Първоначално изпратено от Агро
Разгледай мнение
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел
Collapse
X
-
Високопоставени служители в областта на отбраната в САЩ и ЕС обясниха неотдавнашното развитие като начин да се помогне на Украйна да постигне решителен успех на бойното поле, който да принуди Русия да започне мирни преговори. Въпреки това Украйна отчаяно моли Запада да предостави нападателни оръжия още от първите дни на инвазията. Какво мотивира тази нова решимост сред западните поддръжници на Украйна?
Отговорът се крие във времевата линия на войната - концепция, известна сред изследователите на възпирането като "сянката на бъдещето". Тъй като "тридневната война" на Путин се проточи в седмици и месеци, всяка от страните трябваше да формулира дългосрочен план. След някои първоначални колебания Западът в крайна сметка възприе класическата, учебникарска стратегия на постепенна ескалация.
Ескалирането на военната помощ от малки противотанкови устройства до артилерия, от системи за противоракетна отбрана "Пейтриът" до танкове е стратегия за сигнализиране, подобна на постепенното увеличаване на залога, за да се покаже силна ръка в покера. Пресичайки една след друга "червените линии" на Русия, САЩ и техните съюзници изпращат послание за решимостта си да предоставят на Украйна подкрепата, от която тя се нуждае, за да отблъсне руската инвазия. Идеята е, че ако Русия вярва, че в крайна сметка няма да може да постигне военните си цели, то най-добрият й отговор би бил да намали загубите си сега, вместо да продължава да води война, която не може да спечели.
Тогава защо Русия не се отказва?
Защото Путин действа в условията на различни вътрешни институционални ограничения в сравнение с опонентите си на Запад. За разлика от демократичните лидери, които се задържат на власт, като печелят подкрепата на значителна част от населението в избирателна възраст, приемствеността на Путин във властта зависи само от подкрепата на шепа доверени елити, повечето от които разчитат на него за високите си позиции в промишлеността или правителството. Макар че тези елити често се надвикват помежду си, за да увеличат собственото си влияние, те зависят от благоразположението на Путин по отношение на ресурсите и не са в състояние да се противопоставят на политическите му действия, тъй като съдбата им е пряко свързана.
Този институционален контекст предоставя на руския лидер две важни предимства. Първото е времево. Необезпокояван от регулирана изборна конкуренция, Путин може да си позволи да играе дългата игра, да не бърза и да изчака, докато днешните проукраински елити на Запад бъдат заменени с такива, които са по-малко благосклонни.
Докато западните лидери се поздравяват един друг за отличните постижения в тази игра на покер, Путин и неговите елити дори не играят на една и съща маса. От гледна точка на Русия сегашните ѝ противници на Запад са само моментни проблясъци по пътя ѝ към постигане на военните ѝ цели. След две години президентът на САЩ Джо Байдън може вече да не е там, за да гарантира единството на Запада в подкрепата му за Украйна. И дори малка пукнатина може да се окаже достатъчна, за да обърне хода на събитията в полза на Русия.
Второто предимство на Путин е под формата на свобода на действие в политиката. Без да е длъжен да се отчита пред обществеността, която понася основната част от финансовите разходи за войната, диапазонът на политиката на Путин се определя от конкуриращите се интереси в малкия му вътрешен кръг. А този предимно военен и разузнавателен елит е напълно съгласен с войната: за тях ползата от обединяването на съветските територии далеч надхвърля временните разходи, които те възприемат. Някои от тези елити настояват за по-нататъшна ескалация, като например пълна военна мобилизация на руското общество. Настоящата концентрация на власт в консервативните елити на Русия показва, че империалистическата външна политика на Кремъл се простира далеч отвъд ръководството на Путин.
Западът се държи така, сякаш не осъзнава това второ предимство, като погрешно оценява Русия по собствените си критерии. В съзнанието на западните лидери съществува праг на военна цена, изразяваща се в жертви или съкровища, който би принудил Русия да отстъпи: ако само Украйна получи още един пробив, Русия може би ще прогледне и ще се съгласи да направи някои компромиси. Това, което Байдън и европейските му съюзници забравят, е, че авторитарните лидери не са изправени пред същия обществен натиск като лидерите на демократичните режими. Отрезвяващите образи на войници, които се връщат у дома в чували с трупове, са пагубни за демократичните президенти, но са без значение за лидерите, които не разчитат на обществена подкрепа, за да останат на власт. Никакъв брой жертви няма да смекчи сърцето на руския фараон.
Какво означава това за Украйна?
Означава, че Русия няма да отстъпи. Има една руска народна поговорка, според която първият крем в партидата обикновено не се получава - с други думи, за да успееш в нещо, обикновено са необходими проби и грешки. Изглежда, че същото важи и за военните ѝ кампании. От съветско-финландските войни до Чечня Русия има история на първоначално неуспешни военни кампании, които успяват на втория опит.
