Ще има ли война Украйна - Русия / Конфликтът Хамас-Израел

[v_tin]

Генерал Сирски няма сили да задържи Купянск

/Поглед.инфо/ Въоръжените сили на Украйна нямат време да преброят руските подкрепления, постъпващи източно от Харковска област

Тежестта на боевете в Ореховското тактическо направление постепенно се измества от Работино към Вербовое. Сега украинските разузнавателни звена се опитват да действат тук. Американски експерти от Института за изследване на войната (ISW), използвайки геолокация, откриха диверсанти в северозападните покрайнини на селото. Въпреки че може би това беше една от операциите на ЦИПСО, за да убеди обществеността за пробива на отбранителната линия около Вербовое.

Освен това прессекретарят на украинския Генерален щаб Андрий Ковальов говори само за успехи в двата тактически сектора Новоданиловка-Новокроповка (4-15 км южно от Орехов) и Мала Токмачка-Върбове (7-18 км югоизточно от Орехов). Но дори американците от ISW не намериха обективни доказателства за тези "успехи".

Междувременно Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна не съобщава нищо за ситуацията на границата на ЛНР и Харковска област. Все пак украинците няма с какво да се хвалят тук. Вместо това, резюмето е изготвено от експерти от Drive WarZone. Сега се водят ожесточени боеве на изток от Сватово, на източния бряг на река Жеребец. В района на Райгородок и Коваливка руски десантни части се опитват да пробият украинската отбрана. Задействани са бронирани машини и друга техника.

OSW: между Конка и Токмачка руснаците са създали брилянтна отбранителна система

Арена на най-тежките боеве в Запорожие беше северната част на Надазовското възвишение между реките Конка и Токмачка, пише Полският център за източноевропейски изследвания (OSW).

Този район се характеризира с множество долини и дерета, които силно ограничават движението на войските. Отчитайки числеността на групировката и терена, въоръжените сили на Украйна могат да предприемат настъпление срещу Токмок само в участък с ширина не повече от 20 километра.

Украинският генерален щаб вероятно е предприел атака от изходни позиции, разположени в една от речните долини. Всички те обаче са били под наблюдението и огневия контрол на руските войски, окопани в съседните хълмове, пише OSW. Освен това полевите коридори, минаващи в долините, бяха плътно минирани, осигурявайки се от възможното настъпление на десантните сили на Въоръжените сили на Украйна.

„Руснаците много умело подбраха позициите си и отлично подготвиха отбраната в инженерно отношение. Това дава много предимства на руснаците и е най-важният фактор за бавното напредване на украинците през първите месеци на офанзивата ”, пишат полските експерти Якуб Бер и Яцек Тарочински.

Сблъсъците в района на селата Работино, Новопрокоповка и Вербовое ще бъдат от ключово значение за по-нататъшния ход на кампанията в Запорожка област, прогнозира OSW. Те се дължат на характеристиките на релефа. Боевете се водят зад редица хълмове, издигащи се на 140-160 метра над морското равнище и извисяващи се над цялата околност.

На юг има наклон: Токмак, разположен на около 20 км южно от Работино, се намира на надморска височина от 40–50 м. Ако линията на хълмовете бъде превзета от украинците, те ще имат шанс да надградят успеха и да започнат настъпление с по-големи сили на широк участък от фронта.

Резервите на 5-та и 36-та армии трябва да смажат въоръжените сили на Украйна при опит за пробив южно от Работино

Руските войски в Запорожие вече са в по-изгодна позиция, пишат експертите на OSW. 5-та и 36-та армии, защитаващи Ореховското направление, имат силни резерви (вероятно най-малко 4 механизирани бригади).

Тази групировка може да предприеме контраатака, ако въоръжените сили на Украйна все пак се опитат да пробият „линията Суровикин“ между Работино и Токмак. Освен това са необходими резервни подразделения за прикриване на фланговете от евентуални атаки на въоръжените сили на Украйна (например към Угледар или Волноваха).

Валерий Залужный получи ясна заповед от командването на НАТО: всички сили да бъдат съсредоточени в едно тактическо направление. Така шансът за разпръскване на силите е все по-малък. Това се използва от руските войски, засилвайки натиска върху врага в Купянското и Краснолиманското направление.

Дори командирът на украинските сухопътни войски генерал-полковник Александър Сирски признава, че в района на Купянск, Кременная и Красни лиман руските войски „се прегрупират и въвеждат нови части от територията на Руската федерация с цел увеличаване тяхната численост и бойна ефективност”.

