Кой разправяше че нато било най мирния военен съюз и само русия била агресор
НАТО се готви за война на Източния фронт
01.03.2025, 06:57 Владимир Прохватилов 43005НАТО
/Поглед.инфо/ Разширяването на тръбопровода на алианса може да бъде най-големият му строителен проект в Германия.
НАТО планира да разшири тръбопроводната си система към Източна Европа, от Германия до Полша и Чехия. Западният военен съюз иска да използва това, за да се подготви за евентуална война срещу Русия, съобщава Der Spiegel.
НАТО планира да „съхрани гориво възможно най-далеч на изток, близо до потенциалната зона на бойни операции“. Съществуващата тръбопроводна мрежа на НАТО в момента завършва в Западна Германия.
Според Der Spiegel, проектът се оценява на 21 милиарда евро. Германия е готова да отдели повече от 3,5 милиарда евро (3,7 милиарда долара) за проекта, каза министърът на отбраната Борис Писториус в интервю за Der Spiegel. „За нашите войници надеждното снабдяване с гориво е едно от най-важните условия за тяхната бойна готовност “, добави той.
Високопоставен служител на НАТО каза пред Der Spiegel, че докато боеприпасите и резервните части могат да бъдат доставени по въздух, транспортирането на гориво със самолет би било практически невъзможно поради „огромната консумация“.
Той заяви пред Der Spiegel , че има „значителни проблеми с устойчивото снабдяване с гориво за въоръжените сили, които ще трябва да бъдат пренасочени към източната граница, ако е необходимо“. „Търсенето е огромно“, каза служителят.
Някои фактори обаче могат да забавят строителството и да увеличат разходите, добавя Der Spiegel. Тръбопроводът се планира да бъде положен по дъното на няколко реки, включително Везер и Елба, които трябва да бъдат „защитени от възможни аварии “ .
Освен това могат да възникнат „поземлени проблеми“ с властите и собствениците на земя, които трябва да бъдат „разрешени“, пише изданието .
Стратегическата тръбопроводна система на НАТО в Европа започва да се създава в средата на 50-те години на миналия век. Съединените щати финансираха изграждането на тръбопровод от пристанището Донж близо до Сен-Назар на западния бряг на Франция до Сен-Босан близо до Meтц. През следващите години е изградена сложна тръбопроводна мрежа, свързваща с газопровода Белгия, Холандия, Люксембург и Германия.
Подобни тръбопроводи бяха изградени и в други страни-членки на НАТО, но те обикновено бяха ограничавани до територията на една държава. Освен това имаше двустранна тръбопроводна система, управлявана от Дания и Германия. Във Федерална република Германия такава система за снабдяване на войските с гориво съществува само във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн.
Всички тези тръбопроводи са положени под земята, за да ги предпазят от въздушни атаки. Алтернативните транспортни маршрути, като железопътен транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища, се оказаха по-уязвими и не във всички случаи бяха осъществими.
Използването на тръбопроводи облекчи тежестта върху други транспортни маршрути. В допълнение, големи обеми могат да бъдат изпомпвани относително бързо на дълги разстояния чрез тръбопроводи с малко персонал.
Горивото се източва основно от цистерни. Освен това към тръбопроводите бяха свързани петролни рафинерии.
Изградени са и устойчиви на въздушни атаки подземни хранилища за гориво.
Най-големите потребители на транспортираното гориво са авиобазите. Дори в мирно време най-важната задача на тръбопроводите на НАТО беше да доставят керосин на оперативните части на летищата.
Топографията на тръбопроводите показва, че в Германия най-източните им точки се намират в тиловата зона на отбранителните сектори на военните контингенти на страните-членки на НАТО, които се предвижда да бъдат разположени във Федералната република. Създадените тръбопроводни системи могат да транспортират всякакъв вид гориво: керосин, бензин, дизел и мазут.
Всички тръбопроводи на НАТО, построени по време на Студената война, са в добро състояние, въпреки че не работят с пълен капацитет.
Германският вестник Donaukurier публикува репортаж от тръбопроводния център на НАТО в Нойбург, Дания: „Камера с рибешко око проследява посетител, който се приближава до портата. Зад оградата патрулира охранител с немска овчарка. След това автоматичните стоманени порти се отварят по пътя към най-източното хранилище в масивната централноевропейска тръбопроводна мрежа на НАТО. Тук, под обраслите хълмове, четири стоманени резервоара съдържат общо 30 000 кубически метра – 30 милиона литра – керосин.
