Кънчо Кожухаров
С благодарност към Александър Тацов публикувам великолепната му статия.
ДЛЪЖНИЦИ ЛИ СМЕ НА РУСИЯ
Александър Тацов - Клуб на Консервативните Българи
Десетилетия наред марксистката историческа наука, народното писателство и прогресивния печат облъчваха българския народ със заклинанието как, видите ли, Русия самоволно и независимо решила да освободи България, като го постигнала с цената на 200 0001 (!) жертви. Подразбира се от това, че цялата България2 е станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна) и завинаги трябва да е благодарна на Русия, поради огромния брой жертви.
Очевидният извод от тази теза е, че трябвало винаги да се подчиняваме на Русия, защото тя знаела най-добре какви са българските интереси…
Остава обаче неясен един въпрос:
Тогава кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945)?
За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара чак досега (не само зад граница, но и в страната)?
Огромни са жертвите от тези войни: още два пъти по толкова ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сръбски, гръцки и турски редовни и нередовни военни формирования. Това мирно население е систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, изгубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници.
Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разкъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци донесе Източната политика на Русия в България, ето как.
_________________
През 1833 г. Русия откъсва от Османската империя Тимошка област, населена с българи, за да я предаде на новосъздаденото (1830) Сръбско васално княжество. Пак тя фактически предоставя на Сърбия Нишки и Пиротски санджаци в 1878, а Северна Добруджа, също тогава, на Румъния.
Русия се бори най-последователно против движението за самостоятелна българска църква, като издейства заточението на българските владици и съдейства за издигане на Схизмата през 1872, чрез зловещата фигура на посланика си в Цариград, граф Игнатиев.
Тя се бори с всички средства срещу българското националноосвободително движение и де факто качва Левски на бесилото, естествено, с усилията на посланика си граф Игнатиев, както и с помощта на агентурата си сред българските първенци.
Кой предизвика провала на Цариградската конференция (23 декември 1876 – 20 януари 1877) и попречи да се създадат, съгласно проекта на посланиците, двете български автономни области3, обхващащи по-голямата част от Българското национално пространство (което е юридически регламентирано със Султанският ферман за създаването на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., утвърден въпреки съпротивата на Русия)?
Отново Русия я проваля, отново чрез посланика си граф Игнатиев. Защото на всяка цена й трябва победоносна война, за да се легитимира отново сред Великите сили след Кримското поражение, а същевременно да използва удобния момент, за да се примъкне към Проливите.
А от друга страна „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия, защото няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство.
Затова още на 8 юли 1876 г, руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях секретно Райхщадско споразумение. Там черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова.
А на 15 януари 1877 г., малко преди провала на Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация към български представители още по време на войната, но това не довежда до някаква забележима реакция, на фона на всенародната еуфория...
Три дни по-късно – на 18 януари 1877 г. Представителят на Османската империя в Конференцията заявява, че се отказва от договорения проект за двете български автономни области, който в общи линии обхваща териториите на Българската екзархия (ок 200 000 кв. км).
Руският план е осъществен отново от граф Игнатиев, който убеждава султана да се откаже от договореностите, като обещава запазване на значителни територии на Османската империя в европейската част – нещо, което се случва с Берлинския договор, предложен и подкрепен от Русия и Австро-Унгария
Русия по-късно хвърля прах и в очите на наивните българи с фантастичния проект "Санстефанска България". И досега повечето българи не знаят, че в Сан Стефано е подписан Прелиминарен (предварителен) договор. Защото без съгласието на всички Велики сили тогава е било невъзможно да се променят границите в Европа (така е още от времето на Виенския конгрес)4. Затова и на Цариградската конференция присъстват оторизирани представители на всички Сили.
А кой извършва преврата в Княжеството през 1881 г., суспендира Конституцията и докара руски генерали за министри? Фактически Русия, чрез своите оръдия в България..
Русия насъсква Сърбия да обяви война на България на 14 ноември 1885 и притиска Австро-Унгария да я подкрепя.
Кой се бореше най-свирепо срещу Съединението?
Разбира се Русия (единствено Британия ни защити тогава и спаси делото). Тя организира заговори, бунтове, преврати и опити за преврати (1886) и атентати в България след Съединението.
Русия организира фронта срещу България през 1913, чрез сателита си Сърбия и с подбуждане на Румъния към извънмерни претенции спрямо България, както и чрез манипулиране на русофилските правителства на Гешов и Данев, по отношение на лъжливото приемане на „арбитражна роля на Русия“ между България и Сърбия, а фактически с пълна подкрепа за Сърбия (в навечерието на войната, руският посланик в Белград и мин.-председателят на Сърбия, стигат до съгласие, че трябва „да се строши гръбнака" на България).
