СЛЕДВА..
-------------ПРЕВРАТ ЛИ Е ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ -------------
.
Безспорното е, че Девети септември 1944 г. е изцяло преврат на военните, поръчан на политическия кръг "Звено”.
.
Военен преврат е не само заради незаконния му характер и заради участието на военни части в превземането на набелязаните обекти - преминало без никаква съпротива и нито един изстрел.
(прожекторната група на кап. Димитър Попов, учебната рота при Военното училище на кап. Веселин Вълков, дружината на подп. Дамян Бейнов от първи софийски пехотен полк, пионерната дружина на кап. Борис Матеев, пионерно-щурмовата дружина при главното командване на майор Александър Димов, возимата батарея на подпоручик Любен Ванков, танкова рота от бронираната бригада с офицерите Виниций Петров, Цено Ценов, Александър Димов, Райчо Славков и Цоно Ганев (ротата e от 14 танка).
---------------------------
Някои от тези хора впоследствие са наградени с най-високи съветски отличия, които по статус се дават само на команден състав от армията и разузнаването. Например кап. Веселин Вълков е носител на орден „Александър Невски”.
--------------------------
Този преврат е преминал и без присъствието на нито един партизанин или член на бойна група.
Изключвам базираната в градинката пред военното министерство група от тридесетина партизани от Шопския отряд - оцелял от І и ІІ партизански бригади в рейда от свободните територии в Югославия до Софийското поле. Той е създаден с помощта на Великобритания на югославска територия, добре въоръжен с английско автоматично оръжие, с голям боен опит, но въобще не се е наложило да се намеси.
Никакъв Тодор Живков и бригада "Чавдар" ги няма в тези дни в истинската история за разлика от дописаната и редактираната. Всъщност Тодор Живков е отбелязал присъствие в първия ден, на Девети септември в ранния следобяд - в палежа и изгарянето на архивите на полицията.
.
========ЗАД КУЛИСИТЕ===========
.
Навремето, когато работех в БНТ направих редица интервюта с участници в тези събития (вкл. и за палежа на полицейските архиви от група начело с Тодор Живков) – от ръководители на БКП до сина например на осъдения от Народния съд тогавашен министър на вътрешните работи Вергил Димов. (бащата вече беше починал). Естествено, нищо от това не беше излъчено.
.
Притежавам и уникален запис от онези септемврийски дни на 1944 г. с нещо като интервюта, взети от всички главни политически фигури в събитията – от премиери и министри на различните правителства до 9 септември 1944 и от дейците на различни партии и БКП, както и НОВА (НОВА – Народна освободителна въстаническа армия)
Правен е от специална група на „Смерш” (сега Главно разузнавателно управление на Русия) и само за съветски нужди.
С риск за живота си обслужващ това „филмопроизводство" български кинооператор (по редица причини няма да спомена името му) тайно прави копие. Близо 20 години по-късно военното контраразузнаване научава за него и го прибира някъде си, забира и копието.
За факта научих от Тодор Милдов, тогава директор на една от кинопродукциите, по които работех (вече е починал и затова споменавам името му).
Маса време ми отне да издиря къде е копието след 35 години време, да маскирам целта на това мое дирене, да намеря хранилището, в което се пази. Беше на „мобилизационен резерв” в един запуснат манастир в Североизточна България, край Белоградчик.
Стоварих се там. Като видях състоянието на архива (много и много хиляди кутии с филмови ленти по стелажи и купища на подовете – без какъвто и да опис), първо се отчаях, после запретнах ръкави. Дадох пари на помощник-режисьора да купи от близкия областен град едно походно легло, термос, буркан „нес кафе”, електрически котлон, някаква сухоежбина, за да има какво да ям. И като ги донесе, го изпратих по живо-здраво със заръката да се върне след 3 денонощия.
За тези три денонощия и нещо време, практически без сън, през ръцете ми преминаха хиляди кутии: отваряш, вадиш лентата, почваш да я развиваш и поглеждаш кадри от нея на светлината на електрическата крушка, навиваш я и я пъхаш пак в кутията.
Намерих онова, което търсех. В София, в телевизията изгоних всички от монтажната, седнах на мувиолата и часове наред преглеждах всичко.