Може би Сирски се нуждае от подобни тревожни изявления, за да може по-късно да обясни срива на линията на съприкосновение.

Марк Кансиан: всяко настъпление на въоръжените сили на РФ срещу Купянск е провал на ВСУ в Запорожие

Всеки руски успех в посоките на Купянск и Краснолиманск ще създаде „политически изгоден контраст“ с бавното настъпление на украинските въоръжени сили в района на Запорожие, пише американският военен журналист Брад Дрес в изданието Hill.

Кулминацията на зимното настъпление на руските въоръжени сили беше в края на март и оттогава войските се съсредоточиха върху отбраната. Въпреки това Русия никога не е спирала напълно настъпателните операции, продължавайки поредица от ограничени, но постоянни атаки в целия Донбас, се отбелязва от Hill.

Офанзивата на границата на ЛНР и Харковска област набра скорост от средата на юли. Освен това боевете, както и в Запорожие, се водят главно в селските райони, в степта.

„Ако руснаците продължат напред в момент, когато украинското „контранастъпление“ е трайно заседнало в отбранителната зона, това ще бъде много сериозен провал за Киев“, каза Марк Кансиан , старши съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS). „И това ще бъде силно обезкуражаващо за Запада.“

[v_tin]

Стъпка едно в националната мобилизация за победа над дезинформацията е сливането на инфраструктурата за национална сигурност на САЩ с платформите на социалните медии, където се води войната. Водещата правителствена антидезинформационна агенция GEC обяви, че мисията ѝ предвижда „намирането и ангажирането на най-добрите таланти в технологичния сектор“. За тази цел правителството започна да назначава ръководители на технологични компании като де факто комисари по информацията, както е по време на война.

В компании като Facebook, Twitter, Google и Amazon висшият мениджмънт винаги е включвал ветерани от средите на националната сигурност. Но с новия съюз между националната сигурност на САЩ и социалните медии бившите разузнавачи и служители на разузнавателните служби се превърнаха в доминиращ блок в тези компании. Това, което до скоро беше кариерна стълбица, по която хората се изкачваха от своя правителствен опит до постове в частния технологичен сектор, се превърна в змия, захапала опашката си, за да ги съедини в едно. Със сливането между D.C. и Silicon Valley федералната бюрокрация може да разчита на неформални социални връзки за осъществяването на дневния си ред в технологичните компании.

През есента на 2017 г. ФБР отвори своя работна група за чуждестранно влияние с нарочната цел да наблюдава социалните медии и да отбелязва акаунти, които се опитват „да дискредитират американски лица и институции“. Департаментът по вътрешна сигурност възприе подобна роля.

Приблизително по същото време гръмна „Хамилтън 68“. Алгоритмите на Туитър превърнаха уличеното в руско влияние „табло за управление“ в голяма новина. Задкулисно директорите на Туитър бързо откриха, че това е измама. Когато Туитър подложи тайния списък на реверсивно инженерство, се установи, както твърди журналистът Мат Таибби, че „вместо да проследява как Русия влияе на нагласите в Америка, „Хамилтън 68“ просто е събрал шепа предимно истински, предимно американски акаунти, и е описал техните органични разговори като руски интриги“. Откритието позволява на началника на сигурността в Туитър Йоел Рот да предложи в имейл от октомври 2017 г. компанията да предприеме действия за изобличаване на измамата и да „обяви това за глупост, каквато то е“.

В крайна сметка нито Рот, нито който и да е друг не каза нито дума. Вместо това те позволиха на един разпространител на глупости в промишлени количества – старомодният термин за дезинформация – да продължи да бълва съдържанието им директно в новинарския поток.

Но не беше достатъчно няколко мощни агенции да се борят с дезинформацията. Стратегията за национална мобилизация изискваше подход не само на „цялото правителство“, но и на „цялото общество“, според публикуван от GEC документ от 2018 година. „Противодействието на пропагандата и дезинформацията“ заявява агенцията, „ще изисква използването на експертен опит от правителствения, технологичния, маркетинговия сектор, академичната общност и неправителствените организации“.