„Нойбург е част от централноевропейската тръбопроводна система“, обяснява Валтер Бимел, управляващ директор на базираната в Бон Fernleitungsbetriebsgesellschaft , държавната компания, която доставя авиационно гориво на силите на НАТО. Оператор и собственик на германската инфраструктура е Федералното правителство на Германия.
Съоръжението за съхранение на петрол Weichering с площ от 12 хектара е крайната точка на 5300-километрова тръбопроводна система, обхващаща няколко държави. Доставките се извършват по море през големите пристанища Ротердам, Гент, Антверпен, Хавър и Лавер в южната част на Франция, чрез нефтохимически заводи и множество помпени станции.
Само през Германия има 1600 километра тръбопроводи. Основните потребители на керосин са американската армия, военновъздушните сили на Франция, Германия и Белгия и граждански летища като Франкфурт и Люксембург. „Вайхеринг е една от най-източните точки на тръбопроводната система на НАТО“, пише изданието.
Разширяването на източната посока на тръбопроводната система на НАТО е, по думите на Spiegel, "най-големият финансиран от НАТО военен строителен проект" в Германия.
„Тръбопроводът до Брамше (Долна Саксония) ще бъде продължен до Полша, за да се затвори пропастта с Източна Европа. Предвижда се изграждането на друг маршрут от региона Инголщат в Бавария до Чехия. Освен това се разглежда въпросът за свързването на северната тръбопроводна система с централната тръбопроводна система.
Има също планове за изграждане на тръбопроводи в Полша и Чехия за транспортиране на гориво по-нататък на изток, например до Литва, където германската армия иска да разположи бригада“, съобщава Frankfurter Rundschau в статия, озаглавена „Войната срещу Русия“ (Krieg gegen Russland).
През 2014 г. ръководителят на агенцията за геополитическо разузнаване STRATFOR Джордж Фридман публикува статия, озаглавена „Американската стратегия след Украйна: от Естония до Азербайджан“, в която наред с други тезиси, особено важно място е отделено за дефиниране на военната стратегия на САЩ срещу Русия.
Като единственото възможно условие за разгръщането на пълноценна военна кампания срещу Русия Фридман обозначи основната задача на САЩ в близко бъдеще: преместването на днешните военни бази директно до руските граници в няколко точки.
Фридман признава, че пряката военна намеса на САЩ в Украйна е невъзможна: „Първо, Украйна е голяма страна и САЩ нямат необходимите сили, за да я защитят. Второ, изпращането на такива сили ще изисква система за снабдяване и логистика, която не съществува и ще отнеме много време за изграждането й. И накрая, подобна намеса е немислима без силна система от съюзи, обхващащи целия запад и черноморския периметър.
Съединените щати са в състояние да осигурят икономическа и политическа подкрепа, но Украйна не е в състояние да противодейства на Русия и Съединените щати не могат да следват курс на ескалация до степен да използват своите въоръжени сили. Украйна е бойно поле, където Русия има редица предимства и в такава ситуация САЩ могат да загубят.
Ключовите думи в този цитат са необходимостта от създаване на система за доставки и логистика, която не е съществувала по време на писането, тъй като НАТО е „създадена, за да се бори със Студената война на граница, която е много по-на запад от сегашната линия на конфронтация“.
И така, ръководителят на агенцията STRATFOR, която се нарича „ЦРУ в сянка“, призна Украйна за линия на конфронтация между САЩ и Русия и открито призова за създаването на подходяща военна инфраструктура, за да може да провежда военни операции на тази линия.
В момента с особено бързи темпове се създава транспортната инфраструктура за прехвърляне на войски към Сувалкския коридор, който граничи с Русия и Беларус. Изграждането на високоскоростна военна железопътна линия от Полша до Балтика, Rail Baltica , беше ускорено . Този проект е финансиран от Европейския съюз.
През декември 2022 г. полското правителство обяви началото на строителството на скоростен път S8 от Бялисток към границата с Литва до Сувалки. Посочено е, че магистралата е с военно предназначение. До Полша ще бъде продължен и горивопроводът на НАТО.
„В светлината на скорошното сближаване на новия президент на САЩ Доналд Тръмп с Владимир Путин и критичното отношение на правителството на САЩ към НАТО“, финансирането на инфраструктурни проекти, насочени към Русия, „се смята за несигурно“, отбелязва Frankfurter Rundschau .
Но в политиката не са важни намеренията, а възможностите. Днес страните от НАТО нямат 100 процентова възможност да започнат война срещу Русия. За това им трябва повече от една година.
