Т.КРЪСТЕВ
Зърнопроизводителите излизали на протест, защото имало внос на зърно от Украйна и по този начин печалбата им падала от 100 на 80%. И не, не протестира бай Иван насял два-три декара, колкото да си храни семейството си. Протестират едри, охранени "бизнесмени", с десетки хиляди декари, получаващи от всички нас субсидии, размера на които, един средностатистически човек, трудно може да си представи. За много милиони става въпрос.
Пролетта и лятото протестираха и хотелиерите по морето. И те считаха, че ние - данъкоплатците, чрез държавата, им дължим пари. И повечето от тях плачеха, че чистата печалба за сезона, ще намалее с десетина процента. И тук пак за милиони говорим. От нашия джоб. Каква мъка само...
И това са само два примера на изкривената представа за бизнес, която битува в България. Тук почти всеки гледа да се впие в държавата и да смуче, или пък да си спретне някакъв монопол и да прави пак същото. За реален бизнес у нас - забравете. Понятия като пазарна икономика и реална конкуренция, са изпразнени от съдържание. Може би и затова преходът ни се провали. Масовият българин си представяше новите реалности, със запазване на социалните достижения на социализма, но със нова лимузина в гаража, уикенди в Париж, и и поне две-три почивки годишно на Малдивите. И ако може всичко това платено от държавата. Е, няма такъв филм.
Зърнопроизводителите излизали на протест, защото имало внос на зърно от Украйна и по този начин печалбата им падала от 100 на 80%. И не, не протестира бай Иван насял два-три декара, колкото да си храни семейството си. Протестират едри, охранени "бизнесмени", с десетки хиляди декари, получаващи от всички нас субсидии, размера на които, един средностатистически човек, трудно може да си представи. За много милиони става въпрос.
Пролетта и лятото протестираха и хотелиерите по морето. И те считаха, че ние - данъкоплатците, чрез държавата, им дължим пари. И повечето от тях плачеха, че чистата печалба за сезона, ще намалее с десетина процента. И тук пак за милиони говорим. От нашия джоб. Каква мъка само...
И това са само два примера на изкривената представа за бизнес, която битува в България. Тук почти всеки гледа да се впие в държавата и да смуче, или пък да си спретне някакъв монопол и да прави пак същото. За реален бизнес у нас - забравете. Понятия като пазарна икономика и реална конкуренция, са изпразнени от съдържание. Може би и затова преходът ни се провали. Масовият българин си представяше новите реалности, със запазване на социалните достижения на социализма, но със нова лимузина в гаража, уикенди в Париж, и и поне две-три почивки годишно на Малдивите. И ако може всичко това платено от държавата. Е, няма такъв филм.
Коментар