Извиках шефа ми – Младен Младенов (много талантлив и почтен човек, мой учител в журналистиката, роден в затвора, понеже майка му е излежавала присъда за комунистическа дейност. Както и аз, Младен нямаше никакви илюзии за системата и се опасяваше, че тя ще деградира до онова в Северна Корея. Бог да го прости – почина и затова мога да спомена името му в тази история)
- Григоре, ако за това се разбере, дори в Белене няма да ни пратят. Ще ни разпитват и изтезават откъде си научил за тези ленти и веднага след това ще ни убият. Прибери ги някъде и да ги забравим, докато дойдат по-добрите времена.
Втори голям зор беше да спася лентите от разпадане (бяха старите нитроцелулозни) Двама специалисти (техните имена също няма да спомена – още са живи) свършиха работата в най-дълбока тайна.
На лентите са интервюта. Всъщност не са интервюта, а монолози от разпити на родните големци от всички партии, вкл. и комунистическата и всички последни правителства, както и на висши военни и шефове на тогавашни родни спецслужби.
Гола бяла стена, пред нея маса, зад масата - стол, съответният човек е седнал на него и говори, говори, говори... Истината!
Разказваното от изреждащите се хора в онази стая с онази маса - напълно безчувствено, с равен монотонен тон, сякаш са роботи, за съжаление е горчивата и страшна истина. Тя няма абсолютно нищо общо с онова, с което ни лъжат десетилетия и десетилетия поред - и комунистически, и демократически. Тези хора изглеждаха напълно смазани психически (допускам и физически преди това) и не пестяха дори грам от отвратителната история на българската държавност тогава и българският комунизъм.
Вероятно някога ще публикувам (или ще направя необходимото да излязат след смъртта ми) тези филмови записи. Не го правя сега, защото се нуждаят от безпристрастен и интелигентен прочит, за които нашето общество засега не е узряло.
.
************************************************** ******
Ето ви няколко непопулярни факти около преврата!
Комунистът Петър Вранчев е сред ръководителите на преврата. На 4 септември вечерта, непосредствено преди СССР да обяви война България, при него в софийския му дом се събират представители на БКП, военния политически кръг „Звено”, леви земеделци, социалдемократи. Не са от най-ръководните им фигури, а от по-второстепенни звена. Според моята фактология част от тях са агенти на съветските специални служби.
Добри Терпешев (член на Политбюро на нелегалната БКП, един от преговарялите за участие на ОФ (Отечествен фронт – коалиция на разни антифашистки партии) във властта с правителството на Багрянов и наследилото го правителство на Муравиев) заявява:
"Съветите са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е."
Тази вечерна завера е посетена от представители на полицията, които канят представители на заговорниците на среща в Дирекцията на полицията.
.
Срещата е на 6 септември със заговорниците Петър Вранчев (БКП/БРП) и Петър Илиев (Звено). Любопитното е, че от другата страна сред присъствалите на нея е митичния башполицай Никола Гешев, шеф на „Обществена безопасност” в полицията – структура, която се бори с БКП.
ЕДНО ОТКЛОНЕНИЕ: навремето, когато работех в „Медия холдинг”, публикувах снимката, на която Гешев носи ковчега на Димитър Благоев на неговото погребение, както и факта на участието му като делегат на конгрес на младежкия Коминтерн в Москва. Димитър Благоев е предтеча на болшевизма в Русия, основател на БРСДП у нас, човекът, организирал конгреса на Бузлуджа, от който тръгва българската комунистическа история, съосновател на Третия – болшевисткия Интернационал.
.
Според моите данни Гешев е бил агент на руското НКВД (предшественика на КГБ) и не е изчезнал или убит след Девети септември 1944 г., а руснаците са си го взели при тях си. Просто е изчакал Червената армия да влезе в София. (край на отклонението от разказа)
На онази среща на 6 септември в Дирекцията й полицията обещава да прибере в съответната вечер на преврата въоръжените, а и невъоръжените свои патрули от улиците.
В заверата е и Стефан Недев – доскорошен началник на военното разузнаване на царска България и близък роднина на регента ген. Никола Михов. И той е агент на НКВД (КГБ), разкрит от немците, обаче царският регент го спасява.
Я виж ти!
Недев е осъден на смърт от Народния съд, (вероятно за своеобразно алиби) обаче спасен и прибран от съветския СМЕРШ (сегашното ГРУ- Главно разузнавателно управление).
В заверата е и наследилия го на поста му полк. Христо Тумбин
-------------ПРЕВРАТ ЛИ Е ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ -------------
.