По този начин създадената от правителството „война с дезинформацията“ се превърна в най-великия кръстоносен поход на своето време. Служители на ЦРУ в Лангли тръгнаха да споделят каузата с модерни млади журналисти в Бруклин, прогресивни НПО-та във Вашингтон, финансирани от Сорос тинк-танкове в Прага, консултанти по расово равенство, консултанти по частен капитал, служители на технологични компании в Силициевата долина, изследователи от Бръшляновата лига и провалени британски кралски особи. Никога републиканците на Тръмп не обединиха сили с националния комитет на демократите, който обяви онлайн дезинформацията за „проблем на цялото общество, който изисква отговор от цялото общество“.

Дори острите критици на явлението, като Таибби и Джеф Гърт от Columbia Journalism Review, който наскоро публикува дисекция на ролята на пресата в популяризирането на фалшивите твърдения за заговор между Тръмп и Русия, се фокусираха върху неуспехите на медиите – твърдение до голяма степен споделяно от консервативните издания, които третират дезинформацията като въпрос на партийна цензура. Но макар да няма спор, че медиите опозориха себе си в най-голяма степен, те също така са и удобна жертва – със сигурност най-слабият играч в комплекса за борба с дезинформацията. Американската преса, някога пазител на демокрацията, стигна такова дъно, че сега може спокойно да бъде надявана като марионетка от американски агенции за сигурност и от партийни кадри.

Би било хубаво да наречем случилото се трагедия, но от трагедиите се очаква публиката да научи нещо. Като нация Америка не само не научи нищо, но ѝ беше умишлено попречено да научи каквото и да е, за да бъде принудена да гони сенките. И не защото американците са глупави, а защото станалото не е трагедия, а по-скоро нещо близко до престъпление. Дезинформацията е едновременно и името на престъплението, и средството за прикриването му. Оръжие, което е и маскировка.

Престъплението е самата информационна война, която беше започната с лъжливи претенции и със самата си същност унищожава границите между публичното и частното или между чуждото и националното, от които зависят мирът и демокрацията. Обединявайки антисистемната политика на местните популисти с военните действия на външни врагове, тя оправдава използването на военни оръжия срещу американски граждани. Тя превърна публичните арени, където се случват политическият и социалният живот, в камери за наблюдение и цели за масови психологически операции. Престъплението е рутинното нарушаване на правата на американците от неизбрани служители, които тайно контролират какво могат да мислят и говорят хората.

Това, което виждаме сега в разкритията, разобличаващи вътрешната работа на държавно-корпоративния режим на цензура, е само краят на началото. Съединените щати са все още в най-ранните етапи на масова мобилизация, която има за цел да впрегне всеки сектор на обществото в едно единствено технократично господство. Мобилизацията, която започна заради уж неотложната опасност от руска намеса, сега се развива в режим на тотален контрол на информацията, който си самоназначи мисията за изкореняване на абстрактни заплахи като грешки, несправедливост и вреда – цел, достойна единствено за лидери, които смятат себе си за непогрешими, или пък за суперзлодеи от комиксите.

Първата фаза от войната срещу дезинформацията беше белязана от типично човешки прояви на некомпетентност и заплахи за груба саморазправа. Но следващата фаза, която вече тече, се осъществява както чрез мащабируеми процеси на изкуствено разузнаване, така и чрез алгоритми за предварителна цензура, които са невидимо закодирани в инфраструктурата на интернет, където могат да променят възприятията на милиарди хора.

Нещо чудовищно придобива форма в Америка. Формално то демонстрира синергията на държавната и корпоративната мощ в служба на племенна ревност, каквато е характерна за фашизма. Но всеки, който прекарва време в Америка и не е зилот с промит мозък, може да каже, че тя не е фашистка страна. Това, което се създава, е нова форма на управленска и социална организация, която се различава от либералната демокрация от средата на двайсети век така, както ранната американска република се различаваше от британския монархизъм, от който израсна и след това надмина. Държавата, която беше организирана на принципа, че съществува, за да защитава суверенните права на индивида, е заменена от дигитален Левиатан, който упражнява власт чрез непрозрачни алгоритми и манипулиране на цифрови рояци. Това прилича на китайската система на социален кредит и еднопартиен държавен контрол, само че без отличителният американски и провиденциален характер на системата за контрол. Докато си губим времето в опити да му дадем име, самото нещо може да изчезне обратно в бюрократичните сенки, заличавайки всяка следа след себе си чрез автоматично изтриване от топ секретните бази данни на Amazon Web Services, „надеждния облак на държавната администрация“.

Когато косът отлетя от погледа ми,
Той описа ръба
На един от множеството кръгове.