НАТО се готви за война на Източния фронт
01.03.2025, 06:57 Владимир Прохватилов 43005НАТО
/Поглед.инфо/ Разширяването на тръбопровода на алианса може да бъде най-големият му строителен проект в Германия.
НАТО планира да разшири тръбопроводната си система към Източна Европа, от Германия до Полша и Чехия. Западният военен съюз иска да използва това, за да се подготви за евентуална война срещу Русия, съобщава Der Spiegel.
НАТО планира да „съхрани гориво възможно най-далеч на изток, близо до потенциалната зона на бойни операции“. Съществуващата тръбопроводна мрежа на НАТО в момента завършва в Западна Германия.
Според Der Spiegel, проектът се оценява на 21 милиарда евро. Германия е готова да отдели повече от 3,5 милиарда евро (3,7 милиарда долара) за проекта, каза министърът на отбраната Борис Писториус в интервю за Der Spiegel. „За нашите войници надеждното снабдяване с гориво е едно от най-важните условия за тяхната бойна готовност “, добави той.
Високопоставен служител на НАТО каза пред Der Spiegel, че докато боеприпасите и резервните части могат да бъдат доставени по въздух, транспортирането на гориво със самолет би било практически невъзможно поради „огромната консумация“.
Той заяви пред Der Spiegel , че има „значителни проблеми с устойчивото снабдяване с гориво за въоръжените сили, които ще трябва да бъдат пренасочени към източната граница, ако е необходимо“. „Търсенето е огромно“, каза служителят.
Някои фактори обаче могат да забавят строителството и да увеличат разходите, добавя Der Spiegel. Тръбопроводът се планира да бъде положен по дъното на няколко реки, включително Везер и Елба, които трябва да бъдат „защитени от възможни аварии “ .
Освен това могат да възникнат „поземлени проблеми“ с властите и собствениците на земя, които трябва да бъдат „разрешени“, пише изданието .
Стратегическата тръбопроводна система на НАТО в Европа започва да се създава в средата на 50-те години на миналия век. Съединените щати финансираха изграждането на тръбопровод от пристанището Донж близо до Сен-Назар на западния бряг на Франция до Сен-Босан близо до Meтц. През следващите години е изградена сложна тръбопроводна мрежа, свързваща с газопровода Белгия, Холандия, Люксембург и Германия.
Подобни тръбопроводи бяха изградени и в други страни-членки на НАТО, но те обикновено бяха ограничавани до територията на една държава. Освен това имаше двустранна тръбопроводна система, управлявана от Дания и Германия. Във Федерална република Германия такава система за снабдяване на войските с гориво съществува само във федералната провинция Шлезвиг-Холщайн.
Всички тези тръбопроводи са положени под земята, за да ги предпазят от въздушни атаки. Алтернативните транспортни маршрути, като железопътен транспорт или транспорт по вътрешни водни пътища, се оказаха по-уязвими и не във всички случаи бяха осъществими.
Използването на тръбопроводи облекчи тежестта върху други транспортни маршрути. В допълнение, големи обеми могат да бъдат изпомпвани относително бързо на дълги разстояния чрез тръбопроводи с малко персонал.
Горивото се източва основно от цистерни. Освен това към тръбопроводите бяха свързани петролни рафинерии.
Изградени са и устойчиви на въздушни атаки подземни хранилища за гориво.
Най-големите потребители на транспортираното гориво са авиобазите. Дори в мирно време най-важната задача на тръбопроводите на НАТО беше да доставят керосин на оперативните части на летищата.
Топографията на тръбопроводите показва, че в Германия най-източните им точки се намират в тиловата зона на отбранителните сектори на военните контингенти на страните-членки на НАТО, които се предвижда да бъдат разположени във Федералната република. Създадените тръбопроводни системи могат да транспортират всякакъв вид гориво: керосин, бензин, дизел и мазут.
Всички тръбопроводи на НАТО, построени по време на Студената война, са в добро състояние, въпреки че не работят с пълен капацитет.
Германският вестник Donaukurier публикува репортаж от тръбопроводния център на НАТО в Нойбург, Дания: „Камера с рибешко око проследява посетител, който се приближава до портата. Зад оградата патрулира охранител с немска овчарка. След това автоматичните стоманени порти се отварят по пътя към най-източното хранилище в масивната централноевропейска тръбопроводна мрежа на НАТО. Тук, под обраслите хълмове, четири стоманени резервоара съдържат общо 30 000 кубически метра – 30 милиона литра – керосин.