Безспорното е, че Девети септември 1944 г. е изцяло преврат на военните, поръчан на политическия кръг "Звено”.
.
Военен преврат е не само заради незаконния му характер и заради участието на военни части в превземането на набелязаните обекти - преминало без никаква съпротива и нито един изстрел.
(прожекторната група на кап. Димитър Попов, учебната рота при Военното училище на кап. Веселин Вълков, дружината на подп. Дамян Бейнов от първи софийски пехотен полк, пионерната дружина на кап. Борис Матеев, пионерно-щурмовата дружина при главното командване на майор Александър Димов, возимата батарея на подпоручик Любен Ванков, танкова рота от бронираната бригада с офицерите Виниций Петров, Цено Ценов, Александър Димов, Райчо Славков и Цоно Ганев (ротата e от 14 танка).
---------------------------
Някои от тези хора впоследствие са наградени с най-високи съветски отличия, които по статус се дават само на команден състав от армията и разузнаването. Например кап. Веселин Вълков е носител на орден „Александър Невски”.
--------------------------
Този преврат е преминал и без присъствието на нито един партизанин или член на бойна група.
Изключвам базираната в градинката пред военното министерство група от тридесетина партизани от Шопския отряд - оцелял от І и ІІ партизански бригади в рейда от свободните територии в Югославия до Софийското поле. Той е създаден с помощта на Великобритания на югославска територия, добре въоръжен с английско автоматично оръжие, с голям боен опит, но въобще не се е наложило да се намеси.
Никакъв Тодор Живков и бригада "Чавдар" ги няма в тези дни в истинската история за разлика от дописаната и редактираната. Всъщност Тодор Живков е отбелязал присъствие в първия ден, на Девети септември в ранния следобяд - в палежа и изгарянето на архивите на полицията.
.
========ЗАД КУЛИСИТЕ===========
.
Навремето, когато работех в БНТ направих редица интервюта с участници в тези събития (вкл. и за палежа на полицейските архиви от група начело с Тодор Живков) – от ръководители на БКП до сина например на осъдения от Народния съд тогавашен министър на вътрешните работи Вергил Димов. (бащата вече беше починал). Естествено, нищо от това не беше излъчено.
.
Притежавам и уникален запис от онези септемврийски дни на 1944 г. с нещо като интервюта, взети от всички главни политически фигури в събитията – от премиери и министри на различните правителства до 9 септември 1944 и от дейците на различни партии и БКП, както и НОВА (НОВА – Народна освободителна въстаническа армия)
Правен е от специална група на „Смерш” (сега Главно разузнавателно управление на Русия) и само за съветски нужди.
С риск за живота си обслужващ това „филмопроизводство" български кинооператор (по редица причини няма да спомена името му) тайно прави копие. Близо 20 години по-късно военното контраразузнаване научава за него и го прибира някъде си, забира и копието.
За факта научих от Тодор Милдов, тогава директор на една от кинопродукциите, по които работех (вече е починал и затова споменавам името му).
Маса време ми отне да издиря къде е копието след 35 години време, да маскирам целта на това мое дирене, да намеря хранилището, в което се пази. Беше на „мобилизационен резерв” в един запуснат манастир в Североизточна България, край Белоградчик.
Стоварих се там. Като видях състоянието на архива (много и много хиляди кутии с филмови ленти по стелажи и купища на подовете – без какъвто и да опис), първо се отчаях, после запретнах ръкави. Дадох пари на помощник-режисьора да купи от близкия областен град едно походно легло, термос, буркан „нес кафе”, електрически котлон, някаква сухоежбина, за да има какво да ям. И като ги донесе, го изпратих по живо-здраво със заръката да се върне след 3 денонощия.
За тези три денонощия и нещо време, практически без сън, през ръцете ми преминаха хиляди кутии: отваряш, вадиш лентата, почваш да я развиваш и поглеждаш кадри от нея на светлината на електрическата крушка, навиваш я и я пъхаш пак в кутията.
Намерих онова, което търсех. В София, в телевизията изгоних всички от монтажната, седнах на мувиолата и часове наред преглеждах всичко.