В техническо – или структурно – отношение целта на цензурния режим не е да цензурира или да потиска, а да управлява. Поради това властите никога не могат да бъдат обвинени в дезинформация. Не и когато излъгаха за лаптопа на Хънтър Байдън, не и когато твърдяха, че изтичането от лабораторията е расистка конспирация, не и когато казаха, че ваксините спират предаването на новия коронавирус. Дезинформацията, сега и винаги, е това, което те обявят за такова. Това не е признак, че се злоупотребява с понятието, или че то е опорочено. Това е точният начин, по който функционира тоталитарната система.

Ако основната философия на войната срещу дезинформацията може да бъде изразена в едно единствено твърдение, то е следното: Не можете да имате доверие на собствения си ум. Предстои опит да се види как тази философия се проявява в реалността. Тя подхожда към обекта на дезинформация от 13 различни ъгъла, като в поемата от 1917 година „Тринайсет начина да погледнем кос“ на Уолъс Стивънс – с цел съвкупността от тези частични погледи да даде работеща представа за истинската форма и крайния замисъл на дезинформацията.

Джейкъб Сийгъл е старши редактор в списание Tablet и автор на широко разпространена статия за дезинформацията, озаглавена "Ръководство за разбиране на измамата на века"

Източник: tabletmag.com

[v_tin]

Под предлог за борба с руската дезинформация, елитите в САЩ наложиха чудовищен информационен контрол

• Автор: Гласове
• 03 Sep 2023
• 1944
• 16

Автор: Джейкъб Сийгъл, tabletmag.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Ръководство за разбиране на измамата на века



Пролог. Информационната война

През 1950 г. сенатор Джоузеф Маккарти заявява, че има доказателство за комунистически шпионски кръг, опериращ вътре в правителството. За една нощ взривоопасните обвинения гръмват в националната преса, но подробностите продължават да се променят. Първоначално Маккарти казва, че има списък с имената на 205 комунисти от Държавния департамент, а на следващия ден го ревизира до 57. И тъй като пази списъка в тайна, несъответствията са встрани от темата. А темата е силата на обвинението, която направи името на Маккарти синоним на политиците от тази епоха.

Повече от половин век макартизмът беше определяща глава в светогледа на американските либерали – предупреждение за опасната прелест на черните списъци, лова на вещици и демагозите. Това продължи до 2017 г., когато друг списък с предполагаеми руски агенти разбуни пресата и политическата класа в Америка. Нова организация, наречена „Хамилтън 68“ заяви, че е открила стотици свързани с Русия акаунти, които са проникнали в Туитър, за да сеят хаос и да помогнат на Доналд Тръмп на изборите. Русия се оказа обвинена в хакерство на социални платформи – новите центрове на властта – които тя е използвала, за да насочва тайно събитията в Съединените щати.



Нищо от тези неща не беше вярно. След преглед на секретния списък на „Хамилтън 68“, служителят по сигурността на Туитър Йоел Рот неофициално призна, че неговата компания е позволявала „реални хора“ да бъдат „едностранно обявявани за руски подлоги, без доказателство или източник“.

Случката с „Хамилтън 68“ се разигра като римейк на аферата „Маккарти“ почти кадър по кадър, с една важна разлика: Маккарти срещна известна съпротива от водещи журналисти, както и от американските разузнавателни агенции и от негови колеги в Конгреса. В наше време същите тези групи се съгласиха да подкрепят новия таен списък и атакуваха всеки, който оспорва позицията им.

Когато по-рано тази година се появи доказателство, че „Хамилтън 68“ е измама от висока проба, извършена срещу американския народ, то беше посрещнато с голяма стена от мълчание в националната преса. Липсата на интерес беше толкова дълбока, че по-скоро означаваше въпрос на принципи, отколкото на удобство за образцовите носители на американския либерализъм, които изгубиха вяра в обещанието за свобода и прегърнаха нов идеал.

В последните си дни на поста президентът Барак Обама взе решението да постави страната в нов курс. На 23 декември 2016 г. той подписа Закон за противодействие на чуждестранната пропаганда и дезинформация, който си служи с езика на защита на родината, за да започне безсрочна настъпателна информационна война.

