Слава на Украйна!
Ако не беше нейната саможертва да застане на пътя на рашисткото zло с цената на своите разрушени селища, убитите, ранените, изнасилените и прогонените милиони свои граждани, днес нямаше да можем да се поздравим с новата стъпка в трудния процес на националното освобождение от същото това zло.
Не случайно рашистите у нас се изприщват от злоба
при всяко споменаване на Украйна.
Чувстват се персонално и колективно заплашени от украинското свободолюбие, което доведе в крайна сметка до напълно невъзможното преди рашистката агресия от миналата година единодействие на антагонистични български партии и коалиции.
Грозничко е, разбира се, онези, които толкова години се правиха на ни лук ял ни ЛУКОЙЛ мирисал, сега да се опитват да надвикат собственото си гузно минало. Но кой казва, че политиката е красавица! Който се е оженил за нея, ще трябва да я понесе такава, каквато е.
На очакваните поредни изстрели в приятелската война по темата колко е зле да се съюзиш с довчерашния си главен политически враг мога да предложа само китайски разсъждения по темата дали е важно котката да е черна или бяла, при положение, че лови руzки плъхове в нашия пренаселен с такива гризачи национален хамбар.
Иначе наблюдавам с интерес как именно вбесените рашисти изобразяват най-голяма загриженост за “измамените избиратели” на своите врагове. Рашистката коалиция между Радев, Нинова и фюрэра Копейкин
реве гръмогласно на чуждите гробища на чуждите избиратели. А те, ако се вярва на няколкото социологически проучвания, изглежда не споделят мъката на неканените си оплаквач(к)и.
И така: първо ГЕРБ ( респективно и ДПС почти в тандем) започнаха да се борят за първото място като защитници на Украйна в България. След това се присламчиха към искането за премахването на МОЧА. Сега държат да са номер едно във възстановяването на българския сувернитет в руzкия анклав край Бургас.
Ако са последователни, трябва да предприемат и следващата стъпка в същата посока, като напъдят от устието на Камчия най-голямата бърлога на руския шпионаж в чужбина ( определяна като най-голямата база за разпространяване на влияние в света от Лавров). Ще бъде доста неприятно за тогавашния ни премиер и днешен председател на външната комисия в НС, който лично преряза лентата на руzкаата собственост заедно с мафиота Лужков. Но както се убеждаваме, украинската пералня му върши работа и няма да се учудя, ако тя заработи и на камчийски обороти.
Ако не беше нейната саможертва да застане на пътя на рашисткото zло с цената на своите разрушени селища, убитите, ранените, изнасилените и прогонените милиони свои граждани, днес нямаше да можем да се поздравим с новата стъпка в трудния процес на националното освобождение от същото това zло.
Не случайно рашистите у нас се изприщват от злоба
при всяко споменаване на Украйна.
Чувстват се персонално и колективно заплашени от украинското свободолюбие, което доведе в крайна сметка до напълно невъзможното преди рашистката агресия от миналата година единодействие на антагонистични български партии и коалиции.
Грозничко е, разбира се, онези, които толкова години се правиха на ни лук ял ни ЛУКОЙЛ мирисал, сега да се опитват да надвикат собственото си гузно минало. Но кой казва, че политиката е красавица! Който се е оженил за нея, ще трябва да я понесе такава, каквато е.
На очакваните поредни изстрели в приятелската война по темата колко е зле да се съюзиш с довчерашния си главен политически враг мога да предложа само китайски разсъждения по темата дали е важно котката да е черна или бяла, при положение, че лови руzки плъхове в нашия пренаселен с такива гризачи национален хамбар.
Иначе наблюдавам с интерес как именно вбесените рашисти изобразяват най-голяма загриженост за “измамените избиратели” на своите врагове. Рашистката коалиция между Радев, Нинова и фюрэра Копейкин
реве гръмогласно на чуждите гробища на чуждите избиратели. А те, ако се вярва на няколкото социологически проучвания, изглежда не споделят мъката на неканените си оплаквач(к)и.
И така: първо ГЕРБ ( респективно и ДПС почти в тандем) започнаха да се борят за първото място като защитници на Украйна в България. След това се присламчиха към искането за премахването на МОЧА. Сега държат да са номер едно във възстановяването на българския сувернитет в руzкия анклав край Бургас.
Ако са последователни, трябва да предприемат и следващата стъпка в същата посока, като напъдят от устието на Камчия най-голямата бърлога на руския шпионаж в чужбина ( определяна като най-голямата база за разпространяване на влияние в света от Лавров). Ще бъде доста неприятно за тогавашния ни премиер и днешен председател на външната комисия в НС, който лично преряза лентата на руzкаата собственост заедно с мафиота Лужков. Но както се убеждаваме, украинската пералня му върши работа и няма да се учудя, ако тя заработи и на камчийски обороти.
Коментар