Германия е изправена пред заплахата от деиндустриализация
Критичен момент за бизнес модел, основан на руския газ и китайското търсене
Вкнига от 1945 г., озаглавена "Германия е нашият проблем", американският финансов министър Хенри Моргентау представя предложение да лиши следвоенна Германия от нейната промишленост и да я превърне в селскостопанска икономика. Въпреки че неговото радикално предложение има известно влияние върху плановете на съюзниците за окупацията на Германия след поражението на Хитлер, то така и не е осъществено.
Близо 80 години по-късно Владимир Путин може да постигне част от това, което Моргентау, чиито родители са били родени в Германия, е имал предвид. Чрез превръщането в оръжие на природния газ, на който разчита могъщата германска индустриална база, руският президент отслабва четвъртата по големина световна икономика и третия по големина износител на стоки. Не помага и фактът, че в същото време най-големият търговски партньор на Германия, Китай, който миналата година е купил германски стоки на стойност 100 млрд. евро (101 млрд. долара), включително автомобили, медицинско оборудване и химикали, също е в процес на сериозно забавяне. Изпитание за бизнес модела на страната
Националният бизнес модел, изграден отчасти върху евтината енергия от една автокрация и голямото търсене от друга, е изправен пред сериозно изпитание. РЕКЛАМА
Последствията могат да бъдат тежки за Deutschland AG: германските "сини чипове" пострадаха повече по време на тазгодишните пазарни сътресения, отколкото техните аналози в други страни - от януари насам са спаднали с 27%, изразено в долари, близо двойно по-голям спад от британския FTSE 100 или американския индекс S&P 500. "Същността на нашата промишленост е застрашена", предупреди миналия месец шефът на BDI, асоциацията на германската промишленост, Зигфрид Русвурм. Ситуацията изглежда "токсична" за много дружества, заяви той. И благодарение на глобализираните вериги за доставки отровата може да се разпространи в останалата част на индустриализирания свят, който разчита в голяма степен на германските производители.
Най-големия проблем на германската индустрия е нарастващата цена на енергията. Цената на електроенергията за следващата година вече се е покачила 15 пъти, а цената на газа десет пъти, заявява BDI. През юли промишлеността е изразходвала 21% по-малко газ, отколкото през същия месец на миналата година. Това отчасти се дължи на това, че компаниите използват енергията по-ефикасно. Но спадът е най-вече поради "драматичното" намаляване на производството, казва BDI.
От юни мозъчният тръст Kiel Institute for the World Economy влоши прогнозата си за ръста на БВП през 2022 г. с 0.7 процентни пункта до 1.4%. В момента той очаква през 2023 г. икономиката да се свие и инфлацията да достигне 8.7%.
По-малките компании се затрудняват повече от по-големите. Според проучване, проведено през юли, от консултантската фирма FTI Andersch сред 100 средно големи "джобни мултинационални компании" в Mittelstand (мрежа от малки и средни предприятия, които работят активно за износ), близо четвърт от фирмите с по-малко от 1000 служители са отменили или отказали поръчки, или планират да го направят в сравнение с 11% от фирмите с над 1000 служители. В земята на повече от 3 хил. вида хляб около 10 хил. производители на този основен продукт се борят както никога досега в следвоенна Германия. Те се нуждаят от електричество и газ за пещите и машините за месене на тесто, въпреки че се борят с по-високите цени на брашното, маслото и захарта, както и с по-високите заплати на хлебарите. Продавач в 127-годишната верига пекарни Wiedemann в Берлин съобщава, че компанията изпитва отчайващ недостиг на персонал и се опитва да пести енергия, като например държи фурните в магазините студени и пече всички хлябове в централата.
По-високите разходи стават по-трудни за прехвърляне върху потребителите.
Друго скорошно проучване, проведено от BDI, сред 600 средно големи компании показва, че близо 1 от 10 е прекъснала или намалила производството си поради високите производствени разходи. Повече от 9 от 10 са заявили, че рязко покачващите се цени на енергията и суровините са голямо или екзистенциално предизвикателство. Една от пет обмисля преместването на част или на цялото си производство в друга страна. Две пети са заявили, че инвестициите в зелени методи за производство ще трябва да изчакат.
По-големите енергоемки предприятия като химическата промишленост или производството на стомана са изправени пред подобно затруднение, утежнено от необходимостта да се конкурират със съперници в други страни, където енергията остава по-евтина. Химическият гигант BASF, който използва природен газ както за производство на електроенергия, така и като суровина, вече е намалил производството и може да се наложи да го съкрати още повече. Металургичната група Thyssenkrupp е загубила половината от пазарната си стойност от януари насам. Големите мултинационални компании често имат фабрики в други страни, където енергията е по-евтина. Но въпреки това мнозина, включително BASF, със своя комплекс с размерите на град в Лудвигсхафен, продължават да произвеждат много у дома. Дори ако разходите за суровини се понижат, както някои от тях започнаха да правят, и правителството се притече на помощ с подкрепа в областта на енергетиката, както обеща, натискът върху разходите няма да изчезне. Тежки преговори за заплати
По-специално, компаниите се подготвят за брутален кръг от годишни преговори за заплатите с мощните германски профсъюзи. Предстои да започнат преговорите между най-големия германски синдикат IG Metall и работодателите в гигантската автомобилна индустрия. "IG Metall няма да приеме нищо под 8% увеличение", прогнозира Фердинанд Дуденхьофер от мозъчния тръст Centre Automotive Research.