По някакъв начин надвисналият дух на Доналд Тръмп и популистките движения от 2016 г. пробудиха спящите чудовища на Запада. Дезинформацията, тази полузабравена реликва от Студената война, беше отново обявена за непосредствена екзистенциална заплаха. Твърдеше се, че Русия експлоатира слабостите на отворения интернет, за да заобиколи стратегическите защити на Съединените щати, като инфилтрира личните телефони и лаптопи на граждани. Целта на Кремъл беше да колонизира умовете на набелязаните обекти – тактическа кибервойна, която специалистите наричат „когнитивен хакинг“.

Побеждаването на този призрак беше прието за въпрос на национално оцеляване. „Съединените щати губят във войната на влияние“, предупреждаваше статия от декември 2016 г. в списанието на отбранителната индустрия Defense One. Статията цитираше два правителствени източника, които твърдят, че законите, писани за да защитават американските граждани от държавен шпионаж, компрометират националната сигурност. Според Ранд Уолцман, бивш програмен мениджър в DARPA (Агенцията за напреднали изследователски проекти в областта на отбраната), противниците на Америка се радват на „значителна преднина“ в следствие на „законови и организационни ограничения, на които ние сме подложени, а те не са.“
Тази теза беше подета от Майкъл Лъмпкин, който оглавяваше GEC (Центъра за глобална ангажираност на Държавния департамент), агенцията, която Обама определи за водеща в американската кампания за контрадезинформация. Лъмпкин окачестви Закона за защита на личните данни от 1974 г. – приет след аферата Уотъргейт, за да защити американските граждани от възможността правителството да събира техните лични данни – като остарял. „Законът от 1974 г. беше създаден, за да гарантира, че ние не събираме данни за гражданите на Съединените щати. Но... световната мрежа е по дефиниция световна. Тя няма паспорт. Аз нямам възможност да различа дали е тунизийски гражданин в Съединените щати, или е американски гражданин в Тунис... Ако имах по-голяма възможност да работя с това [лична информация], и имах достъп... бих могъл да направя повече таргетиране, по-категорично, за да съм сигурен, че ще мога да предам точното послание до точната аудитория в точното време.“

Посланието от официалните среди на отбраната беше ясно: За да спечели информационната война – екзистенциален конфликт, случващ се в безграничните измерения на киберпространството – правителството трябва да се лиши от остарелите законови разлики между чуждестранните терористи и американските граждани.

От 2016 г. федералното правителство похарчи милиарди долари, за да превърне антидезинформационния комплекс в една от най-мощните сили в модерния свят: растящ Левиатан с пипала, простиращи се както до публичния, така и до частния сектор, който правителството използва, за да насочва „усилията на цялото общество“ с цел да заграби тотален контрол над интернет и да постигне изкореняване на човешката грешка, и нищо по-малко.

[satz]

Бръснарю, ей ти видео и звук за нацисти:

а ето и действия доказващи отново че го правят съзнателно (награждаването на нацисти)

https://theins.ru/news/250022

а рашистите дори нямаш идея колко презират и мразят българите... Вие от тях ли сте?
Мразите ли България колкото обичате Русия?

[v_tin]

Рибятки и дечица, бих искал да ви върна в темата за СВО в укропия, а не за това какво е казал буров или дали путин може да играе хокей. Само заглавия, надявам се че всеки знае как да търси
Румънска противовъздушна отбрана през нощта Предупреждение: Тежки руски бомбардировки над Дунав – Пет рояка безпилотни самолети Geran-2 от 40 нанасят удари по пристанищата на Рени-Исмаил

Обратно броене до падането на Купянск: Руснаците разрязаха града "на две" и подготвят последния щурм - Демонтираха отбранителния периметър

Купянск прекъснат на две – мостът на река Оскол е ударен – руските сили са подсилени

Видео: Драматични сцени в домовете на украински граждани – Набези и принудително вербуване!

"Не съм те поканил тук - Как влизаш в къщата ми по този начин?"

Видео: Украинците, където отиват, там отиват – Напускат по всякакъв начин, за да избегнат новия набор

12 ареста на границата

Тревога на Кралския флот: Край британския бряг руският флот с корвети, крайцер, разрушител

Предупреждение за британския флот и военновъздушните сили

Голям ход на САЩ: Дава на Украйна изтребители AMRAAM AIM-120 ракети въздух-въздух

Имат пробег 180 км!

[Сибирския Бръснар]

Забравената победа 1944-1945 – Съветско-българското бойно братство !





Генерал Владимир Стойчев е участник в Парада на победата в Москва.