Дори ако Украйна прогони всички руски войници от земята си, агресията на Русия няма да приключи. Русия ще продължи да предявява претенции към територията на Украйна и ще ги подкрепя със заплахи, периодични изстрелвания на ракети и гранични сблъсъци. Няма такова нещо като решителна победа за защитника. Решителната победа предполага унищожаването на нападателя, за да не се върне той след кратка почивка. Унищожаването на волята или дългосрочния капацитет на Русия да завземе нейната земя е нещо, което за Украйна не е опция. При наличието на агресор, неподдаващ се на международен или вътрешен натиск, слабият мир, подкрепен от модерна система за противоракетна отбрана и военни от световна класа в готовност, може би е най-добрият резултат, на който Украйна може да се надява.
Украйна знае това, въпреки че западните ѝ поддръжници все още се надяват на добронамерено споразумение чрез преговори. Това, от което се нуждае Украйна, е да се подготви за дълъг период от време, да укрепи отношенията си с допълнителни потенциални съюзници и да продължи да развива собствената си отбранителна индустрия. Единственият начин, по който Украйна може да постигне траен мир, е да натрупа най-големите оръжия, които може да намери.
Олга Чиж изследва политическото насилие и репресивните режими. Тя е асистент в катедрата по политически науки в Университета в Торонто.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/rusia/2023/01/23...ukraina.557947
- 4 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от DS66 Разгледай мнениебай Митьо, като стигат защо ще се връщаме назад, аз това се чудя. Знаеш ли каква простотия е пък война за газ или петрол ? Скоро ще се чудят какво да си правят запасите тези които ги имат.Нямам доверие в НИЩО и НИКОЙ
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от бай Митьо Разгледай мнение
По-голяма национална катастрофа от 45 г. съветска окупация, не се сещам. Само това, че научиха на мързел най-работливият народ в Европа стига за презрение....а ако се добави и колко безродници като теб си възпитаха.....
- 4 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Tepix Разгледай мнение
Чии е Соледар, а?...
било свързано с недобрия тон на вагнеровци към генералите
Коментар
-
Първоначално изпратено от v_tin Разгледай мнение
За елита виновен за 2 национални катастрофи ли говориш
- 7 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнение
Ха-ха-ха - танковете Леопард били само за движение по пътища - ха-ха-ха - много мъдрост се лее, че чак прелива. Това да не са Руските танкове, направени да се движат само по Червения площад, ама те и там се повреждат, че трябва да ги дърпат.
Иначе истината е, че с танковете ще стане както с комплексите Патриот. Дълго се назландисваха за една единствена бройка, и само месец след нейното даване се оказа, че всъщност бригадите Патриот са 5 на брой и пътуват още 5.
Та и с танковете - официално ще дадат 10-20 и след месец ще разберем, че тихомълком са дадени не 300, а 600 бройки.
Цялото това надлъгване от типа ще дам / няма да дам е с една единствена цел - за заблуда на Руското разузнаване. Всъщност дават, но тайно, и то много повече, отколкото е озвучено в публичното пространство.
Хаймърсите нали бяха 16?
Ами защо сега тихомълком са станали над 100, че и още 18 пътуват, но вече оборудвани със 150 километрови ракети. Да не би тези хаймърси да се сношават и да раждат деца?
България нали нищо не е давала, а в един момент се оказа, че само за 1 месец е изсипала хиляди тонове оръжие и боеприпаси за над 2 милиарда долара.
А Хаймарсите, да. Сношават се. И снасят. Таратанци.
Коментар
-
Айдееее, соловьов бря другари, вече шпреха за 3,5 пъти повечето оръжие на украинците. А доставките едва започват
https://t.me/Pravda_Gerashchenko/61747
- 2 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от petrg5s Разгледай мнение
Интересното е,че хем руснаците са "унищожили" десетки хиляди танкове и милиони украински войници,но в същото време търпят поражение след поражение от десетократно по-малка армия и трябваше да се изтеглят от територия колкото БГ.
Как стават тея работи, не знам
Чии е Нови Махалищанск, а?
- 1 like
Коментар
-
Първоначално изпратено от Mateev Разгледай мнениеХода на войната вече е променен. Ти не знаеш ли? Чак сега ли научаваш, че на ден напредвате само с 2 милиметра?
Хей ама много ви лъжат там в пропагандистката ви централа. Унищожили били 3500 танка, 1000 хаймърса, 10 000 самолета, 100 000 дрона и 1 милион войника.
Как стават тея работи, не знамLast edited by petrg5s; 24.01.2023, 17:27.
- 7 Харесвания
Коментар
-
Първоначално изпратено от Yori Разгледай мнениеКраят на джуджето се вижда
когато затворят небето с плътно ПВО е ред на Ф-16
поне от 6 месеца се тренират украински пилоти
15-тина бройки стигат за да рухне кочината
- 1 like
Коментар
Коментар