Извиках шефа ми – Младен Младенов (много талантлив и почтен човек, мой учител в журналистиката, роден в затвора, понеже майка му е излежавала присъда за комунистическа дейност. Както и аз, Младен нямаше никакви илюзии за системата и се опасяваше, че тя ще деградира до онова в Северна Корея. Бог да го прости – почина и затова мога да спомена името му в тази история)
- Григоре, ако за това се разбере, дори в Белене няма да ни пратят. Ще ни разпитват и изтезават откъде си научил за тези ленти и веднага след това ще ни убият. Прибери ги някъде и да ги забравим, докато дойдат по-добрите времена.
Втори голям зор беше да спася лентите от разпадане (бяха старите нитроцелулозни) Двама специалисти (техните имена също няма да спомена – още са живи) свършиха работата в най-дълбока тайна.
На лентите са интервюта. Всъщност не са интервюта, а монолози от разпити на родните големци от всички партии, вкл. и комунистическата и всички последни правителства, както и на висши военни и шефове на тогавашни родни спецслужби.
Гола бяла стена, пред нея маса, зад масата - стол, съответният човек е седнал на него и говори, говори, говори... Истината!
Разказваното от изреждащите се хора в онази стая с онази маса - напълно безчувствено, с равен монотонен тон, сякаш са роботи, за съжаление е горчивата и страшна истина. Тя няма абсолютно нищо общо с онова, с което ни лъжат десетилетия и десетилетия поред - и комунистически, и демократически. Тези хора изглеждаха напълно смазани психически (допускам и физически преди това) и не пестяха дори грам от отвратителната история на българската държавност тогава и българският комунизъм.
Вероятно някога ще публикувам (или ще направя необходимото да излязат след смъртта ми) тези филмови записи. Не го правя сега, защото се нуждаят от безпристрастен и интелигентен прочит, за които нашето общество засега не е узряло.
.
************************************************** ******
Ето ви няколко непопулярни факти около преврата!
Комунистът Петър Вранчев е сред ръководителите на преврата. На 4 септември вечерта, непосредствено преди СССР да обяви война България, при него в софийския му дом се събират представители на БКП, военния политически кръг „Звено”, леви земеделци, социалдемократи. Не са от най-ръководните им фигури, а от по-второстепенни звена. Според моята фактология част от тях са агенти на съветските специални служби.
Добри Терпешев (член на Политбюро на нелегалната БКП, един от преговарялите за участие на ОФ (Отечествен фронт – коалиция на разни антифашистки партии) във властта с правителството на Багрянов и наследилото го правителство на Муравиев) заявява:
"Съветите са решени да минат Дунава и ако не заварят в България симпатизиращо им правителство, то ще имаме съдбата на Прибалтийските републики, където разтребваха наред. Кой ще ти гледа кой е наш и кой не е."
Тази вечерна завера е посетена от представители на полицията, които канят представители на заговорниците на среща в Дирекцията на полицията.
.
Срещата е на 6 септември със заговорниците Петър Вранчев (БКП/БРП) и Петър Илиев (Звено). Любопитното е, че от другата страна сред присъствалите на нея е митичния башполицай Никола Гешев, шеф на „Обществена безопасност” в полицията – структура, която се бори с БКП.
ЕДНО ОТКЛОНЕНИЕ: навремето, когато работех в „Медия холдинг”, публикувах снимката, на която Гешев носи ковчега на Димитър Благоев на неговото погребение, както и факта на участието му като делегат на конгрес на младежкия Коминтерн в Москва. Димитър Благоев е предтеча на болшевизма в Русия, основател на БРСДП у нас, човекът, организирал конгреса на Бузлуджа, от който тръгва българската комунистическа история, съосновател на Третия – болшевисткия Интернационал.
.
Според моите данни Гешев е бил агент на руското НКВД (предшественика на КГБ) и не е изчезнал или убит след Девети септември 1944 г., а руснаците са си го взели при тях си. Просто е изчакал Червената армия да влезе в София. (край на отклонението от разказа)
На онази среща на 6 септември в Дирекцията й полицията обещава да прибере в съответната вечер на преврата въоръжените, а и невъоръжените свои патрули от улиците.
В заверата е и Стефан Недев – доскорошен началник на военното разузнаване на царска България и близък роднина на регента ген. Никола Михов. И той е агент на НКВД (КГБ), разкрит от немците, обаче царският регент го спасява.
Я виж ти!
Недев е осъден на смърт от Народния съд, (вероятно за своеобразно алиби) обаче спасен и прибран от съветския СМЕРШ (сегашното ГРУ- Главно разузнавателно управление).
В заверата е и наследилия го на поста му полк. Христо Тумбин
Коментар