На 1 август 1838 г., след четиригодишен преходен период, робите в Ямайка получили пълна свобода.
Френската писателка Полин Реаж (Ан Декло) използва това събитие, за да опише в увода към известния си порнографски роман „Историята на О“ една частна драма от това време.
Няколкостотин негри отишли при бившия си господар, някой си Гленелг, и поискали да ги зароби отново. „Така или иначе, той не проявил разбиране. В резултат на което бил най-напред любезно натупан, а после заклан заедно със семейството си.“
На 23 август 1973 г. в Стокхолм, по време на обир на банка, заложници се привързват към похитителите си, дори им помагат. Ражда се терминът Стокхолмски синдром – „форма на травматично привързване“. Той е описван в „Уикипедия“ като „силна емоционална връзка между две лица, в които единият е периодично хокан, тормозен, заплашван, бит и т.н.“
От няколко седмици една активна прослойка в българското общество показва сходна симптоматика. Нека я наречем условно прослойката „М“.
"М" като мисирка,
при цялата условност на това, което се крие зад тази дума, станала нарицателно благодарение на гражданинът Бойко Борисов.
Колкото повече излизат позорящи и негативни данни за предходното управление, колкото повече растат надеждите, че Бойко Борисов и организацията му ГЕРП няма да видят власт след новите извънредни избори, толкова повече един мощен, изтръгнат от душевните дълбини вопъл се носи из медиите и социалните мрежи – „Боко, на кого ни оставяш! С тебе лошо, ама без тебе още по-лошо!“ При това този стон се носи и от привърженици, и от заявили се объркани противници на гербаджийското управление.
Не се учудвайте. И на двете наглед антагонистични групи нещо им е отнето. На едните – обектът на обожанието, а на другите им е отнет насилникът. Настъпило е травмиращо събитие, което води до травматична хистерия (по Шарко)
Френската писателка Полин Реаж (Ан Декло) използва това събитие, за да опише в увода към известния си порнографски роман „Историята на О“ една частна драма от това време.
Няколкостотин негри отишли при бившия си господар, някой си Гленелг, и поискали да ги зароби отново. „Така или иначе, той не проявил разбиране. В резултат на което бил най-напред любезно натупан, а после заклан заедно със семейството си.“
На 23 август 1973 г. в Стокхолм, по време на обир на банка, заложници се привързват към похитителите си, дори им помагат. Ражда се терминът Стокхолмски синдром – „форма на травматично привързване“. Той е описван в „Уикипедия“ като „силна емоционална връзка между две лица, в които единият е периодично хокан, тормозен, заплашван, бит и т.н.“
От няколко седмици една активна прослойка в българското общество показва сходна симптоматика. Нека я наречем условно прослойката „М“.
"М" като мисирка,
при цялата условност на това, което се крие зад тази дума, станала нарицателно благодарение на гражданинът Бойко Борисов.
Колкото повече излизат позорящи и негативни данни за предходното управление, колкото повече растат надеждите, че Бойко Борисов и организацията му ГЕРП няма да видят власт след новите извънредни избори, толкова повече един мощен, изтръгнат от душевните дълбини вопъл се носи из медиите и социалните мрежи – „Боко, на кого ни оставяш! С тебе лошо, ама без тебе още по-лошо!“ При това този стон се носи и от привърженици, и от заявили се объркани противници на гербаджийското управление.
Не се учудвайте. И на двете наглед антагонистични групи нещо им е отнето. На едните – обектът на обожанието, а на другите им е отнет насилникът. Настъпило е травмиращо събитие, което води до травматична хистерия (по Шарко)
Коментар