Първоначално изпратено от better
Разгледай мнение
поохладня желанието да се биеш за България?
Говорихме се с приятели около 3 март какво бихме направили в случай на война, ако има и възможност за бягство ... всички, ама всички бяхме "Ооо, бием се за България, ще умрем за нея, някой преди нас е умрял за това да сме свободни, мъжа е длъжен да защитава дома и семейството си, никакво бягане" и прочее.
Замислих се отминалия уикенд, че вече не съм толкова убеден в "Готов съм за умра за България".
Ще стане война, ще се бием с превъзхождащ ни враг аз и още стотина хиляди млади, умни, амбициозни, борбени, правилно възпитани и с добър стандарт на живот мъже, които имат какво да губят. И ще мрем яко. В същото време сигурно половин милион колаборационисти ще помагат на врага, надявайки се на апетитни постове в следвоенната окупация.
Отделно стотици хиляди им е все тая кой ден от седмицата е, какво ядат, какво пият, какво дишат и на коя държава им е паспорта. България, Русия, Турция, все тая - да има ракия и чалга е достатъчно. Човешки планктон, безмозъчен, празноглав.
Та, като ти поставям нещата така, мре ли ти се напразно за едни празни души?!?
Коментар