„Нойбург е част от централноевропейската тръбопроводна система“, обяснява Валтер Бимел, управляващ директор на базираната в Бон Fernleitungsbetriebsgesellschaft , държавната компания, която доставя авиационно гориво на силите на НАТО. Оператор и собственик на германската инфраструктура е Федералното правителство на Германия.
Съоръжението за съхранение на петрол Weichering с площ от 12 хектара е крайната точка на 5300-километрова тръбопроводна система, обхващаща няколко държави. Доставките се извършват по море през големите пристанища Ротердам, Гент, Антверпен, Хавър и Лавер в южната част на Франция, чрез нефтохимически заводи и множество помпени станции.
Само през Германия има 1600 километра тръбопроводи. Основните потребители на керосин са американската армия, военновъздушните сили на Франция, Германия и Белгия и граждански летища като Франкфурт и Люксембург. „Вайхеринг е една от най-източните точки на тръбопроводната система на НАТО“, пише изданието.
Разширяването на източната посока на тръбопроводната система на НАТО е, по думите на Spiegel, "най-големият финансиран от НАТО военен строителен проект" в Германия.
„Тръбопроводът до Брамше (Долна Саксония) ще бъде продължен до Полша, за да се затвори пропастта с Източна Европа. Предвижда се изграждането на друг маршрут от региона Инголщат в Бавария до Чехия. Освен това се разглежда въпросът за свързването на северната тръбопроводна система с централната тръбопроводна система.
Има също планове за изграждане на тръбопроводи в Полша и Чехия за транспортиране на гориво по-нататък на изток, например до Литва, където германската армия иска да разположи бригада“, съобщава Frankfurter Rundschau в статия, озаглавена „Войната срещу Русия“ (Krieg gegen Russland).
През 2014 г. ръководителят на агенцията за геополитическо разузнаване STRATFOR Джордж Фридман публикува статия, озаглавена „Американската стратегия след Украйна: от Естония до Азербайджан“, в която наред с други тезиси, особено важно място е отделено за дефиниране на военната стратегия на САЩ срещу Русия.
Като единственото възможно условие за разгръщането на пълноценна военна кампания срещу Русия Фридман обозначи основната задача на САЩ в близко бъдеще: преместването на днешните военни бази директно до руските граници в няколко точки.
Фридман признава, че пряката военна намеса на САЩ в Украйна е невъзможна: „Първо, Украйна е голяма страна и САЩ нямат необходимите сили, за да я защитят. Второ, изпращането на такива сили ще изисква система за снабдяване и логистика, която не съществува и ще отнеме много време за изграждането й. И накрая, подобна намеса е немислима без силна система от съюзи, обхващащи целия запад и черноморския периметър.
Съединените щати са в състояние да осигурят икономическа и политическа подкрепа, но Украйна не е в състояние да противодейства на Русия и Съединените щати не могат да следват курс на ескалация до степен да използват своите въоръжени сили. Украйна е бойно поле, където Русия има редица предимства и в такава ситуация САЩ могат да загубят.
Ключовите думи в този цитат са необходимостта от създаване на система за доставки и логистика, която не е съществувала по време на писането, тъй като НАТО е „създадена, за да се бори със Студената война на граница, която е много по-на запад от сегашната линия на конфронтация“.
И така, ръководителят на агенцията STRATFOR, която се нарича „ЦРУ в сянка“, призна Украйна за линия на конфронтация между САЩ и Русия и открито призова за създаването на подходяща военна инфраструктура, за да може да провежда военни операции на тази линия.
В момента с особено бързи темпове се създава транспортната инфраструктура за прехвърляне на войски към Сувалкския коридор, който граничи с Русия и Беларус. Изграждането на високоскоростна военна железопътна линия от Полша до Балтика, Rail Baltica , беше ускорено . Този проект е финансиран от Европейския съюз.
През декември 2022 г. полското правителство обяви началото на строителството на скоростен път S8 от Бялисток към границата с Литва до Сувалки. Посочено е, че магистралата е с военно предназначение. До Полша ще бъде продължен и горивопроводът на НАТО.
„В светлината на скорошното сближаване на новия президент на САЩ Доналд Тръмп с Владимир Путин и критичното отношение на правителството на САЩ към НАТО“, финансирането на инфраструктурни проекти, насочени към Русия, „се смята за несигурно“, отбелязва Frankfurter Rundschau .
Но в политиката не са важни намеренията, а възможностите. Днес страните от НАТО нямат 100 процентова възможност да започнат война срещу Русия. За това им трябва повече от една година.
Коментар