По-високите разходи стават по-трудни за прехвърляне върху потребителите. Hakle, производител на тоалетна хартия, подаде молба за обявяване в несъстоятелност, след като не можа да прехвърли на клиентите си огромното увеличение на производствените разходи. След няколко добри години поръчките на производителите на автомобили намаляват, тъй като инфлацията проби дупка в портфейлите на купувачите на автомобили. Следващите две или три години ще бъдат много слаби, прогнозира Дуденхьофер. Автомобилните компании не могат лесно да променят производствените процеси. Вместо това те ще намалят разходите си чрез съкращаване на разходите за администрация и за научноизследователска и развойна дейност. Както и при екологизацията на Mittelstand, закъснелите усилия на автомобилната индустрия да се преустрои за ерата на електрическите автомобили вероятно ще претърпят неуспех в резултат на това. Някои вероятно ще преместят производството си в страни с по-ниски разходи. Преместване в чужбина
Холгер Шмидинг, главен икономист на частната банка Berenberg, прогнозира, че тъй като цените на енергията вероятно ще останат високи за известно време, 2-3% от германските промишлени предприятия, които използват енергоемки процеси, ще преместят производството си в чужбина. По-голям дял от промишлените предприятия ще намалят производството си през тази и следващата зима. ArcelorMittal, друг стоманодобивен гигант, обяви плановете си да затвори два завода в Северна Германия и да пусне служителите си в принудителен отпуск. Stickstoffwerke Piesteritz, най-големият германски производител на амоняк и урея, две важни химически суровини, затвори заводите си за амоняк в Саксония-Анхалт.
БЮЛЕТИН
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране. Вашият emailЗаписване Всички бюлетини на Капитал...
Като демонстрация на това как подобни действия се разпространяват по веригите за доставки това спиране предизвика недостиг на AdBlue, продукт на BASF, който е от решаващо значение за почистването на двигателите на дизеловите камиони, които помагат за свързването на Германия с пазарите в чужбина. Стефан Кутс от Kiel institute предупреждава, че икономическа лавина се спуска към Германия. Не след дълго отзвукът ще бъде усетен от глобалните клиенти на германските компании.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Критичен момент за бизнес модел, основан на руския газ и китайското търсене
Вкнига от 1945 г., озаглавена "Германия е нашият проблем", американският финансов министър Хенри Моргентау представя предложение да лиши следвоенна Германия от нейната промишленост и да я превърне в селскостопанска икономика. Въпреки че неговото радикално предложение има известно влияние върху плановете на съюзниците за окупацията на Германия след поражението на Хитлер, то така и не е осъществено.
Близо 80 години по-късно Владимир Путин може да постигне част от това, което Моргентау, чиито родители са били родени в Германия, е имал предвид. Чрез превръщането в оръжие на природния газ, на който разчита могъщата германска индустриална база, руският президент отслабва четвъртата по големина световна икономика и третия по големина износител на стоки. Не помага и фактът, че в същото време най-големият търговски партньор на Германия, Китай, който миналата година е купил германски стоки на стойност 100 млрд. евро (101 млрд. долара), включително автомобили, медицинско оборудване и химикали, също е в процес на сериозно забавяне. Изпитание за бизнес модела на страната
Националният бизнес модел, изграден отчасти върху евтината енергия от една автокрация и голямото търсене от друга, е изправен пред сериозно изпитание. РЕКЛАМА
Последствията могат да бъдат тежки за Deutschland AG: германските "сини чипове" пострадаха повече по време на тазгодишните пазарни сътресения, отколкото техните аналози в други страни - от януари насам са спаднали с 27%, изразено в долари, близо двойно по-голям спад от британския FTSE 100 или американския индекс S&P 500. "Същността на нашата промишленост е застрашена", предупреди миналия месец шефът на BDI, асоциацията на германската промишленост, Зигфрид Русвурм. Ситуацията изглежда "токсична" за много дружества, заяви той. И благодарение на глобализираните вериги за доставки отровата може да се разпространи в останалата част на индустриализирания свят, който разчита в голяма степен на германските производители.
Най-големия проблем на германската индустрия е нарастващата цена на енергията. Цената на електроенергията за следващата година вече се е покачила 15 пъти, а цената на газа десет пъти, заявява BDI. През юли промишлеността е изразходвала 21% по-малко газ, отколкото през същия месец на миналата година. Това отчасти се дължи на това, че компаниите използват енергията по-ефикасно. Но спадът е най-вече поради "драматичното" намаляване на производството, казва BDI.
От юни мозъчният тръст Kiel Institute for the World Economy влоши прогнозата си за ръста на БВП през 2022 г. с 0.7 процентни пункта до 1.4%. В момента той очаква през 2023 г. икономиката да се свие и инфлацията да достигне 8.7%.