Когато неочакваните български победи в Източна Тракия ясно показват неминуемия разгром на Турция, в Азиатския департамент в Петербург, изпадат в шок. Вече им се привижда, как българските войски маршируват по улиците на Константинопол. Което може да означава само едно – край на вековните стремежи на Русия към жизнено важните проливи, вратата към топлите морета. Защото руските дипломати не се и съмняват, че една могъща България, стъпила в Константинопол, напълно ще се еманципира от Освободителката Русия, а защо и да не се изправи срещу нея (вследствие интригите на коварния Албион, например). Решението е предопределено, България е вече опасен играч, който трябва да бъде отстранен от геополитическата сцена.
Веднага се пристъпва към действия. Активизира се агентурната мрежа на Азиатския департамент в българската армия.
Има солидни съмнения, че важна роля е възложена на командира на Трета армия, ген. Радко Димитриев, вече три десетилетия действащ платен руски агент и бъдещ национален предател от най-крупен калибър. Той ръководи решаващата за войната, а както се оказва по-късно и за бъдещето на България, Чаталджанска операция. Операцията гръмко се проваля, въпреки, че и досега битуват сведения за успешни пробиви на укрепената линия, които необяснимо не са развити от командването (тези събития така и остават недоизяснени). Така или иначе, България губи най-големият си шанс във войната, което се оказва фатално за бъдещето на страната.
С благодарност към Александър Тацов публикувам великолепната му статия.
ДЛЪЖНИЦИ ЛИ СМЕ НА РУСИЯ
Александър Тацов - Клуб на Консервативните Българи
Десетилетия наред марксистката историческа наука, народното писателство и прогресивния печат облъчваха българския народ със заклинанието как, видите ли, Русия самоволно и независимо решила да освободи България, като го постигнала с цената на 200 0001 (!) жертви. Подразбира се от това, че цялата България2 е станала изведнъж и завинаги национално свободна (т.е. независима и целокупна) и завинаги трябва да е благодарна на Русия, поради огромния брой жертви.
Очевидният извод от тази теза е, че трябвало винаги да се подчиняваме на Русия, защото тя знаела най-добре какви са българските интереси…
Остава обаче неясен един въпрос:
Тогава кого освобождаваха повече от 200 000 убити български войници, офицери и опълченци през Забравената епопея на ПЕТТЕ войни, свързани с идеята за Национално освобождение и обединение (1885 -1945)?
За какво загинаха тези герои и ЗАЩО подвигът им е съзнателно забравен, а паметниците на повечето от тях 45 години са систематично унищожавани, поругавани, забравени или потънали в немара чак досега (не само зад граница, но и в страната)?
Огромни са жертвите от тези войни: още два пъти по толкова ранени, инвалидизирани и безследно изчезнали. Десетки хиляди убити и загинали дава и българското цивилно население в Тракия и Македония, подложено на етнически геноцид от сръбски, гръцки и турски редовни и нередовни военни формирования. Това мирно население е систематично унищожавано и прогонвано (както свидетелстват международните анкети). Стотици хиляди бежанци, изгубили роден дом и семейства, само с дрехите на гърба си, търсят спасение и защита в старите граници.
Не освобождение, а национални бедствия, икономически катастрофи, разкъсване, унищожение и стотици хиляди убити и бежанци донесе Източната политика на Русия в България, ето как.
_________________
През 1833 г. Русия откъсва от Османската империя Тимошка област, населена с българи, за да я предаде на новосъздаденото (1830) Сръбско васално княжество. Пак тя фактически предоставя на Сърбия Нишки и Пиротски санджаци в 1878, а Северна Добруджа, също тогава, на Румъния.
Русия се бори най-последователно против движението за самостоятелна българска църква, като издейства заточението на българските владици и съдейства за издигане на Схизмата през 1872, чрез зловещата фигура на посланика си в Цариград, граф Игнатиев.
Тя се бори с всички средства срещу българското националноосвободително движение и де факто качва Левски на бесилото, естествено, с усилията на посланика си граф Игнатиев, както и с помощта на агентурата си сред българските първенци.
Кой предизвика провала на Цариградската конференция (23 декември 1876 – 20 януари 1877) и попречи да се създадат, съгласно проекта на посланиците, двете български автономни области3, обхващащи по-голямата част от Българското национално пространство (което е юридически регламентирано със Султанският ферман за създаването на Българската екзархия от 28 февруари 1870 г., утвърден въпреки съпротивата на Русия)?