[barbaron]

не предстои никога да не купиш

Обърквам се, това двойно отрицание ли е, или отрицание на отрицанието? Не е лесен тоя език.

Не е двойно, а тройно отрицание, вярно само за една комбинация на променливите
¬ предстои (¬ някога (¬ купиш)))

[satz]

Я виж ти какви стрелби в Бурятия... гладът е по-силен от тока!

[satz]

Никога , никога разумния БЪЛГАРСКИ НАРОД , няма да намрази своите братя РУСКИЯ НАРОД !!!!!

....СЛАВА НА РУСИЯ !!!

имате напредък

обърква ви разликата между руски народ и Русия - Едното е държава дечица
само неграмотници могат да обичат и славославят държави

[mitko2848]

Никога , никога разумния БЪЛГАРСКИ НАРОД , няма да намрази своите братя РУСКИЯ НАРОД !!!!!

Колкото и да се иска това на англосакските соросоиди , евроджендърите и техните подлоги - тукашните безродници ....

ПЛОВДИВ - РУСНАЦИ ПЕЯТ ''Боят настана'' ..

СЛАВА НА РУСИЯ !!!

Бръснарю, с какво се занимаваш в реалния живот? Стигат ли ти копейките от постовете да се издържаш?

[Сибирския Бръснар]

Никога , никога разумния БЪЛГАРСКИ НАРОД , няма да намрази своите братя РУСКИЯ НАРОД !!!!!

Колкото и да се иска това на англосакските соросоиди , евроджендърите и техните подлоги - тукашните безродници ....

ПЛОВДИВ - РУСНАЦИ ПЕЯТ ''Боят настана'' ..

СЛАВА НА РУСИЯ !!!

[Pyramid]

Първоначално изпратено от mitko2848

по соца се е учило до 11, а не до 12 клас.

Забавляваш ме, ПРЕразказвачо. Ето ТОВА е хлапе дядо си да учи, как се кашля. Та, на база изказаното, имам основателно подозрение за цялостната ти "компетентност".
А сега, и аз да ти река: ИМАШЕ И ЕДНОТО, И ДРУГОТО.
НЕ Е преразказ, ами преживяно.

[GiRo]

Ребята патрЕоте, да мъцнете нещо за руските бомбардировки над този град, в който една четвърт са българи, м?

....

Не е вярно, че българите в Бесарабия подкрепят Русия. Българите в Украйна подкрепят Украйна. Голямата част от тях - 70-80%. Има и други, ние не можем да кажем, че ги няма, във всяка страна ги има. Облъчени психологически с руската пропаганда, че Русия ще им помогне. Но тя никога не е помагала и няма да помогне. Когато дойдоха руснаците в Бесарабия, те разкулачваха нашите българи. Изпращаха ги в Сибир, в Казахстан, в Туркменистан. Има хиляди семейства, които са изселени.

Какво значи разкулачване?

- Разкулачване значи да ти вземат имотите, да ти вземат животните, турят те с децата и жените във вагон и те изпращат в Сибир, там да живееш на гола поляна. Който оцелее, той ще е българин. Който не - Бог да го прости.

Много българи ли са загинали тогава?

- Много. 140 хиляди, заедно с Приазовието. Там 60% от българите са избити в периода на колективизацията. Мишо Таврийски, той също е убит, тогава е искал да пресели българите в България. Но царя го е дострашало и ги е върнал. И Сталин ги е избил.

[GiRo]

Я кажи да се посмеем, да не ти цитирам дългия пост с глупости за Буров - как при 185 000 дунавска руска армия се дават 200 000 жертви и как при няколко милиона общо българско население се " отвеждат милиони жени от Тракия в робство"

Родшмръчето отново е злоупотребил с ... опорките. Милиони жени означава поне два милиона, а българското население след Съединението е 3 милиона. Казано като за бръснари, милион и половина жени всичките са били потурчени + поне половин милион македонки. Нищо, че става въпрос само за Тракия Накрая бръснарят ще се окаже с турско потекло и ще трябва да закриваме целия този руски цирк

[supertrader]

barovec, за руснаците не е изненада, това е една хронична война срещу тях. Грешно мислиш, там никога не са си мислили че няма да има война пак и дори знаят че пак чрез Украйна ще им запалят чергата за кой ли път. Има мислене за война защото имат пари САЩ, защото имат големи компании които имат пари и власт. Ако нямат пари и собственост нещата се оправят в смисъл няма да има войни известно време..