По-малките компании се затрудняват повече от по-големите. Според проучване, проведено през юли, от консултантската фирма FTI Andersch сред 100 средно големи "джобни мултинационални компании" в Mittelstand (мрежа от малки и средни предприятия, които работят активно за износ), близо четвърт от фирмите с по-малко от 1000 служители са отменили или отказали поръчки, или планират да го направят в сравнение с 11% от фирмите с над 1000 служители. В земята на повече от 3 хил. вида хляб около 10 хил. производители на този основен продукт се борят както никога досега в следвоенна Германия. Те се нуждаят от електричество и газ за пещите и машините за месене на тесто, въпреки че се борят с по-високите цени на брашното, маслото и захарта, както и с по-високите заплати на хлебарите. Продавач в 127-годишната верига пекарни Wiedemann в Берлин съобщава, че компанията изпитва отчайващ недостиг на персонал и се опитва да пести енергия, като например държи фурните в магазините студени и пече всички хлябове в централата.
По-високите разходи стават по-трудни за прехвърляне върху потребителите.
Друго скорошно проучване, проведено от BDI, сред 600 средно големи компании показва, че близо 1 от 10 е прекъснала или намалила производството си поради високите производствени разходи. Повече от 9 от 10 са заявили, че рязко покачващите се цени на енергията и суровините са голямо или екзистенциално предизвикателство. Една от пет обмисля преместването на част или на цялото си производство в друга страна. Две пети са заявили, че инвестициите в зелени методи за производство ще трябва да изчакат.
По-големите енергоемки предприятия като химическата промишленост или производството на стомана са изправени пред подобно затруднение, утежнено от необходимостта да се конкурират със съперници в други страни, където енергията остава по-евтина. Химическият гигант BASF, който използва природен газ както за производство на електроенергия, така и като суровина, вече е намалил производството и може да се наложи да го съкрати още повече. Металургичната група Thyssenkrupp е загубила половината от пазарната си стойност от януари насам. Големите мултинационални компании често имат фабрики в други страни, където енергията е по-евтина. Но въпреки това мнозина, включително BASF, със своя комплекс с размерите на град в Лудвигсхафен, продължават да произвеждат много у дома. Дори ако разходите за суровини се понижат, както някои от тях започнаха да правят, и правителството се притече на помощ с подкрепа в областта на енергетиката, както обеща, натискът върху разходите няма да изчезне. Тежки преговори за заплати
По-специално, компаниите се подготвят за брутален кръг от годишни преговори за заплатите с мощните германски профсъюзи. Предстои да започнат преговорите между най-големия германски синдикат IG Metall и работодателите в гигантската автомобилна индустрия. "IG Metall няма да приеме нищо под 8% увеличение", прогнозира Фердинанд Дуденхьофер от мозъчния тръст Centre Automotive Research.
По-високите разходи стават по-трудни за прехвърляне върху потребителите. Hakle, производител на тоалетна хартия, подаде молба за обявяване в несъстоятелност, след като не можа да прехвърли на клиентите си огромното увеличение на производствените разходи. След няколко добри години поръчките на производителите на автомобили намаляват, тъй като инфлацията проби дупка в портфейлите на купувачите на автомобили. Следващите две или три години ще бъдат много слаби, прогнозира Дуденхьофер. Автомобилните компании не могат лесно да променят производствените процеси. Вместо това те ще намалят разходите си чрез съкращаване на разходите за администрация и за научноизследователска и развойна дейност. Както и при екологизацията на Mittelstand, закъснелите усилия на автомобилната индустрия да се преустрои за ерата на електрическите автомобили вероятно ще претърпят неуспех в резултат на това. Някои вероятно ще преместят производството си в страни с по-ниски разходи. Преместване в чужбина
Холгер Шмидинг, главен икономист на частната банка Berenberg, прогнозира, че тъй като цените на енергията вероятно ще останат високи за известно време, 2-3% от германските промишлени предприятия, които използват енергоемки процеси, ще преместят производството си в чужбина. По-голям дял от промишлените предприятия ще намалят производството си през тази и следващата зима. ArcelorMittal, друг стоманодобивен гигант, обяви плановете си да затвори два завода в Северна Германия и да пусне служителите си в принудителен отпуск. Stickstoffwerke Piesteritz, най-големият германски производител на амоняк и урея, две важни химически суровини, затвори заводите си за амоняк в Саксония-Анхалт.
БЮЛЕТИНЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране. Вашият emailЗаписване Всички бюлетини на Капитал...
Като демонстрация на това как подобни действия се разпространяват по веригите за доставки това спиране предизвика недостиг на AdBlue, продукт на BASF, който е от решаващо значение за почистването на двигателите на дизеловите камиони, които помагат за свързването на Германия с пазарите в чужбина. Стефан Кутс от Kiel institute предупреждава, че икономическа лавина се спуска към Германия. Не след дълго отзвукът ще бъде усетен от глобалните клиенти на германските компании.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Коментар