Отново Русия я проваля, отново чрез посланика си граф Игнатиев. Защото на всяка цена й трябва победоносна война, за да се легитимира отново сред Великите сили след Кримското поражение, а същевременно да използва удобния момент, за да се примъкне към Проливите.
А от друга страна „Цариградска България“ не би била изгодна за Русия, защото няма никаква сигурност, че ще може да бъде приобщена към руското политическо пространство.
Затова още на 8 юли 1876 г, руският император Александър II и министърът на външните работи княз Александър Горчаков, се срещат с австро-унгарския император Франц Йосиф и министъра на външните работи граф Андраши. Срещата се провежда в замъка „Райхщад“, откъдето произлиза и наименованието на постигнатото между тях секретно Райхщадско споразумение. Там черно на бяло е написано, че няма да се създава „голяма славянска държава“ на полуострова.
А на 15 януари 1877 г., малко преди провала на Цариградската конференция, в Будапеща се подписва тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария. Тя е резултат от преговорите между руския посланик Новиков и министъра на външните работи Андраши. Тази конвенция доразвива основните положения на Райхщадското споразумение и фиксира ангажиментите на всяка една от държавите. За тези споразумения е било известно на редица руски високопоставени лица, от които изтича информация към български представители още по време на войната, но това не довежда до някаква забележима реакция, на фона на всенародната еуфория...
Три дни по-късно – на 18 януари 1877 г. Представителят на Османската империя в Конференцията заявява, че се отказва от договорения проект за двете български автономни области, който в общи линии обхваща териториите на Българската екзархия (ок 200 000 кв. км).
Руският план е осъществен отново от граф Игнатиев, който убеждава султана да се откаже от договореностите, като обещава запазване на значителни територии на Османската империя в европейската част – нещо, което се случва с Берлинския договор, предложен и подкрепен от Русия и Австро-Унгария
Русия по-късно хвърля прах и в очите на наивните българи с фантастичния проект "Санстефанска България". И досега повечето българи не знаят, че в Сан Стефано е подписан Прелиминарен (предварителен) договор. Защото без съгласието на всички Велики сили тогава е било невъзможно да се променят границите в Европа (така е още от времето на Виенския конгрес)4. Затова и на Цариградската конференция присъстват оторизирани представители на всички Сили.
А кой извършва преврата в Княжеството през 1881 г., суспендира Конституцията и докара руски генерали за министри? Фактически Русия, чрез своите оръдия в България..
Русия насъсква Сърбия да обяви война на България на 14 ноември 1885 и притиска Австро-Унгария да я подкрепя.
Кой се бореше най-свирепо срещу Съединението?
Разбира се Русия (единствено Британия ни защити тогава и спаси делото). Тя организира заговори, бунтове, преврати и опити за преврати (1886) и атентати в България след Съединението.
Русия организира фронта срещу България през 1913, чрез сателита си Сърбия и с подбуждане на Румъния към извънмерни претенции спрямо България, както и чрез манипулиране на русофилските правителства на Гешов и Данев, по отношение на лъжливото приемане на „арбитражна роля на Русия“ между България и Сърбия, а фактически с пълна подкрепа за Сърбия (в навечерието на войната, руският посланик в Белград и мин.-председателят на Сърбия, стигат до съгласие, че трябва „да се строши гръбнака" на България).
Когато неочакваните български победи в Източна Тракия ясно показват неминуемия разгром на Турция, в Азиатския департамент в Петербург, изпадат в шок. Вече им се привижда, как българските войски маршируват по улиците на Константинопол. Което може да означава само едно – край на вековните стремежи на Русия към жизнено важните проливи, вратата към топлите морета. Защото руските дипломати не се и съмняват, че една могъща България, стъпила в Константинопол, напълно ще се еманципира от Освободителката Русия, а защо и да не се изправи срещу нея (вследствие интригите на коварния Албион, например). Решението е предопределено, България е вече опасен играч, който трябва да бъде отстранен от геополитическата сцена.
Веднага се пристъпва към действия. Активизира се агентурната мрежа на Азиатския департамент в българската армия.
Има солидни съмнения, че важна роля е възложена на командира на Трета армия, ген. Радко Димитриев, вече три десетилетия действащ платен руски агент и бъдещ национален предател от най-крупен калибър. Той ръководи решаващата за войната, а както се оказва по-късно и за бъдещето на България, Чаталджанска операция. Операцията гръмко се проваля, въпреки, че и досега битуват сведения за успешни пробиви на укрепената линия, които необяснимо не са развити от командването (тези събития така и остават недоизяснени). Така или иначе, България губи най-големият си шанс във войната, което се оказва фатално за бъдещето на страната.
Коментар