Yavor Dachkov
27 мин ·
Вече се появиха коментари, че нападението на Хамас е 11/9 за Израел. Самият 11/9 се превърна в нещо като сакрална дата за САЩ. Там загинаха около 3000 души, а в Израел над 600. Тревогите са, че може да избухне трета световна война. В локален сблъсък, предизвикан от САЩ или Израел по света, загиват по няколко стотин хиляди (при Щатите милиони). И това, което е интересното тук е, че посегателството срещу недосегаемия народ нарцис се интерпретира като кощунство и се тълкува почти като светотатство. Насилието, упражнявано от САЩ и Израел се интерпретира като напълно нормална и демократична процедура на цивилизацията. В дълбочина това е елитаристка, умнокрасива психология - да не употребявам по-точната дума, свързана с чувството за превъзходство на расата, което смята за напълно нормално, когато насилва другите, и за метафизична катастрофа, когато му отвръщат със същото. Това е патология на нациите, но е много близка до индивидуалната нарцистична патология - това именно е интересно. Насилникът пищи като женчо, когато е насилван, но не се сеща за насилието като издевателство, докато го причинява, а я кара готино и свободно като богоизбран за щастлив и безоблачен живот. Когато нещо му го наруши, се изумява от нахалството на причиненото неудобство, оревава света и пищи като жертва на жертвите. Сякаш другите жертви нямат никакво значение, а неговата болка е най-важната, най-изключителната и най-незаслужената. Спилбръг се опита да покаже това в най-добрия си филм "Мюнхен" и едва не го отлюспиха от Холивуд. Това не е политически коментар. Мисля, че евреите наистина са богоизбран народ и вярвам, ме имат право на обетованата (обещаната) си от Бог земя. Но тяхната собствена история е пълна с горчив опит заради тази Богоизбраност и то защото често я забравят. Мисля, че те са важен балансьор и възпиращ фактор срещу ислямистката стихия, която от своя страна е възпиращ бент срещу днешния западен разпад, забравил християнските си основания. Всичко в този свят има своето основание и своята роля и няма изключителни играчи. Нито по-важни и по-маловажни страдания. Това, което Израел причинява на Палестина, дава повод на Палестина да отвръща със същото и няма как да се реши този затворен кръг в този живот, без едната страна да изличи от лицето на земята другата. Работата е там, че това не е по силите на човек. Както не е по силите му да променя климата. В Стария Завет има един много хубав израз. Цитирам по памет. Когато Бог се разгневи на един народ заради неговите беззакония, Той повдига (това е изразът за който говоря) друг народ срещу него, за да го накаже. Амаликитци, Филистимци (днешните палестинци) и прочие се надигат срещу народа Израилев и го наказват, заради неговите грехове. Египетските фараони дори го държат във вековно робство. После Израил се опомня и Бог помита филистимци, амаликитци, египтяни и прочие с много по-малобройна войска от страна на Израил. От Старият Завет (книгите на Мойсей са писани преди около 2800 години) е все така. Разбира се, че в днешната война има политика, конюнктура и сложни игри, но не бива да се забравя и по-големия контекст. Но онова, което исках да формулирам, бе следното - защо една трагедия или страдание предизвикват световното внимание, а други не се забелязват.
27 мин ·
Вече се появиха коментари, че нападението на Хамас е 11/9 за Израел. Самият 11/9 се превърна в нещо като сакрална дата за САЩ. Там загинаха около 3000 души, а в Израел над 600. Тревогите са, че може да избухне трета световна война. В локален сблъсък, предизвикан от САЩ или Израел по света, загиват по няколко стотин хиляди (при Щатите милиони). И това, което е интересното тук е, че посегателството срещу недосегаемия народ нарцис се интерпретира като кощунство и се тълкува почти като светотатство. Насилието, упражнявано от САЩ и Израел се интерпретира като напълно нормална и демократична процедура на цивилизацията. В дълбочина това е елитаристка, умнокрасива психология - да не употребявам по-точната дума, свързана с чувството за превъзходство на расата, което смята за напълно нормално, когато насилва другите, и за метафизична катастрофа, когато му отвръщат със същото. Това е патология на нациите, но е много близка до индивидуалната нарцистична патология - това именно е интересно. Насилникът пищи като женчо, когато е насилван, но не се сеща за насилието като издевателство, докато го причинява, а я кара готино и свободно като богоизбран за щастлив и безоблачен живот. Когато нещо му го наруши, се изумява от нахалството на причиненото неудобство, оревава света и пищи като жертва на жертвите. Сякаш другите жертви нямат никакво значение, а неговата болка е най-важната, най-изключителната и най-незаслужената. Спилбръг се опита да покаже това в най-добрия си филм "Мюнхен" и едва не го отлюспиха от Холивуд. Това не е политически коментар. Мисля, че евреите наистина са богоизбран народ и вярвам, ме имат право на обетованата (обещаната) си от Бог земя. Но тяхната собствена история е пълна с горчив опит заради тази Богоизбраност и то защото често я забравят. Мисля, че те са важен балансьор и възпиращ фактор срещу ислямистката стихия, която от своя страна е възпиращ бент срещу днешния западен разпад, забравил християнските си основания. Всичко в този свят има своето основание и своята роля и няма изключителни играчи. Нито по-важни и по-маловажни страдания. Това, което Израел причинява на Палестина, дава повод на Палестина да отвръща със същото и няма как да се реши този затворен кръг в този живот, без едната страна да изличи от лицето на земята другата. Работата е там, че това не е по силите на човек. Както не е по силите му да променя климата. В Стария Завет има един много хубав израз. Цитирам по памет. Когато Бог се разгневи на един народ заради неговите беззакония, Той повдига (това е изразът за който говоря) друг народ срещу него, за да го накаже. Амаликитци, Филистимци (днешните палестинци) и прочие се надигат срещу народа Израилев и го наказват, заради неговите грехове. Египетските фараони дори го държат във вековно робство. После Израил се опомня и Бог помита филистимци, амаликитци, египтяни и прочие с много по-малобройна войска от страна на Израил. От Старият Завет (книгите на Мойсей са писани преди около 2800 години) е все така. Разбира се, че в днешната война има политика, конюнктура и сложни игри, но не бива да се забравя и по-големия контекст. Но онова, което исках да формулирам, бе следното - защо една трагедия или страдание предизвикват световното внимание, а други не се забелязват.
Аналогов нет 
Коментар