Тааааааа какво беше за турското робство- не било робство, най-ми било присъствие
Из писмата на Левски
Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
Из писмо на Васил Левски до нови членове на революционната организация,
19 февруари 1872
...днес всеки притеснен и потъпкан, всеки, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име роб, напънал е всичките си сили – и нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто начин и да било робското тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече името роб. Иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде човек...
Писмо от В. Левски до богат български емигрант (Евлоги Георгиев в Галац или Николай Тошкович в Одеса), 6 октомври 1871.
...Ний българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените ни (в)се от турчина, всекидневното оплакване е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество?
А и се тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи. Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, надеждата ни е на Правосъдния и нашите мишци...
Из писмо на Васил Левски до Евлоги и Христо Георгиеви, изпратено и като дописка до Любен Каравелов в Букурещ, 6 октомври 1871. НБКМ-БИА, Ф. 85
Из писмата на Левски
Да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили.
Из писмо на Васил Левски до нови членове на революционната организация,
19 февруари 1872
...днес всеки притеснен и потъпкан, всеки, комуто робските синджири тежат на врата и който носи жалостното и срамното име роб, напънал е всичките си сили – и нравствени и физически, и търси случай да отърси от себе си по какъвто начин и да било робското тегло, да разкъса веригите робски и да отстрани от себе си далече името роб. Иска свободно да живее и да се наслаждава с природата Божия, иска да бъде човек...
Писмо от В. Левски до богат български емигрант (Евлоги Георгиев в Галац или Николай Тошкович в Одеса), 6 октомври 1871.
...Ний българите от отдавна се напъваме с всичката си сила да викаме към човечеството и свободата. Всекидневните ни убийства, потурчванията на невръстните ни грабнати деца от турчина, обезчестяването на девойките ни и на жените ни (в)се от турчина, всекидневното оплакване е било с кървави сълзи пред европейските консули. На нашия предрезнал глас никакъв отзив отникъде за помощ, а напротив: стават учители против нас. Тогава де остава тяхното образование и човечество?
А и се тъй ли ще им плачем и да се надяваме на техните лъжи. Не, наместо сълзи, сега леем куршуми, надеждата ни е на Правосъдния и нашите мишци...
Из писмо на Васил Левски до Евлоги и Христо Георгиеви, изпратено и като дописка до Любен Каравелов в Букурещ, 6 октомври 1871. НБКМ-БИА, Ф. 85
Коментар