ЗА ХИРОШИМИТЕ В ГЛАВИТЕ НА ДЕЦАТА НИ
6 август 1945 година. Хирошима. 140 000 човешки същества, изпепелени за миг. От ядрен взрив. Първият в историята на човечеството, който е използван, за да унищожава човешки същества. И унищожил - деца, жени, старци... Цивилно, беззащитно население...
9 август 1945 година. Нагасаки. 80 000 човешки същества, изпепелени за миг. От ядрен взрив. Вторият в историята на човечеството, който е използван, за да унищожава човешки същества. Казват, че резултатът от първия взрив е надминал очакванията и в изблик на сатанинска еуфория бързо било взето решение за втория...
Мислех да пиша за тези събития, които не трябва да бъдат забравяни. Никога! Два взрива с дългогодишен пагубен ефект. Два взрива, отнели общо близо един милион човешки живота... Два взрива - показали, че човечеството може много по-лесно да се самоунищожи, отколкото да бъде унищожено...
За това исках да пиша.
Но попаднах на материал от учебник за 10-и клас, в който на децата е представен този исторически момент. Прочетох го. Дълго след това бях гневен, възмутен и погнусен... И все още съм. Осъзнал, че това са модерните престъпления срещу човечеството. Това са новите ядрени бомби. Това са новите Хирошими. Взривявани в главите на децата ни и причинявайки им необратими радиационни поражения...
Новите Хирошими. С тихи, подли, подмолни взривове...
Невидими за нас, родителите. Защото винаги сме заети с нещо по-важно. Правим толкова неща. И всичко в името на децата си. И не забелязваме облъчването, което бавно и методично променя съзнанието им... Облъчвани, докато са край нас, докато са в училище, докато са уж на сигурно и защитено. Докато са там, където сме най-спокойни и сигурни за тях - в училищните класни стаи, приведени над учебниците...
А взривовете в главите им следват един след друг...
„Българите имали пълни права в рамките на Османската империя, като свободно изповядвали религията си. Но тези, които били християни, не могли да заемат административни длъжности. За да могат да заемат длъжности в администрацията на империята, много българи ДОБРОВОЛНО приемали исляма.”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” не е народна песен, а песен, създадена по времето на комунизма, за да създава верска нетърпимост...”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
„Гергьовден е традиционен РОМСКИ празник...”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
„Бомбардировките над София през 1943-1944 година са извършени от ВРАЖЕСКА авиация...”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
Взрив, взрив, взрив... Един след друг, един след друг...
И нашата безучастност е виновна за тях!
Затова нека не се сърдим на децата си, когато ни убеждават в това, че турско робство не е имало, че Ботев и Левски са терористи срещу законната власт.
Затова нека не се сърдим на децата си, когато недоумяват защо има военен парад в чест на ромски празник.
Затова нека не се сърдим на децата си, които са убедени, че паметникът на американските и английските летци в София е издигнат в знак на благодарност и признателност за това, че са дали живота си, бранейки небето ни. От мистичната вражеска авиация, за която нито от текста, нито от контекста на написаното става ясно, че е именно англо-американска...
Затова нека не се сърдим на децата си, когато утре започнат да защитават разпалено тезата, че основните жертви от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са американските военнопленници...
А ние мълчим. Заети с по-важни неща. А взривовете продължават. Взрив след взрив...
Взривове в главите ни!
Променящи душите ни...
6 август 1945 година. Хирошима. 140 000 човешки същества, изпепелени за миг. От ядрен взрив. Първият в историята на човечеството, който е използван, за да унищожава човешки същества. И унищожил - деца, жени, старци... Цивилно, беззащитно население...
9 август 1945 година. Нагасаки. 80 000 човешки същества, изпепелени за миг. От ядрен взрив. Вторият в историята на човечеството, който е използван, за да унищожава човешки същества. Казват, че резултатът от първия взрив е надминал очакванията и в изблик на сатанинска еуфория бързо било взето решение за втория...
Мислех да пиша за тези събития, които не трябва да бъдат забравяни. Никога! Два взрива с дългогодишен пагубен ефект. Два взрива, отнели общо близо един милион човешки живота... Два взрива - показали, че човечеството може много по-лесно да се самоунищожи, отколкото да бъде унищожено...
За това исках да пиша.
Но попаднах на материал от учебник за 10-и клас, в който на децата е представен този исторически момент. Прочетох го. Дълго след това бях гневен, възмутен и погнусен... И все още съм. Осъзнал, че това са модерните престъпления срещу човечеството. Това са новите ядрени бомби. Това са новите Хирошими. Взривявани в главите на децата ни и причинявайки им необратими радиационни поражения...
Новите Хирошими. С тихи, подли, подмолни взривове...
Невидими за нас, родителите. Защото винаги сме заети с нещо по-важно. Правим толкова неща. И всичко в името на децата си. И не забелязваме облъчването, което бавно и методично променя съзнанието им... Облъчвани, докато са край нас, докато са в училище, докато са уж на сигурно и защитено. Докато са там, където сме най-спокойни и сигурни за тях - в училищните класни стаи, приведени над учебниците...
А взривовете в главите им следват един след друг...
„Българите имали пълни права в рамките на Османската империя, като свободно изповядвали религията си. Но тези, които били християни, не могли да заемат административни длъжности. За да могат да заемат длъжности в администрацията на империята, много българи ДОБРОВОЛНО приемали исляма.”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
„Даваш ли, даваш, Балканджи Йово” не е народна песен, а песен, създадена по времето на комунизма, за да създава верска нетърпимост...”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
„Гергьовден е традиционен РОМСКИ празник...”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
„Бомбардировките над София през 1943-1944 година са извършени от ВРАЖЕСКА авиация...”
Взрив. Тиха, невидима интелектуална и образователна радиация. Облъчени детски мозъци...
Взрив, взрив, взрив... Един след друг, един след друг...
И нашата безучастност е виновна за тях!
Затова нека не се сърдим на децата си, когато ни убеждават в това, че турско робство не е имало, че Ботев и Левски са терористи срещу законната власт.
Затова нека не се сърдим на децата си, когато недоумяват защо има военен парад в чест на ромски празник.
Затова нека не се сърдим на децата си, които са убедени, че паметникът на американските и английските летци в София е издигнат в знак на благодарност и признателност за това, че са дали живота си, бранейки небето ни. От мистичната вражеска авиация, за която нито от текста, нито от контекста на написаното става ясно, че е именно англо-американска...
Затова нека не се сърдим на децата си, когато утре започнат да защитават разпалено тезата, че основните жертви от бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са американските военнопленници...
А ние мълчим. Заети с по-важни неща. А взривовете продължават. Взрив след взрив...
Взривове в главите ни!
Променящи душите ни...
Коментар