Да се знае и помни ...
"Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии."
(Христо Ботев, в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51)
"Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!"
(Захари Стоянов, в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51)
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…."
(Захари Стоянов, из предисловието към брошурата на Г.С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.)
"Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!"
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)
"Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование."
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)
"Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали."
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)
"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи*янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука…"
(Захари Стоянов, статия "Кой")
"(...) Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине*нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество."
(Стефан Стамболов, в. “Свобода”, бр. 7, 19.XI.1886 г.)
"О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!"
(Иван Вазов, из "На руските воини", 1916 г.)
"Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичанете, защото те поддържаха страната на турците и високо проповядваха, че Россия не иде да освобождава християните от турците, но иде да ги пороби и с време завладее и погълни. Кой българин вярваше тия немско-английски палаври? Кой не се отнасяше към тях с презрение и даже с отвращение като към подли и безчестни интриги? А между там минаха се 10 години и днес всекий разумен българин, всеки патриот, който милее за бълг. Независимост и народност, като гледа какво вършат в България и навън руссите, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави и уместни... Едно време турците душаха бълг. Свобода и народност, днес същото дело искат да вършат нашите братя освободители. Едно време всяко зло за българете идеше от Ц-град, днес иде от Петербург..."
(Стефан Стамболов, “Дневник”, 6 декември 1886 г., /71, 106-108/)
"Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българските колонии."
(Христо Ботев, в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51)
"Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!"
(Захари Стоянов, в. „Знаме”, г. I, Букурещ, 4 април 1875 г., бр. 13, с. 51)
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Г.Раковски, Л.Каравелов, В.Левски, Хр.Ботйов, А.Кънчев, П.Волов, Г.Бенковски и проч., са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския…."
(Захари Стоянов, из предисловието към брошурата на Г.С. Раковски "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1886 г.)
"Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То е наумило и труди се с всичките лукави и безчестни средства да разори и опустоши милото ни Отечество България и да уникакви нашата народност, самото нам скъпоценно и свято наследие!"
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)
"Русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част. Българите са ги най-напред покръстили, дали са им писменост, Свещеното писание и първото образование."
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)
"Длъжност свята към милото ни Отечество налага ни да открием простодушному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителство, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните железни нокти. Но преди да дойдем на този предмет, нужда е да покажем вкратце нашим братям какви неприятелски сношения е имала още от стари времена с наши праотци и как тя сякога старала да ги завладей, какви же злини им нанесла досега за награда и що са тия кръстили и първите начала образования й дали."
(Георги Раковски, из брошурата "Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите", 1861 г., Букурещ.)
"Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи*янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука…"
(Захари Стоянов, статия "Кой")
"(...) Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съедине*нието. Не искаме да упоменаваме тука за всички интриги и подлости, които се вършеха против интересите на нашето Отечество."
(Стефан Стамболов, в. “Свобода”, бр. 7, 19.XI.1886 г.)
"О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!"
(Иван Вазов, из "На руските воини", 1916 г.)
"Тогава ние с ненавист и омраза гледахме не само на турците, но на австрийците, на немците, а най-вече на англичанете, защото те поддържаха страната на турците и високо проповядваха, че Россия не иде да освобождава християните от турците, но иде да ги пороби и с време завладее и погълни. Кой българин вярваше тия немско-английски палаври? Кой не се отнасяше към тях с презрение и даже с отвращение като към подли и безчестни интриги? А между там минаха се 10 години и днес всекий разумен българин, всеки патриот, който милее за бълг. Независимост и народност, като гледа какво вършат в България и навън руссите, иде да даде право на немците и ингилизите, да признае, че техните уверения са биле и прави и уместни... Едно време турците душаха бълг. Свобода и народност, днес същото дело искат да вършат нашите братя освободители. Едно време всяко зло за българете идеше от Ц-град, днес иде от Петербург..."
(Стефан Стамболов, “Дневник”, 6 декември 1886 г., /71, 106-108/)
Коментар