението на държавата и възпитанието на нейния син. В летописът „Казанска история“, написан няколко години след падането на града, се разказва покъртителна история за напускането на Сююмбике на Казан. Подобно на Патриарх Евтимий, и тя е била основна духовна опора на населението в града, и последна надежда за благополучен край на войната.
Отивайки през мавзолея на съпруга си, ден преди да падне града, тя започва да ридае: „Досега аз бях ханска съпруга – ридае тя – а ето станах нещастна робиня! Вече не мога и да плача – сълзите ми изсъхнаха, очите ми ослепяха и гласът ми изчезна!“Последните думи на Сююмбике са били именно към града си: „О, нещастен обезкръвен град! Няма го в теб вече онова минало величие! Какъв си бил и какъв си станал! Бил си господар, а сега си само жалък роб! Къде са твоите царски софри и празници? Къде са щастливите лица на момите и жените? Живял си Казан красиво и богато. А сега по твоите улици текат реки от кръв и сълзи. И нямам никакъв късмет да изпратя известие на родния си баща!“
След обсадата богатствата на града са били изнесени към Москва. В „казанска история“ се говори за 16 кораба злато, а самите руснаци сами споменават несметни богатства.
Россиани плаваха в изобилие, вземаха каквото си искат: хляб, мед, домашните животни, опожаряваха селищата, убиваха жителите… къщите бяха красиви и богати… в тях имаше скъпоценности… пленяваха само жените и децата.
Пу.....
Коментар